Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (12)

Глава 9

Стоях на пътя до полицейската кола, разтривах китките си и се мъчех да възприема всичко, което се случваше. Главата ми се въртеше по-бързо дори от камарото, по-бързо и от сигналните лампи на покрива на полицейската кола.

Огледах шосето пред камарото на Алекс. Покрай безлюдния плаж тъмните води бяха неподвижни като стъкло.

— Нещо не ви разбирам, полицай Фурние.

— Нищо чудно. То и аз май не разбирам какви точно ги върша в момента — отвърна ми той, пъхна белезниците под колана си и прокара ръка през късо подстриганите си черни коси. — И не е нужно да ме титулуваш. Казвам се Питър. Съименник на Свети Петър в конкретния случай, понеже току-що ти спасих живота. Качвай се сега на колата си и изчезвай, преди да се е появил някой, та да се наложи да променям решението си.

— Ама как така просто ще изчезна?

— Както ти казвам. Свидетели няма, не съм съобщил и по радиото.

— Но аз нося отговорност за случилото се.

— Виж какво ще ти кажа — рече Питър. — Щатските власти във Флорида са повели война срещу шофирането след употреба на алкохол. И от съдилищата се очаква да налагат особено тежки наказания при непредумишлено убийство при пътни произшествия. Така че ти стига да духнеш веднъж в апарата, и затворът ти е в кърпа вързан. За мен това е един изключително тъп закон, прокаран по политически причини. Но нито журито, нито съдията ще го възприемат по същия начин. А затворът ще те довърши, Дженийн. Няма начин да оцелееш.

— Но горкият човек е мъртъв. Как така ще се махна?

— Нека ти разкажа това-онова за горкия човечец — прекъсна ме Питър. — Казва се Рамон Пеня. Печен рецидивист и закоравял юзър на метадон и хероин, току-що излязъл от затвора. Хванахме го за пореден път преди две-три години на излизане през прозореца на една възрастна дама. Беше изнасилил и обрал осемдесет и три годишната старица. Че и челюстта й беше счупил.

И Питър кимна в потвърждение на изненадата ми.

— Ако Рамон не успееше да намери някой пиян, когото да претараши, просеше пари от туристите по Дювал Стрийт с кучето си. В най-общи линии, това е житието му. А освен всичко друго, съмнявам се, че вината е била у теб. Сигурно е бил така надрусан, че се е хвърлил под колата ти с мисълта, че скача в плувен басейн. На достатъчно хора причини нещастие през живота си. Не позволявай смъртта му да те направи поредната му жертва. Ти си свястно момиче, попаднало на погрешно място в неподходящ момент. Така че грабвай ключовете на гаджето си и се изпарявай.

— Но… — понечих пак да възразя.

— Не те моля — каза Питър и натика ключовете в ръката ми. — А ти заповядвам. Да те няма!