Робин Гидиън
Страстната робиня на пирата (16)

Шестнадесета глава

Дерек наблюдаваше как жените минаваха покрай „Летящата гарга“. Не беше трудно да забележи колко бяха изстрадали, след като бяха пленени от хората на Грегър. Дерек стискаше дръжката на сабята си и търсеше между тях Лорин.

Тя не е с тях! — помисли си радостно той, но успя да прикрие вълнението си. Знаех си, че тя е твърде умна, за да им падне в ръцете! През цялото проклето време знаех това!

Той се беше отдал на лудо търсене. Възбудата все още го крепеше да се движи, въпреки че почти не бе спал и ял. Сега, когато гледаше поражението в очите на жените и победата, изписана на лицето на Грегър, Дерек почувствува как го наляга умората. Засега Лорин щеше да бъде в безопасност. Патрулите на Грегър се бяха завърнали, за да празнуват голямата победа от пленяването на красивите жени.

Дерек ги преброи за пореден път: бяха осем. После се вгледа внимателно в лицата им, Сю Елън я нямаше между тях и това го зарадва. Тя винаги изглеждаше най-умната от всички жени, които бе държал затворени в клетка.

— И нито една дума за намирането на заблудените овце? — попита саркастично Грегър, като приближаваше.

Дерек беше изненадан, че Грегър си служи с алюзии от Библията и думите му го накараха да се замисли какво в миналото на Грегър го е превърнало в това, което сега представляваше.

— Благодаря ти — каза той неубедително. — Страхувах се, че ще си отида с празни ръце.

— Добре де, ще си върнеш жените, но не веднага — изсмя се Грегър разбойнически, като показа жълтите си зъби, а очите му святкаха от омраза. — Не, англичанино, този път ще трябва да почакаш реда си, ако искаш жените за себе си. — Грегър се приближи още повече, като държеше смъртоносната си сабя и въпреки че не я насочваше към Дерек, даваше ясно да се разбере заплахата му. — Ти, изглежда, имаш проблеми с това, англичанино?

— Да — отговори Дерек спокойно, като гледаше Грегър и се чудеше кога най-после ще има шанса да кръстоса сабя с пирата. — Но засега няма да предприема нищо. Много скоро ти няма да работиш за Големия човек. Аз ще получа жените, от които имам нужда, за да задоволя изискванията на моя господар, и тогава, обещавам ти, да разберем дали си толкова похватен с тази сабя, колкото с това, да отправяш празни заплахи. — Леденосините очи на Дерек се присвиха и той се наведе напред, като лицето му се приближи съвсем до лицето на Грегър. — Ще разбереш, че аз мога да ти дам далеч по-голям отпор, отколкото старите баби, към които обикновено отправяш предизвикателства. Ще ти бъде много по-трудно да ме сразиш, отколкото онези скапани капитани.

В продължение на няколко секунди те стояха и се гледаха с омраза в очите. Искаха да кръстосат сабите си и веднъж завинаги да разберат коя е смъртоносната.

— Мога да бъда търпелив човек — каза накрая Грегър, като се отдръпна от Дерек. Кокалчетата на огромната му ръка бяха побелели от стискане на сабята. — Мога да чакам, ако си заслужава чакането. Грегър погледна към мъжете, повечето от които вече бяха пияни и бяха заобиколили пленените жени. — Върни се при чернокосата си фуста, англичанино. Порадвай й се. И докато го правиш, помни, че ще дойде време, когато аз ще бъда този, които ще се плъзга между бедрата й… защото ти обещавам, че тя няма да напусне този остров, докато не опитам прелестите й.

Дерек се изсмя с фалшива самоувереност, въпреки че само от мисълта за интимност между Грегър и Лорин му призляваше. Грегър не знаеше, че Лорин се криеше в храстите, без да има представа накъде да свърне или какво да направи. Този път беше избягнала залавянето, но това беше временно. Дерек трябваше някак да я намери, и то преди Грегър.

— Пий си рома — каза Дерек и се извърна с погнуса от Грегър. — Имам по-важна работа, отколкото да слушам празни приказки.

Веднага щом се отдалечи достатъчно от „Летящата гарга“, Дерек се преви на две и навлезе между дърветата. Той видя как Грегър говореше на Боунс, но явно казваше нещо, от което младият пират не остана много доволен. Грегър нареждаше на Боунс да застане на стража пред колибата на Дерек.

— Дявол да го вземе — измърмори Дерек, като пое към колибата.

Ако не си починеше поне малко, нямаше да има сили, за да продължи търсенето на Лорин. — А сега беше идеалното време да си поспи, защото Лорин не бе изправена пред никаква непосредствена опасност, тъй като Грегър и хората му празнуваха пленяването на избягалите жени.

Беше на няколко стъпки от колибата, когато почувствува тръпка, в стомаха си — усещане, което се появяваше винаги, когато нещо не беше наред.

Дерек вярваше на инстинктите си и извади сабята, като я хвана, готов за отбрана. Той се завъртя бавно, за да изследва обстановката наоколо, и погледът му търсеше опасността, за която интуицията му подсказваше, че е някъде наблизо.

Той почака повече от три минути, като стоеше неподвижно, гледаше и слушаше. Можеше да усети силното присъствие на някого много наблизо, но не можеше да определи източника на опасността или естеството й. Изведнъж нещо му просветна и той разбра, че Лорин е в колибата и го очаква да се върне. Нищо не подсказваше логично, че това е така, но той инстинктивно повярва.

Влезе в колибата и намери Лорин и Сю Елън скупчени в отдалечения й край близо до сандъка. Изразът на лицата им подсказваше през какви ужаси са преминали.

— Слава богу, че си жива, проклета глупачко — просъска Дерек, като се втурна към Лорин. Той хвърли сабята настрани, наведе се и вдигна грубо Лорин. Ръцете му я обгърнаха, като притиснаха с всичка сила пищните й форми към мускулестите му гърди. — Толкова се тревожих!

Лорин очакваше той да се разгневи, но не и това. Устните му се впиха в нейните и той я целуваше с цялата си ярост на мъж, който се е страхувал да не би жената на неговите мечти да се окаже плод на фантазията. Тя блъскаше Дерек, като се опитваше да се освободи от целувката и от него, но той не й позволяваше нито едното, нито другото. Държеше я толкова здраво, че Лорин едва дишаше. Въпреки опасенията си, въпреки съмненията, дори въпреки присъствието на Сю Елън, намираща се само на няколко инча, Лорин не можеше да не отговори на целувките на Дерек. Обля я огънят на чувствеността, който започна да пълзи отвътре на вън и накрая стигна до крайчеца на пръстите и.

— Ти красива, чудесна глупачке! Мислех си, че ще ме оставиш завинаги — прошепна. Дерек, като прекъсна целувката си, преди да потърси устните на Лорин отново.

Той очерта с върха на езика си линията на устните й и Лорин изстена нежно и одобрително. Ръцете й се плъзнаха отпуснато около кръста му, като пръстите й леко очертаваха линиите на ребрата му през меката копринена тъкан. Тя чувствуваше разтопяващия огън на тялото му и смътно мислеше колко е скандално, че върху себе си не носеше нищо, освен дългата до бедрата й копринена синя риза на Дерек.

Целувката ставаше все по-страстна и точно когато Лорин бе сигурна, че ще разкъса копчетата на ризата на Дерек, за да се освободи от нежно ограничаващата я дреха, той я блъсна от себе си, като се усмихна широко и погледна към Сю Елън, която бе наблюдавала цялата сцена в нещо като шок.

— Как успяхте да избягате, след като всички останали бяха заловени? — попита той.

— Послушах съвета на Лорин. Тя каза, че най-доброто, което можем да направим, е да се върнем тук, така че ти да ни закриляш от Грегър и другите пирати.

Сините очи на Дерек светнаха от задоволство, докато ги местеше от Сю Елън към Лорин. Като напрягаше всички усилия, Лорин напомни на себе си, че Дерек е търговец на бели роби — мъж, който печели от продажбата на жени — и най-доброто, което можеше някога да бъде, е да остане по-малкото зло от Грегър и екипажа му.

— Вие би трябвало да сте в безопасност тук — каза Дерек. — Пиратите сега празнуват. Докато си седите кротко и далеч от прозорците и вратата, стражата няма да ви види. По-късно бих могъл да съобщя, че самият аз съм ви пленил.

— Аз няма да се върна в бамбуковия затвор — прошепна Сю Елън, сякаш изявлението й бе клетва, която няма да бъде нарушена. — Не мога да се върна. Ще полудея, не виждате ли? И минута повече не мога да прекарам там.

Лорин взе ръката й и я стисна окуражително.

— Няма да има нужда да се връщаш. Аз ти обещах това, помниш ли?

Сю Елън се усмихна в отговор, но в усмивката й нямаше много вяра. Тя сви нозе под себе си, когато отново седна в ъгъла на колибата, сякаш това бе единственото място на света, където се чувстваше в безопасност.

Лорин позволи на Дерек да я заведе за ръка към другия край на колибата, където, ако шепнеха, можеха да си осигурят известна степен на отделеност.

— Тя си е изкарала акъла от страх — отбеляза Дерек, като подпря гърба си на стената и гледаше през рамото на Лорин към Сю Елън. — Как успя да избягаш?

— Стражата заспа. Аз се преоблякох в твоята риза и тръгнах към жените. Повечето от тях не повярваха, че ще бъдат в по-голяма безопасност с теб, отколкото оставени сами на себе си, така че отказаха да се завърнат. Само Сю Елън ме послуша.

— Тя е единствената свободна сега.

— Как така свободна — поправи го рязко Лорин. — Тя е твоя пленница.

— Като съм толкова лош, защо се върна при мене? — изстреля жлъчния си въпрос Дерек, като се почувствува изморен от това да се сражава с всеки, а сега и с Лорин.

Тя се извърна от него. Беше смешно да се предполага, че той може да представлява нещо друго, освен зло! Щом влезе в колибата и я видя, сините му очи буквално заблестяха от щастие и моменти като този караха Лорин да забравя какъв човек всъщност е той.

Той я обърна със сила към себе си, като притисна тялото й толкова близо до себе си, че гърдите й останаха нежно приласкани към желязната повърхност на неговите.

— Погледни ме! — просъска той през стиснати зъби. — Нима трябва да те нашибам с дръжката на камшика, преди да повярваш в това, което казвам?

Тъмните очи на Лорин изпускаха пламъци на необуздана омраза, докато слушаше тези думи. Тя отвърна на строгия поглед на Дерек, а нежните й ръце бяха свити в гневни юмруци.

— С дръжката на камшика, а? Предполагам, че това твое действие няма да ме учуди, като имам предвид що за човек си!

Дерек я притисна безмилостно. След всичките тревоги и опасности, които бе преживял, откакто Лорин го бе напуснала, сега бе толкова хубаво да притежава топлото й пищно тяло, което се огъваше в ръцете му, твърдите й обли гърди до своите, ароматът на кожата й изпълваше ноздрите му и го замайваше.

Той чувствуваше нарастването на възбудата си и знаеше, че ще трябва да се отдалечи от Лорин, за да не разбере тя истинската степен на щастието му, че я вижда отново.

— Успокой се, Лорин — каза Дерек, като се усмихна насила, а очите му трепнаха зловещо. — Сю Елън има нужда от почивка и ако погледнеш, ще видиш, че точно в този момент тя, хм, върху нашето легло…

Лорин погледна през рамо и въздъхна. Сю Елън се бе проснала върху леглото на една страна с лице към стената. Лорин се превъртя отново в ръцете на Дерек, като безуспешно се опита да увеличи разстоянието между него и себе си. Топлината, която идваше от гърдите на Дерек, обливаше чувствителните зърна на нейните и от това й ставаше хубаво, но точно от подобно хубаво Лорин бе решила да стои по-надалеч.

— Това не е нашето легло — възпротиви се тя строго. — Може би някога и да е било, но сега определено не е.

— Така ли? — повдигна русите си вежди над святкащите си сини очи Дерек, като се усмихваше подигравателно. — И ти си толкова озлобена, че зърната на гърдите ти изобщо не искат да щръкнат, нали?

Лорин почервеня. Тя почувствува как топлината облива шията й, раменете и лицето и точно в този момент мразеше Дерек много повече, отколкото някога бе мразила, когото и да било.

— Да — просъска тя, ядосана и на него, и на себе си за това, че има такова предателско тяло. — Добре де? Вярно е! И какво от това? Това няма нищо общо!

— Грешка — има общо! — Гласът на Дерек ставаше все по-дълбок и лявата му ръка я притегляше все по-близо.

Дясната се плъзна по-нежната извивка на гърба й и обхвана ханша й, като притисна твърдата мускулеста плът под собствената му копринена риза. Тя затвори за кратко очи, като потисна стон на задоволство. Знаеше дълбоко в сърцето си, че жадува допира на Дерек, но знаеше също така, че именно този допир замъгляваше точната й преценка, както и способността й да разграничава доброто от лошото.

— Недей — прошепна Лорин и отдръпна лицето си от него, когато той отново потърси, устните й с езика си. — Дерек, недей… Сю Елън… тя е толкова наблизо.

— Заспала е — отговори Дерек и чувствуваше горящата си кръв във вените. — Тя няма значение. Нищо няма значение точно сега, освен мен и теб и този наш общ момент, който имаме.

Той се опита отново да целуне устните й, но тя избягна целувката, като обърна лицето си. Когато той докосна леко копринената извивка на шията й, а езикът му остави влажна диря до меката част на ухото й, Лорин отново изстена, като се огъна в обръча на ръцете му и трепереше, докато страстта я обхващаше, подклаждана от допира и милувките на човека, когото би трябвало да мрази.

— Престани — прошепна неубедително молбата си Лорин, когато той пое между устните си нежната чувствителна мека част на ухото й и започна да я смуче. Същевременно дясната му ръка се плъзна под ризата на Лорин и започна да притиска голото й задниче, като я караше да се отпусне съвсем върху бедрото му. — Проклет да си, Дерек! Не искам да правиш това!

Той се засмя нежно, като започна да движи тялото си леко и еротично. Отначало Лорин не придаде значение на това, но изведнъж се почувствува ужасно възбудена. Той продължаваше да я притиска здраво към себе си с бедро между краката й. Чувствуваше гладката коприна върху влажната пламтяща плът на всеобразния край на нейните бедра, трептящите зърна на гърдите й, сплескани върху желязната му мускулеста гръд.

— Искам те веднага — прошепна Дерек, като хапете нежно ухото й. Той продължаваше да я гали, като накара пръстите си да докоснат леко влажния отвор на Лорин. Въздишката й го убеди, че тя не притежаваше имунитет срещу чара му, но той все още търсеше безпрекословното й капитулираме, преди да продължи по-нататък. Дерек не беше, както предполагаше Лорин, изнасилвач и никога нямаше да бъде.

Един вътрешен глас шепнеше на Лорин. „Той е пират! Купува и продава жени и ако си мислиш нещо друго, просто лъжеш сама себе си!“ Обаче и друг глас се обаждаше: „Ако го отхвърлиш, той ще те насили. По-добре се отдай и живей, за да продължиш да се бориш.“ — Лорин затвори очи и се опита да мисли ясно и събрано, за да разграничи нещата, които знаеше за Дерек, от подозренията си, да разграничи какъв всъщност беше, от това, което тя вярваше, че той е. Важно беше и да не позволи на обхваналата я чувственост да се отрази върху преценките й.

Тя усети, че прегръдката на Дерек отслабва и после ръцете й, сякаш не бяха нейните, се обвиха около врата му.

Имам право да се чувствувам привлекателна и желана. Имам това право, заяви тя убедително пред себе си.

— Нямам ти доверие — прошепна Лорин, като погледна през рамо към Сю Елън, която продължаваше да спи дълбоко. — Съвсем ти нямам доверие.

— Не разговаряме за доверие, милейди — отговори Дерек, като лекичко захапваше гладката плът на шията й. Всичко, което трябва да знаеш сега, е, че можеш да ми имаш доверие в едно — аз отново ще те накарам да се почувствуваш на върха и когато се намираш там, ще знаеш, че си родена, за да лежиш в обятията ми и да отговаряш на ласките ми.

Арогантността му беше отвратителна, но неговото желание бе нещо, на което тя не можеше да устои. Защото Лорин имаше доверие на способността на Дерек да възбуди тялото й сякаш е покосено от треска. Лорин се размърда леко, като разтвори голите си крака и завъртя ханша си така, че да застане под точен ъгъл спрямо Дерек. Поканата бе неизречена, ненатраплива, но ясна и трябваше ли Лорин да продължава да отрича, че жадува ласките на Дерек.

— Кажи ми, че искаш да спра, и аз ще го направя веднага — прошепна Дерек с устни близо до ухото на Лорин. Пръстите на лявата му ръка очертаваха овала на ханша на Лорин под копринената риза, а дясната му ръка се плъзгаше бавно нагоре и надолу между бедрата й, като винаги се приближаваше до най-чувствителното място на Лориното тяло, без обаче да допира влажния пламтящ цвят на нейната женственост.

— Ис… кам… — каза Лорин, преди да се свие гърлото й и да й бъде невъзможно да говори.

— Какво, Лорин? — продължи Дерек. Пръстите му бяха стигнали много високо по бедрата й и почти докосваха трептящия отвор. — Ако не ми кажеш, как ще знам?

В този момент тя го мразеше. Как би знаел? Ами по същия начин, както изглежда, знаеше всичко за тялото й — интуитивно, инстинктивно и с безпогрешна точност. Тя мразеше арогантността му, мразеше самоувереността му и определено ненавиждаше собствените си променливи настроения, що се отнася до тялото й и нещата, които бе способна да чувствува.

— Искам ти — каза тя, като навлажни с върха на езика устните си, които бяха пресъхнали — да…

Всичко, което трябваше да направи, беше да довърши това изречение и Дерек щеше да махне ръцете си от трескавото й тяло и да я остави на мира. Това поне беше обещанието му и какъвто и да беше, той й бе обещал, че няма да я наранява. И досега бе удържал на думата си.

— Искаш аз да направя какво? — разтърси я Дерек.

В мига, когато отказът беше на върха на езика й, Дерек я докосна, като придвижи ръката си така, че пръстите му погалиха леко по дължина нейната пламтяща женственост, като се спряха за малко на върха, за да потъркат сърцевината на най-силната й чувствителност. И когато това се случи, отказите и протестите умряха неизказани в Лорин, докато тя потъваше в чистото блаженство.