Върнър Виндж
Дълбина в небето (37)

34.

Пивницата на Бени започна съществуването си като видимата част на широка мрежа за незаконна търговия — тежко престъпление според разбиранията на Новородените. На чистия несе на Чуенг Хо терминът „черен пазар“ означаваше „търговия, която се извършва тайно, защото оскърбява местните Клиенти“. Но в малката общност на астероида нямаше как въртиш търговия на черно или да даваш тайни подкупи. През първите години само застъпничеството на Киви Лизолет спасяваше кръчмата. Но сега… Бени Уен се усмихна, докато подреждаше напитките и продуктите. Сега работеше непрекъснато, докато будуваше. Най-хубавото беше, че и баща му в общи линии се справяше с работата, когато Бени и Гонле влизаха в камерите за летаргичен сън. Хънт Уен все още беше мека, нежна душа и така и не успя да възстанови знанията си по физика. Но постепенно ръководенето на пивницата му допадна. Когато я управляваше сам, правеше странни преобразования. Понякога ставаха смешни провали, понякога подобренията бяха чудесни. Веднъж той изпроси от рафинерията за преработка на летливи вещества ароматизиран лак. В малки количества миризмата беше приятна, но когато лакира стените на кръчмата, те започнаха да излъчват страшна воня. Известно време след това най-просторната всекидневна се превърна в обществения център на лагера. Друг път — преди около четири години живот — той откупи едно Бдение срещу цяла торба разменни бонове, а бащата на Киви култивира лоза, която растеше при нулева гравитация, и подходяща екосистема за украса на стените и мебелите в пивницата. Мястото се превърна в прекрасно пространство, което приличаше на парк.

Лозите и цветята още съществуваха, макар Хънт да беше извън Бдение почти две години.

Бени се понесе над бара в широк кръг сред гъстата растителност. Клиентите заплащаха доставените на масите им храна и напитки с разменни бонове. Бени постави колба с „Лед и диаманти“ пред Тръд Силипан, който плъзна по масата един бон с обещание за услуга. Изражението му беше самодоволно както винаги. Явно смяташе, че обещанието не струва нищо, че тази разменна единица е възприета единствено за удобство.

Бени само се усмихна и се понесе нататък. Нямаше смисъл да спори, пък и в известен смисъл Тръд беше прав. Но от времето на първите Бдения много малко услуги бяха отказани категорично. Отложени, да! Единствените услуги, които Тръд в действителност можеше да направи, обхващаха работното време на фокусираните. А той бавно напредваше в служебните си задължения. Постоянно не можеше да намери подходящи специалисти или не предоставяше на „умните глави“ достатъчно време, за да намерят най-правилните отговори. Но обикновено дори Тръд държеше на думата си — както когато той подтикна Али Лин да създаде лозите при нулева гравитация. Но извън фарса с разменните бонове за услуги, всички знаеха, че са длъжници на Томас Нау, който — от чист личен интерес или от любов към Киви — даде да се разбере ясно, че тайната търговия на Чуенг Хо се ползва с неговата протекция.

— Здрасти, Бени! Ела горе!

Джау Ксин махна с ръка от масата над помещението — масата на „Кръжока за дискусии“. Бдение след Бдение около нея витаха едни и същи хора. Обикновено в промеждутъците в графика присъствието на някои се застъпваше. Очевидно те бяха достатъчни, защото дори когато повечето клиенти бяха различни, те пак седяха отгоре, като че искаха да спорят „как ще завърши всичко това“. През това бдение тук беше Ксин и — разбира се — Рита Лиао, пет или шест лица, които не предизвикваха изненада и — аха! — някой, който наистина имаше известна представа за положението.

— Езр! Мислех, че ще минат поне четиристотин Ксек, преди да се появиш отново!

Проклятие, колко му се искаше да остане и да слуша.

— Здрасти, Бени!

Приятелска усмивка озари лицето на Езр. Странно как предишните промени внезапно се открояват, когато не си виждал някого известно време, Езр — като Бени — все още беше млад мъж. Но двамата вече не бяха младежи. Около очите на Езр се забелязваше паяжина от тънки бръчици. А когато заговори, в гласа му прозвуча самоувереност, която Бени не беше долавял, докато бяха членове на работната група на Джими Дием.

— За мен нещо леко, Бени — продължи Вин. — Вътрешностите ми още се оплакват от процеса на размразяване. Има четиридневна промяна в графика — и посочи списъка за Бдения, закачен на стената на бара. И наистина, промяната беше отразена там, скрита сред други незначителни поправки. — Май Анне Рейнолт се нуждае от моето присъствие.

— И това е повод за среща на Кръжока за дискусии — усмихна се Рита Лиао.

Бени сервира колбите и купите, които се носеха върху подноса зад него и кимна на Езр.

— Ще ти донеса нещо, което ще успокои стопеното ти тяло!

 

 

Езр наблюдаваше как Бени лети към бара. Сигурно щеше да намери нещо, което да не разстрои стомаха му. Кой можеше да помисли, че той ще свърши така? Кой би си представил, че всички ще живеем по този начин? Поне Бени все още е Търговец, дори и в сърцераздирателно миниатюрен мащаб. А аз… какво? Конспиратор с толкова убедително прикритие, че понякога заблуждавам самия себе си. Езр седеше тук с трима Чуенг Хо и четирима Новородени. И някои от Новородените му бяха по-добри приятели от Чуенг Хо. Нищо чудно, че Томас Нау се справяше толкова добре. Беше подчинил всички тях, независимо дали те си въобразяваха, че следват обичаите на Търговците. С Фокуса Нау превърна съзнанието им в свой роб. И може би така беше най-добре. Приятелите на Езр бяха защитени от Нау и Брюхел, носителите на смърт. От своя страна, Нау и Брюхел не допускаха възможността все още да съществуват Чуенг Хо, които заговорничат против тях.

— И защо те извадиха от хладилната камера по-рано, Езр?

— Убий ме, ако знам. След няколко Ксек слизам долу в Хамърфест.

За каквото и да е, надявам се, че няма да попречи на срещата ми с Фам.

Тръд Силипан се издигна над подовото пространство и се настани на една свободна седалка.

— Не е нещо важно. Разногласия между преводачите и специалистите. Уредихме ги по-рано днес.

— Но защо Рейнолт променя графика на Езр?

Силипан извърна очи.

— Нали я познавате? Не се обиждай, Езр, но тя смята, че след като специалността ти е Зората на цивилизацията, ние не можем да минем без теб.

Едва ли, помисли Езр, спомняйки си последната среща с директора на човешките ресурси.

— Сигурна съм, че е свързано със залива Калорика. Децата сега са там, нали знаете? — каза Рита.

Като говореше за „децата“, тя имаше предвид Паяците от старото предаване „Наука за деца“.

— Те вече не са деца — нежно каза Ксин. — Виктъри Младша е млада же… млад възрастен.

Лиао раздразнено вдигна рамене:

— Да, но Рапса и малкия Хрунк все още могат да бъдат наричани деца. Всички се преместиха в Калорика.

Настъпи неловка пауза. За мнозина премеждията на тези Паяци представляваха драма без край. А с течение на годините ставаше по-лесно да се научават повече подробности. Други семейства бяха последвали техния пример, но Ъндърхил все още водеха по популярност.

— Не, Калорика е заблуда — намеси се Тръд.

— Хей, Тръд — изсмя се Ксин. — Наистина има док южно от Калорика. Оттам Паяците изстрелват сателити.

— Не, не. Исках да кажа, че историята с каворита е заблуда. Нали така реши Езр по-рано… — той забеляза реакцията на Езр и се ухили до уши. — Терминът ти е познат.

— Да, означава…

Но Тръд продължи, без да прояви интерес към баналните подробности.

— Това е поредният ексцентричен избор на преводачите, просто е по-неясен от повечето други. Както и да е… Преди около година Паяците се заеха с изоставените мини на високото плато южно от Калорика. Опитваха се да открият разликата между гравитационна и инертна маса. От цялата история можеш да се питаш само колко са умни наистина тези същества.

— Идеята им не е глупава — намеси се Езр, — докато не направиш няколко експеримента, за да се убедиш в противното.

Вече си спомни за проекта. Идеята беше преди всичко на тийфърските специалисти. Докладите им бяха почти неразбираеми. Преводачите не успяха да научат тийфърски така, както владееха езиците на Съглашението. Ксопи Ренг и още неколцина го усвоиха достатъчно добре, но те загинаха при епидемията на „гнилия мозък“.

Тръд отхвърли възражението, махайки с ръка.

— Глупавото е, че тези Паяци в крайна сметка откриха разлика. И глупостта им премина всякакви граници, като заявиха, че в платото има антигравитация.

— Ти чул ли си това? — втренчи се в Джау Ксин Езр.

— Май да… — замислено го изгледа Джау. Очевидно досега го беше пазил в тайна. — Рейнолт няколко пъти ме разпитва с „умните глави“. Искаха да знаят за всички орбитални аномалии — той вдигна рамене. — Естествено, има аномалии. Точно така се поддържа плътността на масата.

— Е — продължи Тръд, — Паяците са го направили и след една Мсекунда слава са установили, че не могат да използват смайващото си откритие. Преди няколко Ксек пристигна молбата им за напускане — той се засмя. — Какви идиоти! В човешката цивилизация тяхното твърдение нямаше да издържи дори ден.

— Паяците не са глупави! — възрази Рита.

— Нито са невежи — допълни Езр. — Разбира се, повечето човешки общности ще приемат такъв доклад много скептично. Но хората са имали осем хиляди години на разположение да експериментират с науката. Дори при загиналите цивилизации, ако са били достатъчно напреднали, за да изучават тези въпроси, се намират разрушени библиотеки, съхранили наследството им.

— Да, така е… При Паяците всичко се случва за първи път.

— Но това е истината, Тръд! Ние знаем, че те са първооткриватели. Имаме само един сходен случай — напускането на Майката Земя. А пионерите сред хората също са бъркали многократно.

— Всъщност ще им направим огромна услуга, като ги завладеем — каза Арло Дин от Чуенг Хо. Твърдението беше изречено с безскрупулното нахалство на Новороден.

Езр неохотно кимна:

— Да, в началото нашите предци са имали дяволския късмет да се измъкнат от капана на една-единствена планета. А гениите на Паяците не са по-надарени от някогашните човешки умове. Вижте този Ъндърхил. Студентите му успяват да внедрят повечето от идеите му, но…

— Но той е изпълнен с предразсъдъци — прекъсна го Тръд.

— Именно. Няма концепция за възможностите на софтуера, нито има представа за ограниченията при хардуера. Въобразява си, че безсмъртието и всемогъщите компютри се крият зад ъгъла, че е необходим още съвсем малък напредък. Той е жива библиотека на Изгубените илюзии.

— Ето истинската причина да си любимец на Рейнолт! Досещаш се за фантазиите, в които Паяците вярват… Когато времето на атаката настъпи, това ще е важно.

— Когато му дойде времето… — криво се усмихна Джау Ксин. Спорът кога точно ще престанат да се крият, кога Изгнанието им ще свърши, беше вечна тема в кръчмата на Бени. — От Изгрева на слънцето минаха повече от трийсет години реален живот. Знаете, през по-голямата част от тях аз бях в Бдение, почти като Киви Лизолет и нейните хора. Тези дни слънчевата светлина започна да намалява. Остават още няколко години, докато се скрие съвсем. Паяците също са притиснати от времето. Сигурен съм, че няма да минат и десет години до началото на Ерата на комуникациите им…

— Не, този период не е достатъчен, за да поемем неусетно контрол — възрази Арло.

— Да, но в края на краищата може да бъдем принудени да избързаме. Паяците започнаха да разработват космически програми. След десет години ще бъде невъзможно да скрием нашите операции — нашето присъствие тук.

— Е, и? — проточи Тръд. — Ако много се дърпат, ще ги смажем.

— И ще си прережем взаимно гърлата, човече! — ядоса се Джау.

— И двамата говорите глупости — заяви Арло. — Сигурен съм, че не разполагаме с по-малко от десетина ядрени оръжия…

— Но разполагаме с енергийни насочващи лъчи.

— Ние сме в ниска орбита. Ще ти го кажа с други думи, ще блъфираме известно време, но…

— Можем да пуснем повредените космически кораби върху буболечките.

Езр и Рита Лиао се спогледаха. Аргументът я остави с отворена уста. Тя — и Джау, и повечето около масата — мислеха за Паяците като за хора. Каква победа за Триксия! Новородените — поне тези, които не бяха от класата на Пастирите — не можеха да свикнат с мисълта за мегагеноцид. Във всеки случай Джау Ксин имаше право. Независимо дали Новородените разполагаха с оръжия или не, крайната цел на спотайването им се състоеше в създаването на Клиент, който може да възстанови мисията им. Унищожаването на Паяците звучеше логично само на безумци като Ритцер Брюхел.

Езр се облегна назад. Беше зърнал името на Фам Нувен в списъка за Бдение. Само още няколко дни ги деляха от първата им истинска среща. Бъди предпазлив и търпелив. Не бързай! Надяваше, че, че Кръжокът за дискусии ще заговори за нещо по-интересно, но дори празните им приказки галеха ухото му като приятно, познато бръмчене. И за кой ли път Езр осъзна, че се чувства почти като сред семейството си — едно семейство, което спореше до безкрай за проблеми, които никога не се променяха. Той се разбираше дори с Новородените, а и те го приемаха. Почти както в нормалния живот… Погледна през плетеницата от лози, която изпълваше пространството около него. В действителност благоуханието на цветовете почти не се натрапваше — за разлика от оня смърдящ лак, който Хънт бе намазал преди. През цветовете и листата имаше пролука, която му даде възможност да погледне право към мястото на Бени на бара. Понечи да му махне. Може би стомахът му ще понесе малко истинска храна. И тогава зърна силуета в кариран панталон и блуза.

Киви.

Тя и Бени бяха потънали в оживени преговори. Бени посочи частта от видеотапета, който покриваше долната страна на пивницата. Киви кимна и провери в някакъв списък. В този момент като че ли усети втренчения в нея поглед на Езр. Обърна се и махна на разположената близо до тавана компания. Толкова е красива! Езр отклони очи и лицето му стана безизразно. Някога Киви беше хлапето, което го изкарваше извън кожата. Преди смяташе Киви за предател, който използва „умните глави“. И веднъж Езр я удари… и повтори… Спомняше си своя гняв. Не можеше да забрави колко добре се почувства от малкото си отмъщение за Джими Дием и Триксия Бонзол. Но Киви не беше предател. Киви беше жертва, без дори да го осъзнава. Ако Фам не грешеше за „промиването на мозъка“ — а най-вероятно беше точно така — тогава Киви беше жертва. И ужасът надвишаваше човешкото въображение. Когато удари Киви, Езр научи нещо за самия себе си. Той проумя, че благоприличието на Езр Вин е само маска. И през по-голямата част от времето той успяваше да отблъсква това самопознание. Вероятно още имаше възможност да върши добрини, дори ако в дъното на душата си беше зъл. Но когато на живо видя Киви… и когато тя го видя… той не успя да отблъсне спомена за стореното от него.

— Здрасти, Киви! — провикна се Рита, като забеляза поздрава на Киви. — Имаш ли малко време? Искаме да се посъветваме с теб.

— Ей сега! — усмихна се Киви и се обърна отново към Бени.

Той кимаше, докато й подаваше пачка разменни бонове. После Киви заподскача нагоре през сплетените лози. Влачеше подире си кошничката, пълна с прясна бира и още сандвичи. Всъщност помагаше на Бени. Такава беше Киви — звено от черната търговия, един от енергичните хора, които правеха положението тук относително поносимо. Като Бени тя не се колебаеше да работи. Същевременно си оставаше ухо на Пастира, но придаваше мекота на режима на Нау. А това дори Новородените като Джау Ксин не признаваха дори в сърцето си. Но все пак осъзнаването на този факт проблясваше в погледите и на Джау, и на Рита. Те почти боготворяха Киви Лизолет.

— Здрасти, Езр — усмихна се тя. — Бени реши, че ще искаш допълнително.

После закачи кошничката в скрепителния контакт на масата пред него. Езр кимна, без да смее да срещне очите й. Рита вече бърбореше и той се надяваше, че никой не е забелязал неудобството му.

— Киви, какви са последните прогнози за появата ни?

— Според мен ли? — усмихна се Киви. — Дванайсет години отсега нататък. Но напредъкът на Паяците в космическите полети може да ни изненада.

— Дааа — проточи Рита и хвърли поглед към Джау. — Е, само се чудехме. Да предположим, че не можем да контролираме всичко през компютърните им системи. Да предположим, че се наложи да вземем нечия страна, да се намесим във военните действия. На чия страна ще застанем?