Върнър Виндж
Дълбина в небето (16)

13.

Следващите няколко Ксек бяха най-напрегнатите в целия досегашен живот на Езр. Ужасът от постъпката на Джими беше изтикан някъде назад в съзнанието му. Сега нямаше време да размишлява върху това. Най-напред трябваше да се спаси каквото още е останало при тази природна и човешка катастрофа.

На следващия ден Томас Нау направи обръщение към оцелелите в лагера на Чуенг Хо и Хамърфест. От екрана ги гледаше един видимо преуморен човек, изгубил обичайната си уравновесеност.

— Дами и господа, приемете моите поздравления. Ние преживяхме втория по мощ Изгрев в историята на Изчезващата звезда. При това се справихме с предизвикателството независимо от ужасното коварство и предателството, които ни сполетяха. — Той пристъпи още по-близо, сякаш искаше да погледне в очите всеки от насъбралите се в залата изтощени представители на Новородените и Чуенг Хо. — Първата ни задача през следващите Мсек е да опишем точно всички щети и да направим план за тяхното възстановяване… Искам да съм откровен с вас. Битката между двете флоти нанесе огромни щети на Чуенг Хо; с прискърбие искам да заявя, че нашите загуби не са по-малко. Досега просто се опитвахме да прикрием истинския им размер. Освен това имахме на разположение достатъчно резервни части, медицинско оборудване и суровините, с които се сдобихме на Арахна. Разчитахме на помощ от стотиците експерти на Чуенг Хо, когато мерките за сигурност отпаднат. Накратко казано, работехме и живеехме при огромен риск. След събитията от вчерашния ден обаче всички надежди за сигурност и безопасност напълно се стопиха. В момента не разполагаме с нито един здрав кораб, пригоден да развива свръхсветлинна скорост. При това нямаме никаква гаранция, че от останките на другите съдове ще можем да сглобим друг такъв кораб.

Само два от корабите пострадаха от Изгрева, но явно всички надежди са били свързвани с „Далечно съкровище“. След стореното от Джими обаче двигателите му и неговите животоподдържащи системи бяха напълно неизползваеми.

— Много от вас рискуваха живота си през последните Ксек, опитвайки се да спасят придобитите на планетата суровини. Очевидно е, че до голяма степен сегашното ни окаяно положение не е по ничия вина. Нито един от нас не успя да предвиди силата на този Изгрев или пък какъв ефект ще има топенето на струпания между диамантите лед. Както ви е известно, успяхме да укрепим отново някои от най-големите блокове. Засега само три от тях продължават да се носят в пространството около астероида.

Бени Уен и Джау Ксин работеха заедно, опитвайки се да ги закрепят отново към повърхността. Намираха се едва на трийсет километра от летящите грамади, а най-големите от тях тежаха по стотина хиляди тона единият. Цялото оборудване на екипа им се състоеше от няколко совалки и една повредена сонда.

— Енергийният поток от Изчезващата вече се нормализира и стигна 2,5 киловата на квадратен метър. Сега машините спокойно могат да работят под открито небе. Стига да не излиза от сянката, дори екип от хора би могъл да остане за известно време на повърхността. За съжаление замръзналият въздух, който се изпари, е безвъзвратно изгубен. Страхувам се, че и ледът, от който трябваше да се снабдяваме с вода, също драстично намаля. — Нау разпери ръце и въздъхна. — Положението твърде много напомня историите, които вие, Чуенг Хо, сте ни разказвали. Бихме се, воювахме и сега сме на път да изчезнем окончателно от лицето на космоса. С останките, с които разполагаме, не можем да се върнем обратно — нито вие, нито ние. Въпрос на догадки е още колко време ще оцелеем с онова, което успяхме да спасим. Пет години? Сто години? Старото правило е все още в сила: без цивилизация, която да ни поддържа, нито една малка група хора и кораби не би могла да възстанови високоразвитите технологии. — Върху лицето му се появи изнурена усмивка. — Въпреки това все още има надежда. Сполетелите ни нещастия спомогнаха да се съсредоточим върху онова, на което първоначално беше посветена нашата мисия. Вече не става дума за чисто научно любопитство или пък за търговска сделка на Чуенг Хо. Сега нашето оцеляване зависи от обитателите на Арахна. Те са на прага на ерата на комуникациите. Според данните, с които разполагаме, ще достигнат необходимото ниво през настъпващия светъл период. Успеем ли да издържим следващите няколко десетилетия, Паяците ще разполагат с технологиите, които са ни необходими. В такъв случай ще можем да кажем, че двете мисии са завършили успешно, макар и със значителни загуби на жива сила, които никой от нас дори не си е представял.

Въпросът е бихме ли могли да оцелеем още три-четири десетилетия. Най-вероятно — да. Все още имаме възможност да пречистваме и консервираме. Истински важният проблем обаче е дали сме способни да си сътрудничим. Практиката досега не дава особени надежди. Независимо дали при нападение или в защита, ръцете ни са изцапани в кръв. Всички знаете за Джими Дием. Поне още трима са били въвлечени в неговия заговор. Възможно е да са и повече, но така или иначе погромът намалява шансовете ни за оцеляване. Ето защо се обръщам към всички от Чуенг Хо, които са участвали в заговора — запомнете добре какво сториха или се опитаха да ни причинят Джими Дием, Цуфе Ду и Фам Пател. Те имаха намерение да унищожат всичките ни кораби и да сринат Хамърфест. Вместо това станаха жертва на собствените си експлозиви, унищожавайки заедно със себе си всички Чуенг Хо от камерите за летаргичен сън и лазарета, който се ползваше наравно от Новородените и от Чуенг Хо.

Ето защо пребиваването ни тук се превръща в Изгнание. Изгнание, което сами си причинихме. Аз ще направя всичко възможно да ръководя справедливо, но без ваша помощ усилията ми са обречени на провал. Затова нека забравим омразата и различията помежду си. Ние, Новородените, знаем достатъчно за вас, Чуенг Хо; следяхме живота ви чрез вашата мрежа за обществено ползване стотици години наред. Информацията, получена от вас, се оказа решаваща за развитието на нашите технологии. — Той отново направи усилие да се усмихне. — Знам, че целта ви е била да спечелите повече Клиенти, но въпреки това сме ви благодарни. Сигурно Новородените не оправдаха напълно надеждите ви. Въпреки това вярвам, че ние дадохме на човечеството нещо ново, много хубаво и могъщо — фокусът. Отначало това може да ви се стори странно, но ви моля да имате търпение. Изучете нашия начин на живот, както ние изучихме вашия. С обединени усилия ще успеем да оцелеем, а защо не и да просперираме.

Лицето на Нау изчезна от екрана и беше заменено от гледката на скалистите склонове. Хората от Чуенг Хо в залата взеха да се споглеждат. Търговците се славеха със самочувствието си, особено когато се сравняваха със своите Клиенти. Според тях дори великите цивилизации сред Клиентите им, като Намджем и Канбера например, бяха само красиви екзотични цветя, обречени да повехнат и умрат, задето водеха уседнал живот. Сега за първи път Езр забеляза срам върху лицата на Чуенг Хо. „А аз работех с Джими, аз му помагах.“ Но дори онези, които не участваха в заговора, бяха приветствали първите думи на Дием от борда на „Далечно съкровище“.

Как стана така, че всичко се обърна срещу тях?!

 

 

Кирет и Марли дойдоха за него.

— Имаме някои въпроси относно разследването.

Двамата от охраната на Новородените го поведоха нагоре, но не към хангара със совалките, а към доскорошния кабинет на предводителя на флота, където сега се разполагаше Нау. Пастирът седеше заедно с Ритцер Брюхел и Анне Рейнолт.

— Седнете… предводителю на флота — рече тихо Нау, посочвайки на Езр едно от местата около масата.

Вин бавно приближи и седна. Беше му трудно да гледа Нау в очите. Другите двама… Анне Рейнолт изглеждаше нетърпелива и раздразнителна както обикновено. Поне от нейния поглед нямаше нужда да се крие — тя не гледаше никого в очите. Ритцер Брюхел изглеждаше също толкова уморен, колкото и Пастира, но по лицето му играеше странна усмивка. Той изучаваше втренчено Езр; Вин внезапно осъзна, че онзи насреща му едва сдържа злорадството си. Жертвите, дадени и от двете страни, не означаваха нищо за този садист.

— Предводителю на флота — тихият глас на Нау отново върна Вин към действителността. — Става дума за заговора на Дием…

— Зная, Пастирю. — Думите му прозвучаха като нещо средно между признание и предизвикателство. — Аз…

Нау вдигна ръка.

— Известно ми е, но ти си бил сред по-второстепенните участници. Успяхме да установим самоличността на още няколко от тях. Онзи стар човек, Фам Тринли. Той ги е прикривал и едва не умря заради това.

Брюхел се изсмя.

— Да, бе, той едва не ритна камбаната. Бас ловя, че още хленчи.

Нау се извърна рязко и го измери с поглед. Не пророни нито дума, само го гледаше втренчено. След секунда Ритцер кимна и се сви пред него.

Пастирът отново насочи поглед към Вин.

— Никой не може да си позволи да тържествува в момент като този. Сега имаме нужда от всеки, дори от Фам Тринли.

Нау се взря съсредоточено в Езр и той отвърна на погледа му.

— Тъй вярно, сър, разбирам много добре.

— По-късно ще те разпитаме за заговора, предводителю на флота. Налага се да идентифицираме всички, които се нуждаят от специално наблюдение. Но сега има много по-важни проблеми от това да се ровим във вече отминали неща.

— Нима след всичко това ще ме оставите на поста предводител на флота?

Така ненавиждаше тази работа; сега я мразеше дори още повече, но по съвсем различни причини.

Но Пастира кимна.

— Ти беше най-подходящият за нея преди, а и сега нищо не се е променило. Освен това държим на приемствеността. След като очевидно приемаш моята ръководна роля, то нашата комуна има шанс да оцелее.

— Тъй вярно, сър.

Понякога човек получаваше шанс да изкупи вината си. А това би било много повече от онова, което Джими, Цуфе и Фам Патил някога можеха да постигнат.

— Добре тогава. Доколкото разбирам, нашето състояние се е стабилизирало. Вече няма никакви извънредни ситуации. Ами Ксин и Уен? Наистина ли ще успеят да вържат отново тези ледени блокове, които в момента влачат насам? Смятам, че на тях с предимство трябва да им се осигури гориво.

— Разполагаме с дестилационна система, сър. Ще започнем да я използваме в рамките на няколко Ксек. — Така ще могат да зареждат и совалките. — Надявам се да закрепим и последния леден блок за повърхността за около четиридесет Ксек.

Нау погледна към Анне Рейнолт.

— Стабилността на астероида е възстановена, Пастирю. Останалите проблеми са под контрол.

— В такъв случай ни остава да обсъдим по-важните теми — тези, които касаят хората ни. Господин Вин, до края на деня ще направим няколко изявления. Надявам се да ни разберете правилно. На двама ви с Киви Лизолет ще бъдат изказани специални благодарности за оказаното съдействие при разкриването на останалите заговорници.

— Но…

— Да, съгласен съм, че това е манипулация. Но Киви не е била замесена в конспирацията, при това много ни помогна. — Нау направи пауза. — Горкото момиче просто е покрусено от случилото се. Сега в нея се е натрупал огромен гняв. За нейно добро и за благото на нашата общност аз ви моля да вземете участие в този план. Необходимо ми е да докажа, че има много разумни представители на Чуенг Хо, които са готови да ми сътрудничат. — Той отново замълча. — А сега по най-съществения въпрос. Предполагам чухте онази част от моята реч, в която ставаше дума за способите, чрез които биват обучавани Новородените.

— За… Фокуса ли?

За онова, което бяха сторили на Триксия.

Зад гърба на Нау отново се мерна садистичната усмивчица на Ритцер Брюхел.

— Това е най-главното — отвърна Нау. — Сигурно би било редно да говорим по-открито за него, но периодът на пресяване още не е приключил. Езр, искам двамата с Анне да отидете в Хамърфест и тя подробно да ти обясни всичко. Ти ще си първият. Трябва да го проумееш, да привикнеш с него. После обясни на своите хора в какво се състои програмата „фокус“ и го направи така, че да го приемат, защото от това зависи оцеляването на нашата мисия.

 

 

И така, тайната, която Вин копнееше да разгадае, секретът, който запълваше мислите му Мсек наред, сега щеше да бъде разбулен. Езр последва Рейнолт по главния коридор до хангара със совалките. Всяка крачка му се струваше непреодолимо разстояние. Фокусът. Заразата, която не можеха да излекуват, гнилият мозък. Носеха се слухове, явяваха му се кошмари, а сега най-сетне щеше да разбере всичко за него.

Рейнолт му посочи една от совалките.

— Седни там, Вин!

Колкото и да е странно, той предпочиташе компанията на Анне Рейнолт. Тя поне не се опитваше да прикрива презрението си към него. Освен това не тържествуваше така цинично като оня садист Ритцер Брюхел.

Люковете на совалката се затвориха плътно зад тях и тя се издигна. Лагерът на Чуенг Хо все още беше здраво прикрепен за повърхността. Пурпурът на небето постепенно преливаше в черно, а между звездите личаха опашките на десетина комети, които пресичаха небосвода — топящите се под слънчевата светлина ледени блокове, откъснали се на километри от астероида. Там някъде се намираха Уен и Ксин.

Хамърфест беше разположен на по-малко от петстотин метра от лагера на Чуенг Хо — точно колкото един скок при почти нулева гравитация, стига Рейнолт да го пожелаеше. Вместо това обаче те се носеха над повърхността, обкръжени от удобства и комфорт. Ако някой попаднеше тук сега, без да е видял как изглежда астероидът само преди ден, не би заподозрял каква трагедия се е разиграла. Чудовищните скали вече не се движеха. Освободилите се от въжетата ледени блокове и разпиляният замръзнал въздух отново бяха струпани в сянката на върховете, но вече със значително намален обем. Сега обаче дори там не цареше пълен мрак, а проникваше слаба, сякаш лунна светлина — сиянието на Арахна. Совалката прелетя над екипите, които прикрепяха електрическите джетове по старите им места. Когато за последен път се свърза с тях, Киви Лизолет вече ръководеше операцията.

Срещу него Рейнолт затягаше предпазния си колан.

— Онези, които са успешно фокусирани, се намират в Хамърфест. Можеш да разговаряш с когото пожелаеш.

Хамърфест приличаше на елегантен частен дом. Това беше най-луксозната част от новите владения на Новородените. Езр почувства известно облекчение — все пак Триксия и останалите живееха в относителен комфорт. Дано поне се държат достойно, както го бяха правили всички заложници в историята на Чуенг Хо и най-вече Стоте от Фар Пюрия. Само дето нито един търговец със здрав разум не би построил лагер, чийто основи се държат върху купчина чакъл. Совалката се приземи на върха на необикновено красива кула, която сякаш се издигаше над дворец от приказките, построен върху кристалната планина. Само след миг той щеше да разкрие тайните на този замък… До съзнанието му най-сетне стигнаха думите на Рейнолт „успешно фокусирани“?!

Рейнолт сви рамене.

— Фокусът има пряка връзка с вируса на „гнилия мозък“. Загубихме близо трийсет процента само при първоначалните опити, а е възможно този процент да се увеличи още през следващите години. Пренесохме най-болните на „Далечно съкровище“

— Но какво…

— Мълчи и ме остави да довърша. — Вниманието й беше привлечено от нещо, което се намираше зад гърба на Вин. Тя направи пауза. — Предполагам си спомняш, че ти е прилошало по време на нападението. Сигурно мислиш, че е някоя болест от нашия свят, с която сме ви заразили. Това обаче е инкубационният период на вируса, който е важна част от нашия план. Едва ли допускаш, че неговото използване като бактериологично оръжие е нещо второстепенно.

Вирусът на „гнилия мозък“ унищожи милиони хора в родната слънчева система на Новородените и погуби тяхната цивилизация… Това постави началото на Ерата на походите за нови територии. Оказа се обаче, че в природата на вируса има едно неподозирано свойство: той беше истинска съкровищница за невротоксични вещества.

— През вековете след Епохата на Заразата силите на Спешна помощ успяха да овладеят природата на вируса и да го подчинят на целите на цивилизацията. Сегашната му форма вече се нуждаеше от специална среда, за да проникне през имунната система на организма и да се разпространи из мозъка като почти не го засегне, инфектирайки близо деветдесет процента от тъканта на клетките. Това ни дава възможност да контролираме дейността на нервните клетки.

Совалката забави движението си и направи прецизна маневра, за да подходи към главния люк на Хамърфест. На половин градус над входа грееше Арахна. Приличаше на пълна луна, но лицето й беше забулено от облаци, които скриваха бурното прераждане на планетата.

Езр обаче не обърна внимание на гледката. Въображението му се опитваше да проникне зад сухия научен жаргон на Анне Рейнолт: опитоменият вирус на Новородените се просмуква в мозъка, размножава се до десетки милиарди в секунда, тровейки методично все още живите нервни клетки. Той си припомни убийствената болка в главата, която изпита, когато спускателният им апарат напускаше повърхността на Арахна. Тогава болестта поразяваше наред, а той и останалите Чуенг Хо се бореха с всички сили срещу нейното нашествие. Може би сега всички те са вече заразени, само дето вирусът се намира в латентен стадий. Но Триксия Бонзол и останалите, белязани със знак „фокус“ след имената, бяха подложени на специален режим. Вместо да ги лекуват обаче, хората на Рейнолт подхранваха заразата в мозъците на поразените — също като червей, загнездил се в някой плод. Ако в совалката имаше дори минимална гравитация, Езр щеше да повърне. „Но защо е всичко това?!“

Рейнолт не обърна внимание на състоянието му. Тя отвори люка на совалката и го пропусна първи към Хамърфест. Когато отново заговори, в иначе равния й тон се усещаше нещо много близо до ентусиазъм.

— Фокусирането облагородява. Това е ключът към успеха на Новородените и е много по-сложен процес, отколкото можеш да си представиш. Той не се състои просто в създаването на психоактивен вирус. По-важното е, че сме способни да контролираме неговия растеж в мозъчните клетки и да определим разпространението му до милиметър. Когато нарасне до необходимия размер, неговото действие може да бъде направлявано със същата прецизност.

Реакцията на Вин беше толкова вяла, че направи впечатление дори на Рейнолт.

— Не разбираш ли? Ние сме способни да усъвършенстваме способностите за фокусиране на съзнанието; можем да превърнем хората в машини за анализ.

И тя продължи да обяснява, впускайки се в отвратителни подробности. В световете, завладени от Новородените, през последните години процесът на фокусиране беше прераснал в отделна наука, изключително разпространена във висшите училища, където работеха върху култивирането на гении. Поради екстремните обстоятелствата, при които трябваше да действат Новородените в момента, за Триксия и останалите провеждането на експеримента придоби много по-груб и несъвършен характер. От доста време насам Рейнолт и нейните технически асистенти селектираха формите на вируса, опитвайки се да извлекат химическия състав на мисълта. В работата си бяха направлявани от медицинските компютри на Новородените, които им осигуряваха всички необходими данни за функционирането на мозъка.

— Сега подготвителният процес вече завърши и оцелелите са готови да продължат своите изследвания с ефективност, за каквато не са могли дори да мечтаят по-рано.

 

 

Рейнолт го преведе през стаи с тапицирани плюшени мебели и декорирани с килими стени. Коридорите, по които вървяха, постепенно се стесняваха, докато накрая не преминаха в тунели, широки не повече от метър. Той разпозна строежа на капилярната архитектура, позната му от историята — същината на урбанистичната тирания. Най-сетне се озоваха пред обикновена врата. Както и предишните, през които бяха преминали вече, тази също имаше сложен надпис: F042 лингвистични проучвания.

Рейнолт се задържа пред нея.

— И едно последно нещо. Пастир Нау предполага, че ще бъдеш разстроен от гледката вътре. Вече съм била свидетел колко неуравновесени стават чужденците, когато за първи път се срещнат с фокуса. — Тя наклони глава, сякаш призоваваше Езр Вин да погледне рационално на проблема. — И така, Пастир Нау ме помоли да подчертая още веднъж, че процесът на фокусирането е обратим. Поне до голяма степен.

Тя сви рамене, показвайки, че е приключила с встъпителните обяснения.

— Отворете вратата!

Гласът на Езр заглъхваше при всяка дума.

 

 

Помещението беше тясно, мъждиво осветено от десетина екрани. Светлината им образуваше нещо като ореол около главата на човека вътре. Къса коса, крехко телосложение, работен комбинезон.

— Триксия! — рече тихо той. После прекоси стаята и докосна рамото й. Тя обаче не извърна глава към него. Вин се насили да потисне обзелия го ужас и мина от другата страна, за да зърне лицето й. — Триксия?

За миг му се стори, че очите й гледат право в него. Но после тя се освободи от ръката му и се опита сякаш да надникне през него, към екрана зад гърба му.

— Пречиш ми да виждам!

Тонът й беше нервен, в гласа й се усети паника.

Езр се отмести, после се извърна към екрана, за да види какво е толкова важно за нея.

Стените бяха покрити с много и различни диаграми. Една цяла секция съдържаше различни речникови варианти. Той различи думи от несе, които бяха сравнени с някакви неразбираеми за него структури. Приличаше на типичен езиков анализ, макар и с много повече опции, отколкото някой нормален човек можеше да открие. Погледът на Триксия се местеше от точка на точка, а пръстите й посочваха различни варианти на написаното върху екраните. От време на време тя промърморваше някаква команда. Лицето й излъчваше нечовешка концентрация. Той си спомни, че е виждал този израз у нея и друг път, когато беше погълната от някакъв лингвистичен проблем. Но не това го ужаси най-много. По-страшното бе, че когато вече не закриваше гледката, той бе напълно елиминиран от нейното съзнание. Тя изглеждаше много… по-фокусирана от който и да било друг път.

Едва сега Езр Вин започна да проумява лека-полека.

Той продължи да я наблюдава още няколко секунди, разглеждайки формулите върху екраните, комбинациите, които тя правеше, промяната на структурите в диаграмите. Най-сетне попита с почти равнодушен тон:

— Е, как върви, Триксия?

— Чудесно. — Отговорът дойде светкавично, а тонът бе същият като на предишната Триксия, когато беше разсеяна или напрегната. — Книгите от библиотеката на Паяците са забележителни. В момента се опитвам се да се справя с шрифта им. Никой не е виждал подобно нещо преди. Зрението на Паяците не е като нашето и наслагването на образа не е същото. Ако това не бяха книги по физика, никога не бих могла да проумея значението на тези накъсани графеми.

Гласът й звучеше някак дистанцирано, с едва доловимо вълнение в него. Докато говореше, тя не се обърна да го погледне. Сега, когато очите му привикнаха със слабата светлина, той различи дребни, но ужасяващи подробности. Работните й дрехи бяха съвсем нови, но ниско долу в предната част имаше някакви лепкави петна. Косата й, макар и късо подстригана, изглеждаше мръсна и несресана. Остатък от нещо — храна или лига — се точеше от ъгълчето на устата й към брадичката.

„Нима не може и да се измие вече сама?“ Вин извърна поглед към вратата. Стаята не побираше трима души, затова Рейнолт беше провряла само глава и рамене през прага, придържайки се с лакти към рамката на вратата. Гледаше втренчено Езр и Триксия с неприкрит интерес.

— Д-р Бонзол се справя чудесно, много по-добре от нашите лингвисти, а те са подложени на фокусиране още от завършване на висшето си образование. Благодарение на нея ще можем да четем книгите на Паяците още преди те да се върнат към живот.

Езр отново докосна рамото на Триксия и тя пак нервно се освободи от ръката му. Това не беше жест на гняв или страх, а сякаш се отърсваше от някоя досадна муха.

— Помниш ли ме, Триксия?

Не последва никакъв отговор. Той беше сигурен, че тя си спомня за него, само дето не смяташе за достатъчно важно да обсъжда това. Приличаше на омагьосана принцеса и само някоя зла вещица можеше да я събуди отново. А магията сигурно никога нямаше да я застигне, ако навремето се бе вслушал по-внимателно в нейното предупреждение и беше подкрепил Сам Дотрейн.

— Много съжалявам, Триксия.

— За днес стига, предводителю на флота — прекъсна го Рейнолт, приканвайки го с жест да напусне стаята.

Вин отстъпи назад, а Триксия дори не направи опит да откъсне поглед от работата си. В началото на запознанството им нейната способност да се съсредоточава особено го привличаше. Тя бе една от малцината триландери в експедицията на Чуенг Хо, откъсната от своето семейство и приятелите си. Мечтата й бе да срещне друга разумна форма на живот и да научи неща, до които никое друго човешко същество не се беше докосвало дотогава. Ето, сега получи точно онова, за което бе жертвала толкова много… И нищо повече.

Насред стаята той отново спря и се обърна към фигурата, която стоеше с гръб към него.

— Щастлива ли си? — попита той тихо, без да се надява на отговор.

Тя не се обърна към него, но пръстите й спряха да барабанят върху екрана. Глупавият въпрос предизвика у нея реакция, каквато не успяха да постигнат нито неговото присъствие, нито докосването му. Той проникна в любимата глава през преградите на Фокуса и съзнанието й незабавно откликна:

— Да, много.

След това барабаненето на пръстите й върху екрана отново се поднови.

 

 

Вин не си спомняше нищо от пътуването обратно към лагера, нито пък от онова, което последва непосредствено след него. В паметта му се бяха съхранили само някакви откъслечни картини. Срещна Бени Уен в доковете. А той изгаряше от нетърпение да поговори с някого.

— Прибрахме се много по-рано, отколкото се надявах. Представа нямаш колко са изкусни пилотите на Ксин. — Гласът му потрепна. — Една от тях е Ай Сун. Нали си спомняш — от „Невидима ръка“. Беше от навигаторите. Една от нашите, Езр. Но сега сякаш нещо в нея е прекършено, като че ли е мъртва отвътре — също като другите пилоти на Новородените или програмистите им. Ксин твърди, че тя е фокусирана. Казва, че ти можеш да ми обясниш какво е това, Езр. Нали знаеш, баща ми е в Хамърфест. Какво…

Езр си спомняше единствено този откъслечен разговор. Възможно е да се е разкрещял на Бени или пък просто го е отместил от пътя си и е продължил да върви. „Обясни на своите хора в какво се състои програмата «фокус» и го направи така, че те да го приемат, защото от това зависи оцеляването на нашата мисия.“

А когато си възвърна способността да мисли трезво…

Оказа се, че е в парка на лагера — сам и без никаква представа как се е озовал тук. От всички страни се протягаха покрити с листа клони, които нежно го докосваха. Имаше една стара приказка: без оранжерията за бактерии жилището не може да поддържа живота на своите обитатели; без парк обаче обитателите губят душите си. Дори на борда на корабите за далечно пътуване винаги имаше по един капитански бонзай. В големите колонии между звездите, населявани от хиляда години като тези в Канбера и Намджем, паркът обикновено беше най-просторното място — квадратен километър естествена природна среда. Но дизайнът дори на най-оскъдното парково пространство се отличаваше с всички постижения на гения на Чуенг Хо, развиван през годините. Този тук създаваше илюзията за гъст и безкраен лес, за живи създания, които дебнат иззад всеки дървесен ствол. Поддържането на екологичното равновесие в парка бе най-сложният проект в изграждането на лагера.

Здрачът в парка все повече се сгъстяваше, а долу сред корените на дърветата отдавна беше най-тъмно. Отдясно през стеблата проблясваше синева, подобна на небе. Вин запълзя нататък, придвижвайки се последователно ту на лакти, ту на колене. Разстоянието не беше голямо — паркът не надвишаваше дванайсет метра дължина. Вин се зарови в мъха под едно от дърветата и се заслуша в шумовете на заспиващата гора. Някакъв прилеп се стрелна срещу небето, а недалеч от него в едно гнездо пеперуди цвъртяха напевно нещо помежду си. Най-вероятно прилепът беше изкуствен. В парк като този не можеха да виреят нормално по-големи същества, но пеперудите сигурно бяха истински.

В този благословен миг безвремие главата му сякаш се освободи от всички мисли…

… Малко по-късно се завърнаха обратно заедно с ужасяващата болка. Джими беше мъртъв. Цуфе и Фам Патил — също. Умирайки, те причиниха смъртта на още стотици други, включително и на хора, които биха могли да посочат изход от сегашната ситуация. „Поне аз още съм жив.“

Само преди половин ден мисълта за онова, което са сторили на Триксия, би го довела до необуздана ярост. Сега гневът му беше удавен в срам. Езр също имаше дял за смъртта на онези, които се намираха на борда на „Далечно съкровище“. Ако планът на Джими беше успял докрай, сега всички в Хамърфест също щяха да са мъртви. Да постъпваш като глупак и да подкрепяш агресивни хора, загубили разсъдък — дали това злодеяние не се равняваше по сила на коварното нападение от засада на Новородените? „Не, не, не!“ В резултат на всичко това Джими изби повечето оцелели след атаката. „Сега аз трябва да изкупя цялата вина и да обясня на хората си що е фокус, при това да го направя така, че да го разберат и приемат в името на оцеляването на мисията.“

Езр отчаяно изхълца. На него се падаше да убеди останалите в смисъла на нещо, което би искал да предотврати, дори това да му костваше живота. През годините в училище, докато четеше всички онези мъдри книги, през целия си деветнайсетгодишен живот не би могъл да си представи, че може да съществува толкова непосилна задача.

Отнякъде се процеди слаба светлина. Клоните са раздвижиха и зашумяха. Някой беше влязъл в парка и сега се препъваше по главната пътека. Лъч светлина се плъзна по лицето на Вин, после продължи нататък.

— Както и предполагах — лежиш си на меко под дърветата. — Беше Фам Тринли. Старият човек се залови за един от по-ниските клони и внимателно се настани върху мъха до Вин. — Стегни се, младежо! Дием умря достойно. Опитах се да го предпазя, доколкото мога, но той беше луда глава. Помниш ли само как звучеше гласът му? Не предполагах, че може да оглупее чак дотам. А сега толкова много хора са мъртви по негова вина. Е, понякога се случват и такива гадости.

Вин се извърна по посока на гласа — лицето на другия приличаше на сивкаво петно в здрача. За миг Вин изпита непреодолимо желание да фрасне тази физиономия — толкова добре би се почувствал! Вместо това се отмести още по-навътре в сянката и се опита да успокои дишането си.

— Така е, случват се.

„А може и на теб да ти се случи нещо такова.“ Нау сигурно беше покрил целия парк с подслушвателни устройства.

— Държиш се значи. Това ми се нрави.

В заобикалящия ги мрак Вин не успя да разбере дали онзи се усмихва или нелепата похвала беше изречена искрено. Тринли се примъкна още по-близо до него, а гласът му премина в шепот.

— Не го вземай толкова навътре. Понякога трябва да се бориш съвсем сам за собственото си оцеляване. Освен това мисля, че лесно мога да подведа тоя приятел Нау. Обърна ли внимание на речта, която ни дръпна? След всичко, което Джими ни причини, Нау се държа прекалено любезно и сговорчиво. Бас държа, че копира нещо от историята на Чуенг Хо.

Излиза, че дори в ада човек може да срещне някой клоун, Фам Тринли — застаряващият боец, чиято представа за конспирация се свежда до приглушено шептене насред парка на лагера. Тринли бе толкова далеч от действителното състояние на нещата! Нещо по-лошо — схващаше всичко точно наопаки.

Двамата поседяха още малко в почти непрогледния мрак. Фам Тринли милостиво мълчеше. Глупостта му беше като огромна скала, запратена в отчаянието на Вин. Тя размести всички пластове, но абсурдността на положението му помогна да отклони вниманието си към нещо извън своята мъка. Речта на Нау била… прекалено любезна. В това имаше някакъв смисъл. Нау всъщност беше по-засегнат, въпреки че и двете страни понесоха огромни загуби. Сътрудничеството между тях оставаше единственият им шанс. Той отново си припомни думите на Нау. Хм. Някои от фразите наистина звучаха като копирани от речта на Фам Нувен при Зева Бризго най-светлият миг в историята на Чуенг Хо, когато благодарение на Търговците беше съхранена цяла една цивилизация и милиарди живи същества. Ако нещо толкова мащабно и величествено би могло да се съсредоточи в един кратък миг, то Зевът Бризго бе началото на днешното Чуенг Хо. Връзка със сегашната ситуация обаче нямаше никаква… Освен ако не се смята това, че хора от различни светове се обединиха и успяха да предотвратят катастрофата, до която би довело извършеното предателство.

Речта на Фам Нувен беше разпространявана из Обитаваното от хора космическо пространство много пъти оттогава. Не беше изненадващо, че Томас Нау също я познава. Нормално е да открадне по някой израз оттук-оттам, ако цели постигането на единство с останките на Чуенг Хо… Освен ако под „единство“ няма предвид само да приемат фокусирането и онова, което бяха причинили на Триксия Бонзол. Вин си даде сметка, че съзнанието му вече търси общото между двата случая, приемайки го като предизвикателство. И въпреки това плагиатството правеше положението съвсем различно. Именно то беше накарало Вин несъзнателно да приеме… програмата „Фокус“.

Срамът и вината бележеха като клеймо последните два дни. Едва сега Езр се опита да вникне по-дълбоко в случилото се. С Джими Дием никога не са били приятели. Дием беше няколко години по-голям от него и още откакто се запознаха все го ръководеше. Езр се опита да си припомни всичко за Джими, да го погледне и прецени отстрани. Езр Вин нямаше особено високо мнение за себе си, но затова пък израсна в близост до най-изтъкнатите представители на фамилията Вин. 23. Неговите лели, чичовци и братовчеди бяха проспериращи търговци в техния край на Обитаваното от хора пространство. Езр постоянно общуваше с тях още от най-ранно детство… Джими Дием просто не се вписваше в тази класа. Той беше работохолик, но му липсваше въображение. Поставяше си скромни цели, което донякъде му помагаше, защото въпреки огромните усилия едва ли би се издигнал до капитан на кораб. „Хм, никога досега не съм разглеждал въпроса от този ъгъл.“ След това горчиво заключение Джими му се видя старателен и преследващ упорито целта си човек; някой, с когото Езр би могъл да се сприятели.

Внезапно Езр си даде сметка колко трудно е било за Джими да играе на криеница с Томас Нау. Залогът е бил непосилно висок за него. Той не притежаваше талант да издържи дълго в тази игра на нерви и накрая направи погрешен ход. А искаше само да се ожени за Цуфе Ду и да стане ръководител на полет. „Тук нещо не се връзва.“ Вин изведнъж забеляза, че наоколо се е спуснал непрогледен мрак и дочу шума на пеперудите, които гнездяха в дърветата. Студената влага на мъха проникна през ризата и панталона му. Вин се напрегна да си спомни точно какво чу в залата. Гласът беше на Джими, в това не можеше да има съмнение. Произношението също бе характерното за говора на фамилията Дием. И все пак тонът, подборът на думите — от тях лъхаше такава самоувереност, толкова арогантност, почти… злорадство. А Джими Дием никога не е умеел да се преструва на самоуверен, защото това чувство му бе напълно чуждо и непознато.

От всичко това следваше едно-единствено заключение. Подправянето на гласа и акцента на Джими би било трудно, но не и невъзможно. Те някак бяха успели да ги заблудят. А как другояче можеше да се нарече това, ако не лъжа! „Джими не е убил никого!“ Старшите офицери на Чуенг Хо са били избити още преди Джими, Цуфе и Фам Патил да попаднат на борда на „Далечно съкровище“. Томас Нау е виновник за убийствата, само и само да може след това да демонстрира лицемерното си благородство и фалшивия висок морал. „Обясни на своите хора в какво се състои програмата «Фокус» и го направи така, че да го приемат, защото от това зависи оцеляването на нашата мисия.“

Вин вдигна очи към последните светлинки на небето. Тук-там между клоните проблясваха звезди — измамният рай, който се намираше на светлинни години разстояние. Езр дочу Фам Тринли да подсмърча. После потупа несръчно Езр по рамото и дългунестата му фигура се издигна над земята.

— Е, ти вече не хленчиш. Както си и мислех, трябвало ти е приятелско рамо, на което да се опреш. Пак ти повтарям, бори се сам за своето оцеляване. Нау е хапльо — лесно ще се справим с него.

Езр се разтресе от гняв, яростта го стисна за гърлото. Той потисна гневното си ръмжене и то излезе като стон, а безсилната ярост, от която се люлееше целият, можеше да мине за немощно треперене.

— Д-д-да. Ще трябва да продължим да действаме по единично, всеки сам.

— Добро момче.

Тринли отново го потупа по рамото, после се обърна и тръгна през дърветата към изхода на парка. Езр помнеше какво каза Ритцер Брюхел за Тринли след настъпването на Изгрева. Дори ако старият човек не се поддадеше на манипулациите на Томас Нау, това едва ли щеше да промени нещо. Защото Тринли не беше нищо повече от един страхливец, който се опитва сам себе си да прелъже. „Ще трябва оттук нататък сам да се оправяш, за да оцелееш.“

Един Джими Дием струваше много повече от цяла рота Фам Тринли.

Томас Нау ги преметна всичките толкова умело! Освен това успя да завладее ума на Триксия и още стотици други Чуенг Хо. Изби всички, които биха могли да променят с нещо сегашното им незавидно положение. И при това използва тези убийства, за да превърне оцелелите в свои послушни оръдия.

Езр отново се втренчи във фалшивите звезди. Клоните на дърветата сякаш държаха в ноктите си небето над него. „Явно е възможно да притиснеш някого до стената, да го доведеш до такова пълно отчаяние, че той вече да не може да бъде използван като нечие оръдие.“ Взрян в клоните над главата си, Вин почувства как съзнанието му се разтроѝ. Една част го наблюдаваше някъде отстрани, чудейки се как е възможно Езр Вин да изпадне толкова ниско. Друга го дърпаше към дълбините на отчаянието; Сам Дотрейн никога вече нямаше да се върне, нито пък Сами Парк, а обещанията, че е възможно Триксия да се възстанови от фокусирането най-вероятно бяха лъжа. Последната част от съзнанието му обаче запази способността си да размишлява трезво, спокойно и аналитично и сега там се въртеше една убийствена мисъл: и за Чуенг Хо, и за Новородените Изгнанието щеше да трае десетилетия наред. Повечето време, когато не са дежурни, сигурно ще прекарат потънали в летаргичен сън… И въпреки това пак щяха да им останат още много години. А Томас Нау се нуждаеше от помощта на всички оцелели. В момента Чуенг Хо бяха слаби, покорни и — както трябваше да продължава да мисли Томас Нау — заблудени. Онази част от него, която запази способността си да мисли трезво и хладнокръвно и дори беше способна на убийство, надникна в бъдещето с горчиво любопитство. Онова, което зърна там, не бе животът, за който някога мечтаеше Езр Вин. В него нямаше приятели, на които би могъл изцяло да се довери. Постоянно щеше да е заобиколен от врагове и глупаци. Той проследи как светлинката от фенера на Тринли постепенно се изгуби сред дърветата. Но дори глупаци като Фам Тринли можеха да бъдат от полза. Докато не открият някой по-компетентен Чуенг Хо, Тринли щеше да изпълнява ролята на свещената крава. Томас Нау го въвлече в игра, която можеше да трае цял живот, а единствената награда щеше да е отмъщението. (Съществува обаче още един шанс, подсказа пасивният наблюдател в него — Рейнолт да не е излъгала за възможността Триксия отново да стане предишната нормална жена след приключването на програмата „Фокус“.)

Хладнокръвната част в него за последен път се опита да си представи дългите години търпелив труд, които предстояха… Тук наоколо със сигурност имаше камери за наблюдение. Най-добре е да не изглежда прекалено спокоен след всичко онова, което преживя. Вин се сви на топка и се отдаде на отчаянието.