Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (44)

Глава 41

Яхтата „Стингрей“ подскачаше като плоско камъче по водата с надут докрай двигател от триста конски сили. Ето точно това му обичам на Кий Уест, мислеше си Питър и наблюдаваше през пръските златистия залез: вятър в косите, студена бира в ръката и хладилна кутия, натъпкана със сафрид.

Розовите облаци откъм десния борд му напомниха за кръвта във водата, когато следобед бяха нахранили акулите с трупа на Тео.

Стоката, която Тео и Елена му продадоха, трябваше да е чиста. За такава беше им платил. Но се оказа, че не е. Не кой знае до каква степен, но достатъчна, за да ги очука и двамата.

Опъна още една глътка от ледената „Корона“ и остави бутилката в държателя, без да отлепя поглед от хоризонта. През ума му минаваха всички онези мисли, които винаги го спохождаха, когато играта загрубееше и му се налагаше да се отърве от някого.

Жалка шибана ситуация.

До залива стигнаха на здрачаване. Питър угаси двигателя, сви майсторски покрай морската стена и отбеляза, че в къщата не свети нито една лампа. Скочи на пристана и влезе вкъщи, като остави Морли да привърже яхтата и да я разтовари.

— Дженийн? — провикна се от прага.

Още с влизането в спалнята му направи впечатление, че маратонките й не са в килера. А с бегъл поглед през външната врата установи, че и веспата не е в гаража.

Върна се в спалнята и вдигна телефона. Никой не отговори на позвъняването му. След време остави слушалката и седна замислен на ръба на леглото. Пак надникна в килера. Всички куфари и чанти бяха по местата си. И всичките й дрехи.

Накрая погледна и сватбената им снимка на етажерката до леглото.

— Мамка му — рече.

Морли вече разпределяше улова в торбички за фризера върху сгъваемата масичка, когато Питър застана до него.

— Какво има? — попита Морли.

— Нещо се е случило с Дженийн — отвърна Питър.