Робин Гидиън
Страстната робиня на пирата (19)

Деветнадесета глава

— Това не ми харесва — прошепна Лорин, като се наклони към Сю Елън. — Никак не ми харесва.

Трийсет минути след като Дерек се срещна с Алдън Мичъл, Грегър се появи, като се усмихваше широко и похотливо, сякаш току-що бе научил нещо, което го правеше безкрайно щастлив. С Грегър бяха Боунс и още двама моряци от „Неверник“. Четиримата говореха тихо помежду си, като гледаха непрекъснато към Лорин и Сю Елън.

— Не се тревожи, няма да направят нищо — каза уверено Сю Елън. — Няма да рискуват да нарушат заповедите на господин Дерек. Той ще убие всички, ако даже и с пръст те докоснат.

Лорин се усмихна и кимна, но не беше толкова сигурна във влиянието на Дерек. Може би, ако Грегър не беше между тези мъже, които седяха пред кръчмата и ги оглеждаха, тя щеше да се съгласи, но в дадения случай циничният капитан от най-опасния пиратски кораб в Карибско море беше там и Лорин знаеше, че той я желае.

— Не ги гледай — затаи дъх Лорин. — Не им давай никакъв повод да ни заговорят и всичко ще бъде както трябва.

— Разбира се, Дерек няма да позволи да ни се случи нещо лошо — повтори Сю Елън, но този път Лорин долови в гласа й съмнение.

Десет минути по-късно момчето с дебелите устни, което беше личният слуга на Грегър, притича до селището, лицето му бе зачервено, очите му светеха дяволито. Той прошепна нещо на Грегър и брадатото лице на пирата се разкриви в широка и похотлива усмивка. Той потупа сърдечно момчето по рамото и го отпрати.

— Приготви се — каза Лорин и прибра коленете под себе си така, че да може, ако се наложи, веднага да се изправи.

Грегър пристъпи към нея, а хората от екипажа му го следваха ветрилообразно. Той вкара палците си под кожения колан, който опасваше широкия му кръст, и повдигна тежката сабя, която носеше.

— Ставайте, дами — каза той саркастично, като съвсем приближи до Лорин и я изгледа отгоре. — Време е за малко пътешествие.

— Къде? — попита Лорин, докато се изправяше. За дързостта й да му задава въпроси Грегър я възнагради с отвратителен поглед.

— Където, по дяволите, капитан Грегър каже да отидете — там! — изстреля думите си Боунс.

Лорин го погледна и най-после й стана ясно защо Грегър обичаше този мършав моряк да се навърта наоколо му. Боунс беше изпечен подмазвач и подхранваше чувството на Грегър за превъзходство и сила.

Лорин знаеше, че не трябва да си отваря устата, поне можеше да мълчи.

— Ние не би трябвало да ходим никъде. — Гласът й бе прекалено дързък, за да бъде изтърпян от Грегър. — Дерек… господин Дерек… каза, че ще ни накаже с камшика, ако отидем някъде без него.

В началото Грегър се скара на Лорин, но после очите му се плъзнаха от лицето й към пищните закръглености на нейната пазва и той се изсмя. Не се и опита да прикрие посоката на погледа си нито пък похотта, която изгаряше душата му. Лорин потръпна от отвращение, докато го наблюдаваше, почти долавяше машинациите, които неговият мръснишки ум пресмяташе за евентуалните възможности. Тя кръстоса ръце пред гърдите си и леко се извърна.

— Не бъди срамежлива със стария капитан Грегър — каза й той и сложи огромната си мръсна ръка върху рамото й. — Аз само ще те отведа на малко пътешествие. Скоро ще видиш и твоя англичанин. — Грегър хвана брадичката на Лорин и я накара да вдигне глава и да го погледне, докато той говори. — Ти запали искра в господин Мичъл, мое тъмнооко момиче. Той ми изпрати вест, че те иска в малкия си дом на Сейнт Луцифер. — Грегър се засмя и пусна брадичката й, но пръстите му докоснаха шията и рамото й, преди да я оставят. — Ти скоро ще опознаеш Големия човек много хубавичко. Понякога той ми изпраща по някоя и друга фуста, преди да ги продаде. Ти и аз може би ще се поопознаем много скоро.

— Не — извика Лорин, която не можеше да повярва, че би се случило нещо, което да я хвърли в гнусните прегръдки на Грегър. — Никъде не тръгвам, докато, господин Дерек не ми нареди.

Сю Елън застана плътно до нея и двете образуваха сплотен фронт срещу четиримата опърлени от битки мъже. В началото Грегър беше шокиран, че Лорин имаше храбростта да му противоречи, но после това очевидно му хареса.

— О, буйничко момиче, нали, приятели? Тя ще е като барутно буре между чаршафите! Това се познава още по погледа й! — Очите му горяха от несдържана похот, която караше Лорин да се чувствува наистина осквернена. — Ето защо англичанинът беше толкова заплеснат по нея. Той знае колко е гореща кръвта на тази фуста!

Боунс, който бе положил зловещо едната си ръка върху собствения си чатал, каза:

— Англичанинът самичък я притежаваше, капитан Грегър. А ти би ли ни я подхвърлил да се потъркаляме с нея, след като приключиш?

Грегър отново потупа Боунс по рамото, но този път така силно, че младият човек политна една стъпка напред.

— Можеш да я смяташ вече твоя, Боунс, добри приятелю! Аз ще ти я подготвя!

— Не, никъде не тръгвам — изкрещя Лорин. Просто не можеше да повярва, че тези мъже имаха толкова долни маниери.

Грегър щракна с пръсти и мъжете ги обградиха като вълци, които се готвят да убият плячката си. Въпреки че Сю Елън и Лорин се бореха с всички сили, мъжете бързо ги хвърлиха през рамо. Лорин риташе и дращеше и се опитваше да извади очите на Боунс, но не беше равностойна на дребния злобен човечец, да не говорим за Грегър.

— Бори се с мен, фусто! — подиграваше я Грегър. С една ръка бе запушил устата й, а другата бе обвил около нея като железен обръч. — Бори се диво, защото от това кръвта ми закипява! Исках да вкуся от прелестите ти още щом те видях на „Мис Малаки“! Големия човек трябва да те има първи, но след него съм аз, а когато ти се наситя, Боунс и тези приятели ще ти покажат какво става, когато една фуста държи заядлив език!

Лорин спря да се съпротивлява. Затвори очи, докато я носеха, като напразно се опитваше да изпъди думите на Грегър от съзнанието си.

Когато отвори очи, видя Боунс, който я държеше за краката. Дълбоко в себе си знаеше, че Боунс ще е толкова лош, колкото Грегър, дори може би повече. Имаше нещо вродено подло и дивашко в него.

 

 

— Беше добре, че най-после се срещнах с този, с когото въртя бизнес — каза Дерек в заключение, като разтърсваше ръце с Алдън Мичъл на края на брега. — Кога ще те видя отново?

— Оставих ти забавление — отговори Алдън с бегла усмивка. — Тя ще ти прави компания, докато подготвя отплуването ти с пълни ръце. Само бъди търпелив дотогава. Ден, два, не повече!

Дерек кимна. Още ден, два и после може би, ако е късметлия и ако съдбата го покровителствува, Алдън щеше да му доведе Аманда, точно както бе планирал през цялото време. Той щеше да купя собствената си сестра, след това да я отведе от този карибски ад и да я върне в каймака на лондонското общество, където нейното приключение, без съмнение, щеше да предизвика скандал. Но същевременно щеше да я превърне в най-търсената дебютантка в историята на лондонското висше общество.

Алдън Мичъл се качи на лодката и шестима мъже заработиха с веслата, за да го откарат на Сейнт Луцифер. Дерек знаеше къде живее Алдън, но тъй като той се опита да скрие местонахождението на къщата си от него, Дерек го остави да вярва, че тайната му не е разкрита.

Когато Алдън беше навлязъл навътре в морето, Дерек се обърна и тръгна към колибата си, следвай по петите от „дадената“ му жена. Той гореше от нетърпение да говори с нея необезпокояван и да научи нещо за Алдън Мичъл. Може би тя щеше да потвърди, че Аманда е жива.

— Как се казваш? — попита я Дерек, докато крачеха към колибата.

— Шантел, милорд.

Говореше с подчертан френски акцент и държеше главата си наведена. Искаше да й каже, че не трябва да се кланя нито на него, нито на някой друг, но знаеше, че ако произнесе подобни думи, щеше да предизвика подозрение. Чудеше се колко ли дълго Шантел е била с Алдън Мичъл. Тя беше изключително привлекателна и въпреки че главата й беше сведена, Дерек можеше да почувствува предизвикателството й.

— Не трябва да се страхуваш от мен — каза й той тихо, докато се спускаха по пътеката. — Не съм човек, който бие жени.

— Няма да ви дам повод да ме биете — отговори Шантел смирено. — Ако има нещо, което искате или се нуждаете, само трябва да го назовете и аз ще ви го доставя.

Тя е обучена като послушно куче, помисли си Дерек с горчивина. Недоумявам какво е сторил Алдън с Аманда. Дали и тя е станала толкова сговорчива като тази жена?

Въображаемият образ на Аманда, която винаги е била буйна и невъздържана, с наведена глава и пречупен дух, го накара да потръпне. Всичко, за което трябваше да мисли, беше този образ на „обучената“ му сестра, и то беше достатъчно да не му позволи да напусне Вирджинските острови, докато това леке на човечеството — Алдън Мичъл — не бъде убит, за да не може да заразява с отровата си никого повече.

Когато двамата стигнаха колибата, Дерек видя, че и Лорин, и Сю Елън бяха изчезнали. Сърцето му заби силно, а очите му пламнаха от напрежение. Знаеше, че зад това се крие Грегър. Той беше отговорен за изчезването на Лорин. Трябваше само да се потвърди дали Грегър беше действувал по заповед на Алдън Мичъл.

— Ще убия това кръвопиещо копеле! — изсъска Дерек и се обърна по посока на „Летящата гарга“, където би могъл да намери лодка, с която да стигне до Сейнт Луцифер.

— Господарю, има нещо, което трябва да ти съобщя — извика му Шантел от прага.

Той погледна през рамо. В тона й имаше нещо, което му подсказваше, че трябва да я изслуша, въпреки че първата му реакция беше веднага да се добере до Алдън Мичъл, за да освободи Лорин.

— Какво има? — върна се той при нея.

— Аз трябва да бъда твоята временна собственост — отговори Шантел, без да го гледа в очите като размяна за отнетата ти.

— Откъде знаеш това?

— Господарят Мичъл ми нареди да ти го кажа, когато останем сами. — Главата й бе все така сведена. Вдигна ръка и започна да разкопчава дрехата си зад врата. — Аз съм твоя и можеш да правиш с мен каквото поискаш, господарю.

Дерек изпсува яростно и Шантел се сви от страх.

— Казах ти, че няма да те ударя! — Беше разгневен и от това, че тя толкова се страхува от него. — И не си сваляй проклетите дрехи!

— Да, господарю — прошепна Шантел. Въпреки всичко нарастващото раздразнение на Дерек очевидно я плашеше.

Ако някога в живота му беше имало момент, в който той би убил хладнокръвно и същевременно гневно, това беше сега. Дерек бе участвал във войни и бе убил много, хора. Тогава се сражаваше с чужденци, с които вярваха в неща, в които той не вярваше, бе водил битки, за които неговата страна му бе нареждала, да се бие. Сега повече от всякога битката му с Алдън Мичъл беше нещо, лично не само защото и сестра му, и любовницата му бяха отвлечени, а защото Алдън Мичъл рушеше женските души.

— Престани да ме наричаш господарю — побутна той Шантел в колибата. — Слушай, ти си била на Сейнт Луцифер, нали? — Тя кимна. — Тогава знаеш къде държи той жените?

— Аз принадлежах на неговия харем, господарю.

— Той би ли завел и Лорин там?

Шантел изгледа Дерек подозрително, като не беше сигурна какво трябва да отговори. Очевидно се страхуваше да не се изпусне прекалено много и тогава да си има неприятности с Алдън Мичъл. Но същевременно се притесняваше и от това, че няма да е напълно откровена с Дерек.

— Лорин? — попита накрая тя.

— Жената, с която те размениха.

— Да, господарю, мисля, че той ще я заведе в харема си. Там държеше всички жени, които притежаваше.

— Хората не могат да бъдат притежавани — разгорещи се Дерек. Беше напрегнат и се чудеше какво да предприеме по-нататък. — Можеш ли да ми нарисуваш карта, така че да намеря харема, за който говориш.

Най-после. Шантел вдигна лицето, си към него и когато го направи, Дерек видя, че в нея имаше море от омраза, насочена към Алдън Мичъл.

— Ако се опиташ да откраднеш от господаря Мичъл, той ще те убие — каза тя спокойно. — Харемът се пази, както и всичко, което той притежава.

Дерек затвори очи за момент, като се опитваше да отдели гнева си от логическата мисъл. Откритието, че Лорин беше отвлечена от Алдън Мичъл или поне по негова заповед, го бе разтърсило из основи.

— Ще разбереш, че Алдън Мичъл не е толкова непобедим, колкото му се иска ти да вярваш. — Когато отново сведе глава, той бе хванал брадичката й бе наклонил главата й назад, за да може да гледа в очите й. — Търся някого… една жена, която е била отвлечена преди известно време…

— Ти ли дойде онази нощ на Сейнт Луцифер?

— Да — усмихна се Дерек.

— Тогава ти си братът. — И в очите й се появи предизвикателно пламъче, докато гледаха в Дерек. — Сестра ти е Аманда, нали?

— Да!

— Тя е затворена на Сейнт Луцифер. И там госпо… — Шантел се спря и продължи с нова самоувереност: — Там това копеле Мичъл ще заведе и Лорин. Ако отиваш там, нямаш нужда от карта. Аз ще дойда с теб и ще ти покажа.

— Не, по-добре да действувам сам.

— Мога да ти помогна. Ти не познаваш острова, аз го познавам. Ти не познаваш Алдън Мичъл, аз го познавам. Ще бъдеш глупак, ако не ме вземеш със себе си, а ти не ми изглеждаш глупак.

Дерек изкриви лицето си в усмивка.

— Как така става, че винаги се озовавам с най-упоритите жени в целия този проклет остров?

Шантел се усмихна — това беше първата истинска усмивка, с която дари Дерек — и той разбра, че логиката й бе непробиваема. Заедно с нея имаше повече шанс да спаси Лорин и Аманда.

— Ще бъде опасно — сложи той ръце на раменете. Но когато всичко свърши, можеш да бъдеш сигурна, че ще се погрижа и ти да изчезнеш оттука. Ще бъдеш свободна, Шантел, обещавам ти.

За момент те простичко се погледнаха в очите. После Дерек се отстрани и каза:

— Добре е да си починеш. Не можем да предприемем нищо до залез-слънце, а не знам кога отново ще имаш възможност да поспиш.