Върнър Виндж
Дълбина в небето (39)

36.

Пространството между външния корпус на лагера и обитаемите куполи представляваше буфер срещу внезапна разхерметизация. С времето различните земеделски култури, отглеждани от Гонле Фонг, бяха заели мястото, но загубата на налягане би унищожила някои от гъбичките или опитите й с канберски цветя. Дори сега оранжериите на Фонг използваха само част от мъртвото пространство. Недалеч оттам щеше да се състои и срещата между Фам и Езр Вин. Тук въздухът бе неподвижен и студен. Единствената светлина, която се промъкваше през външната стена, беше намаляващото сияние на Изчезващата звезда.

Фам закачи крака на една стенна спирачка и търпеливо зачака. През предишното Бдение провери, че мястото е изпълнено с локализатори, които проблясваха тук-там по стените. Няколко неизменно витаеха във въздуха около него, но дори на ярко осветление приличаха на по-големи прашинки. Докато се спотайваше в здрача, Фам се превърна в човек-команден пост. Чуваше и виждаше всичко, което пожелаеше. Точно сега оглеждаше въздушния балон между куполите. Някой се приближаваше предпазливо. Зад клепачите му се появи картина — почти толкова ясна, както тези на визьорите на Чуенг Хо. Беше Вин, който изглеждаше изнервен и напрегнат.

На колко години е Вин сега? Трийсет? Вече не е хлапе. Всеки път се взираше в чертите му… Това сериозно поведение… Колко прилича на Сура! Човек, на когото не можеш да се довериш! Но за щастие, човек, когото можеш да използваш!

Вин се появи в обсега на физическото му зрение, като заобиколи извивката на външния купол. Фам вдигна ръката и момчето спря на място, като сподави изненаданото си ахване. При цялото напрегнато внимание Вин почти мина покрай Фам, без да забележи спотаената фигура във V-образния клин в материята на стената.

— Аз… здрасти — прошепна Вин.

Фам се отблъсна от стената и застана на място, където сиянието на Изчезващата беше малко по-ярко.

— Най-накрая се срещнахме — каза той, като се усмихна накриво.

— Ддда… наистина — Езр се обърна, дълго го гледа и тогава — Боже мой! — се поклони леко. По лицето му с чертите на Сура се плъзна свенлива усмивка. — В действителност е странно да се срещна с теб, а не с Фам Тринли.

— Разликата едва ли е поразителна.

— Ти не разбираш. Когато си Тринли, всичко е различно. Тук изглеждаш по друг начин, дори на това осветление. Ако Нау или Рейнолт те зърнат дори за десет секунди, също ще разберат…

Хлапакът имаше много развинтено въображение.

— Е, единственото, което ще видят през следващите две хиляди секунди, са лъжите, които получават от моите локализатори. За щастие, това е достатъчно дълго, за да можеш да започнеш.

— Да! Ти наистина ли можеш да гледаш през локализаторите? Наистина ли можеш да им даваш команди?

— С достатъчно упражнения, да — и показа на младежа как да разположи миниатюрните прашинки около очната си ябълка и как да съгласува синхрона между отделните локализатори. — Не прави това пред хора. Синтезираният лъч е много тесен, но въпреки това може да бъде забелязан.

Вин премигваше като внезапно ослепял.

— А, като че ли нещо гложди очите ми.

— Локализаторите въздействат директно върху очния ти нерв. Отначало образите може да ти се сторят много странни. Ще усвоиш командите с малко прости упражнения, но докато се научиш да изграждаш реална картина от визуалните дразнения… ами, предполагам, че ще ти се наложи да се учиш да гледаш отново.

Фам смяташе, че е равносилно да научиш слепец да използва визуални протези. Някои хора успяват, а други остават слепи. Но той не изрече на глас мислите си. Вместо това показа на Вин няколко тестове, с които да се упражнява.

Фам мисли дълго колко от командните възможности да покаже на младежа Вин. Но Езр вече знаеше достатъчно, за да го предаде. Или трябваше да го убие, или да се примири. Всички кървави следи, които оставих, сочат историята със Замле Енг. И все пак той прозря истината. Фам от години го държеше в неведение, следеше за признаци за контраплан, опитваше се да прецени сегашните способности на момчето. Всичко, което видя, беше принудителното израстване на един несигурен вътрешно младеж. И все пак той беше запазил здравия си разум.

Когато критичният момент дойдеше, когато най-накрая Фам се изправеше срещу Нау и Брюхел, щеше да се нуждае от някой, който да му помогне. Момчето трябваше да бъде научено на някои номера… но много нощи Фам скърцаше със зъби, като мислеше каква власт дава в ръцете на Вин.

Езр усвои поредицата команди много бързо. Сега без проблеми се съсредоточи върху останалите техники, които Фам му демонстрираше. Цялостната картина нямаше да се появи бързо, но…

— Да, знам, че още виждаш само светлинни проблясъци. Просто продължавай с тестовете. След няколко Мсек ще бъдеш толкова добър, колкото съм и аз.

Почти толкова добър! Но уверението му явно успокои момчето.

— Добре, ще се упражнявам непрекъснато. Само в стаята ми, както каза. Така се чувствам… не знам… като че ли правя нещо повече, отколкото съм свършил през всичките тези години.

От определеното време оставаха сто секунди. Маскировката, която ги прикриваше от съгледвачите, отслабваше. Няма значение. Просто се дръж нормално с хлапето. Колко банално!

— Ти направи много в миналото. А заедно научихме доста за Хамърфест…

— Да, обаче сега е различно. Какво ще стане, след като победим, сър?

— След това ли? — Какво да кажа пък сега? — Ами ще бъде… прекрасно. Ще разполагаме с технологиите на Чуенг Хо и с една планетарна цивилизация, която ще бъде почти готова да я въведе в употреба. Само по себе си, това ще бъде най-влиятелното търговско съглашение, постигано някога от който и да е Чуенг Хо. Но няма да спрем дотук. С времето ще извлечем полза от всичко, научено за физиката на Изчезващата. Знаеш колко разнообразни са ДНК-кодовете на Арахна. Това също е безценно съкровище, кутия с изненади, която може да власт…

— И всички фокусирани ще бъдат освободени?

— Да, да, разбира се. Не се тревожи, Вин. Ще си върнем обратно Триксия.

Обещанието беше щедро, но Фам наистина смяташе да удържи на думата си по този въпрос. Ако Триксия Бонзол станеше отново човек, може би Вин щеше да приеме разумно всичко останало. Може би.

Изведнъж Фам забеляза странния поглед, с който го гледаше момчето. Беше допуснал мълчанието да се проточи в недопустима недомлъвка.

— Така, мисля, че минахме най-главното. Упражнявай входящия език и визуалните тестове. Времето ни привършва — Слава на Бога на цялата Търговия! — Ти тръгваш първи. Мини по пътя, по който дойде. Ако някой те пита — стигнал си почти до товарния док, после си решил да се върнеш в дневната за закуска.

— Добре — Вин се подвоуми за миг. Понечи да каже нещо, но се обърна рязко и се понесе към завоя на вътрешния купол.

Фам погледна брояча, увиснал зад клепачите му. След двайсет секунди трябваше да поеме в противоположната посока. Две хиляди секунди локализаторите предаваха на съгледвачите на Брюхел внимателно фабрикувани неверни данни. По-късно ще провери какво наистина е станало през това време в останалата част от лагера. Несъмнено ще му се наложи да скърпи някакво оправдание. Такива срещи можеха да се провеждат доста често, ако враговете им разчитаха на обикновените анализи. Но със съгледвачи от „умните глави“ да скриеш следите си беше висш пилотаж по параноя.

Десет секунди. Втренчи се в здрача, където току-що бе потънал Езр Вин. Фам Нувен имаше забележително дълъг опит в дипломацията и измамата. И защо, по дяволите, не бях по-мек с хлапето?

Изведнъж му се стори, че призракът на Сура Вин е съвсем наблизо. Тя се смееше.

 

 

— Разбираш, че е изключително важно да разположим локализаторите из Хамърфест.

Това изискване се превърна в ритуал за началото на всяко заседание на Службата за сигурността, ръководена от Брюхел. Може би днес ще изненада Ритцер.

— Хората на Анне не са завършили изчисленията.

Помощникът му се приведе към него. С годините Ритцер се бе променил значително. Сега беше преминал на почти петдесетпроцентов цикъл Бдения, но се възползваше изцяло от медицинската поддръжка и гимнастическия салон в Хамърфест. В действителност изглеждаше по-здрав отколкото в първите години. А някъде по средата се научи да удовлетворява своите… нужди… без да предизвиква безкрайна лавина от мъртви „умни глави“. Беше се превърнал в достоен за доверие Пастир.

— Видя ли последните доклади на Рейнолт, сър?

— Да. Трябват й още пет години.

Изследването на Анне за пробив в сигурността на локализаторите на Спекулантите се оказа почти невъзможно. Отначало Томас хранеше някакви надежди. Все пак военните програмисти на Чуенг Хо не разполагаха с поддръжката на „умни глави“. Но софтуерното блато на Спекулантите се оказа дълбоко почти осем хилядолетия. Всеки път „умните глави“ на Анне отлагаха крайния срок с още година, или две. До последния доклад.

— Още пет години?! Та тя може със същия успех да каже и „никога“. И двамата знаем колко нищожна е вероятността в локализаторите да се крие някаква опасност. Моите „умни глави“ ги използват в лагера вече дванайсет години, както и в повредените космически кораби. Моите „умници“ не са специалисти в програмирането, но те уверявам, че през цялото това време локализаторите не създадоха абсолютно никакъв проблем — за разлика от Чуенг Хо. Тези играчки са толкова полезни, сър. Нищо не минава незабелязано покрай тях. Ще поемем рискове, ако не ги използваме.

— И какви?

Нау забеляза лекото изненадано сепване на събеседника си.

— Хм. Ами опасности, които няма да открием, защото не използваме локализаторите. Само погледни днешното заседание.

На екрана се появи кратък преглед на всички настоящи грижи за сигурността: опитите на Гонле Фонг да получи автоматизирани системи за дестилационните, снабдяващи черния пазар; перверзната привързаност, която много хора изпитваха към Паяците — трогателна загриженост, но и потенциален проблем при започването на истинските действия; същинските размери на параноята на Анне.

— Знам, че я наблюдавате, сър — продължи Ритцер, — но смятам, че тя се променя. Не става въпрос единствено за системата за автоматични врати. Започва да проявява обезпокоително чувство за собственост към нейните „умни глави“.

— Възможно е да съм я настроил много крайно — подозренията на Анне за саботаж срещу „умните глави“ бяха напълно необосновани, нещо съвсем нетипично за нейната маниакална аналитична прецизност. — Но какво ще спечелим, ако пръснем локализаторите из Хамърфест?

— С помощта на локализаторите моите съгледвачи ще могат да извършват непрекъснат, изключително подробен анализ в Хамърфест и да установят съотношението между натоварването на мрежата и истинските събития. Скандално е, че най-елементарната ни система за сигурност се използва там, където е необходимо да се въведе най-сложната.

— Хм… — Нау впи поглед в очите на Ритцер.

Още като дете научи едно много важно правило: каквото и да правиш, никога не заблуждавай самия себе си. Исторически погледнато, самозаблудата беше унищожила много велики мъже, от Нелмун Дир до Фам Нувен. Бъди честен пред себе си! Той наистина желаеше езерото, което Киви му беше показала под Хамърфест. С такъв парк можеше да подобри това отвратително място. Да постигне великолепие, което Чуенг Хо рядко създаваха дори в цивилизованите системи. Но желанията му не бяха извинение да пренебрегва изискванията за сигурност. Може би дори самоотричането влошаваше положението. Смени курса: кой ще се заеме с това? Ритцер Брюхел преливаше от ентусиазъм. И в никакъв случай не биваше да бъде подценяван. Не толкова директно! Киви беше поставила тази дилема.

— А какво ще кажеш за Киви Лизолет, Ритцер? Какви са данните от анализа?

Очите на Ритцер припламнаха. Убийствената ненавист към нея не угасваше.

— И двамата знаем колко бързо успява да прозре истината. Неотклонното наблюдение е по-необходимо от всеки друг път. Но засега тя е напълно, изцяло чиста. Не те обича, но възхищението й към теб граничи с любов. Тя е истински шедьовър, сър.

Киви откриваше истината вече по време на всяко Бдение. Но последното промиване на мозъка й се извърши съвсем неотдавна. С разширяването на обсега на локализаторите тя щеше да бъде под още по-строго наблюдение.

— Добре, помощник, постави локализатори в Хамърфест!

 

 

Естествено, локализаторите на Чуенг Хо вече бяха пръснати из целия Хамърфест. Прахообразните частици се носеха по въздухопроводите, прилепваха към дрехите, косата и дори кожата на хората. И бяха вездесъщи във всички обитаеми пространства около астероида.

Колкото и всемогъщи да бяха, без енергия локализаторите представляваха безполезни парченца метално стъкло. Хората на Анне вече препрограмираха кабелната мрежа в Хамърфест и я разширяваха в новоиздълбаните отдолу пещери. Сега микровълните пулсираха през откритите пространства десет пъти в секунда. Енергията не можеше да прехвърли прага за биологично увреждане и беше достатъчно слаба, за да не нарушава действието на останалото оборудване. Лозализаторите на Чуенг Хо не се захранваха с голямо количество енергия. Тя им беше необходима единствено за задействането на микроскопичните сензори и осигуряването на комуникация с най-близко разположеното устройство. Десет секунди след включването на микровълновите импулси Ритцер докладва, че мрежата е стабилизирана и предоставя безгрешни данни. Милиони процесори бяха разположени на пространство с диаметър от четиристотин метра. И всеки беше малко по-мощен от компютър от Зората на цивилизацията. Но съвкупността им образуваше най-мощната компютърна мрежа на L1.

За четири дни Киви завърши издълбаването на пещерата и постави вълновите сервоклапи. Баща й вече покриваше планинската част от пейзажа с пръст. Най-накрая щяха да напълнят езерото с вода.

След въвеждането на локализаторите Нау се чудеше как през цялото това време са се справяли без тях. Ритцер Брюхел се оказа абсолютно прав. Преди сигурността им в Хамърфест беше изградена на сляпо. Преди лагерът на Чуенг Хо беше по-безопасен за операциите по сигурността. Ден след ден Нау наблюдаваше как Брюхел и съгледвачите му щателно обезопасяват целия Хамърфест. След това дойде ред на космическите кораби и складовия балон. Той дори наруши традицията и включи локализаторите за 100 Ксек дори в арсенала. Като че ли светлинен сноп разкъса предишния мрак. Откриха и затвориха дузини пробойни в системата за сигурност… но не намериха нито следа от подривна дейност. Въпреки това резултатите бяха чудесен повод за укрепване на доверието — както при проверка за несъществуващи домашни паразити, когато обаче разбираш къде трябва да поставиш отровата и капаните за евентуални бъдещи нашествия.

Томас Нау вече познаваше собствените си владения по-добре отколкото всеки Пастир в историята на Новородените. С помощта на локализаторите съгледвачите на Ритцер можеха да предоставят данни за местоположението и емоционалното състояние — дори за познанията — на всеки в Хамърфест. След време той осъзна, че е трябвало да започне този експеримент много отдавна.

Езр Вин. Вероятно с него можеше да се постигне повече. Нау отново проучи биографията на младежа. И при следващото заседание беше подготвен. Срещата се проведе по обичайното време. Бяха само двамата, но Спекулантът вече беше свикнал с взаимоотношенията им. Вин пристигна в кабинета на Нау, за да обсъдят обобщените данни от докладите през последните десет дни, както и напредъка на групите „умни глави“, чиято работа бе насочена към изучаване на света на Паяците.

Томас разреши на Спекуланта да бърбори. Слушаше, кимаше с глава и задаваше уместни въпроси… и същевременно следеше анализите, които преминаваха през визьора му. Невероятно! Локализаторите се носеха във въздуха, прилепваха към стола на Вин, дори към кожата му и предаваха данните на „Невидимата ръка“. Там програмите ги обработваха и изпращаха резултатите обратно, към шлема на Нау, като насищаха кожата на Вин с цветове, които отразяваха галваничната реакция, температурата и потенето на тялото му. Обикновени графики около лицето му отбелязваха пулса и дишането. Малко вмъкнато прозорче показваше какво вижда Вин от мястото си от другата страна на писалището и с червени линии маркираше всеки негов поглед. Двама от съгледвачите на Брюхел бяха определени за проследяване на разговора и анализът летеше като легенда в горната граница на полезрението на Нау. Субектът е отпуснат до двайсет процентила от нормалното ниво на разговор. Субектът проявява доверие, но е предпазлив и не изпитва съчувствие към Пастира. В настоящия момент субектът не се опитва да отхвърли натрапчива мисъл.

В по-голяма или по-малка част Нау щеше да отгатне същото, но пълнотата на добавените подробности беше по-удачна и от най-добре проведения мек разпит, тъй като субектът нямаше представа, че е подложен на изпитание.

— Значи стратегическата ни политика вече е по-ясна — заключи Вин, без изобщо да се досеща за двойствения смисъл на разговора. — Педуре и Сродниците имат сериозни предимства в изстрелването на ракети и ядреното въоръжение, но неизменно отстъпват пред Съглашението в програмирането и компютърните мрежи.

— Сродниците са просто диктатори — вдигна рамене Нау. — Нали казахте, че в Зората на цивилизацията тираните не са развивали компютърните мрежи.

— Да — Субектът реагира, потискайки вероятно някаква подигравка. — Тук положението е подобно. Знаем, че планират да нанесат първия си удар малко след угасването на слънцето и това обяснява свръхразработването на оръжия. От страна на Съглашението, Шерканер Ъндърхил толкова усърдно усъвършенства автоматиката, че Педуре просто не може да го настигне. Честно казано, мисля, че сме изправени пред критична ситуация, Пастирю — Субектът е искрен в твърдението си. — Цивилизацията на Паяците откри закона за противоположните квадратни числа само преди няколко поколения. Съответно математиците им изостават значително от колегите си по време на Зората на цивилизацията. Сродниците обаче са напреднали доста в изстрелването на ракети. Ако проявят една десета от любопитството на Шерканер Ъндърхил, ще ни открият след по-малко от десет години.

— Преди да сме установили пълен контрол над компютърните им мрежи?

— Именно, сър.

Точно това твърдеше и Джау Ксин, позовавайки се на изводите на своите специални „умни глави“. Жалко! Поне очертанията на края на Изгнанието започват да прозират… Междувременно:

Бдителността на субекта намалява. Нау се усмихна самодоволно. Смяташе да разтърси предводителя Вин. Кой знае, може наистина да успея да го изработя! Във всеки случай реакцията на Вин ще бъде интересна. Нау се облегна назад и се престори, че наблюдава разсеяно сферата с бонзай, увиснала над писалището.

— Години наред изучавах Чуенг Хо, господин Вин. Не подхранвам неосъществими мечти. Вие, хората, разбирате различните пътища на човечеството по-добре от всяка заседателна група.

— Да, сър.

Субектът още е спокоен, но забележката предизвика искреното му съгласие. Нау вдигна глава.

— Вие произхождате от рода Вин и ако някой от Чуенг Хо наистина разбира нещата, това сте именно вие. Вижте, един от любимите ми герои винаги е бил Фам Нувен…

— Споменавали сте го и преди…

Думите бяха произнесени сковано. Цветовете по лицето на Вин във визьора на Нау се промениха. Пулсът и дишането му се учестяваха. Някъде от „Невидимата ръка“ съгледвачите извършиха анализа и докладваха: Субектът изпитва силен гняв, насочен към Пастира.

— Честно казано, господин Вин, не се опитвам да оскърбя вашите традиции. Разбирате, че Новородените презират голяма част от културата на Чуенг Хо, но Фам Нувен е съвсем различен… Аз знам истината за Фам Нувен.

Диагностичните цветове по лицето на Вин избледняваха към нормалните съобразно ритъма на сърцето му. Разширяването на зениците му и посоката на погледа му издаваха гнева му. Но Нау усети мигновеното несъответствие. В реакцията на Вин беше доловил искрица страх. Може би има какво да науча от тази автоматика! И искрено объркан, попита:

— Какво има, господин Вин? Нека поне веднъж да бъдем откровен един с друг — и се усмихна. — Няма да кажа на Ритцер, а и вие няма да споделяте с Ксин или Лиао… или с моята Киви.

Този път графиката показа явния му гняв. Нямаше място за колебание. Спекулантът имаше някакви чувства към Киви, дори да не ги признаваше пред самия себе си.

Признаците на гняв отслабваха. Вин облиза устните си — жест, който можеше да се приеме като нервност. Но глифите в горната част на визьора на Нау твърдяха: Субектът изпитва любопитство.

— Просто не намирам общи точки между живота на Фам Нувен и ценностите, изповядвани от Новородените — каза той. — Разбира се, Фам Нувен не е Търговец по рождение, но именно на него дължим всичко, което представляваме днес. Ако погледнете в архивите на Чуенг Хо, ще…

— О, прегледах ги. Животът му е бил доста лекомислен, не намирате ли?

— Ами той е бил велик пътешественик. Съмнявам се, че се е тревожел особено за мнението на историците.

— Господин Вин, по отношение на историята Фам Нувен е дал повече от всеки друг. Мисля… със сигурност зная, че архивите на Чуенг Хо са събирани много старателно, вероятно дори от вашата фамилия. Но вижте, велик човек като Фам Нувен е привличал много историци — от световете, които е променил, както и от други цивилизации, излетели в космоса. Техните разкази също са се запазили във времето. А аз събрах всички, които се появиха в нашия край на Обитаваното от хора космическо пространство. Вашият Фам Нувен не е бил Търговец-гъзолизец. Той е бил Носител на реда, завоевател. Разбира се, прибягвал е до похватите на Търговците, до измами и подкупи. Но той никога не се е колебаел да използва заплахи или грубо насилие, когато е било наложително.

— Аз… — диагностиката изрисува по лицето на Вин изящното преплитане на гняв, изненада и недоверие — точно съчетанието на чувства, което Нау очакваше.

— Мога да ви докажа думите си, господин Вин — и той произнесе гласно ключовите думи. — Току-що прехвърлих някои от нашите архиви в личната ви работна памет. Погледнете ги. Това е неподправено, не-Чуенг Хо виждане за неговата личност. Толкова дребни жестокости. Прочетете истинската история. Как е сложил край на стрентманианския Погром, как е бил предаден при Зева Бризго. После ще поговорим отново.

Поразително! Нау не възнамеряваше да разговаря толкова откровено, но предизвиканите реакции бяха толкова интригуващи. Двамата си размениха още няколко незначителни фрази и заседанието приключи. А докато Вин се приближаваше към вратата, около ръцете му проблясваше червеникава аура — признак на незабележимо треперене.

След излизането на Спекуланта Нау постоя неподвижно известно време. Отстрани изглеждаше, че погледът му се рее някъде далеч, но всъщност четеше данните от визьора в шлема си. Докладът на съгледвачите представляваше поредица от цветни глифи, които се появяваха на фона на Диамант Едно. Ще прочета внимателно доклада по-късно… Първо трябва да сложа ред в собствените си мисли. Диагностиката на локализаторите приличаше направо на магия. Осъзнаваше, че без тях едва ли щеше да забележи вълнението на Вин. Още повече без диагностиката нямаше да бъда способен да водя разговора в правилната посока, нямаше да подхвана болезнени за Вин теми. Следователно активната манипулация се оказа напълно възможна, но не се свеждаше единствено до наблюдателна техника. Сега Нау знаеше, че съществена част от самопредставата на Вин е формирана въз основа на вълшебните приказки на Чуенг Хо. Дали е възможно момчето да приеме различна версия на същите тези приказки? До този момент той изобщо нямаше да повярва в нея. Но с тези нови играчки, може би…