Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (117)

Глава 114

При четвъртото или петото изваждане на главата ми изпод водата получих халюцинация. Трябва да е било от кислородния глад, понеже изведнъж ми се стори, че Ема е застанала на вратата зад гърба на Питър.

С вид на ангелче. Какви бяха тия неща зад главата й? Крилца?

Не, осъзнах след част от секундата. Вдигнала бе нощната ми масичка от метал и стъкло. И се засилваше с нея като с бейзболна бухалка.

В следващия миг Питър се извърна.

Но беше прекалено късно.

Ема го изтрещя по черепа като с ковашки чук и по плочките се разнесе продължителна, шумна експлозия от натрошено стъкло.

Питър забели очи и се просна на пода, а от главата му шурна кръв. Попарена и замаяна, с нарязани от парчетата стъкло длани, успях да прелазя над него и да се измъкна по лакти и колене от банята. Довлякох се до хола, а Ема коленичи до мен и с кухненската ножица освободи вързаните ми с изолирбанда китки.

— Бягай — изрекох с прегракнал глас. — Викай полиция. Бягай!

— Ама ти много бързаш да си ходиш. Дори не си целунала татко си за довиждане — изграчи Питър зад нас.

Извърнах се бавно и замръзнах. Със сетни сили успях да осъзная какво виждам.

Стъклената нощна масичка бе успяла да го нарани. И то тежко. Лявото му ухо висеше само на кожичка и го шляпаше по бузата. Още кожа бе отрязана от бузата му, от слепоочието чак до челюстта, и показващата се розова плът приличаше на окървавена дъвка за балончета.

Питър хвана с палец и показалец отрязаното ухо, изпъшка и с рязко движение го откъсна от кожата. Получи се тих звук на раздираща се мокра тъкан, като при отлепване на лейкопласт. Огледа намръщено ухото си. После тръсна глава и внимателно го положи на етажерката със снимки до рамото му.

— Някой ще плати за това — каза и убедено кимна на себе си. После се засмя, при което сините му очи светнаха като неонова лампа, като усилен докрай газов котлон. — Кучки, кучки, кучки! Не оставяте човек нито да живее с вас, нито да ви убие. — Но забеляза острата като бръснач кухненска ножица на пода до себе си. Наведе се и я взе. — Ама и аз защо бързам да се изказвам — изщрака няколкократно с нея като готов за действие бръснар. — Защо пък всъщност да не ви довърша?