Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Tender Offerings, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2017)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-018-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3591

 

 

Издание:

Автор: Мередит Рич

Заглавие: Предпазлива оферта

Преводач: Иглика Стойнешка

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

ISBN: 954-701-031-х

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3592

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и първа

— Не е зле да се подготвиш, Джереми. Ще стане наистина напечено — каза му Едгар Шулц по телефона. — Защото сме готови. Адвокатите и финансистите приключиха с предварителните разчети. Споразуменията за комисионите, таксите и финансирането са подготвени. Започваме. Ще направим предварителна оферта още утре сутринта.

— Аз съм готов. Това е страхотна новина, Ед! — През последните няколко дни на бездействие и очакване направо се беше побъркал от скука. — Ти как си?

— Чувствам се като тигър в клетка — отвърна магнатът. — Но утре ще ме изписват оттук.

— Чудесно. Знам, че ще се радваш да се прибереш вкъщи.

— Пфу! Само ще сменя клетката. Иска ми се да ме пускаха до Атланта, но ще се наложи да следя тази сделка по телефона. Ще трябва да играеш със Сам и Крейг.

— Е, ще стискаме палци за успеха.

— Точно така. Виж, искам да ти благодаря още веднъж. Ако ти не беше се втурнал в апартамента, сега нямаше да съм тук. Длъжник съм ти.

— Ако получим Ковингтън, считай, че си се издължил.

— Само още нещо, Джери. Сключвал съм много сделки, а на теб ти е за пръв път. Трябва да си подготвен за всичко, защото всичко е възможно и вероятно да се случи.

 

 

И така, битката за Ковингтън започна официално. Братята Шулц, след ревизия на сметките си, направиха оферта да купят фирмата по шестдесет и осем долара на акция. Преди управителният съвет да успее да се опомни, благородният рицар Р. Ч. Даймънд се метна на белия си кон и направи контрапредложение за седемдесет и два долара на акция. След това неизвестно откъде се появи сър Виктор с група английски партньори и предложи седемдесет и пет.

От този момент нататък Ковингтън вече не беше същият.

Шийла наблюдаваше отстрани и отдалеко как рояци банкери, адвокати и счетоводители се стичат в Атланта и се събират по лагери на горните етажи на Ковингтън. Членовете на управителния съвет бяха отзовани от яхтите си и игрищата за голф, от семейни почивки или от кабинети и други заседателни зали, за да научат на място за кризата и да обмислят подходяща стратегия. Както си му е редът, между заинтересованите страни и управата се занизаха преговори. Всеки екип задаваше въпроси, отговаряше на други и изчакваше да види какво ще стане.

Специалният комитет от петима членове на управителния съвет, начело с Ланг Ковингтън, се опитваше да не затъне в блатото от подробности. Адвокатите на комитета ги посъветваха, след като има толкова много желаещи, да организират търг. Участниците в търга се споразумяха за правилата, все стандартни за подобна процедура. Определиха и датата на търга, петък, двадесет и девети август, т.е. след осем дни. До пет часа на този ден всички страни трябваше да предадат най-високата си оферта, както и подробни финансови разчети, икономически стратегии и предложения за преструктуриране.

По ирония на съдбата, петък, двадесет и девети август тази година, беше последният ден преди Празника на труда[1]. Много от служителите на Ковингтън се чудеха как ще празнуват, след като съществуваше реална възможност като дойдат на работа на следващия ден да получат заповед за уволнение.

— Това заприлича на гадна игра на покер — каза сър Виктор на жена си, която го беше придружила до Атланта, за да наблюдава отблизо развоя на събитията. — Само дето в случая никой не блъфира.

Служителите на Ковингтън наеха адвокати, за да разберат дали има възможност те да изкупят предприятието, като се възползват от притежаваните от тях по статут акции. Казаха им, че са се съюзили твърде късно, за да бъдат сериозни претенденти в търга.

През следващите дни коридорите по директорските етажи на Ковингтън бяха пълни със смълчани, делови хора, които щяха да спечелят доста пари, който и да спечели търга. Коридорите по останалите етажи бяха пълни с притихнали и изнервени хора, много от които можеха да загубят работата си, независимо кой щеше да спечели търга.

Няколко застрахователни компании заведоха дела срещу фирмата, тъй като докато цената на акциите растеше, цената на застрахователните полици на Ковингтън, които те държаха, намаляваше.

Междувременно заинтересовани наблюдатели и акционери се питаха кой се разпорежда с фирмата, докато става всичко това.

Шийла остана в Атланта, тъй като Ковингтън все още им плащаха, но прекарваше доста време с Джеси и семейството на сестра си. Брус, като личен правен съветник на Джереми, бе денонощно зает в Ковингтън, поръчваше си пица и китайска храна и караше без сън.

— Наистина е срамота — каза Ели на Шийла един следобед, след като бяха изиграли вече три сета, — че добра стара фирма като Ковингтън е толкова беззащитна срещу подобни лешояди.

— Тъжно е — съгласи се Шийла.

Ели прибра тенисракетата си в калъфа:

— Кой мислиш, че ще спечели?

— Никой не знае със сигурност. Говори се, че всички участници в търга са решени да се борят докрай. Управителният съвет и акционерите вероятно просто изчакват с калкулатори в ръка и пресмятат печалбите си. Всеки ден, с всяко ново предложение те стават по-богати.

— Ние с Брус имаме акции в Ковингтън, които купихме преди години. Смятам да построя тенискорт с печалбите.

— О, как богатите стават все по-богати — въздъхна на шега Шийла. — Познаваш ли онзи компютърен специалист, който работи за нас, Ник? Още когато кандидатствахме за тази работа, той ни каза да си купим акции от Ковингтън. Предсказа, че ще стане така, но аз му казах, че преувеличава. Божичко, ще ми се да го бях послушала.

— А бедните стават все по-бедни — допълни шеговито Ели. — Можеше да си купиш акции още когато Джереми се беше напил и ти беше казал какво ще става.

— Това нямаше да е етично.

— Горкичката! Шийла, живееш в идеален и измислен свят.

— Може да е измислен, но съвсем не е идеален — отвърна Шийла. — Все пак, с Том отново си говорим. Дейвид му се обадил и му разказал за Катлийн. Беше много разстроен и веднага ми се обади. Помирихме се, така да се каже.

Така да се каже? Какво ще рече това?

— Извини ми се, че е повярвал на Катлийн, а не на мен, а аз му простих — отвърна Шийла. — Казах му, че можем да се виждаме, когато се прибера вкъщи, но да не очаква нищо постоянно. Наистина харесвам Том, но, струва ми се, че не съм създадена за брак.

— О, Шийла, кога ще престанеш да се опълчваш срещу обществото и ще се примириш с порядките в него? Бракът не е лошо нещо. Ние с Брус сме много щастливи.

Шийла се усмихна на сестра си и преглътна:

— Хайде да вървим да вземем децата от басейна. Тенисът ме поизмори.

— Разбирам, че искаш да смениш темата, Шийла. Но някой ден ще се задомиш и ще бъдеш щастлива, като мен.

 

 

В неделя Джереми си даде почивка. И без това не можеше да направи нищо повече, всичко беше в ръцете на други хора. Той игра голф с някои от служителите на Ковингтън, които бяха свързали бъдещето си с него. После спонтанно се обади на Шийла и я покани на вечеря. Като я взе, предложи да отидат до един ресторант извън града, за който му беше говорил Брус.

— През последната седмица почти не съм излизал навън и прекарах твърде, ама твърде много време с банкери и адвокати — отбеляза Джереми като поемаха извън града по шосе 75 Юг.

— Чудя се какво ли ще стане? — каза Шийла и бързо добави. — Знам, че не бива да говориш за това.

— Да управлявам Ковингтън както би трябвало да бъде управляван, означава толкова много за мен. Но има моменти, когато въобще не ми пука какво ще става по-нататък. Толкова ми писнаха тези безкрайни преговори и заплахи. Онзи ден случайно срещнах Рандолф и си помислих, че ще ме заплюе в лицето. — Той въздъхна, припомняйки си някогашните времена, много отдавна, когато Рандолф му беше наставник и двамата работеха като един екип. — Знам само, че ще бъде трудна надпревара до самия край.

— Все още не разбирам защо става това…

— Защо става кое?

— Защо една фирма си работи, произвежда продукти и печели и изведнъж всички решават, че искат да я купят — отвърна Шийла. — Защо? И защо точно сега?

— Хората се захващат с това по различни причини. Основното е, че, както се казва в клишето, корпорациите са като хубавите жени, трябва да бъдат съблазнени и накрая да стават нечии.

— На мен ми прилича повече на групово изнасилване, отколкото на съблазняване — избухна Шийла. — А и какво значи да искаш да притежаваш една жена? Къде си живял през последните десетилетия?

— Не става дума за мен, Шийла — оправда се Джереми. — Опитвах се да ти обясня всеобщото отношение.

— О?

Продължиха пътя си мълчаливо, заслушани в компактдиска на Беси Смит. На около двадесет минути извън града Джереми излезе с червеното си мазерати от магистралата и зави по тесен селски път с две ленти. Пътят криволичеше през полето, край оградено пасище, където две млади жребчета тичаха заедно с колата няколкостотин метра, преди да се откажат от надбягването.

Ресторантът беше хан от деветнадесети век, двуетажна тухлена сграда с широка веранда с бели колони отпред и голям вътрешен двор, който гледаше към два акра тучна зелена поляна зад къщата.

Избраха си маса отвън в двора и поръчаха питиета.

— Не се сърдиш нали? За онова, което казах?

— Реших да не го вземам под внимание — усмихна се Шийла. — И да се преструвам, че не си гаден женомразец. Особено след като ме доведе чак до това красиво местенце за вечеря.

— Значи все пак можеш да бъдеш купена?

— Не, но мога да бъда нахранена. Да видим менюто. Страшно съм гладна.

— Има нещо, за което искам да поговорим — поде Джереми, след като поръчаха. — Впечатлен съм от всичко, което ВИП направиха в Ковингтън. Ако се върна там като изпълнителен директор, искам да дойдеш да работиш за мен.

— Аз вече работя за Ковингтън, забрави ли?

— Не, не ВИП. Ти, Шийла. Продай ВИП и ела при нас като ръководител. Оплакваше се, че в Ковингтън няма много жени директори. Предлагам ти възможност, каквато се появява веднъж в живота.

— Ценя предложението ти, но…

— Не ми отговаряй веднага. Помисли си.

Тя поклати глава:

— Няма нужда да си мисля, Джереми. Аз съм щастлива там, където съм и харесвам онова, което правя. Знам, че ще ми плащаш много повече, отколкото вероятно някога ще печеля с ВИП, но на мен ми харесва сама да съм си господар.

— Затова ли никога не си се омъжила?

— Предполагам, че има нещо такова — усмихна се Шийла.

— Ти си много интересна жена, Шийла. Никога не съм срещал друга като теб. Ще ми липсваш, като се върнеш в Лос Анджелис. Знай, че ако промениш решението си…

— Благодаря ти, ще го имам предвид.

Като се върнаха в Атланта след вечерята, Джереми се отби у Шийла на чаша кафе. Побъбри с нея и родителите й в кухнята и отклони неизбежните въпроси на Бил Локууд относно съдбата на Ковингтън.

— Късно е — каза накрая той. — А трябва да се наспя добре. Вероятно ще ми е за последно до другия уикенд.

Шийла го изпрати до мазератито:

— Благодаря за вечерята и за предложението за работа. Наистина ти желая късмет за сделката с Ковингтън! Надявам се да получиш каквото искаш.

— Аз също. Въпреки че след тази вечер знам, че няма да получа всичко, което искам. — Той я целуна по бузата. — Сигурна ли си, че няма да размислиш?

— Ей, та ти още дори не си получил поста. Какво ще правиш, ако не спечелите?

— Ще спечеля доста пари от акциите си в Ковингтън, а и говорих с някои евентуални работодатели. Каквото и да стане, няма да пропадна.

— Сигурна съм, че няма. Освен това, винаги можеш да дойдеш да работиш за мен — пошегува се тя.

Джереми се засмя:

— И да те оставя да ме командваш? Никога.

— Много ти благодаря.

— Не се разделяме, Шийла — каза сериозно той. — Ние двамата едва сега започваме както трябва.

— Лека нощ, Джереми. — Тя го побутна към колата. — На път си да станеш нежелан гост.

— Решила си винаги да се измъкваш, а?

— А ти таки’а ги аресваш, нали?

Той кимна замислено:

— Пожелай ми успех.

 

 

От понеделник до крайния срок в петък цареше истински хаос. Всеки се опитваше да спечели предимство пред всички останали. Счетоводителите преглеждаха сметки до прималяване. Всички лагери бяха заети да изчисляват колко всъщност струва фирмата, коя цена е твърде висока и коя — твърде ниска, както и разработването на плана за финансиране. Така дните преминаваха в нощи и отново в дни. От време на време хората тичаха до дома или до хотелската си стая да вземат душ и да се преоблекат, но общо взето не мърдаха от Ковингтън и всяка от участващите в търга групи избягваше да се среща с останалите, както и с журналистите, които висяха около сградата с надежда да уловят трошици информация за съдбата на фирмата в бъдеще.

 

 

Ланг Ковингтън и специалният комитет със страх очакваха крайния срок. Какво щеше да стане, ако две групи предложат еднаква цена? Ами ако това изпитание се проточи още седмица или седмици? Ланг копнееше да се върне в Колорадо при своите дървета. Противно му беше да гледа какво става със семейната им фирма, макар преди да си бе мислил, че мрази самата фирма. Каквото и да става, когато това свърши, той ще се махне завинаги оттук. Ковингтън интернешънъл вече никога няма да бъде собственост на семейство Ковингтън, ще бъде собственост на чужди хора. Да, той ще бъде дори по-богат отпреди. Но в действителност той и така беше достатъчно богат.

 

 

Р. Ч. Даймънд седеше в апартамента си в хотела, пушеше тънка пура и се наливаше с чисто уиски. Той, Рик, Пинкни, Фиг, банкерите, счетоводителите и адвокатите бяха решили каква ще е крайната им цена. Беше по-висока, отколкото някога бе мислил да стигне, деветдесет и два долара на акция, но той и хората му бяха измислили как да го направят. Щеше да има куп дългове, разбира се, но Р. Ч. знаеше, че е умел като опитен хирург, що се отнася до разрязването на корпорации. Знаеше точно кои предприятия ще окастри и точно как ще преструктурира Ковингтън преди отново да го обобществи и да го продаде с огромни печалби.

— Уверен съм, Рик — каза той на двадесет и девети август, петък, при наближаването на крайния срок, пет часа. — Ще имаш възможност да видиш как действам. Всичките ми планове ще се развият по часовник. Виждаш ли, важното е да постигнеш нещо. Не можеш да проявяваш чувства. Трябва да те е грижа, разбира се, но онези, които работят в тези корпорации, са твърде близко, за да виждат какво наистина става. Вземи Пинкни, например. Това е човек, който се е издигнал до по-висок пост, отколкото способностите му позволяват да заема. Няма и най-малка представа как да управлява фирма като Ковингтън.

— Татко — напомни му Рик, — Рандолф ще бъде твой изпълнителен директор. Подписал си петгодишен договор с него.

— Зарежи го — Р. Ч. махна с ръка. — След месец няма да е вече тук.

— Не можеш да направиш това — възрази Рик. — Рандолф ти е съдружник в това начинание. Управителният съвет иска него. Той ще докара повечето от ръководството. Рандолф ти трябва.

Р. Ч. се загледа право в Рик и се зачуди как този жалък и некадърен млад мъж може да е наистина негов син.

— Трябва да разбереш нещо отсега и никога да не го забравяш. На мен не ми трябва никой.

Рик го погледна стреснато и като видя обидата в погледа му, Р. Ч. си помисли, че момчето може да заплаче. По дяволите! Той изведнъж осъзна, че синът му никога нямаше да тръгне по неговия път, не му стигаше смелост за това. Можеше да го научи на всичко, което знае, но волята трябва да я имаш по рождение, решимостта и жаждата да побеждаваш.

Не, Рик ги нямаше. Парадоксалното беше, че единственият, който би могъл да управлява Ковингтън, освен него самият, беше свързан с една от групите, които наддаваха срещу него — Джереми Уелш.

 

 

— А сега, Ед — каза Сам Шулц на брат си по телефона от заседателната зала в пет без една минута в петък. — Искам да се опиташ да запазиш спокойствие.

— Линдзи вече е наела проклета медицинска сестра за уикенда — осведоми го Ед. — Страхува се, че каквото и да стане, ще получа втори удар. Но тя не разбира, че аз живея за това. Никоя сделка не може да ме убие. Само липсата на сделки би ме повалила някой ден.

— Чувам те, братко — намеси се Крейг. — Слушай, ние сме в страхотна форма. Проверили сме сметките милион пъти. Знаем колко струва Ковингтън и няма да платим и долар повече, дори ако и друг предложи същата цена. Знам, че искаш да биеш Даймънд, но не забравяй, че се споразумяхме за това.

— Знам. Съгласен съм с вас. Но защо да спорим? Ние ще бием Даймънд. — Ед явно беше превъзбуден. — И какви са слуховете? Мислите ли, че групата на сър Виктор има шансове?

— Ъъ. Ще бъде между нас и Даймънд — увери го Сам. — Сега е точно пет. Ще ти се обадя веднага щом научим нещо.

 

 

Сър Виктор седеше в напрегнато очакване заедно с партньорите си и международните си кредитори и от време на време поглеждаше към часовника на стената на кабинета. Срещу него бе седнала Керълайн, която от време на време се пресягаше и стискаше съзаклятнически ръката му. Тя така се беше заинтригувала от механизма на сделката, че бе настояла да бъде тук с него, когато обявят победителя.

— Скъпи — каза тя усмихната, — погледни на нещата от тази страна. Каквото и да стане, ние ще спечелим.

— Не, скъпа моя! Ще спечелим само ако сме предложили най-високата цена. Почти съм уверен, че е така. Другите нямат представа на колко възлиза международната ни дейност. Нямат достъп до нашите счетоводни книги. Честно казано, ние сме по-силни.

— О, Виктор, толкова се гордея с теб и толкова те обичам. Каквото и да се случи — повтори тя.

 

 

В пет часа Ланг Ковингтън и специалният комитет, заедно със своите финансови и правни съветници, влязоха в заседателната зала. Предложенията им бяха предадени и разтворени пред тях. Групата беше изтощена, но готова за края.

— Както казват при връчване на филмовите награди — Ланг се опита да се усмихне. — Пликовете, моля.

Знаеше, че колкото и да му се иска това изпитание да е преминало, не му се ще то да свършва. Чувстваше, че за Ковингтън това всъщност ще бъде наистина край, а не ново начало.

Всеки от членовете на управителния съвет си имаше свой предпочитан кандидат, за чийто успех се бореше. Ланг клонеше към братята Шулц и Джереми Уелш. Бъдещето на Ковингтън беше Уелш, а не Пинкни. Но Пинкни си имаше яростни привърженици, както впрочем и сър Виктор.

През следващите няколко часа задълбочено проучваха предложенията и преценяваха доколко са приложими финансовите разчети, като викаха представителите на всяка от участващите в търга групи, за да отговорят на възникналите въпроси. Предложените цени бяха много близки, но не съвпадаха. Въпреки това, комитетът обсъжда известно време възможността да удължи крайния срок и да даде на участниците една последна възможност да вдигнат цената. Все пак, това би било в интерес на акционерите. Накрая все пак решиха, че има само един явен победител, онзи, който бе предложил най-висока цена. Те бяха определили правилата, не можеха да ги променят отново.

Освен това, всички бяха уморени и искаха да си отидат у дома да починат през дългия уикенд.

Накрая, в осем и петнадесет, Ланг извика всички страни в заседателната зала на Ковингтън.

Време беше да се обяви победителят.

Бележки

[1] В САЩ и Канада се празнува в първия понеделник на месец септември. — Б.пр.