Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (97)

Глава 94

— Много ви благодаря, че дойдохте, Фабиана — казах. — И ви обещавам, че докато давате показания…

— Не съм променила намеренията си. Няма да давам никакви показания. Но дойдох да ви дам нещо друго — рече и извади от джоба си сгъната страница от вестник.

Разгънах я — пожълтяла страница с малки обяви от „Маями Хералд“. Дъхът ми спря, като забелязах датата в горния ъгъл: 19 юни 1993 г. От многократното препрочитане на материалите по делото знаех, че това е денят след отвличането на Тара Фостър.

— Какво означава това, Фабиана? — попитах, а окото ми продължаваше да се рее по колонките с обявите.

Фабиана взе листа от ръката ми и го обърна. При което моментално забелязах снимката най-отдолу. Група хора, седнали на трибуна до басейн с жена по неопренов костюм и някакви делфини. А под снимката, текст: „Вчера флоридчани търсеха спасение от жегата и на Аквариума в Маями“.

— На снимката ни има и двамата с Джъстин — обясни Фабиана. — Ето ни тук, на първия ред. Права бяхте. Излъгах.

Вгледах се по-внимателно в снимката. Наистина беше така. Макар и трудно, Джъстин и Фабиана можеха да бъдат разпознати сред седналите на първия ред.

— Чарли! — провикнах се и му подадох страницата. — Дръж се да не паднеш! Гледай какво има тук!

Той грабна вестника от ръката ми, погледна снимката, обърна внимание на датата.

— Йессс! — ухили се тържествуващо. — Дългоочакваният пробив!

— Достатъчно ще е да го покажете на властите, за да разобличите лъжата ми — каза Фабиана. — И те ще пуснат Джъстин, нали?

— До пускане няма да се стигне, Фабиана — отвърна Чарли. — Нещата не са толкова прости. Това тук ще ни е страшно полезно, но не отменя необходимостта да дойдете с нас в Талахаси и лично да го внесете. Ще се наложи и показания да дадете.

— Но аз категорично не желая да го направя — обяви с леден тон Фабиана.

— А защо не? — поинтересува се Чарли.

— Нина? — погледна ме Фабиана. — Може ли да си поговорим насаме?

Дадох знак с очи на Чарли да изчезва.

— Е, аз ще се поразходя из коридора — рече той.

— Не ме упреквай — замоли ми се Фабиана, след като Чарли излезе.

— Нямам такова намерение, Фабиана.

— Преди седемнайсет години забременях от Джъстин. А той каза, че не му било време да се сдобива с жена и бебе, но ако… съм го махнела, щял впоследствие да се ожени за мен. Купи ми дори годежен пръстен. И аз се съгласих. Не исках да убивам бебето си, но още по-малко исках да загубя Джъстин. И чак три месеца по-късно научих от една приятелка, че Джъстин ми изневерявал. И то не с една жена, а с няколко.

Ох, изпъшках наум. Тоя Джъстин наистина яко я беше пренебрегвал.

— Та когато след толкова години детективите ми казаха, че Джъстин си е признал за секса с Тара Фостър в затвора, повторно изживях целия ужас, омразата и болката. Затова излъгах. Исках да си го върна на Джъстин за всичко, което ми беше причинил. И сега, след толкова още време, най-малко желая да разкрия цялата тази гадост пред света. Надявам се, че ме разбираш. Да не говорим, че и на мен сигурно ще ми наложат някакво наказание за лъжливите ми показания.

— Така е, Фабиана. Но друг начин няма. Не е нужно да обясняваш подробно защо си лъгала. Достатъчно е да признаеш, че си излъгала и че Джъстин наистина е бил с теб през целия ден.

— Не можеш ли ти да свършиш тази работа? — затвори очи Фабиана.

— Няма начин, Фабиана. Давам си сметка колко трудно ще ти е да дадеш нови показания, но представи си само как ще се чувстваш, ако не се явиш и екзекутират Джъстин. Да живееш с тази болка седемнайсет години не е никак малко. Време е да се освободиш от нея.

Фабиана тежко въздъхна.

— Вие ще присъствате ли?

— Разбира се — рекох.

— Окей — каза. — Май нямам друг избор. Ще го направя.