Върнър Виндж
Дълбина в небето (42)

39.

Великата среща на Чуенг Хо се проведе 20 Мсек по-късно. Слънчевата система на Намджем все още беше опустошена зона. Алджин беше почти безлюден, а света на Намджем приютяваше населението му, за да не загине от глад. Най-малката луна, Мареск представляваше радиоактивна пустиня. Възстановяването на спътника щеше да отнеме столетия. Почти един милиард души намериха смъртта си там. Но последната доставка с хранителни запаси беше спасена. Агроавтоматиката на външната система беше приведена отново в действие и тя осигуряваше храна за двата милиарда останало на Тарелск население. Автоматиката на Намджем претърпя сериозни повреди и работеше с десет процента от капацитета си отпреди катастрофата. Хората от системата Намджем, оцелели досега, трябваше да я възобновят. Но нямаше да има упадък, нямаше да започнат от Мрачната ера. А правнуците на оцелелите щяха да се чудят на ужасите на това време.

Все още не бяха избрали цивилизовано място за провеждане на Великата среща. Фам и Сура се придържаха към първоначалното си решение — срещата да се проведе в Зева Бризго, най-пустото място в средната система. Поне там нямаше да се налага да разглеждат разрушения и да решават местни проблеми. От Зева Бризго само един синьо-зеленикав диск и три светли точки подсказваха за съществуването на Намджем и трите му луни.

Сура Вин хвърли и последните си резерви от астероида, за да изгради лагер за Великата среща. Фам се надяваше, че успехът, постигнат от Чуенг Хо, ще я впечатли.

— Ние спасихме една цивилизация, Сура! Сега най-после ще ми повярваш. Можем да бъдем нещо повече от потайни Търговци.

Но Сура Вин вече беше много стара. В Зората на цивилизацията медицината обещаваше безсмъртие. В първите хилядолетия прогресът се появи бързо. Постигнаха удължаване на живота до двеста, дори до триста години. Но след това всяка крачка в тази посока беше по-незначителна и по-скъпа. И постепенно човечеството изгуби още една от своите наивни мечти. Камерите за летаргичен сън отлагаха смъртта с хиляди години, но дори при най-усъвършенстваната медицинска апаратура не можеше да се очаква много повече от петстотин години реален живот. Това бе пределната граница на човешките възможности. А приближаването на тази граница взимаше ужасни жертви.

Енергийният стол на Сура повече приличаше на подвижна болнична стая отколкото на мебел. Ръцете й конвулсивно подскачаха нагоре, немощни дори при нулева гравитация.

— Не, Фам — каза тя. Очите й бяха ясни и зелени както винаги — очевидно изкуствени или трансплантанти. Гласът й определено беше синтетичен, но Фам долови в интонацията й обичайната насмешка. — Великата среща трябва да вземе решение, нали помниш? Никога не сме били единодушни за плановете ти. Смисълът на идването тук беше този въпрос да се постави на гласуване.

От първите години, когато се увери, че Фам никога няма да се откаже от мечтата си, Сура неизменно повтаряше това твърдение. О, Сура! Не искам да те наранявам, но ако се наложи моята гледна точка да разбие напълно твоята, така да бъде!

Лагерът, който Сура беше изтеглила на буксир в средата на Зева Бризго, беше огромен дори в сравнение с именията й преди погрома. Корабите от всички оцелели флотилии можеха да се приземят тук, а Сура беше осигурила безопасна ивица на повече от два милиона километра в околовръст.

В центъра на лагера беше изградена заседателна зала с нулева гравитация. Вероятно историята не познаваше друга с подобни размери. Мсек ги деляха от започването на най-голямата, единствената Среща на Търговците, провеждана някога. Вероятно втора такава нямаше и да се състои. Фам открадваше всяка възможна Ксек от разписанието за спасителните работи, за да участва в организацията. Всеки ден установяваше нови контакти. Вършеше неща, за които не би стигнал и цял век от досегашния му живот. По някакъв начин трябваше да убеди недоверчивите — толкова многобройни. В общи линии те щяха да спазват благоприличието, но бяха толкова умни и предпазливи. Много от тях бяха дори негови потомци. Тяхното възхищение — и дори тяхната привързаност — изглеждаха искрени, но Фам никога не знаеше със сигурност колко от тях наистина вярват в каузата му. Той проумя, че е напрегнат до краен предел — повече отколкото при битка или дори при трудна търговска сделка. Както и да е, успокои се той. Цял живот чакаше този момент. Съвсем нормално е да е изнервен, след като от върховното изпитание го делят само Мсек.

Последните Мсек преди Срещата протекоха в отчаяно уточняване на графиците. Слънчевата система на Намджем все още не разполагаше с пълна автоматика. Със сигурност още поне едно десетилетие външната помощ щеше да бъде необходима, за да удържи положението от повторен провал и да предотврати пръкването на още опортюнисти. Но Фам искаше неговите хора да присъстват на Срещата. Сура не се присмя на желанието му. Двамата съставиха график за пристигането на екипите му в лагера, без да излагат на опасност стабилността на новото правителство на Намджем.

И най-после времето на Фам настъпи. Неговата единствена, най-голяма възможност да осъществи мечтата си. Той погледна към огромната зала през тънките завеси на входа. Сура току-що бе представила Фам и се отдалечаваше от трибуната. От всички страни се разнесоха аплодисменти.

— Божичко! — промълви Фам.

— Нервен ли сте, сър? — попита зад гърба му Сами Парк.

— Ужасно!

Всъщност само веднъж досега беше изпитвал подобен ужас… когато малкото момче стъпи на борда на космическия кораб и за първи път се изправи срещу Търговците на Чуенг Хо. Той се обърна и погледна командира на флагмана си. Сами се усмихваше. След Избавлението на Тарелск изглеждаше по-щастлив отвсякога. Много неприятно. Повече няма да лети в космоса, или поне не с моята флотилия. Хората, спасени от екипа му, наистина бяха членове на собственото му семейство. И тази негова хитра малка пра-пра-праплеменница. Джун беше добър човек, но тя имаше собствена представа как Сами трябва да прекара живота си.

Сами му отдаде чест и прошепна:

— Късмет, сър!

И тогава Фам разтвори завесите на входа. По пътя към трибуната мина покрай Сура. Нямаше време да й каже нещо, нито да чуе отговора й. Само нейната крехка ръка погали бузата му. Той се приближаваше към централната платформа, а около него аплодисментите избухваха като взривове. Запази спокойствие! Разполагаше с поне двайсет секунди, преди да започне речта си. Деветнайсет… Осемнайсет… Великата зала беше почти седемстотин метра по диагонал, построена като аудитория според най-старата традиция. Публиката беше разположена удобно по вътрешната част на залата, като образуваше почти затворена сфера от човешки лица. Всички погледи бяха втренчени в малката ораторска трибуна. Фам се огледа — наляво, надясно, нагоре, надолу. От всички посоки го наблюдаваха човешки очи. Грешка. Имаше и отвесна ивица празни седалки, почти сто хиляди — за Чуенг Хо, загинали сред руините на Мареск. Сура настоя местата да останат незаети в памет на мъртвите. Фам даде съгласието си, но знаеше, че по свой начин с тази постъпка Сура иска да напомни на присъстващите, че предложението на Фам може да изисква ужасна цена.

Фам стигна до трибуната и вдигна ръце. Докъдето му стигаше погледът, Чуенг Хо отвръщаха на поздрава му. След секунда аплодисментите им станаха още по-бурни. Дори през визьора Фам не различаваше ясно лица. От това разстояние само можеше да гадае за израженията им. Но сред присъстващите имаше и жени. На места сред публиката те бяха единици. Другаде броят им се изравняваше с този на мъжете. А при стрентманианските Чуенг Хо те бяха преобладаващо мнозинство. Вероятно трябваше да привлече повече от тях на своя страна. Обаче все още не можеше да се отърси от предразсъдъците на средновековна Канбера и Фам никога не беше разсъждавал как да спечели на своя страна жени.

Той разпери пръсти и размаха ръце, докато постепенно приветствията стихнаха. Пред очите му се нижеха сребристите думи на речта му. Години наред и Мсек през Избавлението беше обмислял тази реч. Беше полирал всеки нюанс, всяка дума…

И изведнъж установи, че няма нужда от малките сребърни глифи. Очите на Фам огледаха събралите се наоколо хора и той започна без всякакво усилие:

— Близки мои!

В залата се възцари почти пълна тишина. Милиони лица го гледаха отгоре, отдолу, от всички страни.

— Сега чувате гласа ми само с едносекундно закъснение. Тук, на Срещата, ще чуем всички Чуенг Хо, дори тези от далечната Земя. За първи, и може би за един-единствен път ние имаме възможност да видим какви сме. И да решим какви искаме да бъдем. Тук, в Намджем, ние преобърнахме Колелото на историята. На безброй светове човечеството е воювало и дори е предизвиквало собственото си унищожение. Единствено разстоянието и времето са спасили нашата раса. Но досега те също така са осъждали хората да повтарят грешките си. Старите истини все още са валидни: без помощта на друга цивилизация нито една отделна група от кораби и хора не може да възстанови технологичното си ниво. Но същевременно без външна подкрепа нито една неотстъпчива цивилизация не може да съществува… — той замълча и по лицето му плъзна бегла усмивка. — Следователно има надежда. Ако двете половини на човечеството се обединят, заедно ние ще победим времето — той се огледа и извика във визьора си увеличените лица на отделни индивиди. Слушаха го. Щяха ли най-после да се съгласят? — Обединеното човечество може да пребъде завинаги… ако успеем да превърнем Чуенг Хо в нещо повече от Търговци и Клиенти.

Фам не помнеше много от истинското произнасяне на речта си. Идеите и настоятелните молби отдавна се бяха вкоренили дълбоко в съзнанието му. Вниманието му изцяло беше насочено към лицата на присъстващите — по някои четеше надежда, но в израженията на мнозинството преобладаваше недоверчива предпазливост. Накрая той подчерта, че решението ще бъде гласувано, че това е всичко, за което ги моли.

— И така, без вашата помощ ние със сигурност ще загинем, ще бъдем смазани от същото това колело, унищожило толкова цивилизации на наши Клиенти. Но ако за миг отклоните вниманието си от Търговията в момента, ако инвестирате в бъдещето, ние ще можем да осъществим всяка наша мечта.

 

 

Ако залата беше построена на повърхността на планета, Фам щеше да се спъне при слизането от трибуната. И щеше да се наложи Сами да го подхване след скриването му зад завесите на входа. Над главите им аплодисментите като че ли се увеличаваха.

Сура беше останала в преддверието, но няколко познати лица заобиколиха Фам — Ратко, Бутра и Кюо. Неговите първородни деца. Сега бяха по-възрастни от собствения си баща.

— Сура!

Столът й тихо засъска и тя се понесе към тях.

— Ще получа ли поздравления за речта си? — усмихна се Фам.

Още се чувстваше зашеметен. Той се протегна и нежно пое ръцете на Сура. Беше толкова крехка, толкова стара. О, Сура! Това трябваше да бъде нашият звезден миг! Тя нямаше да доживее до техния триумф. Беше толкова стара, че можеше да го приеме единствено като провал. Никога нямаше да види с очите си сбъдването на мечтата, към която се бяха стремили.

Ръкоплясканията над тях се увеличаваха. Сура вдигна глава и каза:

— Да, във всеки случай се справи по-добре, отколкото предполагах. Впрочем, ти винаги си постигал повече, отколкото някой може да си представи — синтетичният й глас успя да прозвучи едновременно тъжно и гордо. Тя се отдалечи от преддверието и глъчката зад завесите. Фам я последва и аплодисментите заглъхнаха. Тогава Сура продължи: — Разбираш, че до голяма степен късметът ти се усмихна, нали? Никога нямаше да постигнеш този успех, ако Намджем не се беше разпаднал точно при пристигането на флотилиите.

— Наистина, имах късмет — сви рамене Фам. — Но случилото се доказва думите ми, Сура! И двамата знаем, че подобна катастрофа води до унищожение. А ние спасихме този свят.

Видимата част от тялото на Сура беше облечено в подплатен бизнес костюм, който не успяваше да прикрие болезнената слабост на крайниците й. Но времето не беше засегнало ума и волята й, поддържани от медицинската апаратура в стола й. Сура поклати глава толкова енергично и почти толкова естествено колкото през годините, когато беше млада жена.

— Кого си спасил? За теб може би няма значение, но милиарди все пак загинаха. Бъди честен пред самия себе си, Фам. Организирането на тази среща ни отне едно хилядолетие. Подобно събитие не може да се провежда всеки път, когато някоя цивилизация се хлъзне по наклонената плоскост. Ако цялото население на Мареск беше спасено, петте хиляди кораба нямаше да са достатъчни. Цялата система щеше да се изправи на ръба на възможностите си и пред още по-голяма катастрофа в близко бъдеще.

Фам беше мислил за всичко това. Мсек преди Срещата беше оборвал всевъзможни доводи в тази насока.

— Но в Намджем условията за спасение са възможно най-тежките, с които можем да се сблъскаме, Сура. Древна цивилизация с традиции, цивилизация, която използва всички ресурси на слънчевата система. Много по-лесно щяхме да помогнем на един свят, застрашен от биологична зараза или дори тоталитарна религия.

Сура поклати отново глава. Дори сега отхвърляше аргументите на Фам.

— Не, в повечето случаи има различия, но по-често нещата няма да се развиват като на Канбера. И тези разлики ще са записани с кръвта на Търговците. За едно си прав. Без сборната флотилия цивилизацията в системата Намджем щеше да загине. Някои хора пак щяха да оцелеят в света Намджем. Може би дори единици от населението на астероидния пръстен щяха да оживеят. Историята винаги се повтаря отново и един ден тук отново ще възникне цивилизация, дори от външни колонизатори. Ти прехвърли мост над бездната, зейнала пред тях, и милиарди с пълно право са ти признателни… Но за да се възстанови функционирането на системата ще са нужни години внимателно управление. Може би тук — ръката й се вдигна към залата на Срещата — това ще бъде осъществено, а може би не. Знам само, че не е възможно да го правим през цялото време и за цялата вселена.

Сура направи нещо и столът й със съскане спря пред него.

Тя се обърна, протегна ръце и ги постави на раменете на Фам. И внезапно той изпита най-странното усещане — почти като кинестетична памет — докато гледаше лицето й, а ръцете й лежаха на раменете му. Спомените бяха много отпреди двамата да станат партньори, много преди да станат любовници. Един спомен от първите мигове, прекарани на „Рипрайз“. Сура Вин, младата сериозна жена. Имаше моменти, когато тя го сграбчваше за раменете, опитваше се да го задържи неподвижен достатъчно дълго, за да го накара да проумее нещо, което неговият млад варварски ум предпочиташе да пренебрегне.

— Фам, не разбираш ли? Ние покорихме цялото Обитавано от хора космическо пространство, но не можем да управляваме цели цивилизации. За подобно начинание ти е необходима раса от влюбени в теб роби. А ние, Чуенг Хо, никога няма да се превърнем в такива!

Фам се застави отново да погледне Сура в очите. Тя излизаше с този аргумент от самото начало и никога не се поколеба да го използва. Трябваше да предвидя, че някой ден ще стигнем и дотук! Сега тя щеше да загуби, а Фам не можеше да й помогне по никакъв начин.

— Съжалявам, Сура. Когато произнасяш речта си, ще имаш възможност да кажеш същото на милиони хора. Много от тях ще ти повярват. След това всички ще гласуваме.

И… и за първи път от всичко, което видя във Великата зала и от това, което прочете в погледа на Сура, Фам разбра, че е победител. Сура се извърна и синтетичният й глас произнесе тихо:

— Не, аз няма да произнасям никаква реч. Гласуване? Странно, че сега трябва да разчиташ на други… Научихме как си прекратил стрентманианския Погром.

Смяната на темата беше абсурдна, но забележката й засегна болното му място.

— Приземих се с един-единствен кораб, Сура! Ти какво би направила на мое място? — Спасих проклетата им цивилизация, или поне тази част от нея, която не беше чудовищна.

— Извинявай… — вдигна ръка Сура. — Фам, ти просто си много добър и имаш невероятен късмет — като че ли говореше повече на самата себе си. — За тези почти хиляда години и двамата работихме за провеждането на Срещата. Открай време се преструвахме, но с течение на времето създадохме една търговска култура, която може да просъществува колкото твоите оптимистични мечти. И винаги съм знаела, че най-накрая, когато всички застанем лице срещу лице на Великата среща, здравият разум ще надделее — тя поклати глава и по устните й премина лека усмивка. — Но никога не съм си представяла, че твоят късмет ще ти предостави катастрофата на Намджем в такъв идеален момент… както и че ти ще успееш като с вълшебна пръчица да я овладееш. Фам, ако последваме твоя път, най-вероятно до десетина години на Намджем отново ще има бедствие. За няколко века Чуенг Хо ще се разделят на многобройни враждуващи помежду си структури, всяка от които ще се смята за „междузвездно правителство“. И мечтата, която споделяхме, ще бъде разрушена… Прав си, Фам. Ти можеш да спечелиш гласуването… и именно затова няма да има гласуване, или поне не такова, каквото си мислиш.

В първия момент той не обърна внимание на думите й. Фам Нувен беше предаван стотици пъти. И беше развил усет към предателите дори още преди да види за първи път космически кораб. Но… Сура?! Сура беше единствената, на която винаги се доверяваше. Неговата спасителка. Неговият най-добър приятел. Единствената, с която възнамеряваше да сподели живота си. А сега…

Фам огледа помещението, а умът му анализираше промяната в обстановката по-задълбочено от всеки друг път. В стаята освен Сура бяха и нейните адютанти — шестима на брой. Присъстваха и Ратко, Бутра и Кюо. От неговите хора тук беше само Сами Парк, застанал малко встрани. Помощникът му изглеждаше зле.

Най-накрая Фам погледна пак към Сура.

— Не разбирам… но каквато и игра да играеш, не можеш да промениш гласуването. Милион души ме чуха.

— Да, чуха те — въздъхна Сура, — и при един честен избор вероятно ще получиш достатъчно гласове. Но много, за които смяташ, че те подкрепят… всъщност са на моя страна.

Тя се поколеба, Фам отново погледна трите си деца. Ратко отбягна очите му, но Бутра и Кюо отвърнаха на погледа му с мрачна решителност.

— Никога не сме искали да те нараним, татко — каза Ратко и най-после го погледна. — Ние те обичаме. Цялото това представление със Срещата целеше да ти покаже, че Чуенг Хо не могат да се превърнат в онова, което ти искаш. Но събитията не протекоха така, както очаквахме…

Думите на Ратко не бяха важни. По-страшното личеше по израженията на неговите деца. Същите каменни маски, каквито бе видял върху лицата на своите братя и сестри една канберска сутрин. Нима цялата любов помежду ни е била… представление?

Очите му отново потърсиха Сура.

— И как възнамеряваш да спечелиш? С внезапната, инцидентна смърт на половин милион души? Или просто избирателно премахване на трийсет хиляди фанатични нувенисти? Няма да стане, Сура. Тук има прекалено много честни хора. Може би днес ще победиш, но моята реч ще остане. Рано или късно ти ще започнеш своята цивилна война.

— Никого няма да убиваме, Фам — поклати глава Сура. — И казаното от теб също няма да бъде разпространено, поне не надлъж и нашир. Присъстващите в залата ще запомнят речта ти, но техните записващи устройства… Повечето използват нашето информационно оборудване… Нашето безплатно гостоприемство, схващаш ли? Твоите думи ще бъдат преработени в някаква… по-безопасна реч. През следващите двайсет Ксек — продължи тя — ти ще отидеш на специална среща със своите опоненти. Излизайки оттам, ти ще съобщиш, че сте постигнали компромис: Чуенг Хо ще положат още по-големи усилия за усъвършенстването на нашите мрежови информационни услуги, чрез които да бъдат възстановявани цивилизации. Но ще оттеглиш предложението си за междузвездно правителство, убеден от аргументите на останалата част от нас.

— Това можеш да уредиш — Какво представление! — Но пак ще ти се наложи да избиеш доста хора.

— Не! Ти ще обявиш и своята нова цел: експедиция до Далечния край на Обитаваното от хора космическо пространство. Ще бъде очевидно, че отчасти изпитваш горчивина, но ще ни пожелаеш успех. Твоята флотилия е почти готова, Фам, и те очаква на двайсетина градуса назад през Зева. Корабите са оборудвани отлично и няма да има изненади. Автоматиката на флотилията е извънредно добра, много по-скъпа отколкото е разумно за печалбата. Не е необходимо да стоиш в непрекъснато Бдение и първото ти излизане от камерата за летаргичен сън ще бъде след векове.

Погледът на Фам прескачаше от лице на лице. Предателството на Сура беше възможно единствено в случай, че повечето командири на кораби от флотилията му в действителност подкрепяха Ратко, Бутра и Кюо. И само ако бяха наговорили невероятни лъжи на собствените си хора.

— Откога… планираш това, Сура?

— Откакто беше младеж, Фам. През по-голямата част от живота си. Но се молех никога да не стигаме до този момент.

Фам кимна безмълвно. Ако Сура наистина планираше действията си толкова отдавна, нямаше да допусне никакъв пропуск.

— Моята флотилия ме чака, казваш? — устните му оформяха всяка дума. — И екипажът сигурно е съставен от най-върлите ми привърженици. Колко са? Трийсет хиляди?

— Доста по-малко, Фам. Проучихме много старателно твоите запалени привърженици.

Кой ще пожелае да замине на еднопосочно пътуване към вечността, ако има право на избор? Много старателно те бяха задържали и неговите привърженици извън тази стая. Но Сами?

— Сами?

Командирът на неговия флагмански кораб посрещна погледа му, но устните му трепереха.

— Сър, аз… ссъжалявам. Джун иска да живея по различен начин. Ние… ние сме Чуенг Хо, но не можем да заминем с вас.

— Аха — наклони глава Фам.

Сура се приближи и Фам осъзна, че ако скочи рязко, вероятно ще успее да сграбчи дръжката на стола й и да пробие с юмрук мършавия й гръден кош. Да бе, и да си счупя ръката от усилието. Сърцето на Сура беше машина от векове.

— Фам? Всичко беше една прекрасна мечта. И докато се мъчехме да я осъществим, се превърнахме в това, което сме сега. Но в крайна сметка мечтата се оказа само блян. Още една изгубена илюзия.

Фам се обърна. Не отговори. До изходите стояха телохранители и чакаха да го ескортират. Не погледна към децата си. Подмина и Сами Парк, без да произнесе и дума. Но някъде в потайните, ледени дълбини на сърцето му нещо пожела късмет на неговия флагмански командир. Сами също го предаде, но не като останалите. И той несъмнено вярваше в историята за новата флотилия. Та кой ще плати за флотилия, каквато Сура ми описа? Не и лукави търговци като Сура Вин и нейните деца с каменни лица, нито пък другите, които са планирали протичането на днешния ден. Много по-евтино и по-сигурно е да се построи флотилия от истински ковчези. Моят баща разбираше. Най-добрият враг е заспалият вечен сън враг.

Фам излезе в дългия коридор, заобиколен от телохранители. Всички му бяха непознати. В съзнанието му се беше запечатило лицето на Сура при последния му поглед. В очите на старата жена имаше сълзи. Нейното последно представление.

 

 

Тясна тъмна кабина. Стая, предназначена за младши офицер в малък лагер. Работното му облекло се носеше из дрешника-чувал. Баджът на ревера му нашепваше и пред очите му плуваше някакво име: Фам Тринли.

Както винаги, когато Фам позволяваше на гнева си да го изпълни, спомените му се нижеха по-ясно от образите във визьора на шлем. Завръщането в настоящето беше истинска подигравка. Флотилията на Сура не се оказа летяща гробница. Дори сега, две хиляди години след предателството й, Фам все още не намираше обяснение за постъпката й. Най-вероятно имаше и други предатели, с голяма власт и някакво съзнание, които бяха настояли Фам и преданите му хора да не бъдат убити. „Флотилията“ беше съставена от ремонтирани кораби, чието пространство беше достатъчно само за бегълците и техните камери за летаргичен сън. Но на всеки кораб беше зададена различна траектория. И след едно хилядолетие те се пръснаха във всички посоки из Обитаваното от хора космическо пространство.

Не ги убиха, но Фам научи урока си. И предприе своето бавно, мълчаливо завръщане. Сура беше недостижима за отмъщението на смъртен. Но създадените от тях двамата Чуенг Хо още съществуваха. Чуенг Хо, които го предадоха. И той все още лелееше своята мечта.

… И на Триланд за малко не загина заедно с нея. За щастие, Сами успя да го измъкне. Сега съдбата и времето му поднасяха втори шанс: обещанието на Фокуса.

Фам изтласка от съзнанието си спомените за миналото и нагласи локализаторите в ухото и на слепоочието си. Толкова работа имаше за вършене. Трябваше да поеме риска от още лични срещи с Вин. С повече упражнения хлапакът ще се научи как да се държи в критични ситуации, без да провали всичко — като този безумен разговор с Нау. Да, но това беше лесната част. Трудностите започваха, когато се наложеше да отклонява вниманието му от истинската цел, към която Фам се бе устремил.

Фам се преобърна в спалния чувал и дишането му се превърна в тихо похъркване. Но зад клепачите си разглеждаше следите, които подхвърли на Рейнолт и съгледвачите. Отново успя да ги заблуди. Но в дългосрочен план… Ако не се появят още тъпи изненади, в дългосрочен план Анне Рейнолт си остава най-голямата заплаха.