Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (39)

Глава 36

Върнах се при мотопеда си и само след двайсет минути си бях у дома. Забих право в килера до спалнята и свалих един куфар. Отворих го на пода още в килера и взех да хвърлям в него бельо, ризи, джинси.

Погледнах към голямата бяла кутия на най-горния стелаж, която съдържаше сватбената ми рокля, и завъртях глава. Тя остава. Подарявам ти я, Питър!

С автобус на „Грейхаунд“ щях само за някакви си четири-пет часа да стигна до Хоумстед — родното ми градче във Флорида. Мама можеше да я няма, но все още познавах хора там. Имах и една пралеля, при която можех да отседна някой и друг ден. Вдигнах слушалката да си поръчам такси. Сигурно нямаше да е проблем да си намеря работа в местния магазин на „Гап“, където вече бях работила няколко лета, поне докато си изясня накъде да поема.

И пуснах слушалката върху вилката.

Чакай малко! Какви ги върша и аз? Та нали това ще е първото място, на което Питър ще ме потърси.

Понеже приемах за даденост, че Питър чисто и просто ще преглътне заминаването ми. Но нали бостънското ченге каза, че когато жена му се опитала да се измъкне, той започнал да я преследва? Хванах се с две ръце за главата и приседнах на ръба на леглото.

Такова бъдеще ли чака и мен? Нима Питър и мен ще вземе да преследва? И да ме пречука по време на инсцениран обир?

И запуших с длан устата си.

Чакай! Не!

Щеше да ме сполети същото, което бе сполетяло и Елена.

Тя и работникът от бензиностанцията изобщо не са били убити от някакви хора от Ямайка. А от Питър.

Ето че всичко си идваше на място. Питър разстрелва Елена с картечния пистолет от яхтата и измисля историята с въоръжения обир.

И сигурно всичко е свързано с наркотици. Което пък обяснява намесата на ФБР. Тоест те разработват Питър!

И както си седях на леглото, си дадох сметка, че всичко това е самата истина. Абсолютно. Не можех да се начудя до каква степен на отрицание бях стигнала.

Питър не е никакъв мой герой. И не е най-голямата любов в живота ми. Той е корумпирано ченге и контрабандист на дрога, а освен това — и жесток, безмилостен убиец.

И какво ще правиш сега, русалке? — попитах се и се проснах по гръб на леглото. Полежах така известно време с втренчен в тавана поглед.

После пак седнах и извадих картичката на агента от ФБР. И взех да я въртя между пръстите си, без да откъсвам очи от телефона. Дали да не му се обадя? Той поне знае доколко съм закъсала. И е в състояние да ми помогне. Нали така каза. В никакъв случай — чукнах се с картичката по челото. Понеже тогава всичко ще излезе наяве. Какво направих… И после как двамата с Питър се отървахме от трупа на Рамон Пеня.

Хванах с две ръце корема си. Вече беше понараснал и си представих как ще родя в затвора.

Невероятно! Смачках картичката и се свих върху леглото. И на ФБР не идеше да се обаждам. Със същия успех можех да си поръчам такси до най-близкия затвор.

Мина повече от час, преди да измисля трети вариант какво да предприема. И как точно да го изпълня. Абсолютно луда идея.

И точно в мой стил, рекох си и станах.