Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (103)

Глава 100

Бях все още свита и на път да припадна, когато в смъртната зала оглушително избръмча звънец.

От другата страна на стената санитарят се втурна заедно със свидетелстващия лекар към Джъстин. Лекарят дръпна рязко тръбичките и по пода потекоха тънки струйки жълта течност и кръв. Санитарят се върна и даде знак на охраната. След секунда те изтъркаляха бързо носилката от залата, следвани по петите от лекаря.

— Какво става? — Чарли се втурна и заблъска по стъклото.

Само след трийсет секунди вратата на залата с наблюдаващите се отвори. Влезе старши надзирателят Мичнър.

— Всичко е наред — каза, а гърдите му свистяха. Високият възедър мъж се беше изпотил, лицето му пламтеше. — Първото лекарство беше само упойка. Още не бяха подкачили втория дозатор. Така че на Джъстин му вкараха единствено упойката. Нищо му няма.

Двамата репортери рипнаха и се развикаха в един глас.

— Не може да бъде — рече застаналият до мен Чарли. — В тоя щат и екзекуциите са им толкова наред, колкото и изборите^[1].

— Много ви моля да запазите спокойствие. Току-що получих съобщение от губернатора Скот Страуд — обяви старши надзирателят и вдигна над главата си лист хартия. — „Днес реших да отложа за срок от шест месеца екзекуцията на Джъстин Харис, намиращ се понастоящем в отделението за осъдените на смърт в щата Флорида — зачете Мичнър. — Решението ми е продиктувано от необходимостта окръжният прокурор и разследващите случая да съберат и анализират внимателно всичката нова информация, представена пред комисията по помилванията. След като проверих най-щателно въпросната информация и се консултирах с щатския главен прокурор и комисията по предсрочно освобождаване, стигнах до извода, че екзекуцията не следва да се състои до разгласяването и прегледа на въпросната информация.“ Това е всичко — въздъхна главният надзирател.

Чарли се тръшна върху един от сгъваемите столове и отпусна глава между коленете си.

— Искам да чуя повторно уверенията ви, че Джъстин е добре — вдигна той поглед към старшия надзирател.

— Дежурният лекар твърди, че пулсът му е нормален. Просто му трябва да отспи упойката. Сега го вкарват в амбулаторията.

Чарли шумно издиша, после се изправи и обърса сълзите от очите си. А аз го прегърнах.

— Значи, успяхме? — прошепна той с плаха надежда. — Нима наистина успяхме?

След минута вече стояхме прегърнати заедно с Фабиана и майката на Джъстин, а репортерите предаваха развълнувано по мобифоните си.

— Видяхте ли как излязох права, че ще помогнете на Джъстин, госпожице Блум? — каза госпожа Харис и целуна първо ръката ми, после и бузата ми. — Дори за секунда не съм се съмнявала.

— Нито пък аз, госпожице Блум — смигна ми над рамото й Чарли. — Убеден бях, че ще се справите.