Барбара Тейлър Брадфорд
Нейните собствени правила (16)

Глава 15

Откакто пристигнаха в Талси до седем часа вечерта в четвъртък работиха заедно в кабинета на Люк. Започнаха отново на следващата сутрин.

Изкараха дълъг ден, само с една почивка за обяд. Късно в петък следобед Люк остави молива си и хвърли поглед към Мередит. Тя седеше до малкото бюро, подреждаше мостри и подготвяше плановете си за обзавеждането.

— Не трябваше да постъпвам така с теб — промърмори Люк, като се облегна на стола си.

— Какво имаш предвид? — попита Мередит.

— Държа те затворена в кабинета от вчера сутринта само защото исках да поработя, а ти да си до мен.

Тя не каза нищо, само усмивка озари лицето й.

Люк продължи:

— Бързах да довърша плановете за езерото, но се чувствам виновен. Трябваше да те изпратя да се поразходиш или да пояздиш. Или поне да си починеш.

— Люк, приятно ми беше да седя тук с теб — прекъсна го тя. — Бездруго в Париж щях да се занимавам със същото — да подреждам мостри и да правя планове. Но наистина ми бе приятно да работя тук заедно с теб.

— Наистина ли?

— Да.

— Мередит?

— Да?

Той отвори уста, за да каже нещо, после се отказа, стана и отиде до нея. Постави листа хартия, който държеше на бюрото пред нея.

— Това е чертежът на езерото. Когато го завършим, ще изглежда по този начин.

— О, Люк, прекрасно е! Прилича на езерото с рибките тук.

— Разположих го близо до малката горичка зад къщата и мисля, че изглежда живописно. Прав ли съм?

Наведе се над нея и проследи чертежа с пръст.

Мередит усети горещия му дъх по врата си и застина, без да посмее да си поеме дъх. Бузите й пламнаха, заля я вълна от желание.

— Искам да ти доставя удоволствие, Мередит — прошепна той.

Тя се обърна към него.

— Благодаря ти, идеално е.

Усмивката отново изгря на лицето й.

Люк усети, че му се завива свят. Не можеше да проговори. Искаше да й каже колко силно я желае. Това бе единственото, за което можеше да мисли в момента. Копнееше за близостта й от много дни. Канеше се да изрече думите, но вместо това се наведе и я целуна по устните, отначало леко, но после, когато тя му отговори пламенно, целувките му се изпълниха със страст.

Спря за момент, но само за да я вдигне на крака. След миг Мередит беше в прегръдките му. Привлече, я към себе си, ръцете й се обвиха около врата му. Притискаха се силно един в друг, а страстта им нарастваше.

„О, Люк, скъпи, копнеех за това. Копнеех да те прегърна“ — поиска да му каже Мередит, но жадните му целувки възпряха думите й.

С предрезгавял от чувства глас той изрече:

— Искам те, Мередит. Желая те от деня, когато се запознахме.

— О, Люк…

Той я зацелува отново с бурна страст. Привлече я към себе си, притисна се към тялото й и си помисли каква идеална двойка бяха.

Мередит знаеше, че това, което се ражда помежду им, е нещо прекрасно. Люк я целуваше по бузите, очите, врата, ушите. Притисна устни към врата й и прошепна:

— Мисля непрестанно за теб… чувствам те толкова близка, сякаш вече сме се любили… разбираш ли какво имам предвид, какво чувствам?

— Да.

— Имам сериозни намерения към теб, Мередит. Откажи ми, ако не изпитваш същото, защото ако започнем, вече няма да има връщане назад. Не и за мен.

— Искам те, Люк. И моите чувства са не по-малко дълбоки.

Той се отдръпна леко и се вгледа настойчиво в очите й. Нежни зелени очи, които отразяваха мислите, чувствата и душата й. Беше виждал в тях остър ум, жизнерадост и веселие, но също и дълбока тъга. Сега искряха от желание и копнеж и те бяха за него.

Хвана я за ръката и я изведе от стаята. Поеха нагоре по задните стълби. В спалнята Люк заключи вратата, привлече я към себе си и я зацелува страстно, докато я водеше към леглото. Най-после я пусна, отметна юргана, хвърли сакото си на стола и свали джинсите и пуловера си. Мередит направи същото.

Протегна ръце към нея и я бутна нежно на леглото, като не спираше да повтаря името й. Лежаха полуоблечени, с преплетени тела. Прокара пръсти през гъстата й руса коса, после устните и езикът му нежно погалиха нейните. Мередит му отвърна жадно. Знаеше, че точно така трябва да бъде. Не се притесняваше от Люк. Желанието в гласа му, копнежът в тъмните му очи й казваха всичко, което искаше да знае.

Сърцето й запя. Желаеше го, искаше да усети ръцете и устните му по тялото си, да разпали страстта му. Копнееше да се слее с него.

Люк долови желанието и нарастващия й плам и те го възбудиха още повече. Нямаше търпение да се отдаде на чувствата си.

Двамата бързо свалиха остатъка от дрехите си и отново се притиснаха един към друг. Люк се вгледа в лицето й за момент, щастлив, че вижда удоволствие в очите й. Прокара нежно пръсти по бузите и устните й.

Ръцете и краката им се преплетоха, устните им се сляха. Галеха се и се изучаваха нетърпеливо, всеки от тях изпълнен с огромно желание. И двамата чакаха този момент отдавна.

Люк се отдаде на насладата от докосванията и целувките й. Възбудата му нарасна и той я притисна с тежестта на тялото си. Нозете и ръцете й се обвиха около него. Копринено меки прекрасни въжета. Проникна в нея и изтръгна нежните й зовящи го стонове. Навлизаше все по-дълбоко, щастлив от мисълта, че е намерил истинската жена. Най-после. Жената, за която винаги е бил сигурен, че един ден ще се появи в живота му. Да запълни празнината в душата му и да прогони болката. Мередит го освобождаваше от терзанията му. И той полетя и се зарея из небесата. Все по-високо и по-високо.

Мередит отвръщаше страстно на целувките и следваше ритъма му. Двамата се сливаха в едно цяло. Идеалната двойка, точно както си бе мечтал.

Тя също го знаеше. Люк бе стигнал до сърцето й, бе го изпълнил с чувства, каквито не бе изпитвала от много години.

Той пъхна ръце под хълбоците й и я привлече още по-близо до себе си. „Искам те още по-близо — извика тя наум. — Искам те целия, Люк.“

Усети силното биене на сърцето му, което туптеше в такт с движението на телата им. Удоволствието им нарастваше.

„О, Господи — помисли си той. — Съществува само този миг. Само тази жена. Само тя, аз и сливането ни. Тя е всичко, което някога съм искал. И няма да пожелая нищо друго до края на живота си, до деня, когато умра. Когато съм с нея, отново съм човек.“

Мислите му се разтопиха в нажежената до бяло страст, телата им се задвижиха трескаво, все по-бързо, издигаха се все по-нависоко, докато всичко избухна във върховно удоволствие, оставило ги без дъх. Искаше му се този екстаз да продължи завинаги.

Мередит осъзна, че най-после, след всички тези години, бе намерила истинския си партньор. Люк беше мъжът, който можеше да я отведе в рая.

Той потръпна, разтърсен от силни спазми, като викаше името й. Мередит също извика.

По-късно, когато лежаха в изнемога, Люк я прегърна нежно и започна да гали косата й. Мередит се притисна към него и преплете крака си с неговия. Лицето й бе притиснато към гърдите му. Целуна го и той видя усмивката й.

— Какво има? — попита.

— Какво имаш предвид?

— Защо се усмихваш?

— Защото съм щастлива, Люк.

— Това е само началото — увери я той, като се наведе и целуна косите й. — Мислех, че никога няма да те намеря.

— А търсеше ли ме? — закачливо запита тя.

— О, да, скъпа. От много дълго време.

— И аз те търсех, макар че не го съзнавах. Бях започнала да мисля, че никога няма да открия истинския мъж.

— Аз такъв ли съм?

— Какъв? — шеговито го подразни Мередит.

— Истинският мъж?

— О, да, Люк, във всяко отношение.

— Ние страхотно си пасваме, Мередит. Наслаждавам се на всеки миг, в който сме заедно, а и ти ми достави невероятно удоволствие. На теб хареса ли ти? Как се чувстваш?

— О, да. Би трябвало да го знаеш.

— Приятно ми е да го чуя от теб, Мери.

Усети как тя се вцепени.

— Какво има? Неприятно ли ти е да те наричам Мери?

— Нямам нищо против — бързо изрече тя, доловила загрижеността в гласа му. — Но почти никой не се обръща към мен но този начин.

Той я привлече към себе си, докосна нежно лицето й, взря се в красивите зелени очи и каза меко:

— Не искам да виждам повече тази ужасна тъга. В живота ти е имало прекалено много болка и мъка, прекалено много тъга.

Мередит не отговори.

— Аз съм тук, при теб съм, Мери. Ако някога искаш да поговорим, на твое разположение съм. Понякога помага да се разтовариш от бремето.

— Някой ден сигурно ще го направя.

Той кимна, наведе се и я целуна по устните.

— Ти стана най-скъпото нещо за мен. Обичам те, Мери.

Очите й не се отделяха от лицето му. Неочаквано се изпълниха със сълзи. Опита се да ги преглътне, но не успя и те потекоха по бузите й.

— О, скъпа, не плачи, няма за какво да плачеш — извика Люк, докато попиваше сълзите й с целувки. — Мислиш ли, че би могла да се влюбиш в мен?

— Аз вече съм влюбена — прошепна тя и отново заплака.

— О, Господи! — възкликна младият мъж и отново я целуна. — Ще се погрижа да прогоня тъгата от живота ти. Само щастие ти предстои отсега нататък.

Но той грешеше.