Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Игра на криеница (95)

Глава 92

Фабиана беше миньонче с много светли сини очи и кожа с цвета на канелата. Беше почти на петдесет, но имаше вид на двайсет и пет годишна. Облечена бе в семпла селска блуза с широко изрязано деколте и лилава басмена пола, много по-евтина на вид от майчината й.

Върху дъската за рязане зад нея лежаха няколко разфасовани на четвъртини пилета до купчина люти чушки хабанеро. От къкрещата върху печката тенджера с промишлена големина се носеше силен, но и успокояващ аромат на пилешки бульон. Гладът ме нападна внезапно, та се наложи да се преборя с подтика си да помоля за една купичка.

— Здравейте, Фабиана. Казвам се Нина, а това е Чарли — подех първа. — Извинете ни за безпокойството, но идваме по повод Джъстин Харис.

През сините очи на Фабиана пропълзя страх. Устата й оформи малко „о“.

— По-точно? — попита, след като бързо се овладя.

— Нима не знаете? — рекох.

— Какво да знам? — завъртя глава тя.

— Джъстин Харис ще бъде екзекутиран, Фабиана — намеси се и Чарли. — Само два дни му остават до изпълнението на смъртното наказание, наложено му за убийството на онова момиче, Тара Фостър.

Фабиана стисна с два пръста брадичката си и впери широко отворени очи в пода.

— От полицията ли сте?

— Не. Ние сме адвокатите му. И сме тук, за да му помогнем, да го спасим. Но за тази цел някой трябва веднъж завинаги да каже истината, та да не се налага той да заплати за престъпление, което не е извършил.

Фабиана отиде до голямото хаванче на тезгяха от неръждаема стомана.

— Страшно много обичах Джъстин — рече и взе ядно да счуква купчинка с подправки. — А той беше добър човек, неизменният джентълмен. Имаше кола. И ме разхождаше навсякъде. Не си бях представяла, че светът може да е тъй хубав. Разправяше ми, че сме щели да се оженим и да заживеем далеч от мама. После обаче от полицията съобщиха за онова, лошото, което бил сторил с бялата жена. Как вършел отвратителни неща с нея, докато бил на работа. Излезе, че ме е лъгал. Мама се оказа права. Не можех да обичам човек като него.

— Но той е бил с вас в деня, в който са отвлекли онова момиче, Фабиана. Това поне знаем със сигурност. Прекарали сте заедно целия ден в Аквариума в Маями.

— Не беше така — отвърна тя и пусна чукалото. — През този ден бях с групата от черквата ни. Мама ще ви го потвърди. Джъстин се беше объркал. А сега ме оставете да си върша работата.

— Чакайте — сграбчих я за китката. — Онова, което Джъстин е сторил с Тара Фостър, е лошо. Нищо не може да оправдае начина, по който се е отнесъл към вас. Но чак пък да умре за такова нещо! Ако наистина е бил с вас през въпросния ден, това трябва да стане обществено достояние. Иначе смъртта му ще тежи на вашата съвест.

— Нищо повече не мога да ви кажа — завъртя глава Фабиана. — Много ви моля да си вървите. Куп работа ме чака.

— Да — обади се и кралица Изабел на влизане през люлеещата се врата. — Махайте се веднага.

— Добре — съгласи се Чарли и бръкна в джоба на сакото си. — Нали знаете хотел „Мариот“ на Южния плаж?

— Оня зад съседния ъгъл ли? — уточни озадачено Фабиана. — Е и?

Чарли й подаде визитката си, на чийто гръб бе написал номера на стаята.

— Там ще сме през следващите два дни. Ако намерите време, ще можете да гледате заедно с нас екзекуцията на бившето ви гадже.

— Но нали казахте, че сте неговите адвокати. Няма ли с нищо да му помогнете? — съвсем се обърка Фабиана.

— Изчерпахме всички средства, Фабиана. Сега само вие можете да помогнете на Джъстин — каза й на излизане Чарли.