Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (106)

Глава 103

Двайсет минути по-късно тълпата от Малъри Скуеър ни изпрати с рев, сякаш бяхме някакви знаменитости, и луксозната яхта се устреми към залязващото слънце.

Капитанът наду сирената. Извърнахме се и едва различихме силуета му, който ни махаше с ръка иззад тъмните стъкла на мостика. Чарли ме прегърна и двамата вдигнахме приветствено към него чашите си с шампанско.

— Давай, рожбо, разхвърляй се! Не губи ценно време! — изрева откъм брега чернокож красавец, свил длани като рупор около устата си.

— Хайде, Нина, направи удоволствие на човека — подсети ме Чарли.

— Ти, драги, откъде си сигурен, че той имаше предвид мен? — захихиках аз.

Чарли също се разсмя и извади от джоба на якето си шепа картички — визитки на хора от медиите, връчени му по време на пресконференцията пред затвора след отлагането на смъртната присъда на Джъстин. Допи си шампанското и взе да вкарва номерата в джиесема си.

— Уху! Я гледай, пиленце, кои били тук! Продуцент на Лари Кинг. Човек от „Ванити Феър“. А пък Хералдо Ривера ми е сред номерата за бързо избиране. Така че „Хоум енд Гардън Телевижън“ имат вече много здраве. Току-виж, вместо това ми възложат някое шоу с възстановки на съдебни процеси. Как ти звучи „Съдията Чарли“? Най-после да дойдат и моите петнайсет минути слава. Откога ги чакам!

Наблюдавах засмяна как носът пори изумрудените вълни. Вятърът съвсем оплете косите ми, но изобщо не ми пукаше. Носехме се право срещу почервеняващото слънце. Имах чувството, че почти съм се върнала към човечеството.

Допих чашата си и си налях повторно. Вдигнах я към устните си.

За мое здраве, рекох си.

Но както свалях чашата, изведнъж ми се зави свят. Примигах и разтърках очи. Само морската болест да не ме хване!

— Май ще трябва по-полека да я карам до ордьоврите, а? — казах.

И в този момент усетих как наистина ми се зави свят и главата ми се замая. Примигах, но вече нищо не виждах ясно пред себе си.

— Чарли? — успях да изрека и да се хвана за парапета.

Извърнах се, когато чух мощно тупване зад гърба си.

Чарли бе паднал от стола и лежеше по очи върху полираната палуба. Джиесемът лежеше до ръката му, а визитките се носеха наоколо като есенни листа.

Надвесих се от стола си да видя по-ясно какво е станало, но изгубих равновесие и се свлякох и аз на палубата. Помъчих се да се изправя на колене, но ми призля. Проснах се по корем и загълтах жадно въздух.

Успях да извия глава към тъмните стъкла на мостика. Капитана го нямаше. Но вратата на мостика се отвори само след секунда, преди да се бях осъзнала. Нещо издрънча тихичко, после се чуха цъкания и в един момент на палубата се появи сладко кученце. От породата Джак Ръсел териер.