Кир Буличов
7 и 37 чудеса (8)

Чудо седмо
СТАТУЯТА НА ЗЕВС ОЛИМПИЙСКИ

Статуята на Зевс Олимпийски е единственото чудо на света на европейския континент.

Нито един от храмовете на Елада не се сторил достоен на гърците за титлата „чудо“. А като избрали за чудо Олимпия, те запомнили не храма, не светилището, а само статуята, която се намирала вътре.

Зевс имал най-пряко отношение към Олимпия. Всеки местен жител помнел отлично, че именно тук Зевс победил кръвожадния Кронос, родния си баща, който от страх, че синовете ще му отнемат властта, започнал да ги яде. Зевс се спасил така, както са се спасявали героите от приказките на всички народи — винаги ще се намери добро сърце, което да съжали младенеца. Ето че и Рея, жената на Кронос, незабелязано пъхнала на мъжа си голям камък вместо Зевс, който той глътнал. Кронос очевидно гълтал децата си цели.

Когато Зевс пораснал и победил баща си, той го накарал да повърне всичките му братя и сестри, включително и злополучния камък. Жестоки времена, жестоки нрави!

Олимпийските игри били уредени именно в чест на това събитие и те започвали с жертвоприношения на Зевс.

Храмът на Зевс със статуята му, изработена от великия Фидий, била главната светиня на Олимпия. Фидий бил известен не само със статуята на Олимпийски, но и със статуята на Атина в Партенона и с релефите по стените му. Заедно с Перикъл Фидий изработил план за преустройството и украсата на Атина, което струвало скъпо на Фидий — враговете на могъществения му приятел и покровител станали и негови врагове. Отмъщението им било банално и мръсно, но еснафите били жадни за скандал — Фидий бил обвинен, че укрил злато и слонова кост при издигането на статуята на Атина в Партенона.

Славата на скулптора се оказала по-силна от зложелателите му. Жителите на Елада внесли залог за затворника и атиняни сметнали този предлог за достатъчен, за да пуснат Фидий да работи в Олимпия. Той останал там няколко години, за да извае статуята — синкретична по материал и известна ни по описанията и изображенията върху монети.

Статуята на Зевс се намирала в храм, чиято дължина достигала шестдесет и четири метра, широчината — двадесет и осем, а височината на вътрешното помещение била около двадесет метра. Седящият върху трон Зевс в края на залата подпирал с глава тавана. Голият до кръста Зевс бил изработен от дърво. Тялото му покривали пластинки от бледорозова, топла слонова кост, дрехите му били от златни листове, в едната си ръка държал златна статуя на Нике — богиня на победата, а с другата се опирал на висок жезъл. Зевс бил толкова величествен, че когато Фидий завършил труда си, се приближил до статуята, която сякаш плувала над черния мраморен под на храма, и попитал:

— Ти доволен ли си, Зевсе?

В отговор се разнесъл гръм и подът в краката на статуята се пукнал. Зевс бил доволен.

Остана да се опише тронът на Зевс, който бил украсен с барелефи от слонова кост и златни статуи на богове. От двете страни тронът бил изрисуван от художника Панайн, роднина и помощник на Фидий.

По-късно византийските императори преместили статуята много внимателно в Константинопол. Макар и да били християни, никой не вдигнал ръка срещу Зевс. Дори християнските фанатици, врагове на езическата красота, не посмели да разрушат статуята. Византийските императори отначало си позволявали да ценят високото изкуство. Но за дълбокото удовлетворение на християнските проповедници бог наказал езическия си съперник, като отмъстил по този начин на изоставилите праведния път императори. През V век дворецът на император Теодосий II изгорял. Дървеният колос станал плячка на огъня: само няколко овъглени костени плочки и люспици от разтопено злато останали от творбата на Фидий.

Така загинало и седмото чудо на света…

Може да се помисли, че съдбата била особено безмилостна именно към чудесата на света, чиято орис се оформила толкова трагично. Но това не е така. Купчините от натрошени тухли, многото високи хълмове, издигащи се в Близкия Изток, в Средна Азия, в Индия, Китай са следи от съществувалите някога там, но напълно изчезнали от лицето на земята градове, от които не е останала нито една къща или храм, а понякога дори и името. Всяка година се появяват известия за нови забележителни открития на археолозите, таещи в себе си като правило и нотка тъга. Стенната живопис в Пенджикент разказала за дворец в този град, който никой никога няма да види; статуята на лежащия Буда, открита в Средна Азия, съобщила за много будистки храмове, от които не е останало и следа; лъвските капители на колони и останките от масивни олтари в града-храм, намерен в Колхида, говорят за сгради и скулптури, загинали безвъзвратно…

Ако се съберат заедно всички забележителни паметници от древността, ще се окаже, че от сто едва ли един е доживял до наши дни.

За щастие това никога не е възпирало хората от нови опити да построят, изработят, издялат, нарисуват — да изразят себе си и своето време чрез голямото изкуство.

И малкото, което се е запазило до наши дни, ни дава възможност да си представим изкуството на Изтока, дава ни право да се гордеем с великите майстори от миналото, където и да са творили — в Индия, Сирия, Япония, Бирма, Етиопия…