Върнър Виндж
Дълбина в небето (40)

37.

— Трябва да се видим отново.

— … Добре. Виж, Фам, не вярвам на тези лъжи, с които ме засипа Нау.

— Е, всеки се опитва да напише собствената си версия за миналото. Главното е, че трябва да те науча как да се държиш по време на подобни проучвателни разговори.

— Съжалявам. Дори за миг се изплаших, че ни е хванал.

Гласът на младежа тихо жужеше в ухото на Фам. Езр Вин беше усвоил добре техниката за разговор по тайната им свързочна линия. Беше станал толкова добър, че Фам улови смаяната му интонация.

— Обаче се справи отлично. С малко допълнителни упражнения ще станеш още по-добър.

Двамата разговаряха още няколко минути, докато уточнят кога да се срещнат и да измислят история за прикритие. А когато преустановиха връзката, Фам се замисли за днешните събития.

Проклятие! Днес едва избегнаха истинската катастрофа… Или просто я отложиха във времето, Фам се понесе из тъмната стая, насочил поглед през километричната бездна, която го делеше от Диамант Едно и Хамърфест. Навсякъде там вече бъкаше от задействани локализатори, въпреки че МРИ-скенерите в клиниката за фокусиране стопиха мигновено всичките в тяхна близост. Вкарването на локализатори в Хамърфест беше пробив, очакван с години, но… Ако не бях заглушил данните, които локализаторите предаваха за състоянието на Вин, всичко щеше да пропадне. Фам беше сигурен как Пастирът ще вкара в употреба новите играчки. По подобен начин, макар и не толкова повсеместно, постъпи и при въвеждането на локализаторите в лагера на Чуенг Хо. Но нямаше как да предположи, че Нау ще има такъв дяволски късмет в избора на думи. Почти десет секунди момчето беше напълно уверено, че той е разкрил заговора им. Фам заглуши доклада на съгледвачите за тази реакция, а и самият Вин се преструваше доста добре, но все пак…

Никога не съм мислел, че Томас Нау знае толкова много за мен. През годините Пастирът често твърдеше, че е голям почитател на „гигантите в историята“ и винаги включваше сред имената и това на Фам Нувен. Всеки път на Фам му се струваше, че Нау просто се опитва да намери допирни точки с Чуенг Хо. Но вече не беше толкова убеден. Докато Томас Нау беше погълнат от „четенето“ на Езр Вин, Фам подложи на същата диагностика реакциите на Пастира.

Томас Нау наистина се възхищаваше от представата, която си бе изградил за историческата личност Фам Нувен. Неизвестно защо чудовището смяташе, че той и Фам Нувен си приличат. Той ме нарича „Носителя на реда“. Звучеше странно. Фам никога не се бе сетил да използва това словосъчетание, но всъщност желаеше хората да го приемат точно по този начин. Обаче между нас няма нищо общо. Не си приличаме. Томас Нау убива и заради удоволствието от самото убийство. А аз винаги съм се стремял да прекратя убийствата, да сложа край на варварщината. Ние сме различни!

Фам прогони от съзнанието си глупавите мисли. Но фактът, че Нау разполага с такава част от истинската история, наистина беше удивителен. През последните 10 Ксек Фам надзърташе над рамото на Вин, докато младежът прочете повечето разкази. Фам вече изтегли всички данни от работната памет на Вин и ги прехвърли в определената памет на мрежата от локализатори. През следващите Мсек щеше да проучи цялата история.

Поне това, което видя досега, бе… любопитно. Дори повечето факти бяха верни. Но истина или лъжа, това не беше благоговейната митология, сътворена от Сура Вин за историята на Чуенг Хо. Не беше лъжата, която прикриваше долното предателство на Сура. А как ли ще приеме историята Езр Вин? Фам вече прояви прекалено доверие към Вин. Младежът беше съвсем неотстъпчив по въпроса за Фокуса. Той просто не желаеше да преустанови мрънкането си за „умните глави“. Странно. През целия си живот Фам неизменно подхранваше заблудите и на луди, и на подлеци, и на Клиенти, дори и на Чуенг Хо… А сега присъединяването към манията на Вин го изтощаваше. Вин изобщо не си даваше сметка какви чудеса може да сътвори Фокусът.

А и в архивите на Нау имаше неща, които затрудняваха Фам да скрие истинските си намерения от момчето. Фам се съсредоточи отново във версията на Нау за историята му. Четеше разказ след разказ, като проклинаше написаните лъжи, които го превръщаха в чудовище. Потрепваше, когато преразказаното беше вярно, дори ако не беше разполагал с никаква друга възможност за действие. Беше странно да види отново истинското си лице. Някои от видеозаписите със сигурност не бяха подправени. Фам направо усещаше думите на речите си, докато те си проправяха път нагоре през гърлото му и изскачаха от устните му. Спомени нахлуха в главата му. Прекрасните годините, когато почти всеки полет водеше до контакт с Търговци, които разбираха в какво може да се превърне една междузвездна търговска цивилизация. Радиосъобщенията предварително предаваха съобщението му. Изпреварващият ефект беше полезен. Откакто малкият принц Фам бе поверен в ръцете на пътуващите търговци измина почти едно хилядолетие, а планът на живота му се приближаваше към своя успех. Идеята за истински Чуенг Хо, които покриват почти цялото Обитавано от хора космическо пространство. Навсякъде чуха съобщението му — от световете в Далечния край, където така и не стигна, до самото сърце на Обитаваното от хора космическо пространство, дори на старата Земя. Навсякъде проумяха представата му за достатъчно трайна и влиятелна организация, способна да спре дори Колелото на съдбата. Е, много от тях не осъзнаха повече от Сура. Това бяха хора с „практичен ум“, заинтересувани единствено от трупането на богатства, от осигуряване на печалба за самите себе си и за своите фамилии. Но тогава Фам си въобразяваше — И Боже, все още искам да вярвам в това! — че по-голямата част от хората възприемат с вяра неговата велика цел. Идеята, която самият Фам проповядваше.

През хиляда години реален живот Фам беше оставил съобщение — един план за Среща, по-грандиозна от всяка предишна, на място и във време, когато новите Чуенг Хо щяха да обявят Мир в Обитаваното от хора космическо пространство и да дадат съгласието си да служат на неговата кауза. Самата Сура Вин избра мястото за срещата.

Намджем.

Наистина, Намджем се намираше далеч от сърцето на Обитаваното от хора космическо пространство, но пък беше близо до търговския център на Чуенг Хо. Търговците, които по всяка вероятност щяха да участват в нея, се намираха на относително близки разстояния. Беше им необходимо по-малко от хилядолетие в камерата за летаргичен сън. Поне Сура изтъкна тези причини за своя избор. И през цялото време неизменната недоверчива усмивка не слизаше от лицето й, като че ли правеше услуга на бедния Фам.

В крайна сметка още един повод му даде основание да се съгласи срещата да се проведе на Намджем. Сура беше пътувала толкова малко. Нейните планове винаги заемаха централно място в проектите на Фам. Минаваха десетилетия, векове… При краткотрайния й летаргичен сън, дори с намесата на най-съвременната медицинска технология в цялото Обитавано от хора космическо пространство, Сура Вин беше неизмеримо стара. Може би на петстотин или шестстотин години реален живот. През последния век преди Срещата възрастта й личеше вече дори в съобщенията. Ако Срещата не се състоеше на Намджем, Сура Вин може би никога нямаше да стане свидетел на успеха, за който Фам работеше толкова дълго. Може би никога нямаше да се увери колко е бил прав. Тя беше единственият човек, на когото имах пълно доверие.

И старият, толкова стар гняв заля Фам, както и спомените…

 

 

Най-важната от всички срещи. В известен смисъл всички планове и стремежи на Фам и Сура се свеждаха до този единствен, изключителен момент. И не беше изненадващо, че пристигането на поканените беше разчетено до последната минута. Вместо да се точат едно-две десетилетия, пет хиляди космически кораба от над триста свята се приближаваха към Намджем с разлика от няколко Мсек във времето на приземяване.

Някои от тях бяха излетели почти преди цял век — от Канбера и Торма. Имаше кораби от Стрентманиан и Киеле, от светове, чиито етноси вече се бяха превърнали в съвсем отделни раси. Някои се приземяваха от толкова далеч, че бяха чували за Срещата единствено по радиото. Дори три кораба идваха от старата Земя. Не всички пратеници бяха истински Търговци. Вероятно една трета от цивилизациите на някои от тях щяха да загинат през времето, необходимо за отиване и връщане.

Подобна среща не можеше да бъде отменена или отложена. Дори разтварянето на самия Ад нямаше да я провали. И все пак Фам, излетял преди десетилетия, разбираше, че за населението на Намджем Адът се е отворил.

Командирът на флотилията на Фам беше само четирийсетгодишен. Вече видял дузина светове, той трябваше да се досети. Но все пак беше роден на Намджем.

— На Намджем е съществувала цивилизация още преди вие да сте навлезли в Епохата на мрака, сър. Хората знаят как да оправят нещата. Как е възможно подобно нещо? — и той смаяно се втренчи в анализа, пристигнал с последното съобщение на Сура Вин.

— Седни, Сами — Фам свали от стената стол и направи знак на събеседника си да седне. — Аз също прочетох доклада. Симптомите са класически. През последното десетилетие съотношението на системния застой постоянно се е увеличавало из целия Намджем. Виж тук, трийсет процента от бизнес контактите между външните луни са прекратени, който и период да погледнеш.

Целият хардуер работеше в непрекъснат режим, но системата беше толкова сложна, че програмата не успяваше да обработи данните. Сами Парк беше един от най-добрите хора на Фам. Той разбираше причините, които се криеха зад всички синтетични вярвания на новите Чуенг Хо — и все още ги подкрепяше. Дори можеше да се превърне в по-убеден последовател на Фам и Сура — дори по-предан от първородните деца на Фам, които често проявяваха предпазливостта на майка си. Но Сами беше напълно объркан.

— Несъмнено управниците на Намджем осъзнават опасността. Те знаят всичко, което човечеството е узнало някога за стабилността. И имат по-добра автоматика от нас. Със сигурност след няколко Мсек ще чуем, че са се оправили.

Фам сви рамене. Не искаше да признае скептицизма си. Намджем беше толкова развит, толкова дълго. Но на глас каза:

— Сигурно. Но знаем, че разполагат с трийсет години, за да закрепят положението — и посочи доклада на Сура. — Все пак проблемите се задълбочават… — тогава забеляза изражението на Парк и смекчи тона си: — Сами, почти четири хиляди години Намджем е съхранил мира и свободата. Никоя друга клиентска цивилизация в цялото Обитавано от хора космическо пространство не може да се похвали с такъв подвиг. Точно затова става дума. Без помощ дори те няма да съществуват вечно.

Сами отпусна рамене.

— Но те са избегнали унищожителните бедствия. Не е имало биологични или ядрени войни. Правителството все още е гъвкаво и отзивчиво. Просто са се появили няколко проклети технически проблема.

— Но това са технически симптоми, Сами. За проблеми, които правителството разбира прекалено добре. Убеден съм. — И не мога да направя абсолютно нищо! Припомни си цинизма на Гунар Ларсон. До известна степен и този разговор замираше в същата задънена улица. Но Фам Нувен имаше достатъчно време да обмисли възможните решения. — Гъвкавостта на управниците ще доведе до техния живот или тяхната смърт. Те са приели натиска за усъвършенстване преди векове. Гениалността, свободата и познанията на миналото са ги запазили досега, но в крайна сметка усъвършенстването е предизвикало точката на пречупване. На луните-мегаполиси са изградени най-големите мрежи в цялото Обитавано от хора космическо пространство, но те също са задръстени.

— Но ние знаем… исках да кажа, те знаят това. Отдавна е определен пределът на безопасност.

Намджем беше върховата точка на разпределителната автоматика. И всяко десетилетие носеше подобрения. С всяко десетилетие правителството задоволяваше нуждите от усъвършенстване на разпределението на ресурсите, както и границите на безопасните ограничения. Спиралата, която водеше надолу, бе много по-гъвкава от песимизма на Карл Маркс и Хан Су от Зората на цивилизацията. Но можеше да се открие бегла връзка с идеите на Манкур Олсън. Правителството не направи опит да поеме пряко управление. Свободното предприемачество и индивидуалното планиране даваха много по-добри резултати. Но ако се избегнеха всички класически капани на корупцията, централизираното управление и безумните инвестиции, все пак…

— Накрая се стига до провал. Правителството трябва да се намеси пряко. Дори при отстраняване на всички други заплахи, сложността на собствените ви постижения постепенно ще ви повлече надолу.

— Да, разбирам — отклони поглед Сами.

Фам синхронизира шлема си, за да проследи очите на по-младия мъж — Тарелск и Марест, двете най-големи луни. Населението на всяка прехвърляше два милиарда души. Два диска, блеснали от светлините на градовете, които бавно се плъзгаха пред своята планета-майка. А тя сама по себе си представляваше най-големият парк в Обитаваното от хора космическо пространство. Но накрая гибелта на Намджем идеше да дойде внезапно, светкавично. Слънчевата система Намджем нямаше да бъде естествено опустошена като астероидните колонии в началото на Космическата ера. Но луните-мегаполиси се нуждаеха от високи технологии за поддържане живота на милиардното население. Всяко голямо бедствие можеше лесно да се превърне в широкомащабна системна война. Не една цивилизация беше загинала след подобен погром. Сами наблюдаваше гледката — мирна, удивителна, остаряла с векове. После промълви:

— Знам… През всички години, които прекарах сред Чуенг Хо, вие говорехте точно това на хората. И го повтаряте от векове. Извинете, Фам. Винаги съм смятал… Никога не съм вярвал, че родното ми място може да загине… толкова скоро…

— Чудя се…

Фам огледа командната зала на флагманския си кораб и малките екрани, които предаваха командните зали на останалите трийсет кораба от флотилията му. Бяха по средата на пътя. Само трима или четирима на всеки команден мостик. Това беше най-отегчителната работа в космоса. Но флотилията на Нувен беше една от най-големите, потеглила за Срещата. Над десет хиляди Чуенг Хо спяха в камерите за летаргичен сън на неговите кораби. Точно преди един век напуснаха Терню и летяха в ято на разстояние, при което защитните щитове на корабите не можеха да си взаимодействат. Най-отдалечената командна зала беше на около четири хиляди светлинни секунди от флагманския кораб на Фам.

— Остават ни още двайсет години полет до Намджем — продължи Фам. — Дълго време, ако решим да го прекараме в Бдение. Може би… това ни дава възможност да докажем, че всичко, което говорех, наистина може да се осъществи. На Намджем ще цари пълен хаос, когато пристигнем. Но ние ще им окажем помощ при измъкването от планетарния капан. Разполагаме с достатъчно хора.

Седяха в командната зала на „Далечен взор“, кораба на Сами. Командният мостик беше почти оживен. Пет от трийсетте командни пулта бяха заети. Сами поглеждаше от пулт към пулт. Най-накрая отново вдигна очи към Фам Нувен. По лицето му се разливаше нещо като надежда.

— Да… имаме основателни причини да побързаме за Срещата…

Встрани бяха задействани програмите за график, които вече разработваха идеята.

— … Ако използваме запасите за непредвидени обстоятелства, ще успеем да поддържаме почти сто души на кораб в Бдение през целия полет до Намджем. Ще бъдат достатъчни, за да проучат положението и да съставят планове за действие. По дяволите! След двайсет години ще координираме действията си и с други флотилии!

Сами Парк отново се превърна в командира на флотата. Взираше се в изчисленията, обмисляше възможностите.

— Да, флотилията на старата Земя е на по-малко от четвърт светлинна година от нас. Половината от всички пратеници също са на по-малко от шест светлинни години разстояние. Разбира се, дистанцията непрекъснато намалява. Какво ще правим със Сура и останалите Чуенг Хо, които вече са в системата?

Сура щеше да оцелее. Тя разбираше посоката, в която се въртеше Колелото на съдбата, дори да не вярваше, че може да бъде променена. Още преди век премести главната си квартира от Тарелск. „Лагерът“ й беше на безопасно място в астероидния пръстен. Тя щеше да се досети какво ще опитва да направи Фам. Първата вълна от доклади вероятно вече се носеше към тях. Може би наистина съществуваше Богът на цялата Търговия. Със сигурност се виждаше намесата на една „Невидимата ръка“. Срещата на Намджем нямаше да протече така, както Фам си представяше.

 

 

Година след година флотилията на флотилиите се съсредоточаваше около Намджем. Пет хиляди светлинни лъча — като светулки, които се забелязваха от светлинни години разстояние, и от хиляди — при наличие на приличен телескоп. Година след година пламъците, излизащи от дюзите на включените на режим деселерация двигатели, прорязваха космическия мрак — изящна падаща светлинна топка, отразена в илюминаторите на всеки пристигащ кораб.

Пет хиляди космически кораба. Повече от милион човешки същества. Корабите превозваха машини, които можеха да превърнат в прах светове. Корабите превозваха компютърни мрежи и библиотеки… И всичко събрано на техните бордове не представляваше и искрица падаща светлинка в сравнение с могъществото и ресурсите на цивилизация като Намджем. Как една светулка да спаси сриващия се колос? Фам проповядваше отговора на този въпрос лично и през мрежата на Чуенг Хо. Местните цивилизации бяха затворен капан. Всяка катастрофа би ги унищожила, но с малко подкрепа отвън те имаха шанс да оцелеят. А при по-заплетените случаи — като Намджем, когато усъвършенстваното с поколения най-накрая се сриваше от само себе си — дори тези бедствия произлизаха от самата природа на затворената система. Правителството имаше прекалено малки възможности за избор, прекалено големи дългове. В крайна сметка цивилизацията щеше да бъде пометена от варварщината. Но от чужда гледна точка, нова автоматика — това бяха неща, които Търговците можеха да доставят. И Фам Нувен твърдеше, че точно там се крие разликата. Сега му се удаваше удобен случай да докаже тезата си, не просто да я изложи пред събралите се. Двайсет години обаче не бяха напълно достатъчни, за да се подготви.

 

 

За двайсет години някогашният незабележим упадък в Намджем беше надхвърлил тревогите и икономическата рецесия. Досега правителството беше сменяно три пъти. Всяко следващо възнамеряваше режимът да бъде „по-ефикасен“. И всеки път отваряше път за по-радикални социални и технически нововъведения — идеи, претърпели провал в стотици други светове. И с всяка стъпка надолу плановете на приближаващата се флотилия ставаха по-щателни.

Вече измираха хора. На милиарди километри разстояние от Намджем екипажите на флотилиите наблюдаваха започването на първата в системата война. И буквално я видяха с просто око. Експлозиите се измерваха с гигатонове, за да се свалят поредните управници, оттеглили се с две трети от автоматизираната индустрия на външните планети. След взривовете остана само една трета от индустрията, но беше под строгия контрол на режима в мегаполисите.

Флотският командир Сами Парк докладва на заседание:

— Алджин се опитва да организира евакуация на повърхността на планетата. Мареск е на ръба на глада. Продуктопроводите от външната система ще се изпразнят няколко дни преди нашето пристигане.

— Пъновете от правителството на Мареск явно смятат, че все още управляват действащ концерн. Ето анализите… — намесилият се говореше достатъчно свободно несе.

Имаха двайсет години, за да синхронизират общия си език. Този флотски командир беше млад… човек… от старата Земя. За осем хилядолетия планетата-майка беше обезлюдявана четири пъти. Без съществуването на дъщерните светове човешката раса отдавна щеше да е изчезнала. А тези, които сега населяваха Земята, бяха странни създания. Нито един от техния вид не беше стигал толкова далеч от центъра на Обитаваното от хора космическо пространство. Сега обаче флотилията им навлизаше в системата на Намджем, като корабите на старата Земя летяха едва на десет светлинни секунди разстояние от флагмана на Фам. Те участваха наравно с всички останали, докато крояха планове за Избавлението, както го наричаха.

Сами учтиво изчака, докато се увери, че другият е свършил изложението си. После кимна:

— Тарелск вероятно ще се превърне в място на първото мегаунищожение, въпреки че не можем да определим със сигурност причините.

Фам седеше в заседателната зала до Сами. Той се възползва от мястото си и се намеси в разговора, преди някой друг да успее да отвори уста.

— Дай ни обобщените данни за местоположението на Сура, Сами!

— Търговец Вин все още се намира на основния астероиден пръстен. Тя е на около две хиляди светлинни секунди от сегашното ни местоположение…

Ще бъде необходимо кратко време, преди Сура да вземе водещо участие в проекта.

— … Разполага с достатъчно полезни данни от разузнаването, но лагерът й е унищожен, както и доста от корабите й…

Сура притежава доста имения в пръстена. Несъмнено в момента е в безопасност.

— … Препоръчва Великата среща да се проведе на Зева Бризго.

Секундите се точеха бавно, докато всички очакваха някой да изкаже мнението си по въпроса. Двайсет секунди. Екипажът на флотилията от старата Земя мълчеше, но може би просто проявяваха учтивост. Четирийсет секунди, флотският командир на стрентманианите се изправи женствено:

— Никога не съм чувала това име Зева Бризго — и тя протегна ръка в знак, че не се отказва от времето си за изказване. — Добре, видях — и се изсмя горчиво. — Предполагам, че изключителната плътност на мястото в астероидния пръстен не подлежи на обсъждане. Отлично, но можем да изберем дължина, близка до местоположението на именията на Търговец Вин, и да се съберем всички там… след като свършим с Избавлението.

Бяха прекосили дузини, а някои от тях и стотици светлинни години. А сега Великата среща трябваше да се проведе в пусто пространство. Фам положи не малко усилия през закъснението във времето, с което се осъществяваше връзката, за да се противопостави на предложението на Сура. Събирането на неутрално място беше равностойно на признание за провал. Когато редът за изказване на „Далечен взор“ дойде, Фам стана на крака.

— Естествено, Търговец Вин е избрала правилно за Срещата толкова отдалечено кътче от системата Намджем. Но ни чакат години, през които да уточним плановете за Избавлението. Разполагаме с пет хиляди космически кораба. Имаме стратегии за действие за населението на всеки мегаполис и за тези, които вече са успели да се доберат до света на Намджем. Съгласен съм с флотски командир Танзолет. Предлагам да осъществим плановете си, преди да се срещнем където и да било.