Робин Гидиън
Страстната робиня на пирата (3)

Трета глава

Вратата на капитанските помещения бе разбита, когато пиратите ограбваха „Мис Малаки“, затова се наложи Дерек да я залости с парче тежко тиково дърво, за да се отърве от неканени посетители. Не беше кой знае каква защита срещу легиона на злото, който пъплеше по палубите на „Мис Малаки“, но при тези обстоятелства бе най-доброто, което можеше да стори.

Извърна се към Лорин, която, седнала на леглото, наблюдаваше всяко негово движение, без да изпуска нищо. Има красиви очи, отбеляза Дерек, големи и кафяви, раздалечени и бистри. Но в тях видя и подозрение, презрение и предизвикателство. От отчаяние зъбите му скърцаха.

— Няма да ви да ви изнасиля — тихо каза той.

Сега, след като непосредствената опасност бе избягната, той усети умора, с пълна сила се бе върнала и пулсиращата болка в главата, причинена от удара й с крака на стола.

Дерек съблече сюртука си и остана по изящната бяла риза. На изкусно изработен колан под лявата му мишница висеше двуостра кама. Напълни едно легенче е вода, измъкна отнякъде парче плат, намокри го и го сложи на главата си.

— Между другото хиляди благодарности — каза той, изпъшка и притисна кърпата до раната. Кръвотечението бе спряло, но яката му бе потънала в кръв. — Едва не ме убихте.

— Жалко — шепнешком отвърна Лорин.

— И какво щяхте да спечелите? — Дерек усети, че започва да се ядосва. Напълно разбираше презрението на тази млада жена към себе си, но от това не ставаше по-лесно да го приеме. — Ако не бях аз, и досега щяхте да бъдете в ръцете на ония чакали. И, повярвайте, изходът нямаше да е във ваша полза. След тях щяха да ви спипат други.

— Други, без съмнение, като вас.

— Аз не се развличам по този начин.

Лорин недоверчиво изрази презрението си и се обърна, но така, че да може с крайчеца на окото да наблюдава движенията му.

С отслабването на яростното главоболие Дерек установи, че неволно все повече попада под нейния чар. Пред лицето на невъзможната си съдба, пленена против волята си, тя бе все така войнствена и непоколебима. Той се облегна на един скрин с намерение да размисли.

Какво, по дяволите, ще правя с нея? Много красива е, за да бъде освободена, но пък ще се наложи непрекъснато да се бия, за да я защитавам. Не мога едновременно да се преборя с целия екипаж на „Неверник“ и да намеря сестра си!

Преглътна ругатня на отчаяние и притисна раната, дано болката го предпази от плътски помисли… така поне му се струваше. Стараеше се да не поглежда Лорин, но волята му не беше достатъчно силна. Дори според неговите разбирания, тя бе поразителна. — Косите й бяха гарвановочерни и падаха на вълни по раменете й. Имаше строг профил, а пълната, чувствена уста бе стисната в решителна линия. Брадичката бе леко повдигната, сякаш готова за битка. Кадифената й рокля бе съсипана от мазолестите лапи на жестоките пирати. Още преди Дерек бе съзрял богатството на гърдите й под копринената шемизета. Чувствено заоблените очертания бяха още по-красиви отстрани и Дерек останал поразен от тях, макар че от младеж живееше сред доста привлекателни жени. Лорин се мъчеше с няколкото останали копчета да се прикрие.

— Казах, че няма да ви изнасиля. — Тонът му бе дрезгав — хубостта й бе извикала във въображението му сладострастни картини, които никога нямаше дадат възможни с жена, която вижда у него самия дявол.

Тя бавно се извърна и го прикова с очи.

— Да, чух, казахте ми. От мъжете съм чувала много неща… достатъчно, за да разбера, че мъжете притежават забележителна склонност да лъжат, и то най-вече жени.

Дерек тихо се засмя, леко изненадан, че тази жена очевидно е получила някакво основно образование.

— Забележителна склонност! Не мога да споря. — Сетне изцеди кърпата и пак я постави на главата си. Кървенето бе спряло и подутината полека спадаше. Почувствува се длъжен да разговори Лорин, жаден да узнае повече неща за нея. А това беше необикновено, защото Дерек обикновено не разговаряше много. — Как се казвате?

— Вече ви съобщих.

— А презимето?

— А вашето?

Нищо не отстъпва без борба — помисли си Дерек с особен респект. И макар че дори на Грегър не бе казал името си.

— Йорк. Дерек Йорк на вашите услуги. — Титлата не каза, сигурен, че дори да й кажеше цялото си и титла, тя едва ли щеше да повярва.

— Аз съм Лорин Мастърс.

— Американка?

Тя кимна. Дерек я заразглежда и като откри бадемовия оттенък на кожата й, се запита какъв ли може да е произходът й. Може би нещо индианско, помисли си той, но му се стори нелепо. Беше добре образована, а като се съди по кройката на дрехите и тяхното качество — и от заможно семейство. По време на служебните си пътувания до Щатите Дерек бе открил, че местните американци са подложени на дискриминация и не се радват на кой знае какъв успех в тази процъфтяваща страна, тъй че цветът на кожата й навярно се дължеше на нещо друго.

— Става късно — каза той най-после и потопи кърпата в ръждивата вода на легенчето. — По-добре да поспим. — Направи крачка към леглото, но спря, като видя как тялото на Лорин се стяга, а мускулите на раменете й се свиват, готови за бой. — Нали ви казах, няма да ви изнасилвам. Такива неща не правя.

— Но нямате нищо против убийството и позволявате на хората си да изнасилват. — Лорин се засмя, с омраза. — Много по-лесно бих повярвала на змията в райската градина, отколкото на вашите приказки.

Дерек пристъпи напред и застана пред нея. Бе дълъг и неприятен ден, пълен с напрежение. Бе сторил каквото може, за да намали клането до минимум, а това усилие му бе коствало много.

— Ако се съпротивлявате, няма да мога да ви пазя. Защо не можете да го разберете?

— Вървете по дяволите!

— Мога и да ви завържа.

— И аз ще крещя с пълно гърло!

Сега бе негов ред презрително да се усмихне.

— И какво ще спечелите? Наистина ли смятате, че ще бъдете първата жена, която тази нощ ще крещи? Наистина ли си мислите, че тия чудовища, които бродят по кораба, ще се втурнат да ви помогнат? — Дерек се отдръпна и затършува за нещо, с което да й завърже ръцете и нозете, за да не му задигне кинжала, докато спи. — Уморен съм, Лорин. Уморен до мозъка на костите. Има реална възможност, преди да е изтекъл месецът, Грегър или някой от хората му да ме очистят, но тъкмо сега просто не мога да го допусна, чувате ли? Има нещо, което трябва да свърша, и няма да позволя нито на вас, нито на Грегър да ми попречите.

Умората и гневът на Дерек избиха в трескав тембър и когато се обърна към нея, хванал един откъснат ръкав от капитанските ризи и шнура от завеската на илюминатора, забеляза в очите й нескривано да блести цялото й презрение.

Както и предполагаше, тя започна да се съпротивлява. Физическата й сила беше изненадваща. Оказа се много по-трудно, отколкото бе очаквал, да върже китките й зад гърба. Гневът му се подсилваше и от това, че долавяше плътски нотки в личното си усилие да се бори с една толкова красива противница.

— Не ми се противи повече, кучко, защото, кълна се, ще те ударя! — изсъска Дерек, хвана я за рамото и я обърна по гръб. Роклята й се беше отворила още и гледката — тежките й закръглени гърди, повдигащи се от ускореното й дишане — доведе сърцето му до лудост. Вярна на природата си, Лорин отказа да събере нозе, бореше се като дива котка, риташе с всичка сила, но когато накрая той ги привърза с ръкава, укроти се безпомощно.

— Зная, че не ми вярвате — каза Дерек и я избута до стената. — Трябва да разберете, че и аз не ви вярвам. А единственият човек, който може да застане между вас и тия убийци и изнасилвачи, съм аз! Помислете за това, преди да направите нов опит да ме убиете. — Дерек откачи сабята си, измъкна кинжала от калъфа му и се опъна на леглото до Лорин. Макар че всичко в него — инстинкт и рефлекс, неизпитвани от пубертета насам — просто крещеше да вземе тази красавица в прегръдката си, той затвори очи и взе камата в дясната си ръка. — А сега спете — прошепна. — Утрешният ден ще бъде още по-страшен.

Лорин не можеше да заспи. На всеки няколко секунди опитваше шнура около китките си, но той не поддаваше. Зачака Дерек да се обърне, да й разкъса дрехите и да я изнасили. В напрегнато очакване си пожелаваше по-скоро смърт, отколкото гавра, но дишането му постепенно се успокои и тя разбра, че е заспал.

„Уморен е — помисли си Лорин. — Положително това е единствената причина да не задоволи жестоката си похот. Но на сутринта ще довърши онова, което другите започнаха.“

Обърна глава да погледне лицето до себе си. Видя кръвта по яката му и изпита задоволство, че го е ранила. Поне победата му над нея нямаше да мине без загуба на кръв и за него. И като го наблюдаваше, Лорин си помисли колко ужасно несправедливо е у такъв хубав мъж да има толкова зло. Защо едни мъже стават лоши, а други — не? Дерек Йорк изглеждаше интелигентен, привлекателен, добре сложен физически. В своя полза той имаше много качества — защо му е трябвало да се качва на „Неверник“? Вярно, беше спасил Лорин, Тя видя, че спаси живота и на една старица, която пиратите искаха да убият по простата причина, че е стара и не им върши работа. Значеше ли това, че Дерек Йорк е почтен човек? Не непременно… и най-коварните мъже имат по едно слабо място. Известно е, че закоравели убийци са обичали кученца и деца. С тия въпроси Лорин ненадейно потъна в сън, плитък и непълноценен.

 

 

Дерек се събуди, както обикновено, преди съмнало. Отвори очи, но не помръдна. В дясната му ръка сега имаше револвер. Изчака да събере мислите си вслушвайки се да разбере какво става на кораба. Не чу нищо, освен плиткото дишане на Лорин. В съня си се беше приближила до него, за да смекчи притискането на китките си. Разрошена, смолистата й коса бе разпиляна върху раменете й, кичури покриваха страните и докосваха устните й. Дерек усети някаква тръпка, която му се дощя да приеме за нормална утринна реакция на един мъж, но чудесно разбираше, че тя е предизвикана от топлината и завладяващата чувственост на Лорин.

Като внимаваше да не събуди, измъкна се от леглото. Горните две копчета на шемизетата й се бяха разкопчали, а също и най-долното. Дерек уж на шега преброи десетте гъсто зашити копчета от слонова кост, казвайки си, че прави това от любопитство. Дълбоко в себе си обаче разбираше, че не може да откъсне очи от нея.

Внимателно докосна раната зад ухото си. Отокът се беше намалил, главоболието бе изчезнало. Усмивка изви ъглите на устата му. През живота си не бе срещал жена, която така да се опълчи срещу най-невъзможните неприятности. У Лорин имаше някакъв борчески дух, един ярък пламък, който с блясъка си привлече Дерек към своята топлина. Има мъже, които харесват смирени, тихи и подчинени женици, но лорд Дерек Йорк не е от тях. „Ако поискам нещо да ми седи в краката, ще си взема куче“ — бе рекъл веднъж на баща си, когато отново се обсъждаше продължаващото му ергенство. Баща му се надсмя и промърмори, че Дерек е безнадежден глупак.

Откъде е могла жена, която може да си позволи копринено бельо и скъпа кадифена рокля, да се научи на подобна войнственост? Приличаше на разглезена принцеса. Но беше ли наистина такава? Този измъчващ въпрос накара Дерек да се попита дали някога ще опознае Лорин достатъчно, за да стигне до отговора?

Взе камата и преряза ръкава, стягащ глезените на Лорин. Щом усети краката си свободни, тя се опита да го ритне и петата й едва не го удари в челюстта. Изненада се, че той успя да се измъкне от ритника й. Правеше се на заспала и бе сигурна, че го е хванала беззащитен, но очевидно рефлексите му бяха достатъчно бързи, за да избегне страшния удар. — Лорин сви коляно, за да нанесе втори удар, но Дерек се хвърли отгоре й, изтласка коляното й встрани и се озова между бедрата й. На Лорин бе ясно защо е развързал глезените й — за да й разтвори краката… знаеше също какво ще последва.

— Не се боричкай повече! — каза Дерек и се изопна върху нея почти лице до лице. — Нищо няма да ти направя!

— Прави каквото трябва, само недей да ме лъжеш! — гневно му отвърна Лорин. Помъчи се да се извърти встрани, за да оттласне Дерек, но той бе доста тежък и много по-силен и от усилието роклята й се вдигна още по-нагоре. Сега срамната кост на Дерек се опираше в нейната и въпреки многото катове дрехи тя усети как в нея прониква неговата топлина. Топлина излъчваха и гърдите му, и стоманените мускули под копринената риза, притискащи сега нейните гърди. Страхът бе втвърдил зърната й бяха станали неразумно податливи на докосване.

— Махай се от мен! — прошепна Лорин.

— Първо ще ми обещаеш да не удряш — отвърна Дерек с усмивка.

Никога по-рано той не беше насилвал жена и бе твърдо решил до края на живота си да не допуска такова осъдително безобразие. Но като мъж не бе неподатлив на усещанията, предизвикани от боричкането му с Лорин, когато долавяше как нейното зряло и хищно тяло се гърчи под него, а той е в плен на еротичната притегателност, обвиваща я като аура.

— Ще се бия докрай! — изсъска Лорин и се опита да го захапе по лицето.

Той вдигна глава да избегне зъбите й, сетне прихвана лицето й с длани да я притисне до матрака. Неговата мъжественост запълваше ограниченото пространство на панталоните му и пулсираше от жизненост, жадна да бъде напъхана в тъй близкия топъл отвор. Несъзнателно Дерек усука бедра, притисна се до Лорин, а сгорещените ядки на удоволствието плъпнаха по вените му и той се втвърди като стомана.

— Използваш устата си само да ругаеш и заплашваш — прошепна той и нежно прихванал лицето й, се вгледа дълбоко в нейните очи. Не можеш ли да изречеш нещо по-нежно?

Нямаше истинско намерение да я целуне, а и Лорин — повече от сигурно — съвсем не искаше да го предизвиква да наруши принципите си на поведение. Като видя, че лицето му се приближава, тя затвори очи, решена да остане пасивна и да не му отвръща. Съзнаваше, че не може да предотврати неизбежното, а не можеше да контролира действията на Дерек. Затова пък можеше да контролира себе си — това би спасило душата й. Ще затвори очи, ще остави мисълта си на воля и ще изчака Дерек да довърши долните си намерения. Чак тогава, след като той свърши и се отпусне, тя отново ще се стегне, телом и духом. Такива поне бяха намеренията на Лорин.

Но вместо грубата селяшка целувка, която очакваше, Дерек едва докосна устните й със своите. Целуна устата й съвсем леко няколко пъти, нежно и меко, като докосване от пеперудени крила. Това я изненада — все още се учудваше колко сладки бяха тези целувки, когато езикът му описа топла и влажна окръжност около устата й, плахо настояващ да бъде пуснат вътре. Въпреки намеренията си, Лорин леко се отпусна. Топлият му влажен език проникна между устните й и почти несъзнателно тя го посрещна със своя. Обзе я сладостна, зашеметяваща топлина. Долови леките движения на тялото му, силата на слабите му хълбоци върху бедрата си. Меката коприна на бельото й бе плътно притисната към най-интимните й части от неговата тежест, усети сърцето му в гърдите си. От Лорин се изтръгна тих стон, идващ някъде от дълбоко, а целувката ставаше все по-настойчива и възпламеняваща. Отвори устни по-широко, позволявайки на езика му да проникне навътре. Несъзнаваща какво прави, тя повдигна коляно и докосна тялото на Дерек, изпитвайки наслада от допира на тялото му до коприната на чорапите си. Лорин не разбра колко продължи тази целувка. Но и когато устата й бе вече свободна, тя все още не бе се отървала от чувството, че някой накърнява нейните сетива. Дерек целуна бузата й, после вратата леко докосвайки със зъби златистата й плът, след което веднага пак усети плъзгавата топлина на езика му.

— Нищо няма да ти направя — прошепна Дерек. — Не ми се съпротивлявай.

Думите му върнаха действителността, а заедно с нея тя осъзна къде се намира, с кого е и какво прави. Ръцете й все така бяха свързани на гърба, докато Дерек не реши да освободи китките й. Бе допуснала за миг да изостави своята защита, но Лорин бе решена слабостта й да се окаже само едно мимолетно отклонение, което няма да се повтори, докато е заедно с Дерек.

— Аз не искам да се боря с теб — шептеше Дерек, — затова те моля, и ти недей. — Усещаше топлия му дъх върху влажното място на шията си, което той току-що бе целунал. Извърна лице към стената и прехапа долната си устна със зъби, за да приглуши с мълчание един надигащ се стон на удоволствие.

„Изтощението ме е отслабило — помисли си Лорин — отвръщам по този начин. Ако ръцете ми не бяха вързани, щях да му издера очите.“

Лорин съзнаваше, че това е самоизмама. Не можеше да разбере защо тялото й отвръща така на Дерек, след като никога преди и с никого не бе усещало това.

— Ще престанеш ли да се бориш с мен? — попита я той в притъмнялата каюта.

Лорин не отвърна. Дерек отново целуна шията й, бавно продължавайки целувката си надолу. Искаше й се да го накара да спре, но не повярва на способността си сега да изрече думи, продиктувани от логика и благоприличие. Наложи си да остане безмълвна и неподвижна, нищо да не чувствува. Нямаше да позволи на този мръсен пират удоволствието да разбере, че любовното му насилие може да я накърни. След като подобни действия никога преди не бяха й доставяли удоволствие, стана й все едно дали ще отдаде нещо от себе си, за да прикрие вътрешните си чувства, неизпитвани досега.

— Просто… престани… да се съпротивляваш — прошепна Дерек, целувайки след всяка дума уханната й кожа.

Усети, че Дерек се отдръпва от нея и отмества тежестта си и за миг предположи, че нейната хладина най-после му е внушила известно чувство за приличие. Но бързо трябваше да се откаже от това лъжливо усещане. Неговите дълги, грациозни и явно опитни пръсти разкопчаваха бавно копчетата на шемизетата й. Като разкопча и последното копче, Дерек въздъхна от възхищение. Беше му необичайно, като на юноша, сякаш да държиш в ръцете си една такава хубава жена, е нещо ново и загадъчно. Гледката на още покритите й гърди доведе ерекцията му до болезнено пулсиране. Бавно, много бавно, като че разопакова чуплив подарък, той свали шемизетата от гърдите й. Гледката спря дъха му. Кръговете бяха тъмнокафяви, а в центровете им гордо стърчаха твърдите зърна. На Дерек му се дощя да вярва, че зърната на Лорин са щръкнали от страст, но разумът му подсказа, че по същия начин тя би могла да реагира и на страха.

— Погледни ме — прошепна той и пъхна лявата си ръка под главата й. Трябваше да надникне в очите й, за да разбере дали се противопоставя на страстното чувство в тялото си, или се противопоставя на отвращението при контакта с него. Шекспир бе писал някъде: „Тъй лесно е в лицето мислите да прочетеш“. А лорд Дерек Йорк вярваше в мъдростта на Барда.

Очакваше я да обърне поглед, но тя остана неподвижна, със затворени очи, извърната към стената. Бавно и като спираше от време на време, Дерек започна да описва с пръст кръгове около гърдите й, едва докосвайки сгорещената свилена повърхност на кожата й. Облегнат на лакът, той огледа вдлъбнатия стомах на Лорин и очертанията на ребрата под тежките гърди. Беше му ясно, че трябва да я остави на мира. И без това изминалият ден бе й донесъл травма, която може, да осакати цял един живот, а Дерек не искаше тя да го включва в числото на своите мъчители. Но вътрешната му сила и волята не бяха достатъчно настойчиви, за да го пропъдят от каютата или за миг да го накарат да откъсне поглед от Лорин. С капитулираща въздишка Дерек наблюдаваше ръката си, пълзяща от стомаха й до втвърдената гърда.

Лорин се стараеше да контролира дишането си, но това се оказа невъзможно. Тръпката от докосването на Дерек преминаваше през цялото й тяло и дори тя се усъмни, че тя се дължи само на отвращение. Това е греховно, помисли си тя. Опита още веднъж да скъса връзката около китките си. Тя й напомняше, че е безпомощна против своя похитител и не може да отговаря за ставащото с нея. Дерек й шепнеше, че иска да надзърне в очите й. Нямаше да му достави удоволствието да види, че тя се страхува. Вземи ме, ако искаш — помисли си тя, — но не ме карай да гледам в очите своя похитител! Той отново я целуна по гърлото с топли и влажни устни. Гальовната ръка, която играеше с гърдите й и караше сърцето й да бие невъздържано, положително принадлежеше на самия дявол. Но защо тогава тялото й откликваше по този начин? Защо кръвта й кипеше като никога досега?

— Мразя те — изведнъж каза Лорин, прошепвайки и една клетва, по-скоро да си вдъхне самоувереност, отколкото той да я чуе.

— Не ме мразиш. Не трябва да се съпротивляваш. Аз съм твой закрилник, кълна се!

Лъжец! Всяка негова дума е лъжа! — помисли тя.

Усещаше върха на езика му да обикаля гърдите й. И когато устните му обхванаха напъпилото зърно и той го всмука в устата си, Лорин потрепера, дъхът й спря в гърлото. Сгорещената му уста вливаше топлина и в нейното тяло, застрашителна по сила, загадъчна по натиск, особено по-надолу. Устата му заснова от гърда на гърда, обикаляше с език зърната и сетне ги всмукваше. Лорин изтръпна, прехапа още по-силно долната си устна, напразно надявайки се, че болката ще надвие очарованието в плътта й, отключено от мокрите му устни, така умело смучещи гърдите й. Спри! Стига! — крещеше мисълта й, но словата умираха някъде по пътя от мозъка до устата.

Дерек повдигна глава от гърдите й. Слънцето току-що бе почнало да се показва на хоризонта и хвърляше бледа виделина в каютата. Сега виждаше Лорин по-добре: влажните и блестящи от целувките му гърди, леко разтворените красиви крака, обути в скъпи черни чорапи до половината на бедрото… никой мъж с неговите желания не би устоял на това.

За миг притвори очи с мисълта да събере сили и да остави Лорин още сега, докато все още не е прехвърлил границата на джентълменското поведение. Но както и преди, не можа да махне ръка от копринената плът на Лорин. Вътрешно се изруга, мразейки се за слабостта си, после наново сведе глава да опита още веднъж сладостната отзивчива плът на златистите й гърди.

Между бедрата си Лорин усети влага. Сега й ставаше ясно, че така е трябвало да се чувствува и преди, при малкото непохватни и безлични полови контакти с Ричард. Тъкмо така е трябвало да откликне тялото й, но това не бе станало тогава. Осъзнавайки сега какви удоволствия е в състояние да изпита снагата й, тя си внушаваше колко е виновна, задето позволява да чувствува това от човек, към когото би трябвало да питае само омраза.

Усети пръстите на Дерек от вътрешната страна на бедрата си да се приближават към центъра на вътрешната й горещина.

— Не! — прошептя, страхуваща се от докосването и все пак очакваща го.

— Да — отговори Дерек и вдигна глава от гърдите й.

Когато най-сетне я докосна там, шокът й се стори като непознато течение, което я понася силно и интензивно. Лорин изви гръб, обърна се леко към Дерек и раздалечи коленете си. Допирът на меката коприна на слипа до разпаления цвят на нейната женственост я заслепи. Напред-назад, нагоре и надолу пръстите на Дерек притискаха със силата, необходима, за да предизвика вулканични чувства, кипнали дълбоко в душата й. Долавяше всяко докосване. Острите му зъби захапваха втвърдените зърна на гърдите й, после езикът му минаваше по мястото на зъбите, разпалвайки пламъците на страстта. Пръстите на Дерек умело се движеха между бедрата й, докосвайки през материята сгорещената й плът, но нито веднъж не се докоснаха до пламналото средище на женствеността й. Това от своя страна увеличаваше удоволствието й да прави невъздържани еротични движения. В нея изведнъж пламна бял огън и гърлото й издаде сподавен вик. Изви гръб, повдигайки заоблените си бедра, за да се притисне, забравила себе си, до тази проклета ръка, която я бе лишила от здрав разум. Разтърсващо, неизпитвано преди удоволствие скова Лорин, след това се разля през нея в поредица от спазми, които я накараха да изтръпне от глава до пети. Когато свърши и последният спазъм и Лорин се стовари на матрака, обзе я чувството на вина. Отърколи се от Дерек, плътно притисна колене, но ръката му остана вътре. Слипът й беше мокър, прилепваше се до плътта й, сякаш да й припомни грешките наслади, за които тутакси съжали с всяка своя фибра.

— Видя ли? — страстно прошепна Дерек. — Искам да ти доставя удоволствие, а не болка.

— Остави ме — отвърна Лорин и силно стисна очи да задържи горещите си сълзи. Чувствуваше се предадена и смутена от собственото си тяло.

— По-скоро ще спра изгрева на слънцето, отколкото да те оставя сега. — Дерек продължи да държи главата й в лявата си ръка. С дясната посегна към панталоните си и хвана колана е намерение да освободи още по-уголемената си мъжественост, пренебрегната досега. В момента, когато разкопча колана, пронизителен женски писък раздра утринния въздух. Веднага след това долетя отчетливият глас на Грегър:

— Хвърлете дъртата торба на акулите! И те като нас имат нужда от закуска!

Дерек изхвръкна толкова бързо, че на Лорин й трябваха няколко секунди, докато схване какво става. Заусуква се на леглото да свали полите си, но не успя с никакви движения да върне шемизетата така, че поне да прикрие гърдите й.

Той ще се върне при мен.

Тази мисъл ужаси Лорин. Затвори очи, изтръпнала от страх какво ли щеше да се случи, когато Дерек Йорк се завърне при нея. Питаше се какво по-точно й се беше случило, но нито едно от заключенията й не можа да й предложи ни най-малка утеха.