Мередит Рич
Предпазлива оферта (2)

Глава втора

Шийла Локууд водеше делови разговори по мобифона докато чакаше малко встрани от входа на Монтесори^[1] в Бевърли хилс. Родителите оживено разговаряха на малки групички наоколо. Учителката, мисис Макдоналд, трябваше всеки момент да изведе децата от сградата на детската градина.

Докато говореше, Шийла се оглеждаше наоколо, усмихваше се и кимаше на онези от родителите, с които се познаваше. Телефонът й позволяваше да се държи дружелюбно, без да скъсява дистанцията и тя предпочиташе да бъде така. Единственото задължение на майчинството, което понякога й омръзваше, беше необходимостта да си губи времето в размяна на любезности с хора, с които нямаше нищо общо, освен че децата им бяха на еднаква възраст.

На тридесет и четири години, Шийла Локууд беше заета жена. Беше самотна майка, но и президент на своя собствена фирма. Преди две години бе основала фирмата си Вижуъл имидж перфекшън инкорпорейтид, известна още като ВИП. Като всеки наистина работлив и амбициозен предприемач, Шийла следваше максимата, че времето е пари. Казано простичко, тя не можеше да губи ценно време да превъзнася и да обсъжда достойнствата на различни детски градини и учители.

Разбира се, в повечето случаи Шийла не вземаше Джеси от занятия, нито пък я откарваше за следобедни игри при някое от другарчетата й. Кирстен Ериксън, младата норвежка от агенцията за детегледачки в Минеаполис, се занимаваше с ежедневните грижи. Да прекарва само пълноценно време с Джеси беше скъпо удоволствие, но Шийла не можеше да си позволи да се лиши от този лукс. Тя охотно плащаше на Кирстен, както фирмите, които наемаха ВИП охотно плащаха на Шийла и екипа от подбрани специалисти, за да променят имиджа на съответната корпорация.

Разговорите в двора на училището внезапно стихнаха, защото учителката се появи на вратата. Мисис Макдоналд беше млада жена на около тридесет години, със ситно накъдрена кестенява коса и лице на мадона от Рафаело. Тя отправи една ангелска усмивка към събраните родители, а после, както ставаше всеки ден, се отдръпна встрани и направи знак на децата да излязат. Четири-петгодишните й питомци, стиснали здраво кутията с обяда си и рисунките си в ръка, важно се изнизаха отвътре в колона по един и отидоха при родителите си.

— Здрасти, мамо! — извика Джеси, затича се към Шийла и се хвърли на врата й.

— Здравей, миличко. — Шийла разцелува синеоката си, луничава дъщеричка. — Я да видим какво си правила днес?

Джеси разгърна рисунката, за да може Шийла да й се порадва:

— Рисувахме с искрящи бои. Аз нарисувах слон.

На рисунката имаше по-скоро някакво лъскаво зелено петно с рошава опашка, но Шийла похвали съвсем искрено творческите усилия на дъщеря си:

— Чудесен е. Вече няма място на хладилника, но можем да го залепим с тиксо на някое от кухненските шкафчета. Може всъщност да направим от цялата кухня художествена галерия на Джесика Локууд. Можем да събираме входна такса на посетителите.

Джеси се разсмя като си го представи:

— Но няма да продаваме картините. Те всички са за теб, мамо.

— Зная — усмихна се Шийла. — И аз си ги обичам всичките.

— Къде е Кирстен? — попита Джеси, докато отиваха към джипа чероки. — Мислех, че тя ще ме вземе.

Какво добро дете имам, помисли с гордост Шийла, докато гледаше как чудесната й дъщеричка подскача пред нея. По-голямата й сестра Ели твърдеше, че на тази възраст всички деца са сладки. Ели вечно я предупреждаваше, че това е само за момента, но засега Шийла бе изпитала само радост от майчинството във всеки миг от живота на дъщеря си. Дори ужасната втора година не беше толкова ужасна, колкото беше предсказала Ели.

— Кирстен трябваше да отиде на очен лекар — поясни Шийла. — Новите очила й създават проблеми. Така че реших да си взема свободен следобед и да прекарам малко време с теб.

— Това е чудесно! — Джеси го произнесе като чу-деес-но. — Може ли днес да отидем да купим златната рибка? — попита тя, като се покатери на задната седалка и закопча предпазния колан.

Последната рибка беше умряла в аквариума и Шийла бе обещала да купят нова, тъй като Джеси много искаше да си има домашен любимец. Рибките искаха далеч по-малко грижи от кучетата, а Шийла беше алергична към котките, причиняваха й сълзене на очите. Откакто бе гледала анимационния филм на Дисни, в който се разказваше за сто и един далматинци, Джеси се опитваше да я убеди да си вземат куче, но до този момент Шийла успяваше някак да отклони разговора.

— Хрумна ми нещо. Хайде този път да си вземем две рибки. Така ще могат да си правят компания.

— Хайде! — извика възторжено Джеси.

— Трябва също да минем да вземем нещо за вечеря. Обещах на Том да сготвя довечера.

Том Ривърс беше сценарист и Шийла ходеше сериозно с него през последната година, макар да не живееха заедно. Беше удобно и за двамата. Том живееше и работеше в уютната си ергенска квартира в Холивуд. Прекарваха заедно няколко вечери в седмицата и уикенда, освен когато някой от двамата нямаше извънредна работа.

— Мамо? — обади се пак Джеси от задната седалка. — Мога ли да отида на рождения ден на Аделма в събота? Ще има куклен спектакъл.

— Звучи чудесно. Ще трябва да изберем подарък още днес. Аз трябва да работя през уикенда.

— Защо работиш повече от другите майки? Не е честно!

Шийла зави към Уилшър, маневрирайки ловко с черокито по претоварените улици:

— Защото имам собствен бизнес, а повечето други майки — не. Казах ти, че когато си президент на фирма трябва да работиш много, за да успееш. Обещавам скоро да отидем на почивка. На някое наистина хубаво място.

— Добре. Може ли и Том да дойде?

— Разбира се, стига да може да се освободи. В момента е много зает.

— Ще го поканя довечера на масата. Ще дойде, ако аз го поканя.

Шийла се усмихна на дъщеря си в огледалото за обратно виждане:

— Добре, миличко.

В действителност й се искаше да замине сама с дъщеря си за една седмица. От друга страна, би трябвало да е благодарна за това, че Джеси се е привързала към Том. Той беше първият от мъжете, с които Шийла излизаше, когото Джеси наистина бе харесала.

Паркираха на вътрешния паркинг на Бевърли център и се отправиха към магазина за животни.

— Можем да купим на Аделма рибка за рождения й ден — предложи Джеси.

— На родителите й може да не им хареса.

Джеси обаче не слушаше. Беше се затичала напред и вече беше в магазина.

— Гледай, мамо! Бързо, ела! — извика тя, виждайки малък далматинец в една от клетките до страничната стена. — Чудесен е! Страшно ми харесва! Може ли да го вземем? Моля те!

— Много е сладък, Джеси.

Всички кученца бяха страшно сладки. Шийла се умиляваше като ги види не по-малко от дъщеря си. Но, разбира се, беше по-разумна:

— Моля те, Джеси, опитай се да разбереш. Малките кученца се нуждаят от много грижи. Трябва да ги приучиш на хигиена и да си играеш с тях, и да ги извеждаш на разходка. Ти ходиш на училище, аз съм на работа, а Кирстен е заета с курсовете по рисуване. Кой ще гледа кученцето? Съжалявам, но просто няма кой. Поне засега.

Шийла погледна виновно печалното личице на дъщеря си.

— Догодина ще помислим, обещавам ти. Хайде, рибките са там отзад. Да идем да изберем двете най-хубави.

Джеси не мръдна от клетката на кученцата:

— Не искам рибка.

— Какво? Хайде, Джеси, моля те!

Джеси гледаше далматинеца с дълбок, нескрит копнеж. Шийла въздъхна. Чувстваше се като злата мащеха на Пепеляшка. Припомни си обаче, че когато Джеси се роди, си беше обещала да не позволи дъщеря й да се превърне в разглезено единствено дете. Точно сега и дума не можеше да става за куче.

— Е, добре. Тогава да отидем до Краун да купим книжка на Аделма за рождения й ден.

Джеси излезе след майка си от магазина, мълчалива и нещастна. Шийла се отправи към книжарницата, също тъй мълчалива и нещастна. Тя разбираше, че детето изпитва нужда да си има кученце, но в момента в живота й ставаха толкова много неща. В живота й вечно ставаха твърде много неща. Струваше й се невероятно трудно да ги балансира. Изглежда двадесет и четири часа не можеха да поберат всичко, което трябваше да свърши за едно денонощие. Не беше нужно да чете статиите в списания, тя и без друго знаеше, че да си част от поколението на женската еманципация си имаше неприятни страни.

Оставаше си и проблемът с бащата на Джеси. Въпросът бе повдигнат за пръв път в училището предишната година. Мисис Макдоналд се беше обадила на Шийла, за да й съобщи, че се тревожи за Джеси и че детето не се приобщава както трябва.

По предложение на мисис Макдоналд бяха посещавали психотерапевт. Там въпросът за таткото направо бе изригнал. Джеси вече не се задоволяваше с мъгляви обяснения, тя искаше да знае фактите. Шийла, обаче, не желаеше да се рови в тези факти. Затова, за да направи нещата по-разбираеми, тя измисли една безобидна история, която разказа на Джеси и на психотерапевта. Каза, че Джеси е рожба на любовната й история с един женен мъж, чийто брак бил нещастен. Каза им, че той е бил дипломат и затова не можел да се разведе с жена си. За по-сигурно го прати в чужбина, казвайки, че е австралиец.

Какво значение има кой е бащата на Джеси, оправдаваше се пред себе си Шийла, след като така или иначе не беше част от живота й? Важното е, че той не беше подходящият мъж за нея. Беше влюбена в него, но бяха се разделили преди Шийла да разбере, че е бременна. Когато накрая взе решение да задържи детето, дори не си помисли, че биха могли да се съберат отново. И до днес той нямаше представа, че е баща на Джеси.

Наричаше се Йейл Холандър, но Шийла се съмняваше, че това бе истинското му име. Беше актьор и по времето, когато се запознаха, все още си пробиваше път с участие в рекламни клипове и малки роли в телевизията. По онова време тя също се утвърждаваше в голяма фирма за маркетингови проучвания и все още само мечтаеше за собствен бизнес.

Йейл беше привлекателен, по-скоро чаровен грозник. Чертите му бяха твърде едри и груби, но имаше удивително сини очи и бе висок и строен. Шийла не бе устояла на открития му, простодушен нрав.

Когато бяха заедно, той я караше да повярва, че е най-невероятната жена, която някога е срещал. Шийла винаги оставаше с впечатление, че му е безкрайно интересно и забавно с нея. Искаше да знае мнението й за всичко. По цели часове можеше да разсъждава кое я прави толкова необикновена. Йейл обожаваше странностите й. Например факта, че тя не обичаше бяла храна и затова поливаше сиренето с доматен сос и слагаше чубрица на печените картофи. Шийла си припомни как си мислеше, че не би могъл да бъде толкова идеален.

Оказа се права. Както сама се убеди накрая, бедата беше в това, че Йейл, който не пушеше, не вземаше наркотици и не пиеше концентрати, бе пристрастен към нежния пол. Вечерта, когато скъсаха, Шийла се беше прибрала неочаквано рано. Йейл беше в дневната, гол, и ядеше пиле в пикантен сос в компанията на две момичета от актьорския си клас, също голи-голенички. Той беше полял гърдите им със сладко-кисел сос и тъкмо го облизваше, когато Шийла влезе.

Младите жени се изнесоха набързо и с доста комичен вид, грабвайки дрехите си, като пискаха засрамени. След това Шийла и Йейл се скараха и си крещяха за пръв и последен път. Той твърдеше, че това е недоразумение и цялата случка не означава нищо за него. Той и момичетата правели импровизации, за да се подготвят за една сцена. Опита се по всякакъв начин да убеди Шийла, че погрешно тълкува фактите и реагира истерично.

Шийла не повярва на обясненията му и го изхвърли. Той се опита да се помири с нея през следващите дни, но тя отказа да разговаря с него. Накрая той се отказа и просто изчезна от живота й.

Оттогава Шийла не беше виждала Йейл или поне не лично. Сега той беше звезда и имаше собствен телевизионен сериал Идва… Дан Грийн. Беше една от любимите поредици на домашната й помощница, но Шийла никога не го гледаше. Нито пък си купуваше Пийпъл или Телевизионен справочник, когато снимката на Йейл беше на корицата.

Тя имаше намерение да съобщи на дъщеря си за Йейл, когато тя стане на двадесет и една. Тогава Джеси би могла да се свърже с него, ако желае. Засега той не играеше никаква роля в живота им. Шийла нямаше нужда от него, Джеси също. Точка.

Пристигнаха у дома. Шийла паркира джипа на алеята и внесе чантите с продукти вътре. Джеси влезе след нея, все още натъжена заради кученцето и унило се качи в стаята си.

— Здравей, Шийла! — извика Кирстен Ериксън, която гледаше Опасност в дневната.

Когато не се занимаваше с Джеси, Кирстен непрекъснато гледаше телевизия, като за оправдание казваше, че така усъвършенства английския си.

— Има две съобщения за теб. Том отива на събрание и ще закъснее. Освен това брат ти те търси.

— Какво? Кирстен, аз нямам брат.

Домашната помощница погледна бележника, на който беше записала съобщенията:

— Но той каза, че ти е брат. Каза зет. Това не е ли същото като брат?

— А, зет ми. Това означава мъжът на сестра ми. — Шийла внезапно се разтревожи. — Каза ли защо се обажда?

— Каза, че не е спешно. Остави телефона си. — Кирстен й подаде бележника.

— Благодаря ти, Кирстен. Тук ли ще вечеряш? Можеш да излезеш, ако искаш. Ние ще сме вкъщи цяла вечер.

Кирстен обаче отново бе вперила задълбочено поглед в телевизора:

— Мисля, че предпочитам да остана вкъщи.

По дяволите, помисли Шийла. Когато човек наема привлекателни бавачки, те непрекъснато искат повече свободно време и винаги те зарязват в критичен момент. На Кирстен винаги можеше да се разчита, но пък постоянно ти се пречкаше из къщи.

Шийла напълни с вода тенджерата за спагети от алпака и я сложи на котлона. Извади една опаковка сос Помодоро от фризера и го сложи в микровълновата фурна да се размрази. После изми зеленчуци за салата, наля си чаша Шардоне и набра служебния номер на зет си в Атланта. Той вдигна още след първото позвъняване:

— Брус Райнхарт на телефона.

— Здравей, Брус. Шийла се обажда. Днес работиш до по-късно от секретарката си.

— Да, тук както винаги е лудница. — Гласът му звучеше уморено. — Слушай, има възможност да получиш една работа. Давам правни консултации на Ковингтън интернешънъл. Познавам президента им, Джереми Уелш. Много ми се иска да ти уредя малко работа.

— Ковингтън интернешънъл? Много ми се ще да поработя за тях. Кой друг ще се кандидатира за работата?

— Никой. Говорих за теб с Уелш. Той се съгласи да се срещне с теб. Ще трябва да го убедиш, че имиджът на Ковингтън се нуждае от промяна, но мисля, че можеш да го направиш.

— Чудесно. Ще прегледам графика си и ще ти се обадя…

— Хей, я остави тези глупости — прекъсна я Брус. — И двамата знаем, че преустройството на Ковингтън ще осигури добри пари за ВИП. Освен това, ще ви забележат. Така че идвай във вторник. Ако искаш да получиш тази работа, ще трябва да действаш бързо.

— Чакай малко, Брус, слушай — Шийла се подразни от убедеността на зет си, че тя може да зареже всичко и да вземе самолета за Атланта без предупреждение.

— Имам представяне в Кайзер електроникс в понеделник. Не можем да се появим в Ковингтън преди края на седмицата. Дори и така ще се озорим. Имаш ли представа колко дребни, но важни подробности влизат в нашата работа? Куп проучвания, пазарни анализи, цялостен профил на фирмата. Трябва да разполагаме с всичко това, преди да съставим предложението си. Не можем да излезем със свястна стратегия за толкова кратко време. Няма да е от полза нито за нас, нито за Ковингтън.

— Е, ако искаш да си пропилееш шанса, това си е твоя работа — отвърна рязко Брус. — Само исках да ти направя услуга. Ели ми каза, че ти е трудно да вкараш ВИП в голямата игра. Мислех, че мога да ти помогна. Няма значение.

— Хайде, Брус! Знаеш, че не искам да се проваля. Ковингтън е огромен конгломерат. Би било чудесен шанс за нас, но не можем да дойдем неподготвени. Това би подронило доверието в нас и ще накърни репутацията ни.

— Ако искаш да получиш тази работа, а имай предвид, че нищо не ти гарантирам, по-добре е да побързаш. Кои по дяволите са Кайзер електроникс в сравнение с Ковингтън? Дребни риби. Трябва да се научиш да степенуваш нещата, Шийла.

— Брус, аз съм професионалист. За мен всички клиенти са важни, не само големите имена.

Думите му я жегнаха. Не беше особено привързана към съпруга на сестра си и никак не й хареса, че беше прав. Тя наистина не умееше да подрежда нещата по важност.

Шийла прегледа набързо деловия бележник, който стоеше до телефона:

— Добре, съдружникът ми, Дейвид Коул и аз можем да дойдем в четвъртък.

— Хайде, Шийла, не се прави на важна. Пристигай във вторник. Ако наистина искаш тази работа.

Да отиде на среща в Ковингтън във вторник би означавало страхотно разместване на ангажименти, напрегната подготвителна работа и почти никакъв сън:

— Е, добре — въздъхна тя, — вторник.

— Чудесно. Има полет на Делта в седем и десет от Лос Анджелис. Ще пристигнете в два и дванадесет. Уредил съм среща в Ковингтън за четири. Така ще имаме време да поговорим предварително.

— Вече си уредил среща?

— Не се нервирай, Шийла. Щях да я отменя, ако беше казала не.

Шийла се подразни, но после осъзна, че Брус просто се опитва да й помогне по настояване на сестра й. Затова се насили да каже:

— Добре. Благодаря ти, Брус: Как са Ели и децата?

— О, децата са добре. Ходят на детска градина. Ели е по цял ден в клуба и подмята жълтата топка напред-назад. Каза ми, че ако преди петнадесет години знаела какво е тенисът, никога не би се омъжила, нито би имала деца — засмя се той. — Нали знаеш, че тазгодишната й страст е тенисът. От месеци не е стъпвала в грънчарското си ателие.

— Ами, предай им много поздрави. — Шийла искаше да приключи разговора. — До вторник.

— Добре. Горя от нетърпение да зърна красивото ти лице. Чао!

— Довиждане, Брус.

Шийла набра офиса си, за да извика Дейвид Коул да свършат малко предварителна работа по Ковингтън интернешънъл още същата вечер. После остави на телефонния секретар на Том Ривърс съобщение да дойде по-късно, защото трябва да поработи.

Макар че водата за спагетите вече вреше, тя седна на кухненската маса, за да обмисли разговора с Брус. Стори й се странно, че зет й й се обажда най-неочаквано, за да й предложи тази страхотна възможност. С Брус почти не бяха общували от години. Всъщност, макар че със сестра си бяха доста близки, Шийла рядко виждаше Брус при не много честите си посещения в Атланта, когато водеше Джеси на гости при баба й и дядо й.

Брус беше амбициозен адвокат, някога първенец на курса си във Вирджинския университет, а сега партньор в престижна адвокатска кантора в Атланта. Изглеждаше идеалният съпруг за Ели, която никога не бе проявявала желание да прави собствена кариера.

Все пак нещо в зет й дразнеше Шийла. Държеше се с нея твърде фамилиарно. Не само че не се съобразяваше с нея, както тази вечер беше уговорил среща с Ковингтън, преди да получи съгласието й. Държеше се, сякаш смяташе, че има право да интимничи с нея само защото беше женен за сестра й. В държането му към нея неизменно се прокрадваше някаква сексуална нотка. Шийла се съмняваше, че би започнал открито да я сваля, след като бе женен за Ели, но я караше да се чувства неудобно.

Шийла знаеше, че ще се чувства длъжница на Брус, ако ВИП получеха работата в Ковингтън и не беше сигурна, че й харесва мисълта да му бъде задължена.

Имаше и друг проблем — работата в Ковингтън можеше да продължи с месеци. Това би означавало да работи в Атланта и да пътува до Лос Анджелис за уикендите. Подобно положение нямаше да се хареса нито на Джеси, нито на Том. Да оставим настрана пътуването. Шийла не беше сигурна, че би могла да понесе да прекарва толкова време в Атланта. Израсла бе там и спомените й от този град не бяха особено топли. Но работата си беше работа, а да работиш за Ковингтън беше работа и половина.

ВИП никога не бяха работили за толкова огромна фирма. Това щеше да им осигури национална известност, а името на Ковингтън интернешънъл щеше да изглежда добре начело на списъка с клиентите им.

Трябваше да признае, че ВИП действително отчаяно се нуждаеха от средства. Тази година беше решаваща, а през последните осем месеца нещата вървяха доста мудно. Всичко, което притежаваше, беше заложено като допълнителна гаранция за банкови заеми. Ковингтън интернешънъл щяха да им помогнат да прескочат трапа. Тя трябваше да реши дали аргументите за бяха по-силни от тези против.