Върнър Виндж
Дълбина в небето (26)

23.

„Наука за деца“. Колко невинно заглавие. Езр се завърна след дългия сън, за да открие, че то се е превърнало в негов личен кошмар. „Киви обеща; как е могла да допусне това да се случи?!“ Всяко ново издание от това шоу на живо все повече приличаше на същински цирк в сравнение с предишното.

Днес се очертаваше да е още по-ужасно. Ако имаше късмет обаче, можеше да се окаже и последно.

Езр се отби при Бени хиляда секунди преди началото на шоуто. До последния момент се канеше да го гледа в собствената си стая, но мазохизмът надделя. Той се настани сред множеството посетители, мълчаливо заслушан в разговорите им.

Пивницата на Бени отдавна се превърна в основно средище на L1. Съществуваше вече шестнайсет години. Самият Бени мина на двайсет и пет процентен цикъл на дежурства. Той и баща му се редуваха с Гонле Фонг и останалите да въртят кръчмата. Старите видеотапети съвсем бяха изсветлели на места. В някои краища триизмерната картина изцяло се губеше. Всичко наоколо беше придобито по втория начин, домъкнато от други места на L1 или направено от диаманти, лед и замръзнал въздух. Али Лин най-сетне откри подходяща гъбична среда, която да стимулира растежа на някаква невиждана досега дървесина, която си имаше дори влакнеста тъкан и кръгове на растежа. Докато Езр отсъстваше, барът и стените в пивницата бяха покрити с тъмна ламперия от полирано дърво. Мястото изглеждаше уютно и приветливо — почти като онези, които строяха свободните Чуенг Хо…

Върху масите имаше гравирани имена на хора, които не беше срещал от години. Те следваха друг режим на Бдения, който не съвпадаше с неговия. Над бара висеше изготвеният от Нау списък на Бденията, който постоянно се актуализираше. Новородените използваха системата от аритметични знаци на Чуенг Хо, както бяха заимствали много други неща преди това.

Езр видя, че докато е отсъствал Бени също е прибавен към списъка на Бденията. Вече отбелязваха и датата според системата за отчитане на времето на Паяците. Използваха предложените от Триксия символи: 60//21. Двадесет и първата година от последното „поколение“ на Паяците и шейсетият слънчев цикъл от основаването на някаква династия или друго знаменателно събитие. Чуенг Хо имаха една стара поговорка: „Започнеш ли да използваш календара на местните жители, значи си се застоял твърде дълго на едно място.“ 60//21. Двадесет и една години от настъпването на Изгрева, двадесет и една години, откакто Джими и останалите умряха.

След обозначението на поколението и номера на годината следваше датата и часът по системата от „часове“ и „минути“ на ладиле, базирана на делението на шейсет. Никой от преводачите не си беше направил труда да я приведе към тяхната система. Сега всеки посетител на бара можеше да се ориентира по нея също толкова лесно, колкото и по системата за отчитане на времето на Чуенг Хо. Ето защо знаеха с точност до секунда кога започва шоуто на Триксия.

„Шоуто на Триксия.“ Езр здраво стисна зъби. Шоу на роби. Най-страшното бе, че никой не го е грижа за това. „Малко по малко ние се превръщаме в същински Новородени.“

Джау Ксин, Рита Лиао и още пет-шест двойки — две от тях Чуенг Хо — се бяха скупчили около масите, на които редовно сядаха. Бъбреха оживено, обсъждайки какво ли има да става днес. Езр седеше по-настрани от групата, хипнотизиран и омерзен едновременно. Някои от Новородените станаха негови приятели. Като Джау Ксин например. Подобно на всички Новородени Ксин и Лиао също пренебрегваха всякакви морални норми, затова пък имаха трогателен, чисто човешки проблем. Понякога, когато Ксин си мислеше, че никой не го наблюдава, Езр долавяше в погледа му нещо особено. Джау беше изключително умен и начетен и имаше склонност към занимания с научна дейност. Явно е имал късмет в университетската лотария, в противен случай би завършил дните си като фокусиран, както беше станало с повечето негови колеги. Голяма част от Новородените имаха възможност да премислят и изберат бъдещето си, но това не се отнасяше за Джау.

— … Толкова се боя, че това може да се окаже последното шоу.

Рита Лиао изглеждаше истински разтревожена.

— Не унивай, Рита, ние все още не сме сигурни дали това е толкова голям проблем.

— Така е, наистина — Гонле Фонг се спусна от тавана с главата надолу. От рязкото движение навсякъде се разлетя „Лед и диаманти“. — Според мен „умните глави“… — тя хвърли гузен поглед към Езр. — Мисля, че преводачите просто нещо са объркали. Рекламата за това шоу беше напълно неразбираема.

— Напротив, казаха всичко съвсем ясно.

Беше Един от Новородените, който доста сносно обясни в какво се състои смисъла на фразата „извънфазови извращения и отклонения“. Очевидно проблемът не беше в превода, а в способността на хората да вникнат и приемат непонятното за тях.

„Наука за деца“ беше едно от първите радиопредавания, които Триксия и нейните колеги успяха да преведат. А напасването на говоримия език с откритата преди това писменост се превърна в истински триумф. Преводите на първите предавания — отпреди петнайсет години реално време — се разпространяваха във вид на разпечатани копия и се превърнаха в най-обсъжданата тема в пивницата на Бени. Отначало интересът към нея беше също толкова абстрактен, както и към последните теории на „умните глави“ относно Изчезващата звезда. С течение на годините обаче шоуто стана популярно заради самото си съдържание. „Чудесно.“ Изглежда през последните 50 Мсек Киви Лин е сключила някаква сделка с Тръд Силипан и сега на всеки девет-десет дни Триксия или някой от останалите преводачи правеше шоу на живо. От началото на това Бдение Езр успя да размени едва десетина думи с Киви. „Киви обеща да се грижи за Триксия. Какво ли мисли самата тя за онези, които престъпват дадената дума?“ Дори сега Езр отказваше да се примири с мисълта, че Киви го е предала. Но не можеше да си затвори очите пред факта, че тя споделя леглото на Томас Нау. Дали пък не използваше това си „положение“, за да защитава интересите на Чуенг Хо? Може и така да е. Накрая обаче все така се получаваше, че Нау да има най-голяма изгода.

Досега Езр присъства на четири изпълнения на живо. „Умните глави“ влагаха значително повече емоция и си служеха с много по-оживени жестове от който и да е друг преводач. Според тях името на водещия на шоуто беше Рапопорт Дигби. („Откъде изобщо взимат тия безумни имена?“. Хората продължаваха да си блъскат главите над този въпрос. Езр обаче знаеше, че повечето от тях са предложени от Триксия. Благодарение на познанията му върху Първия период на класицизма, това бе едно от малкото неща, за които двамата с Триксия можеха да разговарят. Понякога тя се обръщаше към него с молба да й подскаже нова дума или име. Всъщност преди много години именно Езр предложи името „Дигби“. То най-много подхождаше на историята на този екземпляр от Паяците.) Езр познаваше преводача, който играеше ролята на Рапопорт Дигби. Извън шоуто Зинмин Брут беше типичен случай на „умна глава“ — раздразнителен, съсредоточен до вманиачаване, необщителен. Влезеше ли в ролята на Рапопорт Дигби от света на Паяците обаче, той се превръщаше в любезен и словоохотлив събеседник, който търпеливо обяснява на децата различни научни загадки… Докато наблюдаваше неговите превъплъщения Езр имаше усещането, че се е сблъскал със зомби, което за кратко е получило нечия душа.

По време на всяко Бдение децата от света на Паяците изглеждаха променени. Това можеше лесно да се обясни, тъй като дежурните в колонията бяха на двайсет и пет процентен цикъл на Бдение, а децата на Паяците живееха активно и през четирите години, равняващи се на една година живот на хората. Рита и още неколцина от Новородените решиха да придадат човешки образ на детските гласове от шоуто. Сега техните портрети висяха по стените на пивницата. Портрети на несъществуващи човешки деца с имена, каквито Триксия им избра. „Джирлиб“ беше нисък, с рошава тъмна коса и пакостлива усмивка. „Брент“ беше по-висок и не толкова наперен като брат си. Бени разказа на Езр как веднъж Ритцер Брюхел заменил усмихнатите лица с изображения на истински Паяци — ниски, подобни на скелети фигури, покрити с черупка. Тази представа за външния вид на Паяците беше почерпена от скулптурите, които Езр откри при кацането им на Арахна, допълнени от грубо съставени портрети от наблюдателните системи.

Но вандалската постъпка на Брюхел не променила нищо; той явно не схващаше на какво се дължи истинският успех на „Наука за деца“. За сметка на това Томас Нау много добре разбираше причината за популярността на шоуто. Той си даваше сметка, че по настроенията на посетителите в пивницата на Бени може да се съди за проблемите, пред които е изправено малкото му кралство. Новородените бяха тръгнали от своя роден свят с идеята, че на новото място ще живеят в лукс, затова сега бяха много по-обезверени от Чуенг Хо. Те се надяваха да открият в света на Паяците неизчерпаем източник на ресурси, а мечтите им за деца, семейство и благополучие най-сетне да се сбъднат в системата на Изчезващата звезда…

Сега всичко това се превърна в несбъднати илюзии. „Това е нашето собствено табу. Сега ние сме «извън фазата».“ На двойки като Ксин и Лиао оставаше единствено да мечтаят за бъдещето. Детските гласове от „Наука за деца“ бяха утешителната им награда.

Още преди да започнат преводите на живо хората забелязаха, че всички деца на Арахна са на една и съща възраст. Дори когато в шоуто се появяваха нови участници, те бяха на същата възраст като онези, които заместваха. Първите предавания обясняваха ефекта на магнита и статичното електричество. В тях изобщо не ставаше дума за математика. После уроците включиха още темата за анализа и квантитативния метод.

Преди две години се усети почти незабележима разлика, която обаче беше незабавно отразена в писмените доклади на „умните глави“. И почти инстинктивно доловена от Джау Ксин и Рита Лиао: в шоуто се появиха „Джирлиб“ и „Брент“. Те бяха представени също като останалите деца, но от превода на Триксия се разбираше, че са по-малки от останалите. Водещият никога не отвори дума за това. Междувременно темите по математика и познанията от другите научни области, засегнати в шоуто, ставаха все по-сложни и стигаха все по-високо ниво.

„Виктъри младша“ и „Гокна“ се присъединиха най-накрая и бяха нещо съвсем ново за дежурните през последното Бдение. Езр присъства на шоуто, в което Триксия изпълняваше техните роли. Гласът й трептеше от нетърпение съвсем по детски; понякога се заливаше от весел смях. Картините на Рита показваха тези две Паячета като усмихнати седемгодишни момиченца. В това обаче имаше нещо необичайно и твърде нагласено. Защо изобщо е необходимо да намаляват средната възраст на децата в шоуто? Бени твърдеше, че обяснението е съвсем очевидно. Явно „Наука за деца“ имаше нов организатор. Вездесъщият Шерканер Ъндърхил сега се беше заел да пише и уроците за шоуто. По всичко личеше, че той е и баща на новите участници в предаването.

Когато Езр се върна след престоя си в хладилната камера, пивницата на Бени се пукаше по шевовете всеки път, докато вървеше „Наука за деца“. Езр присъства на четири предавания. Това се превърна в постоянен кошмар за него. После дойде краят. От двайсет дни не бяха излъчвали „Наука за деца“. Накрая се получи неумолимо съобщение: „След поредица от оплаквания на наши слушатели собствениците на радиостанцията установиха, че семейството на Шерканер Ъндърхил практикува извънфазови извращения. В резултат на това излъчването на «Наука за деца» е прекратено.“ Брут прочете известието с тон, който изобщо не приличаше на този на Рапопорт Дигби. Новият глас бе студен, резервиран и преливащ от негодувание.

Изведнъж всички осъзнаха колко им е чужд и непонятен светът Арахна, колко лекомислено и прибързано бяха решили, че той е близък и познат. Излизаше, че законите на Паяците разрешават да се раждат деца само в периода на Новото слънце. Различните поколения бяха ясно разделени едно от друго като всяко прекарваше цял живот единствено в компанията на своите връстници. Хората можеха единствено да гадаят каква е причината за всичко това, но очевидно „Наука за деца“ престъпваше едно от най-страшните табута на тази цивилизация. Шоуто не беше излъчено в уговорения час, после пропусна времето си и втори път. Настроението в пивницата на Бени ставаше все по-мрачно; Рита дори предложи да махнат глупавите портрети от стената. Езр тайно се надяваше това най-сетне да сложи край на нелепия цирк, който така го ужасяваше.

Но май беше още рано да тържествува. Преди четири дни унинието на посетителите в кръчмата внезапно се разсея, макар мистерията около „Наука за деца“ да оставаше неразгадана. Всички радиостанции на „Гокнанското Съглашение“ обявиха за предстоящия дебат между говорителя на Църквата на мрака и Шерканер Ъндърхил, на който щеше да се разисква „благоприличието“ на радиопредаването. Тръд Силипан обеща, че „умните глави“ ще са готови за превода на това необичайно предаване.

Сега всички в пивницата на Бени брояха секундите до началото на дебата в „Наука за деца“.

Тръд Силипан седеше на обичайното си място в другия край на кръчмата и сякаш единствен оставаше незасегнат от общото вълнение. Двамата с Фам Тринли тихо си говореха нещо. Бяха станали неразделни приятели на чашка и вечно замисляха грандиозни планове, които така и не виждаха бял свят. „Странно, аз пък си мислех, че Тринли е само креслив клоун.“ По всичко личеше, че приказките на Фам за „вълшебните локализатори“ не са били само блъф. Езр вече успя да забележи ситните песъчинки във въздуха. Очевидно Нау и Брюхел вече използваха оборудването. Фам Тринли някак се беше добрал до секретна информация за локализаторите, която не фигурираше дори в най-недостъпните сектори на флотската библиотека. Оказва се, че Фам Тринли не е просто глупав бърборко, но засега май единствено Езр Вин си даваше сметка за това. Езр постепенно осъзна, че старецът не е изкуфял дъртак, за какъвто го мислеше доскоро. Флотската библиотека съдържаше отколешни тайни; в нея сигурно имаше кодирана важна информация, засекретена още преди хилядолетия. Но как толкова важна тайна може да е известна единствено на този старец… Фам Тринли трябва да се е върнал много назад в миналото, за да я открие.

— Ей, Тръд! — извика Рита, сочейки към часовника. — Къде са твоите „умни глави“?

Картината върху стената на пивницата все още показваше някаква гора в резерват на Балакреа.

Тръд Силипан се надигна от масата и се изпъчи пред тълпата посетители.

— Всичко е наред, приятели. Току-що получих съобщение, че Радио Принстън е излъчило шапката на „Наука за деца“. Всеки момент директор Рейнолт ще доведе и „умните глави“. Те все още уточняват синхрона между превода и радиопредаването.

Раздразнението на Рита постепенно се разсея.

— Браво! Добра работа, Тръд!

Силипан се поклони, приемайки поздравления за нещо, за което изобщо нямаше заслуга.

— Така че само след миг ще разберем какви нередни неща е вършило това създание Шерканер Ъндърхил със своите деца… — Той вирна глава, заслушан какво му предаваха в слушалките по неговия личен канал. — Ето ги и тях!

Пейзажът с мократа синьо-зелена гъста гора изчезна. Внезапно кръчмата сякаш стана продължение на една от заседателните зали долу в Хамърфест. Анне Рейнолт се появи отдясно. Изображението беше разкривено от неподходящата перспектива; тази част от видеотапета просто не можеше да се справи с триизмерната картина. Зад Рейнолт се виждаха няколко техници и пет „умни глави“… Хора във Фокус. Една от тях бе Триксия.

В този момент на Езр му се прищя да изкрещи. Или пък да се скрие в някое тъмно място и да си представи, че светът около него не съществува. Обикновено Новородените криеха своите „умни глави“ от хората в колонията, сякаш се срамуваха от стореното. Резултатите от тяхната работа се получаваха по компютърен път или пък чрез шлемовете за контрол, които носеха на главите си. Най-често това бяха графики или внимателно подбрана и сортирана информация. Бени му каза, че отначало в безумното шоу, организирано от Киви, се чували само гласовете на „умните глави“. После Тръд разказал на всички за странното поведение на преводачите по време на предаването и шоуто тръгнало с картина. Едно беше ясно — преводачите не можеха да знаят със сигурност какъв е езикът на тялото при Паяците, съдейки единствено от онова, което чуваха по време на шоуто. Това обаче сякаш не вълнуваше никого: жестовете може и да бяха напълно безсмислени и погрешни, но всички чудовища около него искаха точно това.

Триксия носеше развлечен гащеризон. Косата й стоеше разпиляна на всички страни, а една част беше оплетена в огромни възли. Езр я разреши и подреди само преди 40 Ксек.

Триксия пусна своя придружител и се залови за края на масата. После се огледа насам-натам, мърморейки нещо под нос. Изтри лицето си с ръкава на блузата и се настани в определения за нея стол. Останалите я последваха със същия отсъстващ вид. Повечето носеха шлемове. Езр знаеше точно какво виждат и чуват в тях — груб превод от езика на Паяците. В това се ограничаваше и целият свят на Триксия.

— Вече имаме синхрон, директор Рейнолт — обади се един от техниците.

Директорът по въпросите за човешкия ресурс на Новородените размести по столовете своите роби. Езр така и не успя да схване защо й е необходимо това. След всички прекарани заедно години обаче той се увери, че тя притежава определен талант. Макар иначе да бе студена кучка със стъклени очи, Рейнолт умееше да изтръгне желания резултат от работата на своите „умни глави“.

— Добре тогава, да започваме.

И Рейнолт изчезна от екрана. Зинмин Брут зае нейното място и започна да говори с приповдигнатия тон на водещия: „Името ми е Рапопорт Дигби, а това е «Наука за деца»…“

 

 

Този ден баща им ги заведе всичките в радиото. Джирлиб и Брент се настаниха на горната седалка на колата и през цялото време се държаха като истински възрастни. Почти не се различаваха от родените във фазата, затова и не привличаха вниманието на околните върху себе си. Рапса и малкият Хрунк бяха още малки и можеха да се скрият в козината на татко; сигурно щеше да мине още година, преди да започнат да се обиждат, че ги наричат бебета.

Гокна и Виктъри младша седяха отзад, всяка на отделна седалка. Виктъри гледаше през опушеното стъкло към улиците на Принстън. Това пътешествие я караше да се чувства почти като кралска особа. Тя леко извърна глава към сестра си Гокна — дали пък това не беше нейната придворна дама?

Гокна презрително изсумтя. Двете бяха почти на една и съща възраст, затова сигурно и на нея й минаваха подобни мисли през главата. Тя вероятно си се представяше като Великата владетелка.

— Татко, щом днес само ти участваш в шоуто, тогава защо ние изобщо идваме?

Баща им се разсмя.

— О, никога нищо не се знае. От Църквата на мрака си въобразяват, че само те притежават Правото. Но се съмнявам, че говорителят им изобщо някога е виждал родени извън фазата деца. Току-виж въпреки очакванията тя се окаже дори симпатична. Вероятно не бълва огън и жупел срещу малките деца само защото не са на правилната възраст.

Може и така да е. Виктъри си мислеше за чичо Хрунк, който презираше правилата в тяхното семейство… И в същото време обичаше всичките деца еднакво.

Колата продължаваше да напредва по оживените улици на Принстън в посока към главното авеню, което водеше към радиото. Радио Принстън беше най-старата радиостанция в града. Баща им разказваше, че е започнала да излъчва малко преди последния Период на мрак, когато все още е работела като военна станция. През това поколение нейните собственици я изградиха върху съвсем нова основа. Можеха да си направят студио и в града, но много държаха да демонстрират как почитат традициите. Пътуването до станцията се превърна в истинско приключение; колата бавно пълзеше нагоре по спираловидния път към върха на хълма. Той беше най-високият в града, по-висок дори от този, на който живееха. По земята все още се забелязваше утринният скреж. Виктъри се прехвърли на седалката до Гокна и двете взеха да се боричкат, опитвайки се да си намерят по-добро място пред прозореца. Наближаваше средата на зимата, а периодът беше Средните слънчеви години, но въпреки това децата едва за втори път в живота си виждаха скреж. Гокна протегна ръка на изток.

— Ето, погледни — вече сме достатъчно високо и оттук се виждат Канарите!

— Върху тях има сняг!

Двете извикаха това в един глас. Далечното сияние над планинските зъбери наистина имаше синкавата окраска на леда по глетчерите. Трябваше да минат още няколко години обаче преди снегът да стигне и до Принстън. Какво ли е усещането да тичаш през преспите! През следващите няколко минути двете отрупаха баща си с въпроси, забравили за всичко друго, дори за дебата по радиото, който от няколко дни занимаваше цялото семейство, даже генерала.

Отначало децата, особено Джирлиб, много се страхуваха от тази среща.

— Това е краят на нашето шоу — каза най-големият им брат. — Сега вече всички слушатели знаят за нас.

Генералът специално се върна от Териториалното командване, за да ги успокои, че няма причина за тревога и че татко ще обори всички свои опоненти. Майка им обаче не спомена, че след това отново ще могат да участват в радиопредаването. Генерал Виктъри Смит беше свикнала да дава нареждания на войниците и на своите подчинени, но нямаше опит в утешаването на деца. Виктъри и Гокна тайно си мислеха, че прекратяването на радиопредаването е разстроило майка им много повече от която и да е военна операция.

Единствено баща им не изпадна в мрачно настроение.

— Отдавна очаквам това да се случи — каза той на майка им, когато тя се върна от Териториалното командване. — Крайно време е дебатът да се излъчи пред публика, за да излязат наяве много премълчавани досега истини.

Майка им постоянно говореше на тази тема, но от устата на таткото тя звучеше някак игриво и безгрижно. През последните десет дни той много по-често си играеше с тях.

— Вие сте моите експерти в този дебат, ето защо дори през цялото време да играя с вас, пак изпълнявам служебните си задължения.

И той започваше да снове натъжен и угрижен насам-натам, преструвайки се, че върши някаква много важна работа. Бебетата много харесваха това, а явно Джирлиб и Брент също приемаха неговия оптимизъм. Генералът замина на юг предишната вечер; както обикновено тя имаше много по-сериозни грижи от семейните проблеми.

 

 

Радио Хил се извисяваше над върхарите на дърветата. Мястото около паркинга беше обрасло с прещип. Децата наизскачаха от колата, подрипвайки в мразовития въздух. Малката Виктъри усети странно парене по дихателните пътища, като че ли… Сякаш се покриваше със скреж отвътре. Но нима това е възможно?

— Хайде, деца! Гокна, не се заплесвай.

Баща им и по-големите братя ги подкараха към старото широко стълбище на кулата. Камъкът беше почернял от сажди и стоеше необработен, сякаш собствениците държаха да покажат на посетителите, че са продължители на някаква древна традиция.

Вътре стените бяха декорирани със снимки, портрети на собствениците и на откривателите на радиото (в случая това бяха едни и същи хора). Всички деца с изключение на Рапса и Хрунк бяха идвали тук и преди. Джирлиб и Брент водеха шоуто вече две години. Двамата замениха родените във фаза деца, когато баща им купи франчайзинга на шоуто. Гласовете на момчетата не се различаваха от тези на родените във фаза, а Джирлиб бе по-умен даже от мнозина възрастни. Дълго време изглежда никой не подозираше тяхната истинска възраст. Баща им обаче сякаш се дразнеше от това.

— Искаше ми се хората сами да се досетят, но те изглежда са твърде глупави, за да прозрат истината.

Ето защо се наложи Гокна и Виктъри младша също да се включат в радиопредаването. Доставяше им голямо удоволствие да се преструват на големи, забавлявайки се с глупавите сценарии на предаването. Господин Дигби обаче се оказа много мил човек, макар и да не беше истински учен.

Гласовете на Гокна и Виктъри най-сетне издадоха истинската им възраст. Най-накрая някой от слушателите преодоля непоклатимата си вяра, че по радиото пускат само добри неща и си даде сметка, че предаването е станало проводник на перверзии из цялата страна. Радио Принстън обаче беше частна собственост и което е по-важно — притежаваше лиценз върху честотите, на които излъчваше, а също и сервитурно право да се намесва в най-близкия сектор. Собствениците принадлежаха към 58 поколение и все още държаха сметка на парите си. „Наука за деца“ щеше да продължава, докато Църквата на мрака не организира бойкот сред слушателите. Ето защо беше предизвикан и този дебат.

— А, доктор Ъндърхил, какво удоволствие! — Госпожа Субтрим се надигна от мястото си в своята кабинка. Мениджърът на станцията протегна към тях всичките си ръце и крака. Тялото й едва-едва надхвърляше по обем главата. После Гокна и Вики много се забавляваха, докато я имитираха. — Няма да повярвате какъв интерес предизвика дебатът. Уговорили сме препредаването му по Източния бряг, а повторението ще бъде излъчено и на къси вълни. Без преувеличение мога да кажа, че ни слушат навсякъде!

„Без преувеличение мога да кажа…“ Скрита зад гърбовете на братята и сестрите си, Гокна мърдаше устни едновременно с госпожа Субтрим. Вики стоеше неподвижна и се правеше, че нищо не забелязва.

Баща им кимна с глава.

— Радвам се, че станах толкова популярен, госпожо.

— О, можете и сам да се уверите в това! Нашите спонсори се избиват кой първи да финансира предаването! Просто се избиват! — Тя се усмихна на децата. — Уредила съм да наблюдавате дебата от апаратната.

Всички знаеха къде се намира апаратната, но покорно следваха своята водачка, слушайки мълчаливо неспирния й брътвеж. Никой не можеше да каже със сигурност какво точно мисли за тях госпожа Субтрим. Джирлиб твърдеше, че не е никак глупава и че зад цялото това неспирно бърборене се крие една студена счетоводна машина, която само брои пари.

— Тя знае с точност до една десета от пенито колко би спечелила от онези старци, ако успее да предизвика възмущението на слушателите.

Това може и да беше истина, но не пречеше на Вики пак да я харесва и дори да й прости за пискливото и глупаво бърборене. Твърде много хора са така заслепени от вярата си, че нищо не е способно да ги отклони от нея.

— Сега Диди е дежурна. Вие добре я познавате. — Госпожа Субтрим спря пред вратата на апаратната. Сякаш едва сега забеляза бебетата, които надничаха от козината на Шерканер Ъндърхил. — Боже мили, ама вие май наистина имате деца на всякаква възраст. Дали… как мислите, дали ще са в безопасност, ако ги оставя при останалите? Умът не ми побира кой друг би могъл да се погрижи за тях.

— Не се безпокойте, госпожо. Имам намерение да представя Рапса и малкия Хрунк на Представителя на църквата.

Госпожа Субтрим замръзна на място. Близо секунда всичките й нервно потрепващи ръце и крака бяха напълно неподвижни. За първи път Вики я виждаше наистина, ама наистина стъписана. После по лицето й бавно се разля усмивка.

— Д-р Ъндърхил, казвали ли са ви, че сте същински гений?

Баща им се ухили в отговор.

— Не и толкова убедително… Джирлиб, погрижи се децата да не излизат от стаята на Диди. Ако искам да дойдете при мен, ще ви дам знак.

Децата нетърпеливо се изкатериха до апаратната. Дидире Ултмот седеше отпусната на обичайното си място и следеше оттам пулта за управление. Дебело стъкло отделяше апаратната от студиото. То изолираше шума, но през него трудно се виждаше. Децата се струпаха близо до преградата и долепиха глави о гладката повърхност. Някой вече се беше настанил на сцената, където трябваше да се води дебатът.

— Това е представителят на църквата — махна Диди с ръка. — Пристигна цял час по-рано.

Както обикновено, Диди проявяваше леко нетърпение. Тя не притежаваше остър ум като студентите на баща им, но това не пречеше на двайсет и една годишната красавица да е будна и духовита. Работеше като главен техник на Радио Принстън. Започна като стажант оператор още на четиринайсет и знаеше за електроинженерството толкова, колкото и Джирлиб. Тя не криеше, че иска да стане електроинженер. Разказа за това на Джирлиб и Брент още когато тримата се запознаха, а после, докато вървеше шоуто, все за това говореха. Вики си спомни странното поведение на Джирлиб, докато им разказваше за срещата с нея; сякаш изпитваше нещо като благоговение пред това създание Дидире. По онова време тя беше на деветнайсет, а той — на дванайсет… Твърде зрял и едър за възрастта си. Едва след второто шоу разбрала, че е роден извън фазата. Тя прие този факт като коварно замислено оскърбление, насочено специално към нейната персона. Няколко дни горкият Джирлиб ходеше така, сякаш всичките му крака са изпочупени. Най-накрая все пак го преодоля — нали в бъдеще го чакаха още по-неприятни преживявания.

Дидире също постепенно превъзмогна първоначалната обида и отвращение. Докато Джирлиб стоеше настрана от нея, тя отвръщаше със студена учтивост. Понякога, когато беше в настроение, Диди се превръщаше в най-забавното същество от последното поколение, което Вики някога бе срещала. В дните, когато не участваха в предаването тя позволяваше на Вики и Гокна да седят в апаратната и да наблюдават как натиска и върти многобройните копчета и бутони. Диди страшно се гордееше с нейния пулт за управление. Ако не беше дървената рамка и мебелировката, апаратната сигурно щеше да прилича на някоя от лабораториите в Къщата на хълма.

— И как изглежда тоя църковен представител? — попита Гокна. Двете с Вики стояха със залепени о стъклената стена очи, но тя беше толкова дебела, че много от цветовете и формите изобщо не се виждаха. Непознатата върху сцената можеше и да е умряла — от нея личеше само някакво червеникаво петно.

— Казва се Преподобната Педуре и говори много странно. Мисля, че е от тийфърите. Ами това клерикално наметало, дето си го е метнала? Проблемът не е само в плътното стъкло на апаратната: наметалото наистина е мрачно и в него няма други цветове освен най-тъмните нюанси на червеното.

Хм. Доста скъпо. Майка им също имаше подобна униформа, но повечето хора никога не я бяха виждали облечена в нея.

Диди се усмихна лукаво.

— Бас държа, че ще повърне, когато види бебетата в козината на баща ви.

Де такъв късмет. Когато Шерканер Ъндърхил се появи след няколко секунди, Преподобната Педуре се сви под безформеното си покривало. Миг след това Рапопорт Дигби изтрополи по сцената и грабна микрофона. Дигби водеше „Наука за деца“ още от първото предаване, много преди Джирлиб и Брент да започнат участието си в него. Беше стар глупак, но според Брент се явяваше един от собствениците на станцията. Вики обаче не го вярваше; не и след като видя как дръзко му отвръща Диди.

— И така, слушайте всички.

Гласът на Диди звучеше многократно усилен. Баща им и Преподобната Педуре се изопнаха на местата си. Всички чуваха думите, независимо от коя страна на стъклената стена се намираха.

— Започваме след петнайсет секунди. Ще можете ли да се приготвите дотогава, господин Дигби, или пък да оставя ефира празен?

Муцуната на Дигби беше заровена в купчина листове с бележки.

— Подигравайте се колкото си искате, госпожице Ултмот, но времето струва пари. Все някак аз ще…

— Три, две, едно… — Диди го прекъсна безцеремонно и насочи заострения край на ръката си в неговата посока.

Старият човек пое щафетата, сякаш през цялото време е бил нащрек. Думите му както обикновено бяха произнесени спокойно и с достойнство — запазената марка на шоуто отпреди повече от петнайсет години: „Името ми е Рапопорт Дигби, а това е «Наука за деца»…“

 

 

Когато Зинмин Брут преведе началните думи, движенията му вече не бяха колебливи и трескави. Той гледаше право пред себе си и се усмихваше или мръщеше според изразяваните емоции, които изглеждаха съвсем естествени. Това също не беше изключено — само че за някое от онези бронирани паякообразни долу на Арахна. Понякога се забелязваше известно колебание, някакво трепване в промеждутъците между разговорите. Още по-рядко Брут извръщаше глава — най-вероятно когато нещо важно излизаше извън обсега на неговия визьор. Макар да превеждаше, Брут говореше толкова гладко, та създаваше илюзията, че чете изявление, написано на неговия роден език.

Брут в ролята на Дигби започна с малка похвална предистория на тяхната програма, повтаряйки накратко причините, поради които предаването е било спряно последните дни. „Извратено роден извън фазата“. Брут изрече като скоропоговорка думите, сякаш ги е знаел още от самото си раждане.

— Този следобед, както ви обещахме, ние сме отново в ефир. Отправените срещу нас през последните дни обвинения наистина са сериозни. Дами и господа, тези обвинения по същество отговарят на истината.

Последва драматична пауза, след което отново се чу:

— Е, приятели, вие сигурно се чудите кое ни е дало кураж или пък е поощрило нашата наглост да се върнем отново в ефир. За да си отговорите на този въпрос, ви моля да изслушате днешното предаване на „Наука за деца“. Дали ще продължим и занапред изцяло зависи от вашата реакция на онова, което ще чуете след малко…

Силипан изсумтя.

— Ама че продажен лицемер.

Ксин и останалите гневно направиха знак да замълчи. Тръд се измъкна тихомълком и се настани край Езр. Това не се случваше за първи път; сигурно си въобразяваше, че щом Езр седи от края, то задължително държи да чуе неговия коментар.

От екрана Брут вече представяше участниците в дебата. Силипан закачи портативния си компютър на коляното и го стартира. Това недодялано съоръжение на Новородените доста добре допълваше работата на „умните глави“ и беше едно от най-ефективните изобретения на човечеството до този момент. Силипан натисна бутона за допълнителни данни и тих глас му разказа накратко предисторията: „Официално Преподобната Педуре представлява традиционната църква. На практика обаче… — Гласът направи пауза; вероятно в момента търсеха допълнителна информация в базата данни. — Педуре не произхожда от Гокнанското Съглашение. Най-вероятно е агент на правителството на Сродниците.“

Ксин ги стрелна с гневен поглед, изпускайки за момент нишката в изказването на Брут-Дигби.

— По дяволите! Тия хора приемат своя фундаментализъм съвсем на сериозно. Дали Шерканер знае това?

Гласът от компютъра на Тръд отвърна незабавно:

— Възможно е. Шерканер Ъндърхил е тясно свързан с разузнавателните служби на Съглашението… До днес не сме засекли съобщения от военните, които да касаят темата, но трябва да се има предвид, че цивилизацията на Паяците не разполага с добра автоматизация. Твърде възможно е да съществуват съобщения, които ни убягват от вниманието.

Тръд се надвеси над компютърното устройство.

— Имам една съвсем проста задача за теб. Каква ще е ползата от този дебат за Сродниците? — той погледна към Джау и сви рамене. — Пък и да не ни отговори, едва ли ще е фатално. И без това имаме достатъчно работа.

Брут приключваше с встъплението си. Ролята на Преподобната Педуре щеше да се изпълнява от Ксопи Ренг. Ксопи беше слабичка и ниска Новородена. Езр знаеше името й единствено от разговорите с Анне Рейнолт; случваше се да го мерне тук-там и когато преглеждаше списъците. „Чудя се дали някой друг от присъстващите знае името на тази жена.“ Рита и Джау със сигурност не я познаваха. Тръд като водач на човешкото стадо вероятно бе научил името й — също като примитивните овчари, които са познавали стоката си до последната глава в стадото. Ксопи Ренг беше още много млада; извадиха я от хладилната камера, за да замести една „излязла от строя поради старост“, както се изрази Силипан. Ренг дежуреше от 40 Мсек. На нея се дължеше бързият напредък в изучаването на останалите езици на Паяците, особено на т.нар. „тийфик“. За кратко време тя стана вторият по сила преводач на стандартния език на Съглашението. Не беше изключено някой ден да надмине дори Триксия. В един нормален свят Ксопи Ренг сигурно щеше да е водещ учен, а славата й да се носи из цялата слънчева система, където живее. За нещастие беше избрана от Лотарията на Пастира. Докато Ксин, Лиао и Силипан водеха напълно съзнателен живот, Ксопи Ренг беше само винтче в системата, невидима за останалите, освен при извънредни обстоятелства като шоуто днес.

Ксопи Ренг заговори:

— Благодаря ви, господин Дигби. Радио Принстън си осигури гордостта като ни предостави от своето време за този разговор.

Докато Брут превеждаше встъпителните думи, вниманието на Ренг очевидно бе привлечено от нещо друго и тя въртеше глава като птица. Най-вероятно шлемът й нямаше нужната настройка или пък предпочиташе да прочете от визьора главните пасажи. Когато заговори обаче, в очите й се появи някакъв див израз.

— Това не е много добър превод — оплака се някой.

— Тя е нова, не забравяй това — обади се Тръд.

— Може пък и тая Педуре да говори странно. Нали казвате, че била чужденка.

Ренг в образа на Педуре се надвеси напред. Гласът и изведнъж стана гърлен и мъркащ.

— Преди двайсет дни ние открихме смърдяща гнойна рана. Всеки божи ден тя е заразявала милиони хора. Години наред те са допускали в домовете си, до ушите на своите съпрузи и деца тази ерес. — Тя продължи все в същия дух още известно време. Изразяваше се с тромаво построени изречения и изглеждаше много уверена в собствената си правота. После: — Ето защо е редно Радио Принстън да ни даде възможност да прочистим обществения въздух. — Тя направи пауза. — Аз… аз… — Звучеше така, сякаш търси подходящите думи. За момент Ренг отново се превърна в „умна глава“, нервничеше и кимаше усилено. После внезапно удари с длан по масата, отметна се назад и млъкна.

— Нали ви казах, че тая не е никакъв преводач.