Робин Гидиън
Страстната робиня на пирата (12)

Дванадесета глава

— Дай ми дрехите, или кълна се в Бога, ще ти изтръгва сърцето! — каза Лорин и грабна камата, която лежеше на дъното на кануто, до стъпалата й.

— След малко — каза Дерек. — Дай да видя книгата, която открадна. Щом ти беше толкова важно да я мъкнеш през гората цяла нощ, добре е да я поразгледам.

Лорин за малко да му я даде. Посегна да вдигне книгата, но се спря и усмихнато каза:

— Изглежда, стигнахме до задънено положение. В теб са дрехите ми, а в мен е книгата.

Лорин съзнаваше, че не бива да си доставя удоволствие с такива закачки. Това отчаяно нощно бягство на живот и смърт, в което клоните изподраха раменете и краката й, гласовете на настървените мъже, които ги преследваха да ги убият целият този ужас бе изострил усета й за това колко крехко нещо е животът и колко безценни са удоволствието и щастието. Тя никога не бе искала да изпитва каквито и да било положителни чувства към мъжа, който я бе заловил — Дерек Йорк, — нито се бе опитвала да забележи нещо хубаво в характера или вида му.

Но напоследък на Лорин й се бяха случили доста неща, които изобщо не бяха влизали в плановете й, а това беше нещо, с което не можеше да се примири.

Това бягство, за да спасят живота си, за свободата си, беше отминало поне засега, а Лорин все още бе изпълнена с енергия и вълнение, които трябваше да се изразходят. И тъкмо сега те се насочиха към златокосия мускулест мъж със закачливата усмивка и хладен син поглед, който я обхождаше с интимно одобрение.

— И какво, смяташ само да си седиш там и да ме гледаш ли? — попита Лорин и усмивката й стана неширока.

— Това не е най-лошият начин, по който съм си губил времето.

— Някой може да ни види… по-добре да продължаваме.

Дерек се огледа наоколо с каменно сериозна физиономия. На всички страни нямаше нищо друго, освен мили син океан.

— Не, не ми изглежда много вероятно.

— Ако се нахвърля върху теб с тази кама, няма никой, който да те защити. — Лорин повъртя ножа в ръката си, без да отмества поглед от Дерек. Тя се обърна още малко към него, все така прикривайки с ръка голата си гръд. — Ще бъдеш безпомощен… напълно зависим от милостта ми.

Дерек наистина искаше да види книгата, която Лорин беше отмъкнала. Толкова дълго бе търсил поне някакъв знак за това, къде може да е сестра му, че се чудеше на себе си защо сега просто не заповяда — истински да заповяда — тя да му даде книгата, за да види има ли някакъв ключ към местонахождението на заловената му поробена сестра.

— Дай ми дрехите, Дерек — продължи Лорин. Тя се изви още, вече почти с лице към него. Сърцето й се разтуптя и за пръв път изпита остро желание да бъде с Дерек направо там, насред океана, в това старо кану, което бяха откраднали.

— Дай ми книгата.

Тя се извърна към Дерек и камата се изплъзна от ръката й и падна, прозвънтявайки, на дъното на кануто. Дерек проследи с очи камата и когато погледна отново Лорин, ръката й не беше пред гръдта й. Тя видя как сините му очи потъмняват от нарастващо желание, това усили нейната и без това разпалваща се страст.

— Успяхме! — каза тя със задъхан шепот, в който прозвучаха дрезгави нотки. Знаех, че ще успеем.

Тя се смъкна на колене и бавно се приближи към него. Зърната й се напрегнаха и набъбнаха; слабините й откликнаха с топлина и влага на желанието на този мъж и това усещане й беше приятно.

— Знаех си, че няма да ни хванат. Знаех, че няма да допуснеш да попадна в ръцете им.

Дерек се опита да заговори, но устата му не можа да произнесе и звук. Той знаеше, че с целувки и ласки може да я накара да го пожелае; нейното бавно приближаване, толкова ясно в намеренията си, тъй грациозно чувствено, предизвикваше у него най-еротичното чувство, което някога бе изпитвал. Другите му партньорки винаги бяха пасивни, те играеха ролята на прелъстени, но никога на прелъстителки. В аристократичното английско общество, към което той принадлежеше, поведението на Лорин щеше да бъде смятано, дори от най-преситените мъже, за крайно своеволно и недопустимо. Но точно в този момент Дерек осъзна, че тази жена беше съвсем различна от другите, които бе познавал, за които бе чувал или е могъл да срещне някога. Внезапно всички стари правила трябваше да се променят — те просто не подхождаха на омайната Лорин Мастърс.

Докато тя се приближаваше, Дерек се почувствува доста глупаво, като онемял юноша, впуснал се в първото си пътешествие в царството на секса.

Когато Лорин, коленичила внимателно на дъното на кануто, разтвори коленете му, на Дерек за миг му спря дъха. Остави настрани веслата, всички негови инстинкти просто викаха да вземе Лорин в обятията си. Но едно тънко, странно гласче в съзнанието му прошепна да изчака, за да види какво още ще изпита.

— Моето семейство не би те одобрило — каза Лорин и премести поглед от лицето на Дерек към увеличаващия му се фалос, издуващ тъмните му бричове. Тя се доближи още повече. Ръцете й се плъзнаха по бедрата му. Тя навлажни пълните си устни с връхчето на езика си. Гърлото й беше стегнато, цялата гореше от желание. — А ако те интересува самата истина, и аз не те одобрявам. Но точно това сега наистина няма значение, нали? Точно сега нищо друго няма значение, освен теб… и мен… освен нас.

— Книгата… — успя да проговори Дерек с напрегнат глас. Ръцете му бяха побелели от силата, с която стискаше бордовете на кануто — … няма да ни избяга, докато свършим.

В гърлото й прозвуча опърничаво мъркане, каквото никога не бе издавала, и тя се изненада. Това беше самоуверен звук и въпреки че всичките й приятели вкъщи я смятаха за самоуверена, сега това, че тя проявяваше агресивност към похитителя Дерек, не би трябвало да й дава голяма самоувереност.

Той посегна към гърдите й, неспособен повече да се удържи, но Лорин го спря, преди да я докосне, и върна ръцете му на бордовете на кануто. Тя не знаеше още колко ще продължат куражът и увереността й, но знаеше, че ако Дерек я докосне, ще изгуби контрол, както ставаше винаги, когато той я докоснеше, а това тя не искаше да става. Поне не веднага.

Дерек преглътна, вкопчил се в грубите бордове на кануто.

— Какво, по дяволите, правиш, Лорин?

Тя дяволито му отговори по същия начин, както някога отговаряше на родителите си, когато бе извършила нещо забранено.

— Нищо — прошепна тя и прокара връхчетата на пръстите си по бедрата му.

Гледаше го в очите, когато дланта й стигна до издутината на бричовете му. Почувствува топлината, твърдата мъжественост, скрита в тях. Тя го стисна и очите му запримигаха от лудото удоволствие, което премина през него. Лорин измърка, започвайки да се наслаждава от това ново чувство на власт, контрола и при тази постепенна среща с него, от която потръпваше просто до мозъка на костите. Тя го стисна отново и усети как мъжествеността му запулсира силно с прилива на живата му кръв.

Ръцете й се плъзнаха нагоре, отдалечавайки се от обекта на нейното желание, по твърдата, плоска повърхност на стомаха и гръдния му кош, докато стигнаха до най-горното копче на ризата му. Без да откъсва поглед от очите му, тя умишлено бавно разкопча ризата му.

Лорин мушна ръце под ризата и жакета му и го разгърди. Не можеше да съблече съвсем, ризата му, без да го остави, за малко да свали канията на камата, затова изостави намеренията си, наслаждавайки се от вида на жилавите му мускули и светлата кожа, които сега и се разкриваха. С леко усилие тя издърпа ризата от панталоните му и разкопча последното копче. Тялото му беше гъвкаво, мускулите на раменете, гърдите, стомаха и бедрата бяха напрегнати.

— Ръцете ти всъщност не са много загрубели — каза тихо Лорин с небрежен тон, който не съответствуваше на учестените удари на сърцето й. — Но тялото ти е стегнато… стегнато и жилесто като на работник. Защо е така?

Тя пламна при мисълта дали Дерек е разбрал, че тя говори за цялото му тяло, а не за една конкретна част от него.

Всъщност не я интересуваше особено отговорът, който така и не получи. — Лорин подви нозе под себе си и се наведе напред, за да целуне гърдите му, след това се премести по-нагоре, за да целуне брадичката му. Брадясалото му лице боцкаше устните й, но това й харесваше — придаваше му земност, доста по-различна от впечатлението, което създаваха фините му конопени ризи и великолепно скроените му жакети.

Дерек пак понечи да я прегърне, но Лорин отново го спря. Върна ръцете му на бордовете на кануто и в това време го целуваше по врата. Тя изви гръб и връхчетата на гърдите й докоснаха стомаха му, тя цялата потръпна.

— Ти си толкова красив мъж — каза Лорин меко, като се отдръпна назад и седна на петите си.

Тя разгърна по-широко ризата на Дерек и го огледа преценяващо. Лекичко драсна с нокът зърната му и почувства как Дерек се напрегна.

Нямаше връщане назад от това, което трябваше да последва. Лорин погледна надолу към твърдата издутина на неговата мъжественост, изпъваща бричовете му.

Помисли си, че вече знаеше всичко за Дерек, но когато ръцете й се заловиха малко непохватно с колана и копчетата на панталона му, Лорин разбра, че всъщност никак не познава тялото на Дерек.

Той надигна бедрата си подканващо. Лорин се поколеба, увереността й изчезна при недвусмислената му подкана, но се върна така бързо, както бе изчезнала. Тя издърпа надолу бричовете и бельото му и той изскочи свободен. „Колко е голям“ — помисли си тя, установявайки отново този факт. Преглътна сухо, внезапно разколебана дали ще може да продължи.

Тя леко положи ръце на бедрата му и го погледна в очите.

— Не спирай — прошепна Дерек. — Моля те…

Тя го докосна колебливо, само с връхчетата на пръстите си. Дерек простена; фалосът му потръпна. Той се опита да каже нещо, но като не успя, дълбоко въздъхна. Лорин го хвана в ръка, чувствувайки топлината, силата, напористата твърдост на желанието му…

— Красиво… тяло — прошепна тя, опипвайки го с ръка. Тя се наведе напред и целуна гърдите му. — Красив… мъж!

Тя леко докосна с език зърната му. Фалосът му подскочи в ръката й. Като се наведе още по-напред, за да го целуне по устата, Лорин усети как твърдият връх на неговата мъжественост докосва гърдите й. Насърчена от явното му удоволствие, тя погали с връхчетата на гърдите си твърдия му фалос. Това й подействува изключително еротично. Докосването на неговата гореща мъжественост до чувствителните връхчета на гърдите й и предвкусваното задоволяване на желанието й я зашеметяваха.

Искаше й се да направи още нещо, да експериментира с този обект на желанието, който й откриваше света на екстаза, за чието съществуване не бе подозирала, преди да срещне Дерек. Искаше й се да го опознава, без да бърза, да го докосва, да го вкусва, да разузнае тайните на тялото му, както той бе изследвал нейните. Но когато тя помести между гърдите си мъжествеността на Дерек, той изстена и я притегли към себе си.

— Сега! — изсъска Дерек, стиснал зъби, хвана я през кръста с големите си силни ръце и я положи в скута си.

Тя усети как проникна в нея с дълго, плътно движение. Тя буйно отметна глава и усети краищата на смолисточерната си коса да докосват чувствителната плът под кръста.

С див, неудържим вик на екстаз тя се наниза на него, тръпнейки от наслада, докато той пулсираше горещо в нея.

— Целуни ме! — извика Лорин, заровила пръсти в косата на Дерек, притиснала лицето му към гърдите си, с нетърпимо желание да изпита това делирично усещане за което той я бе накарал да закопнее.