Робин Гидиън
Страстната робиня на пирата (7)

Седма глава

Утринното слънце, нахлуващо през прозореца, блъсна Грегър в лицето. Той изпъшка, примигвайки, и се извърна от досадната сутрешна светлина. Опипа леглото до него и бе разочарован, но не и изненадан — сервитьорката го бе оставила по някое време през нощта.

Той се обърна по гръб и сложи ръка на очите си. Дори и през клепачите светлината бе болезнено ярка. Главата му тежеше, а стомаха си чувствуваше отвратително. Веднъж, когато ромът на кораба се беше свършил, той пи питие, което си беше дестилирал сам. Едва не умря и стомахът му никога вече не беше същият.

Опита се да мисли за преживяванията от миналата нощ, но споменът не породи усмивка на лицето му. Сервитьорката обичаше да флиртува с посетителите, когато беше в кръчмата, и знаеше, че нищо не я заплашва. Флиртовете й осигуряваха допълнителен доход от моряците, които я обожаваха и вземаха смеха и усмивките й за чиста монета. Тя не престана да се смее, додето не осъзна, че Грегър не признава никакво не.

Грегър се ядоса, защото тя отказа да го целуне и не се преструваше, че й е приятно, докато беше отгоре й. Когато свърши, той се търколи, взе бутилка пиене, засмя се здравата, удари сервитьорката по задника и каза, че само се е закачал, нищо лошо не искал да направи. Сервитьорката отвърна, че разбира и не се е обидила… но прикритата омраза в очите й обещаваше на Грегър, че някой ден тя ще си отмъсти за стореното.

Грегър се съмняваше, че е станала дори и две минути след като той бе заспал, за да напусне стаята му.

Много бавно, като пъшкаше от болка, той се домъкна до края на матрака. Сгъна крака под тялото си, разтърквайки очи. Махмурлукът ми става все по-мъчителен, мислеше той. Освен това все повече и повече му бе нужно, за да се напие и да се възбуди.

„Просто пиенето бе кофти, това е. Още не съм започнал да остарявам. Сега съм мъж повече от всякога…“

Успокояваща бе тази мисъл и Грегър с удоволствие се хвана за нея. Нужно му беше нещо особено, жена, различна от другите… Тези мисли естествено го наведоха на спомена за онази тъмнокоса, със сладострастно тяло жена, която взеха след корабокрушението на „Мис Малаки“.

Грегър не успя да я огледа добре — как я нарече Дерек? Може би Лорин — но това, което видя през скъсания корсаж и изопната шемизетка, бе достатъчно да накара кръвта му да кипне.

Мислите за Лорин най-досадно възстановиха образа на онзи англичанин, Дерек. Грегър ненавиждаше този човек и само неограниченото му богатство, което изтичаше към Алдън Мичъл, го спираше да се отдаде на естествения си инстинкт да убие това копеле.

Този скапан англичанин! Вземаше най-красивите женя за себе си, дори не беше готов да ги сподели с друг! Какво значение имаше дали жените са се галили с мъже от „Неверник“, преди да ги продадат на Дерек? И дори ако парите на Дерек му позволяваха да вземе за себе си най-добрите роби, това не беше основание той да пречи на мъжете да се позабавляват, като убият някой и друг пътник, някой твърде стар и слаб, за да има цена.

Грегър потри ръце, опитвайки се да се пребори с махмурлука. Днес трябваше да покаже новата пленничка на Алдън Мичъл и да получи пари за услугата си. Трябваше да бъде нащрек и да прояви разум с Алдън. Той нямаше доверие на Алдън и подозираше, че ако не е напълно трезвен на срещата, Алдън ще намери начин да го изпързаля.

Като се изправяше колебливо на крака, той си помисли, че днес ще попита Алдън Мичъл кога ще му бъде позволено да убие англичанина.

 

 

Първата мисъл на Лорин беше, че чувствува топлина и тази топлина беше добра и успокоителна. Тя се сгуши по-близо до Дерек и прилепи буза към голите му гърди, плъзгайки коляно около неговото бедро, за да го усети.

„Толкова е спокойно… топло… сигурно… спокойно… с Дерек…“

Смътното усещане, че Дерек е до нея, я събуди напълно, порази я съзнанието, че лежи гола в ръцете му и така е било през цялата нощ.

Тя стана, освободи се от Дерек и той се размърда.

— Всичко е наред — прошепна. — Остани да спиш. Аз няма да избягам никъде.

Дерек се усмихна сънено и Лорин въздъхна облекчено. Нужни й бяха няколко минути, за да помисли, да прецени странната посока, която беше взел животът й, да реши какво да прави в близко бъдеще.

Зърна блузата и полата до матрака, където Дерек ги бе захвърлил малко преди отново да се любят и уви дрехите около себе си, като този път завърза възлите особено здраво.

Единствено вървите могат да ме предпазят от настъпленията на Дерек, помисли си Лорин с твърда решимост. Аз явно нямам достатъчно сили да го отхвърля.

Тя се опита да прибере косата си, но разбра, че не може, и ядосано се отказа. Нужни й бяха собствените и дрехи, които бяха шити специално за нея и бяха по-скромна от тези, които Дерек и даде. Нужен й беше нейният дом във Вирджиния, с майка й и баща й, с нейната мила бавачка, които бяха готови да задоволят всяко нейно желание. Искаше да бъде, където и да било, само не на този малък остров в Карибско море, в малката хижица, с мъж, името му беше Дерек Йорк, но изобщо не беше сигурна дали знае кой е.

Погледна към спящия Дерек и се усмихна. Той почиваше и за първи път, откакто го знаеше, не бе така страшен и не излъчваше онази силна енергия и виталност, които покоряваха сетивата й. Заспал, той не беше нищо повече от мъж — със сигурност по-красив от останалите, по просто мъж и като такъв за нея беше по-лесно да го види разумно и ясно.

Кой беше истинският Дерек? Пиратът, който плуваше с „Неверник“ и пленяваше жени за продан и удоволствие на богати мъже? Или беше един добър човек, безмилостно уловен в нещо грозно, нещо по-силно от него самия, но достатъчно, за да го държи в постоянен страх? Дали обстоятелства, които не можеше да контролира, бяха причина за този поглед на преследвано животно в очите му, или просто беше един лош човек, неволно измъчван от минало, осеяно е телата и душите на жертви, чието единствено престъпление е било, че са по-слаби от кървавите убийци на борда на „Неверник“.

Дерек отвори очи и Лорин срещна за миг погледа му. Смущаващ бе начинът, по който се събуждаше — без да помръдне, той само отвори очи, буден без никакъв смътен преход. Тя се извърна от него и приближи до светлия отвор в стената.

При мекия карибски климат не бяха нужни никакви прозорци.

— Добро утро — каза Дерек.

Лорин остана с гръб към него, докато той навличаше панталоните си.

— Добре ли спа?

— Да… добре.

Дерек погледна към нея и гледката му хареса. В бялата коприна тя изглеждаше прелестно. Споменът за снощното им любене се върна рязко в съзнанието му и лицето му се сви. Дали я беше изнасилил или прелъстил? И ако наистина я бе прелъстил, какво ли я чакаше? Дерек прогони тези мисли с усилие, защото не искаше нищо да замъгли силния спомен за това как я прегръщаше, застанали до колене във водата, как проникна дълбоко в нея, и страстта му избухна с всички сили, оставяйки го слаб и бездиханен.

Протегна се за сабята и камата си, но се възпря. Искаше да бъде сигурен, че Лорин не се чувствува заплашена от него. Тя го бе любила истински, безхитростно, не като уплашена жена, която само нека да удовлетвори своя похитител.

— Предстои ни дълъг път — каза Дерек, стана и приближи, чувствувайки нейното привличане. Взе от пътния сандък гребена и среса златисторусата си коса назад. — Дано днес имаме късмет да разберем кой стои зад Грегър.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да узная на кого Грегър продава жените.

Вътрешно се напрегна, не трябваше да казва на Лорин тези неща. Не беше нужно тя да ги знае, това го излагаше на риск. Все пак изпитваше странна нужда да й се доверява, поне от време на време.

— От какво се налага това?

— Да кажем, че просто за мене е важно, и нека спрем дотук. — Дерек се приближи до Лорин. — Искаш ли да среша косата ти?

— Не! — рязко отвърна Лорин. Тя отстъпи, но Дерек я последва. Неговата близост я караше да изпитва вътрешна топлина, но също я изнервяше и плашеше.

— Не е необходимо, мога и сама.

— Разбира се, че можеш, не е ли хубаво някой да ти помага понякога? — Дерек леко положи ръка на рамото й. Усети свежестта на тялото й и аромата на сапуна. Почувствува леко вълнение и се удиви на властта, която тя имаше над неговите сетива. — Успокой се и дай да среша косата ти. После ще направя нещо за ядене. Между другото, можеш ли да готвиш?

Лорин не обърна внимание на въпроса. Тя можеше да готви само на огън, но не и в кухня. Семейството й често ходеше на ловни експедиции, живееха в палатки и си готвеха храна на открито. Когато бяха в дома си във Вирджиния, семейство Мастърс държаха готвачи за тази работа. Реши, че е по-добре да не му дава тази информация за себе си. Ако Дерек знаеше, че произхожда от богато семейство, това можеше още повече да усложни шансовете й да избяга, Рансъм беше възможност, която не биваше да пренебрегва.

Не получил отговор, Дерек плъзна пръст под вълнистата абаносова коса на Лорин и я приглади на раменете й. После започна много нежно да реши къдриците й от връхчетата нагоре и да разресва там, където се бяха сплели.

— Хубава коса имаш — каза едва чуто. Гласът му й прозвуча като милувка. — Толкова е мека и лъскава, леко вълниста… красива.

Тя притвори очи под трепетните докосвания по косата й. Майка й беше ресала косата й хиляди пъти, бавачката също, но така не се бе усещала никога. Мъж не бе ресал косата й и Лорин чувствуваше как се отпуска бавно, изпитвайки удоволствие от нежните докосвания на четката.

— Много е приятно — прошепна тя, като наклони глава встрани, за да може Дерек да прокара четка по слепоочието й.

Тъмната й коса беше в пълен контраст с бялата й копринена блуза. Дерек погледна възела на врата й и си спомни великолепните гърди, които щяха да му се открият, ако той само развържеше този възел и остави блузата да се смъкне. Потисна това желание, защото знаеше, че тя все още твърде малко му се доверява, за да понесе измама или дързост от негова страна. Въпреки че разбираше това, неговото тяло не можеше да не отвърне на вътрешната чувственост на Лорин и докато решеше бавно и дълго косата й, членът му набъбна, очерта се под панталоните, пулсирайки във възобновена страст.

— Какво… какво ще стане с нас? — тихо попита Лорин със затворени очи. Тя не съзнаваше въздействието, което нейната красота имаше върху Дерек. Малко се смути, че каза „с нас“, вместо „с мене“, но въпреки това продължи: — Защо пътуващ с Грегър и „Неверник“, когато е ясно, че нямаш нищо общо с тях?

Дерек сухо преглътна. Не беше сигурен, че може да произнася думите, за да й отговори както трябва. Докато решеше косата й и я приглаждаше с ръка на раменете, страстта му се възбуди още повече. Всяко минаване на четката, всяко докосване на ръката до нейната коса беше ласка за сетивата му, която той не можеше да пренебрегне.

— Няма ли да отговориш? — унесено попита Лорин и килна глава на другата страна, за да подкани Дерек да я докосне. — Обещавам да не кажа на никого това, което ще споделиш.

— Просто не зная дали самият аз имам отговор. Не е просто във всеки случай. — Той се покашля, забеляза, че ръцете му леко треперят. Възбуденият му фалос потръпваше от желание. — Всичко, което мога да ти кажа, е, че аз не искам да принадлежа на „Неверник“ и се моля от сърце и душа един ден да видя целия му екипаж изправен пред съда.

— Но това не включва ли и тебе? — Лорин едва чуваше думите му. Тръпните усещания бавно се разнасяха по цялото й тяло и бяха възбудили нейната чувственост от главата до петите.

— Не, не ме включва — каза Дерек и в тона му се промъкна нотка на грубост. — Не мога да очаквам, че ще ми повярваш. Но аз не съм от екипажа на „Неверник“.

Лорин бавно се обърна, като се завъртя в преградките на ръцете му. Погледна в ясносините му очи и искрено каза:

— Искам да ти вярвам. Само че не зная дали ще мога.

— Опитай се… моля те, опитай се — прошепна Дерек.

Тя чу как четката падна на пръстения под зад нея. Дланите му бавно и нежно обгърнаха лицето й.

„Той ще ме целуне. Ако сега го спра, преди да започне, ще имам волята да го отхвърля. Няма да му се предам, ако го спра веднага.“ Лорин не можа да приведе мислите си в действие. Когато Дерек се наведе над нея, тя отпусна глава назад и издаде тих гърлен стон, щом устните им се срещнаха. Той нежно я целуна, устните му едва докосваха нейните, върхът на езика се промъкваше, пръстите му леко милваха бузите й. Лорин постави длани на корема му, сърцето й се разтуптя от вълнение, когато усети топлината на кожата му. Ръцете й запълзяха нагоре и тя започна да опипва малките кръгли връхчета на гърдите му, което го накара да простене от удоволствие.

Дланите на Дерек се плъзнаха по главата й и той прокара пръсти през косата й. Дръпна я по-близо до себе си и започна дълбоко и по-силно да я целува. Езикът му проникна навътре в устата й. Лорин зави език около неговия, треперейки от все по-нарастваща страст със съзнанието, че върши нещо ужасно, но й е все едно. Понятията за добро и лошо, за това, което трябва и не трябва да прави я напускаха и тя недвусмислено се сбогуваше с тях.

— Не мога да не те докосвам — дрезгаво прошепна Дерек и се дръпна да погледне в тъмните й страстни очи. — Опитвам се. Наистина се опитвам, но не мога да стоя далеч от теб.

В този момент Лорин не се интересуваше дали думите му не бяха нищо повече от красиви лъжи. Искаше да се чувствува желана, нужно й бе да усеща, че е нещо особено за Дерек, и то по начин, който не бе предполагал и може би дори не бе желал. Когато ръцете му се плъзнаха и обгърнаха гърдите й, Лорин тихо простена. Тя се наведе към дланта му и се остави да мачка гърдите й. Цялата бе обхваната от удоволствие, като разтопено злато в красива отливка. Отвори широко уста, приканвайки еротичния му език, цяла пламнала от желание, отхвърлила и последните следи от вина и тревога.

Той я взе на ръце и я занесе на малкия матрак, положи я нежно, без да откъсва устни от нейните, и легна до нея, плъзна ръка около кръста й, за да я придърпа към себе си.

— Не трябва — каза Лорин с усилие и извърна лице встрани. Влажните му устни бяха открили едно особено чувствено място на шията й и когато той я целуна там, Лорин простена от удоволствие въпреки всички наставления в младостта й, че подобни извънбрачни контакти с мъже са грешни,

— Не трябва, Дерек. Моля те… миналата нощ направихме грешка… грешка, която не трябва да позволяваме да се повтори.

— Миналата нощ беше красиво, а тази сутрин ще бъде и по-красиво.

Опитваше се да разхлаби блузата отзад на шията й, но тя я беше вързала твърде здраво. След мигновено колебание той пъхна пръсти под блузата и издърпа коприната, която му пречеше, като оголи, гърдите й. Огледа я и шумно въздъхна в знак на одобрение пред изключителната пищност на нейното тяло.

Лорин се вгледа в очите му. Сини като сапфири, те бяха разпалени и блестящи, сякаш се докосваха до нея почти физически. Изненада се, като видя ръката си на бузата му, и привела лицето му до гърдите си, тя разбра, че не може да се противопостави на себе си, както, изглежда, и Дерек не можеше. Когато топлината на устата се разля по гърдите й, и езикът му кръжеше около чувствителните им връхчета, разтреперана на матрака, тя се отдаде още веднъж на този тайнствен Дерек Йорк, като тайно се молеше милувките му да са искрени и животът му с Грегър и „Неверника“ да бъде само ужасна лъжа.

Дерек усети нейното мълчаливо съгласие и си обеща, че този път ще я накара да изпита неща, които никога не бе изпитвала преди. Ще я накара да познае усещания, които не би могла и да сънува. Предишната нощ, когато вдигна Лорин и проникна дълбоко в нея, той разбра, че не е първият мъж, но ако не можеше да бъде първият, то можеше да бъде най-добрият… и може би, ако съдбата и боговете бяха с него, последният!

Наслаждаваше се на гърдите й, начинът, по който тя му откликваше, го изпълваше с неимоверна радост. Въпреки че собственото му желание растеше с всеки изминал момент, Дерек си наложи да бъде търпелив. Лорин му се беше отдала с част от себе си — беше му се доверила така, както самата не очакваше — и поради това той се чувствуваше задължен и отговорен.

— Искам да ти доставя удоволствие — прошепна той и ръката му се плъзна между гънките на полата й, за да оголи гладките й бедра. — Просто се отдай на чувството и аз ще те заведа там, където никога не си била.

Пръстите му кръжаха между бедрата й и й въздействаха на приливи и отливи. Пред нежната настоятелност на Дерек тя разтвори крака и тихо извика и изви гръб, когато той докосна центъра на нейното желание. В същото време смътно усещаше как езикът му минава по очертанията на ребрата й. Тя вкопчи пръсти в косата на Дерек, като несъзнателно го водеше надолу, подчинявайки се на собствената му воля, и усещаше само влудяващите му пръсти, които нежно я опипваха и галеха с изключително умение.

— Отпусни се и ми се отдай — прошепна Дерек и от диханието му лъхна хлад към влажното й, горещо влагалище.

Той я целуна, прониквайки с езика си в нея, и Лорин силно извика. Тя почти седна и се опря на лакти, за да погледне надолу. Дерек вършеше нещо шокиращо, ужасно лошо… и ужасно вълнуващо.

— Легни — каза той, а очите му искряха от страст. Той не изпускаше Лорин от очи, протегна ръка към гърдите й, хвана връхчетата им между пръстите си, после отново я целуна интимно.

Лорин тръпнеше, докато се отпускаше на матрака. Беше мислила, че знае всичко, което можеше да изпита, всичко, което можеше да извърши с Дерек, а сега разбираше, че това беше само началото на нещата, които щеше да познае. Езикът му беше като на змия и с него той разпалваше жар в нея, караше сърцето й силно да бие и тялото й да трепери като от смъртен студ. Чувствата все по-високо я издигаха. Напрежението й ставаше непоносимо, точно както и преди, само че този път още по-силно. И тъкмо когато Лорин беше сигурна, че не може повече да понесе търсещите му целувки, които наелектризираха нервите й, Дерек забави милувките и удължи неизбежното.

— Не спирай! Моля, умолявам те, не спирай! — извика Лорин, притиснала плътно очи.

Сигурен, че е постигнал каквото желае, Дерек отдаде цялата си еротична сила на Лорин. Само след секунди тя виеше — буквално виеше — в жарките вълни на кулминацията.

Когато свърши, Лорин нескромно лежеше на матрака с отметната пола, така че бедрата й бяха оголени, а блузата й вдигната над гърдите. Тя чувстваше, че трябва да се опита да се покрие, но нямаше сили да го направи.

Усещаше, че Дерек се бе отдръпнал, искаше да се протегне към него, но не го направи. Ако той пожелаеше да й достави наслада, както първия път в каютата, когато й бе показал какви чудеса следват след любовната игра, тя щеше да го приеме, макар да се питаше защо той трябва да бъде толкова всеотдаен.

През гъстите си тъмни мигли тя наблюдаваше как той се изправя и си сваля панталоните.

„Боже мой! Твърде е голям за мене!“

Лорин знаеше, че това е ирационална мисъл. Не беше ли се любила вече два пъти с него. Но миналата нощ, когато тялото й се беше отворило два пъти да го приеме, беше тъмно. Сега в светлината на утрото той изглеждаше още по-мъжествен. Обзе я страх, когато Дерек коленичи на матрака до нея.

— Почакай… не зная дали мога — прошепна тя.

— Разбира се, че можеш — каза Дерек, плъзгайки коляно между нейните колене и легна върху нея. — Не се страхувай. Аз мога да извърша магията отново. Обещавам ти.

— Не вярвам на твоите обещания.

Лорин потръпна и той бавно проникна в нея, дълго, отнемайки дъха й. Тя сключи ръце около шията му, за да го приближи, да усети туптящото му сърце до своето. Чу го да казва: „Да, вярваш“ — и тя почувствува известна омраза към него, защото знаеше, че е прав.