Барбара Тейлър Брадфорд
Нейните собствени правила (15)

Глава 14

След като Мередит се завърна в Париж, мислите й често се връщаха към уикенда в „Клос-Талси“. И най-вече върху Люк де Монбоше.

Харесваше го, дори нещо повече, а любезното му и мило отношение към нея я бе трогнало.

Тези неща винаги бяха важни за нея, тъй като не ги бе изпитвала често в живота си. Нито загрижеността, нито топлотата бяха нейни спътници в детството й и това я бе накарало да се затвори в твърда черупка. Само госпожа Полсън бе успяла да проникне през желязната предпазна ограда, а после, разбира се, и семейство Силвър.

Милото отношение бе не по-малко важно за зрялата жена, отколкото за детето. Но Мередит харесваше Люк не само заради това. Намираше го и изключително привлекателен като мъж.

Той изглеждаше много добре с мургавата си кожа и фини черти, но не това бе най-важното. Само едно красиво лице не можеше да я заинтересува.

Тя се възхищаваше на интелекта и таланта му, на достойнството му. Освен това Люк имаше чудесно чувство за хумор, а и двамата харесваха едни и същи неща — хубави книги, класическа музика, чаша студено шампанско пред пламтящия огън в зимната вечер, имаха слабост към къщи, построени близо до вода, захласваха се пред прозорци с витражи и пред фините картини на Мари Лоренсин. Като цяло Люк бе впечатляващ човек. Мередит се радваше, че се запозна с него и прие поканата му за уикенда.

Върнаха се в Париж рано в понеделник сутрин и прекараха по-голямата част от деня заедно с Агнес в Монфор-Л’Омери, където обсъдиха промените, които щяха да направят. По-късно Люк я заведе на вечеря в „Реле Плаза“.

През последните няколко дни се шегуваха и смяха много и тя започна да осъзнава колко всъщност й допада Люк.

Макар да го познаваше само от една седмица, вече бе влязъл под кожата й и щеше да й липсва, когато се върнеше в Ню Йорк. Затова веднага планира следващото си пътуване до Париж. Имаше доста работа в Манхатън, разбира се, а и трябваше да подпише документите за продажбата на „Върхът на хълма“. Освен това нямаше търпение да види Кет, да я прегърне и да отпразнува годежа й с Кийт.

Но всичко щеше да отнеме не повече от десетина дни, а после щеше да полети към Париж с „Конкорд“. Бездруго тук имаха нужда от нея заради ремонта и обзавеждането на новия хотел. Тя, Люк и Агнес се бяха споразумели в понеделник, че хотелът трябва да разполага с всички съвременни придобивки, да има модерен вид, но в същото време да запази характера и чара си. Разбира се, щяха да бъдат потребни декораторските й умения и стилът, запазената марка на компания „Хейвън“.

Предишната нощ в тишината на хотелския си апартамент Мередит се бе чудила какво ли ще стане след завършването на хотела. Е, за реконструкцията бе необходима цяла година, така че тя щеше да прекарва доста време в Париж. Градът на светлините. И градът на любовта.

В ранните сутрешни часове тя се помъчи да се увери, че нещата ще се разрешат от само себе си. Много отдавна бе разбрала, че това е най-добрият начин.

„Ден след ден и стъпка по стъпка — каза си, докато се приготвяше за лягане. — Това е единственото, което мога да направя, пък ще видим какво ще стане. Всичко трябва да поеме по естествения си път.“

Знаеше много добре, че връзка, която изглежда обещаваща в началото, бързо може да се превърне в досаден проблем, изпълнен с лоши чувства. Нали точно това се случи с Рийд Джеймисън. Лицето й помръкна, когато се сети за него. Последната им среща бе толкова неприятна. Но пък Рийд и Люк бяха абсолютно различни, а и бездруго бе глупаво да се правят сравнения.

Люк беше справедлив и честен и тя вярваше, че винаги ще знае какви точно са отношенията им. Нямаше да има игрички. Беше умен, отговорен, зрял мъж, който я уважаваше така, както и тя го уважаваше.

Мередит прекара по-голямата част от вторника с Агнес и се изненада, че френската й партньорка не я разпита подробно за уикенда. Всъщност й зададе само няколко въпроса. Но пък наистина бяха заети с плановете за хотела и трескавото препускане из Париж. Посетиха безброй антикварни магазини и складове за платове, снимаха мебели и събираха мостри на дамаски и тапети. Слава Богу, имаха еднакви вкусове и идеи за обзавеждането и в това отношение нямаха никакви проблеми.

В сряда следобед, когато седяха в кабинета на Агнес, Мередит спомена Люк. Двете оглеждаха мострите от платове и ги подреждаха на голямо табло, като се мъчеха да подберат най-подходящите съчетания.

Внезапно Мередит каза:

— Снощи Люк ме покани във вилата си и за този уикенд.

Агнес вдигна очи.

— Не съм изненадана. Той много те харесва.

— И аз го харесвам.

Агнес се засмя.

— Повечето жени го харесват. Неустоим е. Винаги съм се чудила защо не се е оженил повторно.

— Вероятно има нужда от повече време, за да се съвземе от трагедията с жена му.

— О, значи ти е казал за нея?

— Да, а ти премълча, макар че ми обеща подробности. Случайно заговорих за това и се уплаших, че съм го разстроила.

— Съжалявам, че не ти звъннах, но състоянието на Хлои се влоши и имах адски много работа. Успях да говоря с Ален едва в неделя следобед, а не исках да се обаждам в Талси и да клюкарствам за домакина ти.

— Да, разбирам. Радвам се, че не го направи. Щях ужасно да се притесня.

— Ален познава Люк от доста години, но всъщност не е много близък с него. Виждахме се по-често с него миналата година, когато той проектираше къщата на сестрата на Ален. Но никога не сме говорили за Аник… Не бяхме наясно с миналото му, а и по принцип не обичаме да досаждаме на хората с въпроси…

Агнес не довърши изречението, погледна приятелката си и сви рамене.

— Разбирам — отвърна Мередит. — Може да си доста близък приятел с някого, но да не знаеш много за личния му живот — произнесе замислено тя, като се облегна на стола и кръстоса крака. — Определено харесвам Люк. Имам предвид като човек. Той е изключително мил и честен. Освен това наистина умее да изслушва и обръща внимание на казаното, а това е рядкост в наши дни.

— Смятам, че трябва да го приемеш сериозно. Знам, че не е плейбой. И въобще не е женкар — рече Агнес и погледна Мередит въпросително. — Възнамеряваш ли да започнеш сериозна връзка с него?

Мередит се поколеба за момент, после отговори:

— Бих могла да го направя. Харесвам този тип мъже, но мислех, че никога няма да срещна такъв. Мъжете като Люк обикновено са заети.

— Съвсем права си, скъпа, но според мен той е предпочел да остане свободен. Досега. Сподели, че много те харесва и иска да те опознае по-добре.

Мередит се втренчи в приятелката си с широко отворени очи.

— Така ли? И кога го направи?

— Миналата седмица. Малко след като се запознахте.

— И ти не ми каза нищо по въпроса? Благодаря ти, приятелко!

Агнес избухна в смях и сивите й очи заблестяха весело.

— Той не ме предупреди да си мълча, но си помислих, че дискретността е добродетел. А и не исках да те подплаша. Страхувах се да не ме обвиниш, че съм романтична глупачка. Само като си помисля за десетките мъже, с които те запознах през последните осем години. Бяха привлекателни, добри партии, но ти не се заинтересува от нито един.

— Така е.

— Но харесваш Люк?

Мередит кимна.

— Е, не мога да кажа, че те обвинявам. Той е много секси. Дори чувствен, нали?