Барбара Тейлър Брадфорд
Нейните собствени правила (18)

Глава 17

— Колко подобни кризи си имала? — попита доктор Дженифър Полард, като огледа Мередит внимателно.

— Две през януари, две през февруари, три през март и две този месец… миналия четвъртък на годежа на Кетрин и отново в неделя. Последната бе най-ужасната досега. Продължи през по-голямата част от деня и се чувствах по-зле от обичайното. Всъщност ми беше толкова зле, че вчера въобще не отидох на работа. А и тази сутрин, когато отидох в офиса, все още бях адски изморена. Реших, че ще е по-разумно да дойда при теб.

— Радвам се, че го направи — отвърна лекарката. — По телефона ми спомена, че симптомите са винаги едни и същи — виене на свят и пълно изтощение. Няма ли други неразположения, Мередит?

— Никакви.

— Да речем, гадене, болки в стомаха, диария, висока температура, главоболие и мигрена?

Мередит поклати глава.

— Не, нищо подобно. Просто замайване, но най-вече се чувствам изморена, дори изтощена.

— Разбирам — кимна Дженифър, облегна брадичка на ръката си и се замисли.

Мередит се наведе напред напрегнато.

— Дженифър, какво ми има?

— Честно казано, не съм сигурна. Първо трябва да те прегледам основно, да направим изследванията и тогава ще мога да ти поставя диагноза.

Докато говореше, лекарката отвори папката пред себе си и прочете най-горната страница.

— Прегледах картона ти преди да дойдеш. Последният ти преглед е бил преди четири месеца, в началото на декември. Тогава си била в отлично здраве.

— Да, знам. Точно затова съм толкова объркана.

— Ще открием причината, не се тревожи — отвърна лекарката, като затвори папката. — Добре тогава, ще започнем с изследванията.

Тя се изправи и заобиколи бюрото си.

Мередит също се надигна.

Дженифър Полард обви ръка около раменете й.

— Не се притеснявай. Ще открием причината.

— Каква според теб може да е тя?

Дженифър се поколеба, после отговори:

— Може да са много неща, но не искам да правя предположения. Освен това няма да се преструвам, че ти няма нищо. Уважавам интелекта ти прекалено много, за да те лъжа, а и бездруго не постъпвам по този начин. Смятам, че е по-добре да съм честна с пациентите си. Изтощението, което ми описа, може да е причинено от много неща. Например от анемия, хормонално разстройство или някаква хронична инфекция. Но пък може да е срив вследствие на преумора.

— Не е срив! — възкликна Мередит. — През повечето време съм пълна с енергия и живот.

— Хайде да отидем при Анджела — предложи Дженифър и я поведе по коридора. — Знаеш процедурата. Анджела ще ти вземе кръв, ще ти направи ЕКГ и рентгенова снимка на гърдите. Ще трябва да дадеш и урина. След като направим изследванията, ще те прегледам подробно.

Тя отвори вратата на малката стая за прегледи и каза:

— Ще изпратя Анджела да ти донесе халат, за да можеш да се съблечеш.

— Благодаря ти — промърмори Мередит.

 

 

Един час по-късно Мередит беше облечена отново и седеше в кабинета, загледана в Дженифър Полард. Изражението й беше разтревожено, а в очите й се четеше въпросителен поглед.

— Е, какво откри?

— Нищо — усмихна й се Дженифър успокояващо. — Моето мнение е, че си абсолютно здрава физически. Няма бучки, нито подутини, а и не трепна, когато притиснах стомаха ти. Рефлексите и кръвното ти са нормални. Разбира се, още не знам какво ще покажат изследванията на кръвта и урината, ще получа резултата след един-два дни. Но честно казано, почти съм сигурна, че и те ще са нормални. Изглеждаш ми в същата отлична форма, в каквато беше преди три месеца.

— Тогава как обясняваш кризите?

— Нямам еднозначно обяснение — отговори Дженифър, като се облегна на стола и прикова очи в пациентката си. — Може би нерви. Стрес. Пресилваш се. Откакто те познавам — вече почти десет години, ти си истинска работохоличка. А стресът може да внесе хаос в нервната система.

— Знам го, но в момента не се чувствам подложена на стрес. Ни най-малко. Честна дума, Дженифър. Напоследък работя по-малко, особено когато съм във Франция. Отговарям за ремонта и обзавеждането на един хотел там, но имам страхотна партньорка, която сваля бремето от плещите ми. Прекарвам дълги уикенди на вилата на приятеля ми. Той има къща в долината на Лоара — Мередит се наведе напред и добави: — Никога в живота си не съм била по-щастлива в личен план. Бизнесът върви добре, а децата са чудесни.

— Радвам се да го чуя — рече Дженифър и като се замисли, попита: — А нещо въобще тревожи ли те?

— Не. Нали точно това ти казвам, животът ми никога не е бил по-хубав.

Лекарката кимна.

— Да изчакаме изследванията. Ще ти звънна веднага щом ги получа. Вероятно в четвъртък или най-късно в петък.

 

 

Мередит подписваше купчина писма в четвъртък следобед, когато личният й телефон звънна. Тя бързо вдигна слушалката.

— Ало?

— Аз съм, скъпа.

— Люк! — възкликна радостно. — Как си, скъпи?

— Не много добре, страхувам се.

— Какво има? — загрижено попита тя.

Люк въздъхна от другата страна на линията и обясни:

— Ужасно съжалявам, Мередит, но не мога да дойда в Ню Йорк този уикенд. Страхувам се, че не мога да се измъкна от Лион. Прикован съм тук заради работата.

— О, Люк, колко неприятно! Нямах търпение да те видя. Много съм разочарована, скъпи, но те разбирам. Работата трябва да е на първо място — въздъхна и тя.

— Налага се редовно да съм на строежа — продължи той. — Имаме неочаквани проблеми с основите, които налагат изготвяне на нов проект. А не мога да възложа на никого тази част от работата. Присъствието ми тук е абсолютно необходимо. Утре имам среща с предприемача и строителния инженер. Ще довършим проекта в събота, а следващата седмица ще пристигне бригадата. — Люк замълча за момент, засмя се тихо и попита: — Предполагам, че нямаш никаква възможност да дойдеш в Лион, нали?

— Бих искала, но не мога. Утре трябва да сключа сделката за продажбата на хотела. А във вторник трябва да съм в Ню Йорк заради срещата с банкерите. Хенри Рафаелсън заминава за Далечния изток на следващия ден и не мога да отменя срещата. А и идващата седмица се очертава доста тежка. Но скоро ще се появя в Париж. Не си забравил, нали?

— Не съм, скъпа, но се надявах да те видя и преди това.

Мередит погледна календара на бюрото си.

— Планирах да съм там в края на април и да остана през целия май.

— Е, това е чудесно! Ужасно се радвам. Но дотогава ще ми липсваш, Мери.

— Ти също ще ми липсваш.

Продължиха разговора си още десетина минути. Мередит едва не му разказа за посещението си при лекарката, но в последния момент си прехапа езика. Люк бездруго си имаше достатъчно проблеми с проекта си в Лион.

 

 

— Физически си абсолютно здрава, Мередит — заключи Дженифър Полард, като се облегна на стола и й се усмихна. — Радвам се да ти съобщя, че изследванията на кръвта и урината също са нормални.

Мередит се усмихна в отговор и изпита неимоверно облекчение. После се намръщи и изрече:

— Но тази сутрин си казала на Ейми, че искаш да ме видиш и да говориш с мен.

Лекарката кимна.

— Така е. Все пак има нещо нередно. Кризите. Опитът ми показва, че хората, които страдат от пристъпи на изтощение каквото ти ми описа, обикновено са непрестанно измъчвани от непосилна умора. С други думи, състоянието е постоянно. Не са кризи, които идват и си отиват, както при теб.

— И какво означава това?

— Означава, че пристъпите може да зачестят, докато накрая изтощението стане нормалното ти състояние.

Мередит замълча и се вторачи в лекарката.

— Позволи ми да ти обясня нещо, Мередит — продължи Дженифър. — Много често този тип изтощение се дължи на психически проблеми.

— Мислиш ли, че и с мен е така?

— Вероятно да. Може да страдаш от психогенна умора.

— Обясни ми.

— Възможно е причината за умората ти да е емоционален проблем. Или може да си депресирана без самата ти да знаеш.

— Определено не съм депресирана! — сухо се засмя Мередит. — Във вторник ти казах, че животът ми напоследък е спокоен и щастлив. Влюбена съм в прекрасен мъж и той ме обича.

— Вярвам ти и се радвам за теб. Но нека не отхвърляме идеята за психогенна умора, дължаща се на емоционален проблем. Това, което я причинява и те измъчва, може да не е проблем от настоящето. Може да е нещо от миналото ти.

— И как се лекува нещо подобно? — нервно попита Мередит и погледна Дженифър притеснено.

— Трябва да определим естеството на проблема. Да стигнем до корена му и тогава да го лекуваме.

— Психиатрия. Натам ли биеш, Дженифър?

— Да. Ако страдаш от психогенна умора, препоръчвам ти незабавно да отидеш при специалист. Болестта, а това наистина е болест, няма да изчезне от само себе си. Дори може да стане по-лошо.

— Кого… кого ще ми препоръчаш? — тихо попита Мередит.

— Доктор Хилъри Бенсън. Тя е много симпатична и ще я харесаш. И е страхотен психиатър. Кабинетът е съвсем близо, на ъгъла на Парк авеню и Шестдесет и девета улица.

Мередит се облегна назад и я погледна разтревожено.

— Няма по-нормален човек от теб, Мередит — бързо каза Дженифър в отговор на притеснения поглед на пациентката си. — Напълно съм убедена в това. Чуй ме, може въобще да нямаш психогенна умора. Може да е само стрес… Казах ти го и онзи ден.

— Не мисля така.

— Значи ще отидеш при Хилъри Бенсън?

Мередит кимна.