Върнър Виндж
Дълбина в небето (41)

38.

Бушуваше война. Населението на три отделни мегаполиса бе изложено на риск. Ресурсите на почти хиляда кораба бяха изразходвани за разгромяване на военната паплач, изникнала от хаоса. Освен това извънредните запаси на още двеста кораба бяха изпратени на повърхността на самия Намджем. Много хилядолетия този свят представляваше един грижливо поддържан парк. Но сега се превърна в дом за милиарди хора. Част от населението на един от мегаполисите вече бе кацнала на повърхността.

Повече от две хиляди космически кораба се насочваха към Мареск. Там почти не съществуваше режим… но гладната смърт се спотайваше само на няколко Мсек. Но голяма част от населението на Мареск можеше да бъде спасена чрез комбинацията от висш пилотаж и товароподемност на корабите.

На Тарелск управниците още се задържаха, но в историята на системата Намджем нямаше пример за подобно правителство. Положението наподобяваше Тъмните епохи на други светове, когато властващите говореха за примирие, докато ревностно избиваха милиони. Правителството на Тарелск беше обзето от лудост.

Един от аналитиците на Сами твърдеше:

— Смазването им ще бъде почти равносилно на извоювана с оръжие победа.

— Почти ли? — Фам вдигна очи от приближаващата се луна. Всички членове на екипажа бяха облечени в скафандри за високо налягане. — Проклятие! Ето я!

В най-лошия случай Чуенг Хо разполагаха с три равностойни ударни групи. При успех положението можеше да се промени. При успех всяка операция щеше да бъде истинско чудо, спасителен изход, до който местното население нямаше как да се добере само. Вероятно десетина пъти в историята на всички цивилизации беше избухвала сериозна междузвездна война, обхващаща периметър от няколко светлинни години. Фам се питаше какво би помислил баща му, ако знаеше какво ще извърши един ден неговият отхвърлен син. Обърна се отново към приближаващата се луна. Най-бързият кораб щеше да стигне до Тарелск след 50 Ксек.

— Какви са последните новини? — попита Фам.

— Както очаквахме, правителството на Тарелск отхвърля нашите искания. Смята, че ние сме завоеватели, а не техни спасители. И не са излъчили обръщението ни към населението на Тарелск.

— Но сигурно хората са разбрали?

— Изобщо не е сигурно. Имахме три успешни близки полета. Изстреляхме роботите преди 4 Мсек, но скоростта им е едва една десета от светлинната. Получихме ясна картина за около милисекунда, но гледката потвърди информацията на шпионите на Сура. Смятаме, че правителството е обявило извънредно военно положение.

Фам тихо подсвирна. В този случай всяка внедрена компютърна система ставаше собственост на правителството. Това беше най-крайната форма за контрол над обществото, измислена някога.

— Следователно сега трябва да ръководят всичко. Единственият проблем е, че никой деспот не разполага с възможности да предскаже всички подробности от отклика на хората. Дори мощните бомби, способни да взривят цели планети, нямат ужасната слава на унищожители на цивилизации. Управниците на Тарелск са преминали всякакви граници — Фам се облегна назад. — Добре. Положението става по-ясно и по-рисковано. Ще поемем най-краткия курс. Тези гадове ще избият всички, ако им оставим време. Следвайте план пет.

Това означаваше изпращането на вълна след вълна от разрушителни устройства. Първо щяха да полетят импулсни бомби с изключително точно насочване, които да ослепят и оглушат наблюдателната автоматика на Тарелск. Веднага след тях щяха да се спуснат каргокапсулите, затрупвайки населените зони на луната с автоматиката на Чуенг Хо. Ако планът на Фам сработеше, оборудването на Тарелск щеше да се сблъска с друга, напълно чужда за него система, която извънредното военно положение, въведено от правителството, нямаше да може да контролира.

 

 

Флотилията на Фам извърши нисък полет през системата Намджем. За няколко хиляди секунди маневрата ги предпазваше от директния обстрел на Тарелск. Само по себе си това беше новаторство. Цивилизованите системи не обичаха да допускат в средата на населените си зони ракети с широк обсег на действие — да не говорим за енергийните оръжия на космическите кораби. Огромни глоби, дори заточение или конфискация беше цената за подобни нарушения. И за първи път някой показваше среден пръст на всички правила. Трийсетте кораба на Фам Ксек наред намаляваха скоростта с включени фарове. Те прелетяха над средните северни ширини на Намджем на височина под двеста километра със скорост почти двеста километра в секунда. Под тях се мяркаха гори, поддържани пустини или временни селища, приютили бежанците от Алджин. Тогава преминаха в орбитален полет, като масата на планетата почти не промени траекторията им. Полетът приличаше на детска компютърна игра — планетата буквално се въртеше пред очите им.

Само на километри пред тях пространството пламтеше в адски отблясъци. Нищожна част бяха предизвикани от отбранителния обстрел. Това беше и истинската причина за забраната на високоскоростните полети в населените зони. Пространството около Намджем навремето беше идеален пример за активно усъвършенстване. Дори се говореше за построяване на орбитални станции. Това усъвършенстване беше забавяно успешно от правителството, но и тогава ниският космос гъмжеше от хиляди совалки и сателити. В най-хубавите времена микрокатастрофите оставяха толкова повредени апарати, че в пространството около Намджем събирането на отпадъци се превърна в най-развитата индустрия.

Тази уредена търговия бе прекратена преди много Мсек. Армадата на Чуенг Хо не ускори настъпването на хаоса, но започна изстрелването на сигнални бомби и енергийни лъчи, които се пръскаха на стотици километри наоколо. Енергийните лъчи на Фам пометоха милиони тонове повредени космически апарати, товарни кораби и бойните кораби на правителството… По този начин те обявиха своето приближаване. Надяваха се да няма невинни жертви. Зад тях оставаха само овъглени корпуси, пръснати из космоса — като истинско бойно поле.

Тарелск се намираше точно пред тях. Милионите светлини, озарявали великите му дни, бяха угаснали — било по нареждане на правителството, било от импулсните бомби на Фам. Но сателитът не беше мъртъв. Жертвите бяха сведени до минимума на човешките възможности. И следващите петдесет секунди щяха да бъдат най-опасното време за флотилията на Фам — предстоеше корабите да изгасят фаровете си. Без тях не бе възможно да използват енергийните лъчи, а без енергийните лъчи корабите им можеха да бъдат повредени дори от случаен сблъсък с части от засегнати космически апарати.

— Четирийсет секунди до изключване на фаровете!

Фам прегледа докладите от другите флотилии: някои кораби се бяха приземили на Намджем, други две хиляди се приближаваха, за да спасят населението на Мареск от гладна смърт. Луната плуваше сред истерия от глад като митичен, дълбоководен левиатан. Повечето от двете хиляди кораба успяха да кацнат на доковете. Другите останаха над повърхността. Зад лимба на Мареск се виждаше последният товарен кораб от външната система. Огромният бавен, подобен на дирижабъл апарат беше кацнал преди Мсек. На борда му имаше десет милиона тона зърно — достатъчно, за да удължи малко агонията на Мареск.

— Двайсет секунди до изключване на фаровете!

Още няколко секунди Фам не откъсна очи от Мареск. Рояци ниско прелитащи летателни апарати кръжаха около корабите на Чуенг Хо, но не започваха атака. Хората явно не си бяха загубили умовете като управниците на Тарелск.

Сребърни глифи затрептяха в горната част на визьора на Фам, смразяващи късчета лед. Съобщението беше изпратено от агентите на Сура на Мареск: Разкрит саботаж на доковете за приземяване. Не кацайте! Не кацайте! Не кацайте! И изгледите от Мареск избледняха от визьора. За миг той погледна от капитанския мостик на „Далечен взор“ към света на Намджем. Слънчева светлина ведро озари почти цялото му лице. Като използваше собствените си очи, Фам не виждаше Мареск, скрит зад планетата.

В този момент в крайния слой от атмосферата на Намджем избухна ослепително сияние на ново слънце, родено някъде зад него. След две секунди проблясъкът се повтори, после се потрети.

Преди миг екипажът на „Далечен взор“ бе погълнат изцяло от отчитането на секундите до изключването на фаровете и подготовката за опасностите, на които щеше да бъде изложен корабът при невъзможността да използва енергийните си лъчи. А сега всички се раздвижиха и с изумление се втренчиха в отблясъците, които избухваха зад лимба на Намджем.

— Мултигигатонни експлозии около Мареск! — аналитикът се стараеше да прикрие вълнението в гласа си. — Нашите кораби близо до повърхността… Мили Боже! Няма ги!

Корабите заедно с над милиардното население на мегаполиса бяха изчезнали.

Сами Парк седеше смразен, с втренчен в екрана поглед. Фам осъзна, че трябва да поеме командването. Но след миг Сами се наведе напред, опъвайки предпазните колани, и произнесе високо и решително:

— Тран, Ланг, по местата! Търсете нашите кораби!

— Изключване на фаровете — сега! — разнесе се друг глас.

Фам усети познатата лекота при пропадането след изключването на основния фар на „Далечен взор“. Визьорът на шлема му показваше всичките трийсет кораба от флотилията му. Всички изключиха фаровете си в рамките на сто милисекунди от определения момент. Тарелск се носеше на по-малко от четири километра пред тях — толкова близко, че не приличаше на луна или планета, а наподобяваше пейзаж, ширнал се до хоризонта във всички посоки. Преди пристигането на човечеството Тарелск беше просто още един мъртъв, осеян с кратери спътник, малко по-голям от земната Луна. Но както на Луната, и тук икономиката на транспорта й донесе величие. Осветени от света Намджем, пасторалните пейзажи се редуваха с изкуствените високи планини на Тарелск. А за разлика от старата Луна този свят никога не беше преживявал предизвикан от хората катаклизъм… досега.

— Скорост на снижение петдесет и пет метра в секунда. Разстояние трийсет и пет хиляди метра.

Съвсем умишлено се спускаха толкова ниско, така че противниковата страна да не може да ги атакува, без да разруши и собствените си оръжия. Но това безумно правителство току-що унищожи един милиард души!

— Сами! Спускай кораба! Кацни някъде!

— Хм… — очите на Сами се впиха в неговите и сега той също разбра.

Но беше прекалено късно. Всички системи изключиха. Визьорите в шлемовете им угаснаха. За първи път в живота си Фам Нувен усети физически люлеенето на космическия кораб. Корпусът и защитният щит — милиони тонове — поеха и омекотиха удара, но нещо ги смазваше. Фам погледна към командния мостик. Навсякъде се носеха гласове, които докладваха, без обаче да са подложили информацията на проверка и анализ.

— Включи ядрените оръжия! За Бога!

Един по един екраните на видеостената отзад започваха да просветват. Пейзажът на Тарелск и надвисналото над него небе бавно изпълваха екраните. „Далечен взор“ се въртеше с безброй обороти в секунда. Някои от младшите аналитици се бяха измъкнали от предпазните колани.

— Вдигнете оръдията! Включете аварийните системи! — изкрещя Сами.

На единствената работеща видеостена отново се появи изглед към Тарелск — рампи, кули и куполи сред обработваеми земи. Тарелск беше толкова огромен, че вероятно щеше да оцелее и без земеделската помощ от външната система. И те падаха право към него с… петнайсет метра в секунда? Шлемът му не работеше и той не можеше да провери скоростта на снижение.

— Колко бързо падаме, Сами?

Командирът на неговия флагмански кораб поклати глава.

— Нямам представа. Улучиха ни почти по средата. Скоростта на снижение не би трябвало да надвишава двайсет метра в секунда.

Но нямаше как повече да забавят скоростта, с която въртящият се разбит кораб пропадаше. Екипажът на Сами трескаво се опитваше да установи връзка с останалите членове на борда, както и с другите кораби от флотилията. Фам седеше, слушаше и наблюдаваше. Всичките трийсет кораба бяха атакувани. „Далечен взор“ съвсем не беше най-повреденият или най-изправният. А докато докладите се точеха, гледката се въртеше, въртеше се… и се приближаваше. Фам виждаше пораженията от удара. Безумците от Тарелск бяха помели някои от собствените си съоръжения при атаката. Боже!… Както и старите кули с офиси, които той и Сура бяха купили през първия век.

При катастрофа можеше да се очаква всичко — от огъване на корпуса с по един милиметър в секунда, което представляваше интерес предимно за службите за сигурност на доковете, до ослепителна експлозия, унищожаваща астероиди и изпаряваща екипажа на кораба. Сблъсъкът на „Далечен взор“ с Тарелск беше нещо средно между двете възможности. Огромната маса на космическия кораб се вряза в херметичните куполи и многоетажните резиденции със скорост, която не надвишаваше бързината на човек, тичащ при гравитация от 1 G.

Такава маса не спира лесно. Последваха още сблъсъци, и още… Някакъв скърцащ, усукващ се ад. Нивата на града се срутваха по-лесно от металните и енергийни цистерни, докато корабът и мегаполисът около него се сливаха в една-единствена развалина.

Всичко продължи не повече от двайсет секунди, но когато свърши, всички висяха на предпазните си колани над повърхността на Тарелск. По огънатите стени проблясваха светлинки, а от екраните не беше останало нищо. Фам разкопча предпазния си колан и стъпи на крака върху тавана. Около вентилационните решетки се стелеха облаци прах, но скафандърът му не беше повреден. Командният мостик представляваше смукващ вакуум. По командната уредба се чуваше как Сами си проправя път през разрушенията. На борда на „Далечен взор“ се намираха петстотин души… до преди няколко мига.

— Флотски командир, загубили сме цялото товарно отделение. Ще минат Ксек, докато изнесем труповете… Ние…

Фам се покатери по стената, добра се до един илюминатор и го отвори с трясък. Налягането се изравни със съскане.

— Сами, какво става с наземния екипаж? Добре ли са?

— Да, сър, но…

— Събери всички. Останалите могат да се заловят със спасителни работи, но ние излизаме навън… — И ще сритаме нечии задници!

 

 

Следващите Ксек всичко беше объркано. Толкова много неща се случиха едновременно. През всичките тези години грижливо планиране никой изобщо не беше предвидил възможността операцията да завърши с наземна битка. Бойците на Чуенг Хо дори не бяха истински войници. В средновековна Канбера Фам Нувен бе виждал повече кръв и смърт, отколкото повечето от тях бяха сънували през целия си живот.

Но и противниковата страна също нямаше истинска армия. Безумното правителство на Тарелск дори не беше предупредило населението за предстоящия сблъсък. По свое усмотрение хората се бяха изтеглили от най-високите нива, но все пак милиони загинаха при катастрофата. Екипите на Фам си проправяха път надолу към суперметрото на второ ниво. Нямаха връзка с останалите ударни групи. Само няколко години деляха жителите на Тарелск от постигането на най-високите технологии и най-доброто образование в цялото Обитавано от хора космическо пространство. Те разбираха бедствието, и повечето разбираха също какво бяха направили техните обезумели управници. Но останаха безсилни пред системите, които последното им правителство използва срещу тях.

В слушалките на Фам прозвуча трясъкът от приземяването на още един кораб — на около трийсет километра разстояние.

— Сър, тук всичко работи… срещу нас. Изгубих петнайсет от хората си на спирката на метрото.

— Какво да се прави, Дав. Разполагаш с импулсни бомби. Използвай ги! След това въведи в устройствата им нашата автоматика!

Екипът на Сами се отдалечаваше все повече и повече от хората на Фам. Минаваха през същите пукнатини в металните корпуси, но при всеки завой Сами тръгваше в противоположната посока. Отначало на Фам това не му направи впечатление. Връзката през стените все още беше задоволителна, а разделени ставаха по-трудна мишена. По дяволите, Сами вече е доста на изток и надолу! Изведнъж групата на Фам бе заобиколена от местни. Някои твърдяха, че са системни специалисти — хора, които могат да им покажат къде да се опитат да противодействат на автоматичния контрол.

— Сами, чакай!

Връзката предаваше само образи със забавен кадър и Фам не можеше да види какво правят Сами и хората му. Но те неизменно се отдалечаваха. След миг чу:

— Фам, пробиваме си път през отломките в двора на университета. Тук е имало взрив и…

Замръзнала картина от екипа на Сами се появи във визьора на Фам. Затревена площ като в парк. Поне двайсетина местни тичаха към камерата. Никой не носеше скафандър. Но високо горе, близо до тавана, се рееха кълба прах и разпилени документи. Аудиоканалът се изпълни с пронизително пращене от предаваната информация. Втора картина се оформяше бавно. Хората на Сами се бяха заели с апаратурата за индустриален ремонт. Огромна тълпа извираше от нищото. Сред тях имаше и деца. Вероятно мястото някога е представлявало една от онези обърнати наопаки кули. Гласът на Сами прозвуча в слушалките.

— Това са моите хора, Фам!

Фам си спомни, че членове от семейството на Сами живееха на Тарелск и бяха учени. Проклятие!

— Не се отклонявай от задачата, Сами! Това място има повече застроена площ отколкото всички градове на равна по големина планета! Шансовете да проверим всички нива са нулеви!

— Не са нулеви! — гласът заглъхна и думите станаха неразбираеми. — … не съм ти казвал, изглеждаше незначително… Но аз направих така, че „Далечен взор“ да спре близо до Политехниката.

Проклятие! Двойно проклятие!

— Виж, можем да ги спасим, Фам! Освен това… те ни очакват. Някои от хората на Сура също са тук. Между другото, те са се добрали до плановете за управление на системата… и до някои от софтуерните промени на новия режим. Фам, те смятат, че знаят къде са слабите им места.

 

 

Може би беше за добро, че Сами кроеше собствени планове. Като наземни бойци Чуенг Хо бяха кръгла нула. Но плановете за управление на системата даваха възможност за ход срещу правителството и неговата контролна мрежа.

Десет Ксек по-късно Фам установи връзка с безумците, които се наричаха управници — шестима паникьосани мъже със зачервени очи. Главнокомандващият им носеше униформа, която вероятно някога е била шита за поддръжка на парковете. Бяха стигнали края на своята цивилизация.

— Безсилни сте — каза им Фам. — Само можете да влошите още повече положението.

— Глупости. Ние управляваме Тарелск. Унищожихме и вас, и ненаситниците на Мареск. Ресурсите ни са напълно достатъчни за самостоятелността на Тарелск. Когато си отидете, ние ще установим нов ред.

Картината се разми и избледня. Фам така и не разбра дали прекъсването беше умишлено, или просто системата за връзка се развали. Но това нямаше значение. Разговорът продължи достатъчно дълго, за да установи непреклонността им. Но хората на Фам Нувен разполагаха с хардуер и софтуер, които превъзхождаха наследените от Намджем. С тяхното оборудване и помощта на местното население безумното правителство нямаше да се задържи повече от няколко Ксек.

А когато то си заминеше, започваше същинската работа по Избавлението.