Върнър Виндж
Дълбина в небето (29)

26.

Покоите и командният пост на Ритцер Брюхел се намираха на „Невидима ръка“. Той често се чудеше как така Спекулантите са успели да намерят толкова сполучливо име. В тези две думи беше побрана цялата философия на Службата по сигурността. Освен това „Невидима ръка“ се оказа кораба с най-незначителни поражения след битката и в двете флоти. Помещенията на екипажа също бяха непокътнати. Главният двигател сигурно можеше да издържи ускорение от 1 G поне няколко дни. След атаката комуникационната система на кораба беше променена по стандартите на фокусираните. И най-важното — на борда на този кораб Ритцер беше нещо като бог.

За нещастие физическата изолация не се оказа надеждна защита срещу епидемията на „гнилия мозък“. Разпространението й беше улеснено и от емоционалната нестабилност на фокусираните. Това означаваше, че може да се предава и посредством комуникационните системи, макар при нормални обстоятелства такъв риск да съществуваше единствено при работещи в екип „умни глави“. В тяхната цивилизация подобни епидемии възникваха често, но не причиняваха особени щети. Напротив — помагаха за прочистването на екипите и включването на свежи сили в тях. Тук обаче, в това забравено от бога място, епидемията се превръщаше в смъртна заплаха за цялата колония. Ритцер разбра за нейното възникване почти по едно и също време с Рейнолт. Само дето не успя напълно да изолира своите „умни глави“. Както обикновено Рейнолт го пренебрегна, но той се справи някак и без нея. Раздели съгледвачите си на малки групи и разпредели работата помежду им, като ги държеше на голямо разстояние една от друга. В резултат на това данните от разузнаването бяха твърде фрагментарни и не представяха пълната картина на положението; явно тепърва трябваше да обработват и допълват сведенията и анализите. Добре, че поне не пропуснаха нищо съществено… Скоро щяха да наваксат онова, което им е убягнало.

През първите 20 Ксек трима от съгледвачите на Ритцер станаха жертва на епидемията. Той нареди на Омо да разчисти телата и да пришпори останалите. После слезе при Томас Нау в Хамърфест и двамата проведоха дълъг разговор. Изглежда Рейнолт беше изгубила шестима от своите хора, включително и голяма част от екипа на преводачите. Първият Пастир беше силно впечатлен от ниските загуби на Брюхел.

— Дръж хората си постоянно нащрек, Ритцер. Анне смята, че преводачите са попаднали на някакъв аспект от проклетия дебат, който е способен да предизвика епидемия на „гнилия мозък“ само от едно обикновено спречкване между „умни глави“. Дебатът вече е отстранен от Фокуса на преводачите. Стабилизира ли се веднъж положението, искам да прегледаш всяка секунда от записите и да отделиш всяка подозрителна случка.

 

 

След още 60 Ксек Брюхел и Нау прецениха, че кризата е отминала. Епидемията вече не представляваше опасност за „умните глави“ от Сигурността. Сержант Омо отново свърза съгледвачите с хората на Рейнолт, но този път използва тройно защитена връзка. След това започнаха да анализират секунда по секунда всичко случило се през последните Ксек. Епидемията не пожали и работата на Ритцер, макар щетите да бяха значително по-малки. Около хиляда секунди от емисиите на охраната бяха безвъзвратно изгубени. При по-задълбочена проверка се установи, че това не е причинено от действието на някаква външна вражеска система. Защитното ниво на мрежата за охрана стоеше непокътнато. Преводачите бяха успели да преодолеят контролните пароли и да излязат в ефира на Паяците, но те не ги забелязаха; нищо чудно — при царящия в техния ефир хаос навярно са приели чуждите излъчвания за паразитен шум.

В края на краищата Ритцер стигна до заключението, че епидемията е просто резултат на лош късмет. Въпреки това сред купчината досадни новини той попадна на няколко доста пикантни подробности.

Ритцер обикновено стоеше на капитанския мостик на „Ръката“, откъдето можеше да наблюдава най-добре L1 и движението на Арахна зад астероида. Когато Кирет и Марли отидоха да помагат в Хамърфест, на кораба останаха само Тан и Кал Омо, които трябваше да отговарят за повече от сто съгледвачи. Ето защо Ритцер се присъедини към тях и така наблюдаваше операцията съвсем отблизо.

— За Вин има три червени флага по време на това Бдение, Пастирю. Два от тях са по време на кризата.

Поклащайки се из въздуха над Омо, Ритцер хвърли небрежен поглед към „умните глави“ от това Бдение. Близо една трета от тях спяха по местата си. Останалите бяха погълнати от потока информация, преглеждаха записите и сверяваха данните си с фокусираните от Хамърфест, ръководени от Рейнолт.

— Хубаво, какво имате за него?

— Това е анализ от камерата в лабораторията на Рейнолт, а това — от коридора към покоите на Пастир Нау. — Сцените пробягаха бързо по екрана, маркирайки къде съгледвачите бяха забелязали нетипично поведение.

— Няма ли нещо по-ясно?

Върху изсеченото като с брадва лице на Омо се появи мрачна усмивка.

— Има колкото щете. Такова нещо у дома щеше да предизвика незабавни действия, но не е чак толкова необичайно при извънредна ситуация като тази.

— Давай!

Причина за това хаотично движение във всички посоки при извънредна ситуация бяха влезлите наскоро в сила нови Правила на Пастир Нау. Близо двайсет години Първият Пастир позволяваше на тия свини Спекулантите да излизат свободно и да покваряват с поведението си иначе покорните Последователи. Отначало това докарваше Ритцер до ярост. Сега обаче… Сега вече започваше да разбира. Томас наистина имаше право за много неща. Не можеха да допуснат повече разрушения и загуба на човешки ресурси. Много по-мъдро би било да оставят хората сами и доброволно да споделят всички свои тайни. А после, когато отново затегнат юздите, да ги използват в свой интерес.

— Тогава кое е по-различно този път?

— Анализите на Седем и Осем съвпадат относно две от последните събития. — Седем и Осем бяха последните две „умни глави“ от първия ред. Като деца сигурно са имали други имена, но това е било много отдавна, още преди да постъпят в полицейската академия. Лекомислените лични имена и титлата „доктор“ имаха място само в цивилния живот, не и в полицейското управление. — Вин е изцяло завладян от нещо, което многократно надхвърля обичайното му състояние на тревога и безпокойство. Погледнете това!

Всичко казано дотук не говореше нищо на Ритцер, но в края на краищата неговата работа беше да ръководи, а не да вниква в детайлите. Омо продължаваше с обясненията.

— В клиниката той гледа Тринли с огромно подозрение. Това се случва отново в коридора близо до площадката със совалките.

Брюхел прегледа набързо записа от посещението на Вин в Хамърфест.

— Хубаво, сбил се е с Тринли. Освен това доста е изтормозил Тръд Силипан… — Брюхел не можа да удържи смеха си. — … И е нападнал личната курва на Томас Нау. Но ти каза, че имаме предупредителен сигнал за нетипично изражение, поглед и жестове.

Омо повдигна рамене.

— Странното поведение може да се обясни с проблемите на Вин, които са ни известни. Но те не са следствие от кризата.

Излиза, че Киви Лизолет си го е получила точно пред вратата на Томас. Ритцер неволно се ухили на иронията на съдбата. През всичките години Томас се стараеше да заблуди малката кучка. Периодичните прочиствания на нейната памет се превърнаха в най-приятните моменти за Ритцер, особено откакто Киви видя онзи видеозапис. Въпреки това той не съумяваше да прикрие завистта си. Той, Ритцер Брюхел, не беше способен на такова лицемерие като Нау, дори редовно да прочистваше паметта на своите конкубинки. Жените на Ритцер просто не издържаха дълго време. По няколко пъти на година той ходеше при Томас и измолваше от него някоя нова наложница. Избираше онази, която най лови око. Понякога обаче нямаше късмет — като с Флория Перез например. Тя сигурно щеше да забележи белите петна в паметта на Киви; и независимо че е добър инженер-химик, трябваше да я премахне. Е, случва се понякога… А Изгнанието щеше да продължи още дълги години. Тази мрачна мисъл му беше твърде позната и той побърза да я пропъди.

— Добре, нека повторя — Седем и Осем са установили, че Вин крие нещо, което преди не е мъчило съвестта му или поне не му е причинявало толкова дълбоки травми.

Ако живееха в нормални условия, това изобщо не би представлявало проблем. Просто щяха да го домъкнат тук и да му изтрият от главата всички неудобни въпроси. В колонията обаче… Засега трябваше да изчакат по-сгоден случай, за да коригират паметта му; до момента нямаха достатъчно информация в какво точно се състои проблемът. Твърде много Чуенг Хо бяха заразени с вируса и също бяха застрашени от епидемията.

Той отново превъртя записа с конфликтните точки.

— Хм. Дали пък не се е досетил, че всъщност Тринли е Замле Енг?

Тия Спекуланти наистина нямаха капка ум — поощряваха корупцията, но в същото време ненавиждаха до смърт един от своите, само защото е изтъргувал плътта си. Устните на Ритцер потрепнаха от погнуса. „Пфу, колко ниско сме паднали. Изнудването е нещо обичайно между Пастирите, но хора като Фам Тринли заслужават единствено физически терор.“ Той още веднъж прегледа доказателствата на Омо.

— Понякога се чудя дали не сме занижили повече от необходимото избирателната способност на нашите съгледвачи.

Омо беше отварял дума за това и по-рано. Но сержантът беше твърде умен, за да се хване на въдицата.

— Възможно е, сър. Но от друга страна, ако ръководителите останат съвсем без работа, тогава изобщо няма да има нужда от нормални хора. — Идеята един-единствен Пастир да управлява цяла вселена от фокусирани си беше чиста фикция. — Знаете ли за какво мисля, Пастирю Брюхел?

— За какво?

— Ще ми се да докараме локализаторите на Чуенг Хо и в Хамърфест. Не е нормално в нашия лагер да има по-несъвършена охранителна система, отколкото в този на Чуенг Хо. Ако всичко това се беше случило при Чуенг Хо, тогава щяхме да разполагаме с данните за кръвното налягане на Вин, сърдечният му пулс… За бога, ако локализаторите са в черепа на някой и ние ги свържем с нашите „умни глави“, тогава направо ще можем да четем мислите му!

— Да, така е.

Локализаторите на Чуенг Хо идваха като спасение при тия ограничения, които им бяха наложени спрямо Спекулантите. Около и в лагера на Чуенг Хо имаше стотици хиляди дребни като песъчинки устройства. Най-вероятно те изпълваха и откритото пространство около Хамърфест, откакто Нау наложи „побратимяването“. Трябваше само да програмират наново системата на Хамърфест на микровълнов импулс и връзката с локализаторите щеше да е осъществена. Тогава завинаги ще се разделят с камерите и другото недодялано оборудване.

— Ще уведомя за това Пастир Нау.

„Умните глави“ на Анне вече втора година проучваха локализаторите на Чуенг Хо за скрити капани и уловки.

А дотогава…

— Е, сега Езр Вин е отново в лагера на Чуенг Хо, обкръжен с повече локализатори, отколкото можеш дори да си представиш. — Ритцер се ухили на Омо. — Прикачи още няколко „умни глави“ към него, пък да видим колко подробен анализ ще успеят да направят.

 

 

До края на кризата Езр повече не си позволи да изпусне нервите си. От Хамърфест редовно се получаваха доклади. Разпространението на епидемията беше овладяно. Умряха Ксопи Ренг и още осем фокусирани. Други трима бяха „сериозно пострадали“. „За Триксия обаче е отбелязано, че е върната на работа без никакви последствия.“

Из пивницата на Бени се носеха всякакви слухове, предположения и догадки. Рита твърдеше, че случилото се не е нищо необичайно.

— Такива неща ставаха на всеки две години в магазина ми на Балакреа. И само веднъж успяхме да установим причината. Това е цената, която плащаме за фокусирането.

Единственото, което тревожеше двамата с Джау Ксин бе, че кризата ще стане повод за окончателното прекратяване на и без това отлаганото дълго време шоу „Наука за деца“. Гонле Фонг каза, че няма никакво значение, дето Шерканер Ъндърхил изгуби дебата с Педуре и че и занапред ще има преводи в ефир. Тръд Силипан вече не участваше в дискусията. Той все още се намираше в Хамърфест и вероятно беше решил за разнообразие да поработи. Фам поддържаше теорията на Силипан, че удряйки Ксопи, Триксия просто е играела роля, но това по някаква неизвестна причина е предизвикало епидемията. Езр слушаше, мълчалив и притихнал.

Следващото му дежурство започваше след 40 Ксек. Той се върна рано в стаята си. Сигурно щеше да мине доста време преди отново да види Бени. Толкова много неща се случиха напоследък — все срамни, болезнени или смъртно опасни. Той се носеше из полумрака на стаята, неспособен да си намери място. Чувстваше се така, сякаш отвсякъде го пронизват нажежени шишове. Сигурно още дълго време щеше да е като хипнотизиран, безсилен да вземе някакво решение…

Киви. Ето от какво се срамуваше най-много. Удари я два пъти, при това с цялата си сила. „Ако Фам Тринли не се беше намесил, дали щях да продължа да удрям?“ Пред него се отваряше ужасна бездна, за която не беше подозирал досега. Открай време го преследваше страшната мисъл, че някой ден ще направи фатална грешка или изведнъж ще осъзнае, че е жалък страхливец, но… Днес откри дълбоко в душата си нещо непочтено и отвратително. Вярно, Киви имаше дял в опозоряването на Триксия, но едва ли само тя е виновна за това. Вярно, Киви извличаше облаги от връзката си с Томас Нау… Но все пак тя беше още дете, когато всичко това започна. „Тогава защо се нахвърлих така срещу нея?“ Може би защото тя показа, че случващото се не й е безразлично? Или защото не посегна да му отвърне? Някакъв неумолим глас в главата му настоятелно повтаряше мъчителните въпроси. Оказва се, че дълбоко в душата си Езр Вин е не само неопитен и слаб, а също долен и отвратителен човек. Мисълта на Езр постоянно се въртеше около това заключение, постепенно стеснявайки кръга, докато внезапно не му просветна нещо друго…

Фам Тринли! Ето в това се криеше загадката. Два пъти през този фатален ден Тринли пое инициативата като и в двата случая предпази Езр да се покаже още по-голям глупак и злодей, отколкото беше в действителност. Сега на тила му имаше кървава рана с формата на кръст, причинена от „тромавото и недодялано“ тяло на Фам. Езр беше виждал Тринли в салона за физически тренировки. Старецът правеше някои от упражненията, но не можеше да се каже, че е в блестяща форма. Бързината на реакциите му също не можеше да счупи рекордите. И въпреки това знаеше как да се движи в пространството и как да предизвика „случайни“ инциденти. Като се замисли по-внимателно, Езр започна да си припомня и други случаи, в които Фам Тринли се беше озовал в подходящото време на подходящото място.

… Паркът в лагера веднага след масовото убийство. „Какво точно ми каза старецът тогава?“ Думите му не издадоха нищо съществено пред камерите за наблюдение, дори не успяха да привлекат вниманието на Езр и въпреки това нещо в тях го накара да повярва, че Джими Дием е бил убит и че няма вина за това, в което го обвинява Томас Нау. Всичко казано или направено от Фам беше шумно, лишено от смисъл и гарнирано с кухото самочувствие на стария човек… Езр се замисли над подробностите, които сякаш единствен той виждаше, а другите пренебрегваха. Дали в отчаянието си не започваше да гради несъществуващи миражи? Когато проблемите се окажат по-силни от надеждата за тяхното решаване, идва лудостта. А вчера нещо в него се прекърши завинаги…

Триксия. Това означаваше гняв, болка и страх. Вчера Триксия се размина на косъм със смъртта; тялото й беше измъчвано и насилвано също като това на Ксопи Ренг. А може би още по-лошо… Той си спомни израза на лицето й, когато я извадиха от скенера. Тръд каза, че способностите й като лингвист са временно блокирани. Вероятно това е станало причина за нейното отчаяние — така губеше едничкото нещо, което има смисъл за нея. А може би Силипан просто лъжеше, както вероятно го лъжеха за много други неща Рейнолт, Нау и Брюхел.

Не е изключено за кратко Триксия да е била дефокусирана, видяла е колко е остаряла и си е дала сметка, че са ограбили живота й. „Сигурно никога няма да разбера каква е истината. Ще продължа да я наблюдавам година след година, неспособен да й помогна, изпълнен с ярост и… безропотен.“ Все някой трябва да се разбунтува, да ги накаже…

Изгарящият срам отново насочи мислите му към Киви.

Минаха две Ксек, после четири. Достатъчно, за да се връща отново и отново към проблеми, на които не можеше да намери решение. Още няколко пъти през живота си беше преживявал подобен кошмар. Веднъж не мигна цяла нощ. Друг път почти припадна от изтощение и това сложи край на мъчението. Тази нощ, сещайки се за пореден път за Фам Тринли, Езр се ядоса не на шега. И какво, дори да започва да полудява? Ако единственото, което му остава, е някаква ефимерна надежда за спасение, какво пък — нека му вземат и нея!

Вин стана и си сложи шлема. Изминаха няколко дълги секунди, докато премине цялата процедура за разрешаване достъп до библиотеката. Все още не беше използвал недодялания интерфейс на Новородените, но въпреки това можеше да работи спокойно с архивите. После върху екрана се появи текстът от неговия последен доклад, който трябваше да представи на Нау.

Така, какво всъщност знаеше за Фам Тринли. И в частност кое е онова, което беше убягнало от вниманието на Брюхел и Нау. Първо — Тринли притежава завидно умение да води ръкопашен бой, да напада из засада, ако трябва да се каже по-точно. При това досега доста умело успяваше да прикрие тази своя дарба от Новородените; той просто си играеше на криеница с тях… След днешната схватка обаче сигурно си даваше сметка, че Вин вече знае за това негово качество.

Дали пък Тринли не е просто някой стар криминален престъпник, който прави всичко възможно да изчезне сред множеството, за да оцелее някак. Но как да се обясни тогава случая с локализаторите? Тринли разкри тяхната тайна, с помощта на която властта на Нау щеше да се засили стократно. Сега тези опасни песъчинки се носеха навсякъде из въздуха. Това, което усеща в момента върху слепоочието си, може да е капчица пот, но не е изключено да е и локализатор. Ситните бляскави точици вероятно предаваха сведения за положението на ръцете му, за всяко движение на пръстите, за извъртането на главата. Отсега нататък Нау щеше да получава информация за абсолютно всичко, което става в колонията.

А тези опции на локализаторите не бяха описани дори в най-високото ниво на секретност на библиотеката, до което имаше достъп единствено капитанът. Очевидно Фам Тринли знае тайни, потънали дълбоко в миналото на Чуенг Хо. В такъв случай имаше вероятност онова, което е разкрил пред Томас Нау, да е поредното прикритие на… какво?

Езр размишлява известно време по този въпрос и накрая стигна до задънена улица. Тогава се замисли за човека Фам Тринли. По всичко личеше, че е стар разбойник. Освен това знаеше важни тайни, които надхвърлят дори най-секретното ниво във флотата на Чуенг Хо. От това следва, че е бил свидетел на създаването на днешното Чуенг Хо, когато Фам Нувен, Сура Вин и Съветът на Зева все още са полагали основите на своето велико дело. Значи Тринли е ужасно стар, изчислено в обективно време. Това не беше нито невъзможно, нито чак толкова рядко срещано явление. По-продължителните търговски мисии можеха да пренесат човек на хиляди години обективно време. Сред приятелите на неговите родители имаше хора, които са живели още на Старата Земя. Но едва ли дори някой от тях имаше достъп до секретите в системата, датиращи още от основаването на съвременното Чуенг Хо.

Не, ако Тринли наистина е личността, за която подсказва трескавият мозък на Езр, то той трябва да е историческа фигура, известна на всички. Но кой по-точно?

Пръстите на Вин затрополиха по клавиатурата. Постоянният му абонамент за библиотеката служеше като прикритие за сегашното ровене из файловете. Слава богу, Нау нямаше никакво желание и амбиция да опознае по-отблизо Чуенг Хо. Ето защо Вин трябваше да праща доклади с извлечения от най-важното и да предлага теми за работата на „умните глави“. Колкото и добродушно и сговорчиво да се държеше Езр, той отдавна разбра, че Нау е по-откачен дори от Ритцер Брюхел. Нау изискваше определен тип информация, която един ден ще му позволи да управлява.

„Внимавай много!“ Файловете, до които искаше да се добере, трябваше непременно да са свързани с темата на неговия доклад. И най-важното — трябваше да поддържа равномерно количеството на несвързаните с темата запитвания. Нека съгледвачите се поизпотят, опитвайки се да разберат каква е връзката между тях.

Ето приблизителен списък на въпросите: всички мъже Чуенг Хо, които са били свидетели на създаването на днешното Чуенг Хо и за които няма сигурни сведения, че са били мъртви до момента на тръгването на мисията на капитан Парк от Триланд. Списъкът значително намаля след като изключи всички, намирали се по това време далече извън пределите на Обитаваното от хора космическо пространство. Числото на заподозрените съвсем се стопи, когато останаха само онези, които са присъствали на драматичните събития при Зева Бризго.

Накрая отся само пет имена, които отговаряха на всички условия. Проверката беше въпрос на устна команда или няколко натискания на клавишите. Само дето Езр не можеше да си позволи подобно неблагоразумие. Всяко едно от тези имена трябваше да се превърне в елемент от разследванията, които правеше за доклада до Нау. Резултатите от търсенето бяха разпръснати върху стотици страници — имената се мяркаха само тук-там и без никаква връзка помежду си.

Розовото сияние, оцветило тавана на стаята, показваше, че остават 15 Ксек до настъпването на деня. Вин вече разполагаше със списъка. Но дали той щеше да му даде окончателния отговор? Засега съдържаше само няколко имена, повечето отдавна потънали в миналото и покрити с дебел слой прах. Пък и на междузвездната мрежа на Чуенг Хо едва ли можеше напълно да се разчита. Тя наистина представляваше огромна система, най-голямата структура в историята на човечеството. Само дето значителна част от данните в нея не бяха актуализирани от години и даже от векове. Не биваше да се забравя, че понякога самите търговци умишлено въвеждаха подвеждаща информация, особено ако се намират близо един до друг и объркването на конкурента можеше да им осигури преднина. Оставаха му само няколко имена. Кое ли от тях ще даде отговор на загадката? Проверката на всяко едно от тях ставаше мъчително бавно. В противен случай съгледвачите на Брюхел щяха тутакси да го засекат.

Някои от имената не му бяха съвсем непознати: Тран Вин.21 — това беше правнук на Сура Вин и един от съоснователите на клона Вин, роднина на Езр по бащина линия; Кинг Ксен. 03, главнокомандващият на Сура при Зева Бризго. Беше изключено той да е Тринли. Данните сочеха, че е висок едва 120 сантиметра и почти толкова широк. Останалите имена принадлежаха на хора, които никога не са били известни: Джъг, Трап, Парк… Парк?!

Вин едва се съвзе от изненадата. Ако „умните глави“ на Брюхел прегледаха тези записи със сигурност щяха да направят връзката. Вероятно вече получаваха данни дори за ускорението на пулса му и за амплитудите в неговото кръвно налягане. „След като могат да засекат изненадата ти, тогава не се опитвай да я прикриеш, а я превърни дори в нещо по-голямо!“

— Боже мили! — изхълца Вин и разпрати снимката и биографията по всички части на системата.

Лицето от снимката наистина приличаше на техния капитан С. Джей Парк, командир на флотилията, тръгнала на експедиция към Изчезващата звезда. Той познаваше този човек още от дете; на снимката Парк не изглеждаше много стар. Но някои от физиологичните му данни бяха доста неясни. А ДНК не съвпадаше с това на покойния капитан Парк. Хм. Това може би щеше да е достатъчно, за да отклони вниманието на Нау и Рейнолт; те не притежаваха опита на Езр, отраснал с тайните афери на фамилиите. Но при Зева Бризго — преди две хиляди години — С. Джей Парк е бил капитан на кораб. И си е отишъл заедно с Ратко Вин. Имало е някакъв опустошителен скандал относно провален брачен договор. От този момент нататък не съществуваше никаква информация.

Вин проследи още няколко нишки, тръгващи от Парк и накрая се отказа. Постара се да изглежда така, сякаш е открил интересен факт, който обаче не го е довел до никъде.

Оставаха непроверените имена от списъка… Отне му още една Ксек да ги прегледа. Нито едно не му се видя познато. Мисълта му обаче постоянно се връщаше към С. Джей Парк и той едва не изпадна в паника. „До къде ли може да проникне в мен врага?“ Загледа се в снимката на Триксия и се предаде на болката; беше сторил същото и преди да си легне. Независимо от сълзите обаче, сега мисълта му продължаваше да препуска напред. Ако Езр беше прав за Парк, тогава значи той се е върнал, върнал се е назад. Нямаше съмнение, че родителите му се отнасяха с него като с нещо повече от млад капитан. Божичко, напълно е възможно да е участвал в далечната експедиция на Фам Нувен!

След Зева Бризго Нувен станал приказно богат и се оттеглил с малка флотилия верни хора към най-отдалечения край на Обитавания от хора космос. Съвсем типично за него. Тръгнали към точка, която се намирала поне на четиристотин светлинни години разстояние. Новините, които пристигали оттам, имали вековна давност. Определеният от Нувен маршрут трябвало да ги преведе през най-старите слънчеви системи, заселени от хора. Векове след тяхното заминаване докладите на Чуенг Хо отчитали, че Принцът на Канбера продължава да напредва в далечния космос, а флотата му ту расте, ту намалява. После известията започнали да идват все по-рядко и с все по-голямо закъснение. По всичко личеше, че Нувен едва ли е преодолял и половината път към своята цел. Като деца Езр и неговите приятели често си играеха на Изгубения принц. Имаше толкова различни версии как е завършила тази експедиция. Често се говореше за нечувани приключения и трагичен край, но много по-често се чуваха гласове, че още в миналото просто са фалирали след поредица неуспешни сделки. Така или иначе, флотата никога не се върна обратно.

„Това може и да не важи за някой отделен неин кораб.“ Кой обаче можеше да каже точно кои хора от флотилията са били в него? „Твърде вероятно е С. Джей Парк да е знаел това.“ Още по-вероятно е да е знаел кой точно е Фам Тринли и да се е постарал да прикрие неговата самоличност. Пита се кой от участниците при Зева Бризго може да е толкова важен и така известен? Очевидно С. Джей Парк е останал лоялен към някого от онази епоха, но към кого?

В този момент Езр си припомни, че Парк лично беше избрал име на своя флагмански кораб. „Фам Нувен“.

Фам Тринли. Фам Нувен. Изгубеният принц на Канбера.

„Сега вече наистина ще полудея.“ Само с няколко проверки в библиотеката можеше да отхвърли тази нелепа възможност. Но и те нямаше да докажат нищо. Ако подозренията му се окажат верни, то едва ли може да се разчита на информацията в библиотеката. „Сигурно е точно така.“ Последното хрумване приличаше по-скоро на бълнуване на луд и трябваше да се освободи от него час по-скоро. При това не биваше да дава воля на чувствата си, защото щеше веднага да се отдели от общия фон в записите на локализаторите. „Е, слава богу, че поне успях да изляза за малко от ада, в който се пържех доскоро!“

Вече ставаше много късно. За последен път той задържа поглед върху снимката на Триксия. Постепенно се успокои. Сигурно и занапред ще попада на фалшиви следи, но имаше пред себе си дълги години, през които да ги проверява и отхвърля. Сигурно все някога ще открие изход, а когато това стане, вече няма да се пита дали спасителната светлина не е само плод на неговото въображение.

* * *

Езр най-сетне потъна в неспокоен сън, пренаселен с видения и гласове. В него се преплитаха срамът, страхът и безумната идея, която го осени точно преди да заспи. От време на време го обземаше покой и той потъваше в мрак.

После се появи един нов сън, който беше толкова истински, че изобщо не се усъмни в него, докато не се събуди на следващата сутрин. Под клепачите му засветиха малки точици, но те се появяваха, само когато е със затворени очи. Докато беше още буден всичко в стаята изглеждаше спокойно както винаги. Щом легнеше и стиснеше клепки обаче, светещите точки отново се появяваха.

Те сякаш се опитваха да му кажат нещо на някакъв странен език, съставен от присветвания и изгасвания. Като малък обичаше да играе на една подобна игра, прехвръквайки ту зад една, ту зад друга скала, когато го пускаха навън. Тази нощ обаче в присветването на точките постоянно се повтаряше една и съща конфигурация. В съня си Вин почти неволно свърза точките в едно цяло: „КИМНИ С ГЛАВА, АКО РАЗБИРАШ… КИМНИ…“

Вин простена от изненада… И конфигурацията тутакси се промени: „ТИХО… ТИХО… ТИХО…“ Така продължи много дълго време. После отново надписът се промени: „КИМНИ С ГЛАВА, АКО РАЗБИРАШ… КИМНИ С ГЛАВА…“ Това поне беше лесно. Вин извърна глава на сантиметър встрани.

„ДОБРЕ. ПРЕСТОРИ СЕ НА ЗАСПАЛ. СВИЙ ЮМРУК. ПИШИ НА ДЛАНТА СИ.“

След толкова години дебнене и криене ролята на конспиратор му се удаваше много лесно. Какво по-просто да използва дланта си като клавиатура. И да се престори, че общува с останалите заговорници. Но да! Ръцете му бяха скрити под завивката и никой нямаше да забележи движението на пръстите. Искаше му се да се разсмее от удоволствие заради гениалната простота на това решение, но щеше да развали всичко. Вече няма съмнение кой е техният спасител. Той стисна дясната си длан и написа: „ПРИВЕТ, МЪДРИ ПРИНЦЕ. ЗАЩО СЕ ЗАБАВИ ТОЛКОВА?“

За известно време светлинките съвсем изчезнаха. Езр постепенно потъна в непрогледните дебри на съня. После отново: „ТИ СИ ЗНАЕЛ. ПРОКЛЕТ ДА СЪМ.“ Последва пауза. „МНОГО СЪЖАЛЯВАМ. МИСЛЕХ ТЕ ЗА СЛОМЕН.“

Вин кимна с глава, почувства се горд. Може пък някой ден и Киви да му прости, а Триксия отново да стане нормална и…

„ХУБАВО — написа Езр на Принца, — КОЛКО ХОРА ИМАМЕ?“

„ТАЙНА. САМО АЗ ЗНАМ. ВСИЧКИ ГОВОРЯТ, НО САМО АЗ ЗНАМ.“ Пауза. „ДО СЕГА.“

Аха. Почти съвършена конспирация. Всички участват, но само Принцът може да предаде някой от тях. Оттук нататък щеше да е съвсем лесно.

„МНОГО СЪМ ИЗМОРЕН. ЩЕ СПЯ. ПОСЛЕ ЩЕ ГОВОРИМ.“

Пауза. Толкова ли необичайна беше молбата му? Нощите са за спане.

„ДОБРЕ. ПО-КЪСНО.“

Той най-сетне потъна в бездната на съня без мисли, без образи и гласове. Вин спеше свит на кълбо в хамака си и с усмивка на уста. Вече не беше сам. А тайната през цялото време му е била под носа. Странно.

 

 

На следващата сутрин Вин се пробуди отпочинал и необичайно щастлив. Хм. С какво ли е заслужил всичко това?

Той се понесе плавно към чувала-душ и се насапуниса. А едва вчера се чувстваше така отчаян и засрамен. Мъката отново го връхлетя, но сега приличаше по-скоро на сладка болка. А, да, имаше някакъв сън… Това не беше нещо необичайно, но споменът за повечето от неговите сънища му причиняваше непоносима болка.

Вин се изплакна и постоя пред вентилатора, докато изсъхне. За какво ли ставаше дума в последния му сън?

А, да! Отново сънува как се спасяват от това заточение, но този път бягството не завърши с нещастен край. А Нау и Брюхел не изскочиха от прикритието си в последния момент.

Какво ли беше тайното оръжие сега? Както обикновено по логиката на сънищата трябва да е някаква магия — тя превърна ръцете му в част от комуникационната система и го свърза с шефа на заговорниците. Фам Тринли ли беше? Езр се изкиска при тази мисъл. Някои сънища са наистина невероятни; удивителното е обаче, че този все още го държеше в приповдигнато настроение.

Той навлече дрехите си и пое по коридорите на лагера. Движеше се по единствения възможен за нулева гравитация начин — отблъскване, летеж, преобръщане при завоите, рязка чупка встрани, за да избегне сблъсъка с по-бавните или онези, които идваха насреща. Фам Нувен. Фам Тринли. Сигурно има милиарди хора с такова име и още стотици флагмански кораби, кръстени на тях. Постепенно в съзнанието му започнаха да изплуват данните от снощното ровене из файловете на библиотеката. Една по една се връщаха и безумните идеи, които му хрумнаха точно преди да си легне. Но онова за капитан Парк не ще да е било само сън. Когато стигна в дневната, той вече се движеше бавно и замислено.

Езр влезе с главата напред в общото помещение и най-напред поздрави Хънт Уен. Вътре цареше относително спокойствие. Той бързо установи, че оцелелите фокусирани от хората на Рейнолт отново са на линия. Наоколо не святкаха никакви алармени светлинки. В другия край на залата Фам Тринли обясняваше надуто какви са според него причините за избухналата епидемия и защо опасността може да се смята за отминала. Това беше същият онзи Фам Тринли, с когото си общуваше по няколко Ксек на всяко Бдение след нападението на Новородените. Внезапно сънят и данните от библиотеката се обединиха в една напълно възможна и ужасяващо абсурдна перспектива.

Тринли вероятно го чу да говори с Хънт. Старият мошеник се извърна и за миг втренчи поглед във Вин. Не каза нищо, нито кимна с глава. Дори агентите на Новородените да го наблюдаваха в този момент, поведението му не би им направило впечатление. Само че на Езр Вин мигът се стори безкраен. Клоунът Фам Тринли вече не съществуваше. Изражението му си беше същото, но в погледа му имаше нещо, което потвърждаваше, че снощният странен разговор не е бил сън, нито бълнуване. И че връзката не се е осъществила благодарение на някаква свръхестествена сила. Този възрастен мъж наистина беше Изгубеният принц на Канбера.