Робин Гидиън
Страстната робиня на пирата (17)

Седемнадесета глава

— Би трябвало да те мразя — прошепна Лорин, като говореше възможно най-откровено при тези обстоятелства.

Ръцете на Дерек я галеха отпред и отзад. Лорин извърна леко глава, за да погледне към леглото през гъстия воал на миглите си. Сю Елън бе с гръб към нея.

— Сю Елън… може да се събуди… и да ни чуе — каза Лорин накъсано, като не желаеше напълно да се предаде на удоволствията, които Дерек така изкусно щеше да й даде.

— Следователно трябва да не вдигаме никакъв шум, нали? — отговори Дерек с този тон на превъзходство, който едновременно вбесяваше и възбуждаше Лорин.

Тя потрепна, когато пръстът му, навлажнен в собствените й сокове, се плъзна между косъмчетата й и влезе в нея. Момент по-късно Дерек вкара и втория си пръст. Лорин захапа долната си устна между зъбите си, за да потисне стоновете на екстаз, които напираха да излязат. Краката й трепереха, докато неговата ръка се движеше нагоре и надолу, като я докосваше в нейната интимност и я галеше и изследваше особено изкусно. Лорин, все още огъната встрани, се крепеше хлабаво към него с ръце около шията му. Краката и трепереха, коленете й се подгъваха. Беше сигурна, че ако се изпусне от него, ще падне.

Обърна лицето си към него и веднага бе възнаградена с целувката, която търсеше. Тя разтвори устните си и пое езика на Дерек, Засмука го, като започна да увива и своя език около неговия; отдаде се на удоволствието от целувката и докосването на пръстите му, които се търкаха в гнездото на блаженството, като я водеха бавно, но сигурно към нирвана.

— Дерек, това е лудост — каза тя в трескав шепот. — Та Сю Елън е тук! Навън… Трябва да излезем навън!

Спирането обаче сега бе невъзможно. Лорин не беше повече способна да контролира нито себе си, нито страстта, която изпълваше вените й. Все едно да искаше да спре слънцето да не изгрее или вълните да престанат, да се разбиват на брега.

— Не можем да отидем навън. Грегър е сложил стража. Не искаш някой смрадлив кретен да ни наблюдава, нали?

Лорин поклати глава и абаносовата й коса се разлюля около раменете й. Всеки нерв в тялото й беше възбуден до крайност и сега дори допирът на собствената коса до кожата й действуваше приятно и еротично.

Беше попаднала в капан. Нуждаеше се от Дерек нуждаеше се от него много повече, отколкото преди. Не можеше да отиде навън с него, а не искаше да е с него, докато Сю Елън спи на петнайсет стъпки от тях. Не можеше да се отдаде на набъбващото в нея удоволствие, щом имаше опасност Сю Елън да се събуди и да ги види. Но опасността, която представляваше Сю Елън внасяше допълнителен еротичен елемент и повдигаше възбудата на Лорин.

— Не мога да взимам никакви решения повече — обърна се Лорин към Дерек. — Уморена съм от решения. Искам те, Дерек. Знам, че не би трябвало, но те искам. — Тя обви още по-здраво ръцете си около шията му и цялата се притисна в него. Като направи това, тя отстрани нападателните пръсти, които й пречеха да мисли свързано. — Целуни ме, Дерек. Целуни ме и направи каквото искаш с мене. Ти трябва да взимаш решения и за двама ни.

Полуусмивката му беше последното нещо, което видя, преди да затвори очи.

Защо трябва да е винаги толкова спокоен, чудеше се Лорин, докато топлите му възбуждащи устни положиха печат върху устните й, като отнеха дъха й със силна и еротична целувка, от която на Лорин дори гръбнакът й омекна.

Дерек разкопча копринената риза, като се усмихна на себе си, понеже в началото му се стори трудно, после разбра, че проблемът беше в това, че самият той не беше привикнал да сваля мъжка риза от женско тяло.

Не викай! Не викай! Не викай! Повтаряше си наум Лорин, като сякаш пееше някаква мантра, докато Дерек разтваряше ризата и обхвана една от пищните й гърди, като я повдигна така, че да може да опише кръг с езика си около набъбналото й зърно. Когато той отвори широко уста, за да всмуче наелектризираната й гърда, Лорин изви назад глава и притисна лицето на Дерек силно към тялото си.

Лорин не обичаше да бъде права в такива моменти, но нямаше друг избор, тъй като подът на малката колиба беше от твърда пръст. Като прокара пръстите си в русите коси на Дерек, тя започна да направлява главата му от едната си гърда към другата, като искаше всичко, което той можеше да й даде, й вече не се интересуваше кой и какъв всъщност е той, защото знаеше, че само изискванията на собственото й тяло представляваха единствената реалност, която я интересуваше в този момент.

— Толкова ме възбуждаш — прошепна Дерек, като зарови лице между гърдите й. — Всичко в теб е невероятно! Можеш да побъркаш един мъж от желание! — играейки с езика си върху зърното на гърдата й, разкопча брича си. Той изскочи свободен, дълъг и твърд, почти болезнено възбуден от жената с гарвановите коси, която беше пленила душата му по начин, какъвто никога не бе смятал за възможен.

Лорин, която усещаше само топлата влажност на гладните му устни, които сякаш пируваха с гръдта й, не бе разбрала, че Дерек бе освободил своята мъжественост. Когато той се изправи, като отдели устните си от гръдта й, Лорин започна да протестира. Беше й толкова хубаво, че не искаше това никога да свършва. Като я гледаше право в очите, Дерек взе ръцете й, повдигна ги, за да целуне дланите й, и после ги отведе до своята дълга и дебела възбудена мъжественост.

Лорин отново започна да се колебае между страх и ужас. Той беше прекрасно надарен, това бе вярно, но тя знаеше, че също е търпелив и изкусен, така че невероятните му размери създаваха само удоволствие, а не болка.

Като обви пръсти около пулсиращия фалос, Лорин го притисна лекичко, което предизвика изръмжаваме от задоволство у Дерек. Тя започна да движи ръката си напред-назад бавно и опитно. Уголеменият връх на неговата мъжественост се търкаше в стомаха й, палеше плътта й и я караше да се чувствува дръзка и нахална. Докато го галеше, тя изучаваше лицето му и наблюдаваше непрекъснато промените в израза на страстта му.

— Какво искаш от мене? — попита Лорин. Сега, когато тя докосваше и галеше, много повече владееше себе си. — Кажи ми. Ще направя всичко, което поискаш.

Дори самата покана беше нещо повече от това, на което Дерек можеше да устои. Той пое дълбоко въздух в желанието си да остане поне видимо спокоен. Той отстъпи половин крачка, за да предостави на ръцете й повече място, след това хвана гърдите й, като зърната й останаха между палците и показалците му.

— Кажи ми какво искаш — повтори Лорин. Тя се чувствуваше смела и силна, докато ръцете й се усукваха едновременно около възбудената мъжественост на Дерек и се движеха напред и назад по дължината й. — Ще направя всичко за тебе… всичко.

— Искам да ми вярваш — отговори Дерек.

Не беше това, което Лорин бе очаквала. Тялото й бе обхванато от треска. От повърхността на кожата си до мозъка на костите си тя бе готова да почувствува екстаза. Имаше желание да направи всичко за Дерек, за да му достави удоволствие и да го накара да почувствува всички силни усещания, които той я бе изкарал да изпита. Тя щеше да направи всичко за Дерек, всичко… — с изключение на това, да му се довери.

Лорин мъркаше лекичко и доволно, като усукваше ръце около твърдата и пулсираща мъжественост на Дерек. Можеше да усети как врящата му и лъстива кръв пулсираше и напираше към нея, така че я правеше още по-твърда. Докато Дерек си играеше с връхчетата на гърдите й, Лорин се опита да игнорира горещото излъчване, което идваше от тях. Искаше да остане толкова в контрол на нещата, колкото беше и Дерек и да види какво еротично удоволствие можеше да произлезе от това.

— Кажи ми — продължи Лорин, като се приближи до Дерек и допря влажния връх на неговия фалос до стомаха си, като направляваше непрекъснато нарастващата му дължина. — Кажи ми какво искаш или ще спра.

Дерек погледна в тъмните й очи и не можеше да разбере промяната в нея, как така бе успяла да открадне контрола на съблазняването от ръцете му. В абаносовите дълбочини на очите й той видя доверие, страст, жажда за приключения и възбуда, които преди само бе доловил. Фалосът му надмина обичайните крайни размери. Нейните ласкателни ръце се движеха отгоре и около неговата пулсираща дължина и непрекъснато караха възбудата на Дерек да нараства, като продължаваха да разбиват защитната ледена резервираност, с която лорд Дерек Йорк така вещо се заобикаляше.

Той постави нежно ръце върху раменете й, лицето му бе напрегнато, очите му светеха, вторачени в гърдите й, които се люлееха в ритъма на ръцете й. Топлината от копринената й плът, която той усещаше с върха на сабята мъжественост, преминаваше като електричество през Дерек.

Лорин чувствуваше, че той щеше скоро да свърши. Тя започна да работи по-бързо с ръце, без да откъсва очи от неговото разкъсвано от страст лице.

— О, не! — задъха се Дерек, а чертите съвсем се напрегнаха, докато страстта му придвижваше избухването си през дължината на фалоса му.

— О, да! — отговори Лорин, като задвижи ръцете си още по-бързо, докато страстта му изригваше.

Лорин продължи да милва Дерек, докато той хвана китките й с големите си ръце. Изражението му представляваше смесица от учудване, задоволеност и безкрайна сексуалност. Той докосна лицето й и се наведе за бърза целувка.

— Ти, съблазнителко! Всеки път, когато си мисля, че те познавам, съзнавам, че това изобщо не е така. Ти си изтъкана от светлини и сенки.

Лорин се изправи на пръсти и целуна Дерек първо по брадата, после по устните. Ръцете й бяха лепкави от неговата страст и тя изобщо не знаеше къде да ги дене или какво да направи по-нататък. Тя го погледна в очите и ненаказаният въпрос го накара да се изчерви. Той свали ризата си и й я подаде.

— Поне Сю Елън не се събуди — каза Дерек тихо, докато си вдигаше брича.

Лорин се почисти, след това хвърли ризата към сандъка. Когато отново се обърна към Дерек, абаносовите й очи светеха като горящи въглени.

— Сю Елън все още спи — каза тя, като шептеше ниско и доверително. — И ти може би си задоволен, но аз определено не съм, а докато не бъда, ти обещавам, че няма да имаш и минута спокойствие.

Дерек се разсмя и вече почувствува да се надига подновения му интерес, докато Лорин дръзко го хвана отново в ръцете си.

— Обичам жени, които знаят какво искат — каза, докато сваляше ризата от раменете й. Той пое в дланите си тежките й гърди.

Имам време после да съжалявам за това, мислеше Лорин, докато ръцете на Дерек здраво притискаха гърдите й. Тя започваше да трепери от глава до пети при надигането на трескавата си чувственост. Засега е достатъчно, че Дерек е с мен, което ме кара да се чувствувам толкова жива!

След секунди Дерек отново бе напълно възбуден. Лорин от доста време бе готова за него, но беше объркана. Мръсният под беше съвсем незадоволителен, а Сю Елън спеше върху единственото легло в колибата.

— За какво се смееш? — попита тя, леко подразнена от лекия хумор в очите на Дерек.

— Не бъди толкова нервна, милейди. Няма да те оставя на сухо. — Дерек отново докосна нейната женственост и бе доволен да разбере, че тя го очаква. — Трябва да бъдем безшумни и внимателни, но аз знам точно от какво имаш нужда.

Грубостта му я обиди, но не беше време да се вълнува от маниерите му. Всеки път, когато биваше с него, той я въвеждаше в божествени места, за които тя и не подозираше, че съществуват.

Той я поведе към сандъка и я настани да седне върху заобления му капак. След това се плъзна между гладките й бедра, като коленичи.

— Понякога е необходимо само да го направиш — каза той с полуусмивка, едната му ръка бе върху ханша й, а другата направляваше мъжествеността му навътре в Лорин. Той влезе нежно в нея. — Сладка Лорин, и ще бъдеш моята смърт.

Лорин се хвана от двете страни на сандъка и гледаше Дерек през тъмните си извити мигли, като желаеше той да не беше толкова самоуверен и благодареше, че той наистина беше толкова изкусен, колкото вярваше, че е.