Джон Фаулз
Грешницата от Лайм Риджис (56) (Прелъстената от френския лейтенант)

Петдесет и шеста глава

„Нима възможно би било, Христе,

да видим за един-едничък час

душите на покойните; а те —

къде са? — как са? — казват ли на нас?“

Тенисън, „Мод“ (1855)

„Реномирано частно бюро за разследвания с най-изискана клиентела и ръководено еднолично от мистър Полаки. Връзки с британската и чуждата тайна полиция. Бързина и конфиденциалност. Деликатни и поверителни разследвания в Англия, на континента и в колониите. Доказателства за бракоразводни процеси и пр.“

Обява във вестник от средата на викторианската епоха

Ако не след седмица, то най-много след две тя ще се озове пред него… Започва трета седмица, но нея още я няма. Вината не е у Чарлс. Той я търси под дърво и камък.

Наел четирима детективи, той успя да стане вездесъщ. Не знам дали те работеха под едноличното ръководство на мистър Полаки или не, но наистина работеха усърдно, а и не можеше иначе, защото професията им беше нова — само от единадесет години — и бе обект на всеобщо презрение. Някакъв джентълмен, който през 1866 уби с нож един детектив, бе дори похвален. „Щом някои хора се разхождат насам-натам като разбойници, предупреждаваше «Пънч», трябва да си понесат последствията.“

Хората на Чарлс провериха най-напред в бюрата за наемане на гувернантки, но без резултат; после надникнаха в списъците на всички черковни училища. Наел карета, самият Чарлс прекара часове наред в безплодни обиколки из по-почтените бедни квартали на Лондон, като оглеждаше със зорки очи лицето на всяка срещната млада жена. Някъде тук трябва да се е настанила Сара — в Пекъм, Пентъквил, Пътни; и той претърси дузина еднакви квартали с чистички улици и къщи с по един прислужник или прислужница. Помогна на хората си да проучат и процъфтяващите новосъздадени бюра, които предлагаха работа на жени. Там вече се долавяше враждебност към всичко, свързано с потомците на Адам, защото върху тези служби мъжките предразсъдъци се стоварваха с най-голяма сила и те щяха да станат едни от най-важните разсадници на движението за еманципация. Макар и безплоден по отношение на единственото, което го интересуваше, мисля, че събраният по този начин опит съвсем не беше безполезен за Чарлс. Постепенно той започна да разбира по-добре чувството на Сара, че нейният пол е жертва на несправедливи социални предразсъдъци, които трябва да се премахнат. Една сутрин Чарлс се събуди много потиснат. Ужасяващата възможност да е станала проститутка — съдба, за каквато тя веднъж бе намекнала — му се струваше вече действителност. Още вечерта, изпаднал в паника, той отиде отново на същото място в Хаймаркет. Какво си е помислил кочияшът, не знам, но сигурно е сметнал клиента си за най-придирчивия човек на света. Обикаляха улиците цели два часа. Спряха само веднъж: под един фенер кочияшът бе видял червенокоса проститутка, но почти веднага две почуквания го накараха да продължи по-нататък.

Междувременно не закъсняха да поискат своя дан и други последици от това, че бе избрал свободата. Цели десет дни той не получи отговор на писмото си до мистър Фрийман, което най-сетне бе съчинил с хиляди мъки. След това заплашително му бе връчено на ръка и срещу подпис писмо от адвокатите на мистър Фрийман.

„Относно мис Ърнестина Фрийман

Сър,

По искане на мистър Ърнест Фрийман, баща на горепосочената мис Ърнестина Фрийман, Ви молим да се явите в кантората ни в петък, 15 часа. Ако не се явите, ще смятаме, че давате право на нашия клиент да предприеме по-нататъшни действия.

Обри и Багот“

Чарлс занесе писмото на своя адвокат. Кантората му се грижеше за деловите работи на семейство Смитсън още от осемнадесети век. Младият Монтегю, срещу чието бюро изповядалият се грешник седеше стеснително, бе малко по-възрастен от самия Чарлс. Двамата бяха учили заедно в Уинчестър, познаваха се добре и взаимно се уважаваха, макар да не бяха близки приятели.

— Какво ще рече това, Хари?

— Ще рече, момчето ми, че имаш дяволски късмет. Те се боят.

— Тогава защо ме викат?

— Няма да те оставят да се измъкнеш съвсем без нищо, Чарлс. Прекалено хубаво би било. Предполагам, че ще те накарат да направиш confessio delicti.

— Признание за вина?

— Точно така. Боя се, че те очаква някакъв гнусен документ, но единственото, което мога да те посъветвам, е да го подпишеш. Нямаш друг избор.

Същия петък следобед Чарлс и Монтегю бяха въведени в мрачната чакалня на една от сградите на адвокатското сдружение. Чарлс имаше чувството, че отива на дуел и Монтегю му е секундант. Накараха ги да чакат до три и четвърт, но тъй като Монтегю бе предвидил това предварително наказание, макар и изнервени, те се шегуваха, за да поддържат бойния си дух.

Най-сетне ги повикаха. Иззад едно голямо бюро се надигна нисък, сприхав на вид старец. Зад него стоеше мистър Фрийман, приковал в Чарлс леден поглед — кръвта ти да замръзне. Всякакво желание за шеги се изпари. Чарлс му се поклони, но не получи отговор. Двамата адвокати се ръкуваха набързо. Присъстваше и пети човек: висок, слаб, оплешивяващ мъж с пронизващи тъмни очи; като го видя, Монтегю едва забележимо потрепна.

— Познавате ли господин старши съветника Мърфи?

— Само по име.

Във викторианско време старши съветникът беше адвокат от много висок ранг; но съветникът Мърфи беше истински екзекутор — най-страшният в бранша на времето си.

Обри властно посочи два стола, на които пристигналите трябваше да седнат, после седна и той. Фрийман невъзмутимо остана прав. Докато Обри се ровеше из папки и книжа, Чарлс имаше време да попие, макар и неохотно, вдъхващата страх атмосфера, обичайна за такива места: дебелите книги, пергаментовите свитъци със зелени копринени панделки, зловещите папки на приключените дела, наредени на най-високите рафтове по стените на стаята като урни в претъпкан columbarium^[1].

Най-сетне старият адвокат ги изгледа строго.

— Според мен, мистър Монтегю, фактите около това отвратително разтрогване на годежа са неоспорими. Не зная как клиентът ви е представил действията си пред вас, но в писмото си до мистър Фрийман сам дава изобилни доказателства за вината си, макар че, както забелязах, се опитва с присъщото на себеподобните си нахалство да…

— Мистър Обри, подобен език при тези обстоятелства…

Мърфи изръмжа:

— Предпочитате ли да чуете езика, с който аз бих си послужил, и то пред съда, мистър Монтегю?

Монтегю преглътна и наведе очи. Старият Обри го погледна укоризнено.

— Познавах добре покойния ви дядо, Монтегю. Сигурен съм, че доста би поразмислил, преди да поеме защитата на довереник като вашия. Но да приемем, че сте направили изключение. Смятам, че това писмо… — и той го вдигна с два пръста като с щипци — … смятам, че това позорно писмо е нагла обида, утежняваща стореното вече голямо зло, не само защото в него се прави опит за самооправдание, но и заради пълното премълчаване на престъпната и низка връзка, която, както авторът му много добре знае, е най-черната страна от злодеянието му. — Той отправи свиреп поглед към Чарлс. — Вие, сър, може да сте мислили, че мистър Фрийман не е бил напълно осведомен за любовните ви похождения. Грешите. Известно ни е името на жената, с която сте влезли в прелюбодеяние. Имаме и свидетел на обстоятелствата, които са твърде възмутителни, за да ги споменавам.

Чарлс се изчерви. Очите на Фрийман го пронизваха. Можеше само да сведе глава и да проклина Сам.

— Моят довереник не е дошъл тук, за да защитава поведението си — обади се Монтегю.

— Значи няма да пледирате за невинност пред съда?

— Човек с вашето положение в професията ни би трябвало да знае, че не мога да отговоря на такъв въпрос.

— Ще пледирате ли за невинност, ако бъде предявен иск, или не? — намеси се отново Мърфи.

— Позволете да запазя правото си на собствено решение по този въпрос, сър.

Вълча усмивка разтегли устата на юридическия съветник.

— Решение взима съдът, мистър Монтегю.

— Може ли да продължим, мистър Обри?

Обри погледна старши съветника, който кимна строго в знак на съгласие.

— В случай като този не бих ви съветвал твърде енергично да се изправяте като защитник, Монтегю. — Той отново взе да рови из книжата. — Ще бъда кратък. Съветът ми към мистър Фрийман бе ясен. В дългата ми практика, в твърде дългата ми практика, това е най-позорният пример за непочтено поведение, с който съм се занимавал. Дори клиентът ви да не заслужава суровата присъда, която неизбежно ще получи, аз съм твърдо убеден, че неговото порочно поведение трябва да бъде изобличено за назидание на другите.

Той замълча, за да придаде по-голяма тежест на думите си. Чарлс съжаляваше, че не можа да удържи кръвта, нахлула в лицето му. Добре, че поне Фрийман гледаше вече надолу; но съветникът Мърфи знаеше много добре как да се възползва от ответник, който се изчервява. Лицето му прие иронично-садистичното изражение, което почитателите му сред младите адвокати оприличаваха на Горгона.

Обри продължи в друга гама:

— Но по причини, които няма да излагам, мистър Фрийман предпочете да прояви милосърдие, за каквото случаят не дава никакви основания. При известни условия засега той не възнамерява да възбужда съдебен процес.

Чарлс преглътна и погледна Монтегю.

— Сигурен съм, че моят клиент е благодарен на вашия.

— Въз основа на ценни съвети от страна на… — Обри се поклони на Мърфи, който кимна леко, без да отмества поглед от злощастния Чарлс — … съм изготвил писмено признание за вина. Трябва да ви уведомя, че решението на мистър Фрийман да не възбужда делото зависи единствено от това дали вашият клиент ще подпише този документ тук и пред всички присъстващи.

— Мога ли да поговоря пет минути насаме със своя клиент?

— Крайно съм изненадан, че смятате какъвто и да е разговор за необходим. — Обри понаду бузи, но Монтегю не отстъпи. — Добре тогава, добре. Щом трябва.

Така Хари Монтегю и Чарлс се озоваха обратно в мрачната чакалня. Монтегю прочете документа, после го подаде иронично на Чарлс.

— Ето ти лекарството. Ще трябва да го преглътнеш, драги.

Докато Монтегю гледаше през прозореца, Чарлс прочете признанието за вината си.

„Аз, Чарлс Олджернън Хенри Смитсън, напълно доброволно и ръководен единствено от желанието да разкрия истината, признавам, че:

1. Встъпих в брачен договор с мис Ърнестина Фрийман.

2. Невинната страна (споменатата мис Ърнестина Фрийман) не ми даде какъвто и да е повод да наруша тържествения си договор с нея.

3. Преди годежа си с нея бях напълно осведомен за общественото й положение, за характера, зестрата и бъдещото й състояние. Никакво последвало обстоятелство за гореспоменатата мис Ърнестина Фрийман не противоречеше и не отменяше по никакъв начин онова, което ми бе казано.

4. Наруших договора без уважителна причина или каквото и да е друго основание извън собствения ми престъпен егоизъм и невярност.

5. Влязох в тайни връзки с личност на име Сара Емили Удръф, живееща в Лайм Риджис и Екситър, и се опитах да укрия отношенията си с нея.

6. Поведението ми през цялото време беше непочтено и така завинаги се лиших от правото да бъда смятан за джентълмен.

Признавам освен това правото на засегнатата страна да заведе срещу мен процес sine die^[2] и без давност или условия.

Признавам правото на засегнатата страна да използва този документ, както пожелае.

Слагам подписа си по собствена воля, с ясното съзнание относно изброените условия, признавайки напълно поведението си, без каквато и да е принуда и без правото да променям, да оборвам, да възразявам или да отричам, сега или впоследствие, която и да е от гореспоменатите точки.“

— Нищо ли няма да кажеш?

— Предполагам, че е имало спор по текста. Никой юрист не би се съгласил веднага да включи шеста точка. Ако се стигне до съд, с основание може да се повдигне възражението, че колкото и да е глупав, един джентълмен не би направил подобно признание освен под натиск. Защитникът може много добре да се възползва от това. То е наистина в наша полза. Изненадам съм, че Обри и Мърфи са го допуснали. Мисля, че идеята е на таткото. Иска да те унижи.

— Каква подлост!

За миг той като че ли щеше да скъса листа на парченца. Монтегю внимателно го отне от ръцете му.

— Законът не се интересува от истината, Чарлс. Би трябвало вече да си го разбрал.

— А какво, по дяволите, значи това „да го използва, както пожелае“…

— Може да значи, че документът ще се публикува в „Таймс“. Имаше, струва ми се, нещо подобно преди две години. Но доколкото разбирам, старият Фрийман не иска да вдига много шум. Иначе щеше да те изправи пред съда.

— Следователно трябва да подпиша.

— Ако искаш, мога да се върна и да настоявам за промяна на формулировките — така че да си запазим правото да обжалваме при смекчаващи вината обстоятелства, ако се стигне до съд. Но горещо те съветвам да не го правиш. В случая самата острота на документа ще те защити по-добре. Най-добре ще бъде да приемем условията им. После, ако трябва, ще твърдим, че цената е била безбожно висока.

Чарлс кимна и те се изправиха.

— Има още нещо, Хари. Искам да разбера как е Ърнестина. Него не мога да попитам.

— Ще се опитам да поговоря със стария Обри после. Не е чак такова магаре, но трябва да се прави на такъв заради таткото.

И така те се върнаха; признанието бе подписано — най-напред от Чарлс, после от другите. Всички стояха прави.

Настъпи миг на неловко мълчание. Най-сетне мистър Фрийман заговори:

— А сега да не смееш повече да се изпречваш на пътя ми, мошенико. Защо не бях по-млад! Ако…

— Драги мистър Фрийман!

Острият глас на стария Обри накара клиента му да млъкне. Чарлс се поколеба, поклони се на двамата адвокати и излезе, следван от Монтегю. Навън Монтегю му каза:

— Почакай ме в каретата.

След минута-две той седна до Чарлс.

— Тя е добре, доколкото може да се очаква при такива обстоятелства. Това бяха думите му. Даде ми да разбера също какво смятал да прави Фрийман, ако пак тръгнеш да се жениш. Щял да покаже това, което току-що подписа, на следващия ти тъст. Има намерение да те остави ерген за цял живот.

— Така и предполагах.

— Старият Обри ми каза между другото на кого дължиш отърваването си под гаранция.

— На нея ли? И това го предполагах.

— Ако останело на таткото, Шейлок щял да си вземе фунта месо. Но в това семейство очевидно командва младата дама.

Каретата измина още стотина метра, преди Чарлс да заговори отново:

— Опозорен съм за цял живот.

— Драги ми Чарлс, щом се правиш на мюсюлманин в света на пуританите, не можеш да очакваш нищо друго. Като всеки мъж, и аз обичам хубавите женички. Не те упреквам. Но не ми разправяй, че не знаеш как се плаща за подобно нещо.

Чарлс мрачно гледаше слънчевата улица, по която се движеха.

— Бих предпочел да съм мъртъв.

— Хайде тогава да отидем на „Верей“ и да видим сметката на един-два омара, за да ми разкажеш за загадъчната мис Удръф, преди да си умрял.

 

 

Мисълта за унизителната процедура потискаше Чарлс дни наред. Той отчаяно искаше да замине за странство, никога повече да не види Англия. Клубът, приятелите… как би могъл да се яви пред тях. Даде най-строги нареждания: няма го вкъщи за никого. Единствената му цел бе да издири Сара. Един ден детективите откриха някаква мис Удбъри, току-що назначена в девическото училище в Сток Нюингтън — с кестенява коса, сходна с описанието, дадено от него. Чарлс прекара един мъчителен час пред училището. Мис Удбъри излезе, повела ученичките в индийска нишка. Тя само бегло напомняше на Сара.

Дойде юни, необикновено хубав. Накрая на месеца Чарлс реши да преустанови диренето. Детективите не губеха надежда, но тях ги интересуваше главно възнаграждението. След Лондон претърсиха Екситър; изпратен бе дори човек дискретно да събере сведения в Лайм и Чармът; всичко бе напразно. Една вечер Чарлс покани Монтегю на вечеря в жилището си в Кенсингтън и съвсем откровено, обезверен го попита какво да прави. Монтегю му отговори без колебание: да замине за странство.

— Но каква е била целта й? Да ми се отдаде… и после да ме отхвърли, сякаш не съм представлявал нищо за нея.

— Прости ми, но много вероятно е точно това да е истината. Защо онзи доктор да не е бил прав? Сигурен ли си, че не е била обладана от някаква разрушителна мъст? Да съсипе бъдещето ти… Чарлс, да те докара дотам, докъдето вече си стигнал?

— Не мога да го повярвам.

— Но волю-неволю трябва да го повярваш.

— Въпреки всичките си измислици и лъжи тя беше откровена… и честна. Може да е умряла. Тя няма пари. Няма близки.

— Ами да изпратя някой чиновник да провери в моргата.

Чарлс прие разумния му съвет едва ли не като обида, но на другия ден го послуша. Сред умрелите нямаше никаква Сара Удръф.

Той се повъртя още седмица, после една вечер изведнъж реши да замине за странство.