Мередит Рич
Предпазлива оферта (37)

Глава двадесет и втора

Шест месеца по-късно

Ширхан лежеше неподвижно в една леха папрати. Екзотичната растителност и редки дървесни видове, избуяли в неподвижния влажен въздух, приличаха на тропически лес, а охранената бенгалска котка имаше вид на преситен звяр в джунглата от платно на Дуание Русо.

С четка в ръка, Шарлот се опитваше да улови тази прилика на свое платно в оранжерийната джунгла край закрития басейн на плантацията Даймънд бей. Психоаналитичката й, Една Сейн Джеймс, плуваше наблизо. Затъмнените стъклени плъзгащи се врати се разтвориха и Р. Ч. влезе.

— А, ето къде си била, Шарлот. Търсих те навсякъде.

— Стоя си тук вече от часове. Ела да видиш. Правя маслен портрет на Ширхан сред папратите. — Шарлот се бе впуснала в хобито си с голямо въодушевление. Учителят по рисуване, който Р. Ч. бе докарал от Ню Йорк, доста я насърчаваше.

Той се приближи да разгледа картината:

— О-о. Това наистина е хубаво, скъпа. Как накара Ширхан да стои толкова мирен? Да не си го упоила?

— Само малко хлороформ.

— Какво?

— Шегувам се, скъпи — нервно се изсмя тя. — Понякога ми се струва, че обичаш тази котка повече от мен. Кълна се, така е.

— Хубава картина — каза той, за да заобиколи темата. — Когато си готова, можем да ти направим изложба в някоя от онези галерии в Ню Йорк, които толкова харесваш.

— Р. Ч., скъпи, благодаря ти, но аз никога няма да бъда толкова добра.

— Дявол да го вземе, ти си талантлива жена! Можем да ти отворим галерия в Чарлстън или Атланта, искаш ли?

— Да — отвърна тя с усмивка. — Когато се подготвя.

— Рик се обади преди малко. Изпраща ти поздрави.

— Харесва ли му новата работа?

— Страшно му харесва да бъде част от филмовата индустрия, заобиколен от толкова много красиви жени. Само че ще му омръзне, както му омръзва всичко.

— Хайде, Р. Ч., това не е честно — сгълча го Шарлот. — Само защото за него беше непосилно да работи за теб, това не значи, че няма да успее, ако работи за друг.

— Той все още работи за мен. Нали знаеш, че Форест филмс са собственост на Ковингтън…

— Да, но не му се налага да бъде с теб всеки божи ден.

— Толкова лошо ли е това? — Р. Ч. я погледна. — Шарлот, може би се опитваш да ми кажеш нещо?

— Не съм мърдала от скапания остров от месеци! — изкрещя тя. — Започнах да откачам, по дяволите!

— Шарлот, време е за лекарството ти. — Психоаналитичката й излезе от басейна и се изтри с хавлията си.

— Я се разкарай, Една! — кресна Шарлот. — Искам да говоря с Р. Ч.

— Ще ви оставя насаме — каза по-възрастната жена и побърза да се отдалечи.

— Скъпа — започна Р. Ч., — какво има? Какво е станало всъщност?

— Ковингтън, Ковингтън, Ковингтън! Иска ми се никога да не беше купувал тази тъпа фирма! Никога никъде не ме водиш. Миналото лято се отказа от онова сафари в Африка, което бях планирала месеци наред. А за последно сме имали тържество на Четвърти юли.

— Шарлот, знаеш, че не беше добре. Щом Една каже, че можеш да пътуваш, ще отидем на сафарито.

— Наистина ли? Обещаваш ли?

— Разбира се. Ти ще организираш всичко. Ще тръгнем веднага щом Една прецени, че можеш.

— Благодаря, Р. Ч. — Тя взе друга четка и се върна към картината си. — Знаеш ли? Смятам да ти подаря тази картина за рождения ден.

— О, скъпа, не бих могъл да си представя по-хубав подарък. — Той я целуна по бузата. — Ще бъда в Ковингтън до края на седмицата, да видя как вървят нещата. Трябва ли ти нещо от Атланта?

— Да. Ричс и Наймън-Маркъс, и Лорд & Тейлър и Сакс на Пето авеню, ако обичаш.

Той се засмя:

— Имаш ги.

Р. Ч. се върна в кабинета си, за да даде някои последни указания на персонала, а после отиде в трапезарията да обядва с Фиг Болтън.

— Здравей, Фиги. Как върви ресторантьорският бизнес?

Някогашният борсов посредник се беше оттеглил с парите, които спечели от сделката с Ковингтън, и сега помагаше на жена си Ета да ръководи модното си кафене в Чарлстън.

— Не мога да се оплача. Вземам уроци от главния сладкар. Казва, че имам несъмнени заложби. Донесох кутия карамели, които направих специално за Шарлот. Как е тя?

Р. Ч. сви рамене:

— Добре е. Докато я държим тук, не може да се забърка в нищо. — Той седна начело на масата и кимна на иконома да започва да сервира. — Та, значи, какви са клюките?

Докато се хранеха, Фиг му разправяше новините оттук-оттам, както обикновено, но Р. Ч. си помисли, че клюките му не са така пикантни, както бяха, когато Фиг все още беше банкер.

— Фиги — прекъсна го накрая той. — Имам нужда от помощта ти. Ти си един от малкото хора на света, на които имам доверие.

— Не, Р. Ч. — Фиг поклати решително глава. — Знам какво ще ме молиш, но аз се пенсионирах, забрави ли? Вече съм вън от играта.

— Моля те, Фиги, за последно. Никога повече няма да те моля за това, но, по дяволите, ти си единствената стара хрътка и знам, че винаги надушваш дивеча.

— Мислех си, че все още се занимаваш с Ковингтън.

— По дяволите, това вече не е предизвикателство. Досадно ми е. Знаеш как е. Ти не откачаш ли като работиш за жена си?

— Аз съм на седмото небе, Р. Ч. — ухили се Фиг. — Предполагам, че се задоволявам с по-малко от теб.

— Да, карамели. Добре, този път ще удвоя комисионата ти. Намери ми нещо. Само ти можеш да го направиш. Моля те, Фиги, ще пълзя на колене, ако трябва…

Фиг се изсмя на глас:

— Р. Ч., кълна се, че не се траеш.

— Направи го заради мен, Фиги. Вече нищо не раздвижва кръвта ми. Искам малко забавление. Не искам да свършва. Помниш ли, казах ти, че съм като звезда, която пропада в черна дупка.

— Добре, Р. Ч., добре — въздъхна Фиг примирено. — Ще си отварям очите.

— Не заспивай, докато не откриеш нещо голямо, Фиги, разбра ли? Дори не задрямвай.

 

 

В Лос Анджелис беше великолепна събота без смог и Шийла за пръв път от месеци насам работеше в доста занемарената си градина. Би свършила доста работа днес, ако деветмесечният Лъки, този дяволски далматинец, не изравяше всичко, което тя бе посяла. Шийла остави лопатата и пропъди една пчела от косите си, вързани на конска опашка. После влезе вкъщи да си сложи още лосион против изгаряне.

Беше съвсем сама вкъщи и се наслаждаваше на напълно заслужена почивка. Кирстен се беше върнала в Норвегия, а заместничката й от Минесота щеше да пристигне чак в понеделник. Том се беше върнал от Мароко преди повече от месец и току-що бе отвел Джеси на посещение в Музея по естествена история. След това трябваше да остави Джеси в дома на Йейл в Пасифик Палисадс. Тя щеше да вечеря с баща си и да отиде с него на предварителната прожекция на новия му филм, римейк на класическия приключенски роман Капитан Блъд за телевизията.

ВИП бяха вече стабилно печеливши и процъфтяваха. Макар Ковингтън да бяха орязали повечето от кампанията им след като Р. Ч. Даймънд ги изкупи, имиджът на самите ВИП бе се вдигнал от работата в Ковингтън. След няколко дни тя и Дейвид летяха за Сиатъл с цял куп страхотни предложения за подобряване на имиджа на Бармаш фууд. Бяха наети от новия изпълнителен директор на Бармаш, Джереми Уелш.

Интересно, как се бяха подредили нещата. Преди година тя беше с Том, а ВИП бяха нестабилни. След още една година… Вероятно щеше да живее точно както сега. Всичко в живота й се бе подредило идеално. Край нея имаше трима мъже и макар никой от тях да не беше въплъщение на идеала й, тримата заедно бяха нещо такова.

Том от време на време споменаваше за брак, но тя предпочиташе сегашното положение. Те си подхождаха в толкова много отношения — все още играеха тенис през уикенда, ходеха на кино и спореха за актуалните политически събития. Предполагаше, че ще продължат да я карат така, докато Том не намери жена, която да го поиска само за себе си. С него така и не лумваха сексуални искри, каквито бе преживяла с Йейл, но страстта и без това беше нещо нетрайно. Или поне така пишеше в книгите.

Освен това имаше Йейл, за да подхранва самочувствието й. Това, че бяха родители на Джеси, ги свързваше за цял живот. Винаги, когато се чувстваше непривлекателна или скучна, тя и Джеси се отбиваха на снимачната площадка на Дан Грийн и той повдигаше настроението й, както успяваше да очарова всички жени, попаднали в обсега му. Той я обожаваше и тя него. Тъй като повече никога нямаше да станат любовници, той си оставаше внимателен. Беше й доверил, че е единствената, която все му се изплъзва.

Освен това имаше Джереми, нейният делови душеприказчик. През последните месеци си говореха по телефона по няколко пъти на седмица, като обсъждаха предимно работата си и клюки от света на бизнеса. Той я водеше на вечеря винаги, когато беше в Лос Анджелис, а тя, разбира се, скоро щеше да пътува редовно до Сиатъл. Тъкмо от Джереми бе научила за изненадващото оттегляне на Рандолф Пинкни от Ковингтън само шест дни след като двамата с Даймънд бяха поели контрол над новия Ковингтън.

— Една седмица с Р. Ч. — разправи й с усмивка Джереми. — И старият Рандолф изведнъж оцени прелестите на пенсионерския живот, за които Линда непрекъснато му говореше.

Пинкни бе прибрал в джоба си шестдесет милиона от сделката и сега с Линда щастливо обикаляха игрищата за голф по целия свят.

Даймънд се бе обадил на Джереми часове след напускането на Пинкни. Предложил му бе старата му длъжност на президент на Ковингтън заедно с огромен пакет премии, но Джереми бе отказал. Беше почти сигурен, че след около две години Р. Ч. ще обърне пак фирмата в обществена, а после ще я продаде. Особено като се имаше предвид, че синът му Рик бе заминал за Западното крайбрежие да си опита силите във филмовата индустрия. През последните няколко месеца Рик бе ходил всеки уикенд до Минесота, където с негова помощ Катлийн Симънс бе настанена в клиниката Хазелден. Организмът й се освобождавал от наркотиците и наяве излизало постепенно нещо от старата Катлийн. След няколко седмици щели да я изпишат от клиниката и тя щеше да се премести в Лос Анджелис, където Рик й бе намерил работа във Форест филмс. До този момент не се бе опитвала да се свърже с Шийла и Шийла бе благодарна за това. Освен това Катлийн изглежда бе преодоляла увлечението си по него, съобщи й Джереми с облекчение.

Джереми бе казал на Шийла, че не съжалява задето е отказал предложението на Р. Ч. Нямаше желание да бъде президент на Ковингтън или както Р. Ч. го бе прекръстил Р. Ч. Д. индъстрис, докато го оглозгват.

Наместо това, Джереми бе приел предложението на братята Шулц. Те бяха изкупили предприятията от хранителната промишленост на Ковингтън още щом Даймънд ги бе пуснал в продажба и ги бяха слели с фирмата на Едгар Бармаш фудс, която изведнъж бе се превърнала в гигант на хранителната промишленост. Благодарността на Едгар към Джереми задето бе спасил живота му, го бе настроила направо бащински, обясни Джереми на Шийла. Не би могъл да мечтае за по-добри условия за работа. И без друго той поначало бе искал да се занимава с хранителните подразделения на Ковингтън.

Когато бяха заедно, Шийла все по-често усещате, че Джереми би желал да се занимава и с нея. В разговора им току се промъкваха съблазнителни погледи и намеци, но Шийла нарочно не искаше да се обвързва. Беше разбрала, че Джереми е от типа мъже, които понякога си мислят, че им се ще да се оженят, но бе твърде отдаден на работата си в корпорацията, за да се справи добре с една връзка. Онова, което съществуваше между тях, беше нещо хубаво. Не я блазнеше мисълта да се опита да го направи по-хубаво, защото щеше да бъде грешка.

Въпреки че идеалният мъж го нямаше в живота й, а тя често се питаше дали въобще съществува такъв вид, животът й засега беше пълен. Имаше Джеси, ВИП и тримата си мъже, какво повече би могла да желае? Брак? Е, не всеки има нужда от него.

Майка й все още се възмущаваше, че е останала стара мома, както я наричаше, но напоследък Грейс не се занимаваше много с Шийла, заради Ели. Сестра й бе разбрала, че Брус има любовна връзка с една разведена червенокоса от тайфата в клуба им. Тя го бе изхвърлила и бе подала молба за развод, а сега смяташе да завърши следването си, за да получи диплома по история на изкуствата.

Какво правеше една връзка днес нещо толкова непостижимо, зачуди се Шийла.

Защо нещо все не се получаваше, запита се тя още. Вероятно бе романтичка, родена няколко века по-късно.

След като се намаза с лосион против изгаряния, Шийла си сложи сламена мексиканска шапка и се отправи обратно към двора. Беше се въодушевила да насее подправки до кухненския двор. Смяташе да направи английска градина по снимката на най-красивата подобна градина, която беше виждала. Откри я в Архитектурен преглед и беше от имението на сър Виктор и лейди Керълайн Никълсън в Костуолдс. Градините бяха дело на лейди Керълайн, твърдеше статията. Сър Виктор бе зает с фирмата си Никълсън лимитед, която наскоро беше откупил от американския конгломерат Р. Ч. Д. индъстрис, някогашния Ковингтън интернешънъл. В момента сър Виктор разширяваше дейността си в Азия и на новопоявилите се пазари в Средна Европа.

Щом бодна и последното стръкче лавандула в наторената почва. Шийла огледа двора си, за да се порадва на свършената работа. Малкото хълмче до кътчето за игра на Джеси привлече вниманието й. Засега беше обрасло в бурени, но би изглеждало великолепно покрито с калдъръмчета. Или може би трябва да избере нещо по-високо като делфиниуми?

Тя погледна часовника си. Ако скочеше в колата и отидеше сега до магазинчето, би могла да оплеви и насади всичко преди залез-слънце.

Шийла огледа хълмчето с поглед на майстор импресионист. Не, не делфиниуми, реши тя. Ще насади обикновени рози. Дузина розови храсти, посадени безредно, както са правели във Викторианската епоха. Розите ухаят по-силно, а меките пастелни тонове ще да се слеят чудесно с околния пейзаж.

Освен това ще изглеждат толкова романтично…