Върнър Виндж
Дълбина в небето (66)

63.

Фам изпрати Езр Вин на планетата да преговаря.

— Защо аз, Фам? — това беше най-необичайната търговска ситуация в историята на човечеството. Също беше и война, която очакваше да започне. — Би трябвало ти…

Нувен вдигна ръка, за да го прекъсне:

— Има причини да изпратя тебе. Ти познаваш Паяците повече от всеки друг нефокусиран — със сигурност по-добре от мен.

— Мога да съм ти подчинен, да ти помагам…

— Не, аз ще ти бъда подчинен — той млъкна и Езр забеляза проблясък на безпокойство. — Прав си, синко, много е сложно. В краткосрочна перспектива, те държат камшика, и имат достатъчно причини да ни мразят. Мислим, че кралят продължава да се вслушва в думите на фракцията Лайтхил, но…

В режима на Съглашението имаше и други фракции. Някои от тях смятаха, че фокусираните преводачи са стока за обмен.

— Тъкмо затова е по-важно да отидеш ти, Фам.

— Изборът не е наш. Разбираш ли, те помолиха специално за теб.

— Какво?

— Да. Предполагам, че за годините, докато са работили с Триксия, са схванали що за човек си. — Той се ухили. — Искат да те видят отблизо.

Почти имаше смисъл.

— Добре. — Той се замисли. — Но няма да получат Триксия. Ще сляза долу с някой друг преводач. — Той погледна сърдито Фам. — Тя е звездата — на екипа на Ъндървил много би им харесало да я докопат.

— Хм. Може би някой долу мисли по същия начин. Кралят помоли да те придружи Зинмин — забеляза израза на лицето на Езр. — Още ли има?

— Аз… Да. Искам да дефокусират Триксия. Скоро.

— Разбира се. Дадох ти дума. Същото обещах и на Анне.

Езр се втренчи в него. И ти си се променил вътрешно — отказал си се от онази мечта. След всичко, което се случи, Езр нямаше съмнения. Но изведнъж усети, че не може да чака повече.

— Преместете я в началото на опашката, Фам. Не ми пука, че преводите й са ти нужни. Придвижи я напред. Искам, когато се върна, тя вече да е дефокусирана.

Фам вдигна вежда.

— Ултиматум?

— Не… Да!

По-възрастният мъж въздъхна.

— Имаш го. Ще започнем веднага с Триксия. Аз… признавам. Задържахме преводачите. Толкова са ни нужни. — Той присви устни. — Не очаквай съвършенство, Езр. Това е просто още една от лъжите на Нау. Някои дефокусирани са с почти също толкова ясен ум като Анне. Други…

— Знам. — Някои се връщаха като вегетиращи същества — вирусът на гнилия мозък избухваше и ги превземаше, подтикнат от процеса на дефокусиране. — Но рано или късно трябва да опитаме. Рано или късно трябва да престанеш да ги използваш. — Той скочи и напусна офиса на Фам. Ако бяха продължили да говорят, това щеше да е болезнено и за двамата.

Транспортираха ги до Арахна в много скромен летателен апарат — катерът на Джау със специален софтуер, преработен за целта от Киви. Човечеството притежаваше високо положение и остатъци от висши технологии — и твърде малко, що се отнася до материални ресурси или автоматика. След като дефокусираха „умните глави“, софтуерът на Новородените се превърна в безполезен боклук — а щеше да мине доста време, докато автоматиката на Чуенг Хо бъде адаптирана към хибридната сбирщина, останала на L1. Бяха в капана на почти празна слънчева система, единствено с индустриалната екология на Арахна. Можеха да хвърлят камъни на планетата или дори няколко бомби, но на човечеството тепърва му никнеха зъбките. И Паяците бяха безсилни, но това щеше да се промени. Сега те знаеха за нашествениците. Знаеха също и какво може да се направи с технологията. Бяха оставили непокътнати големи части от „Невидимата ръка“. След време, скоро, Паяците щяха да се разгърнат с пълна сила в космоса. Фам смяташе, че разполагат с може би година, за да обърнат нещата, да установят някаква основа за доверие. Киви каза, че ако тя била паяк, можела да се справи за далеч по-малко от година.

Осовият коридор на убежището беше пълен от край до край, когато Езр и Зинмин влязоха в шлюза на таксито. Почти всички нефокусирани на L1 се намираха тук.

Фам и Анне бяха тук. Плуваха един до друг — двойка, която Езр Вин никога не би си представил през изминалите години.

— Започнахме подготовката за дефокусирането — уведоми го Анне. Нямаше нужда да му казва за кого говори. — Ще направим всичко възможно, Езр.

Киви му пожела късмет — сериозна, каквато никога досега не я беше виждал. Отначало изглеждаше несигурна, после рязко му стисна ръката — друго нещо, което никога не беше правила.

— Върни се жив и здрав, Езр.

Рита Лиао бе успяла някак да застане пред капака и да препречи пътя му. Езр протегна ръка да я успокои.

— Ще доведа Джау, Рита. — Ще направя, каквото мога, беше мисълта му, но нямаше куража да прояви съмненията си.

Очите на Рита бяха кървясали. Изглеждаше още по-отнесена, отколкото когато разговаряха преди няколко Ксек.

— Знам, Езр, знам. Паяците са добри хора. Те знаят, че Джау не е искал да им причини вреда. — Беше прекарала голяма част от живота си, влюбена в живота на Арахна, но вярата й в преводите като че се изплъзваше. — Но, но ако не ти позволят да го вземеш… моля те, дай му… — тя бутна в ръката му прозрачна кутийка. Имаше ключ-отпечатък, вероятно настроен на Джау Ксин. Вътре видя скъпоценен камък — „спомен“. Тя се изтръгна и се стопи в тълпата.