Кир Буличов
7 и 37 чудеса (43)

КИТАЙСКАТА СТЕНА
Най-голямото чудо

„… Въпреки че е построена с пълно пренебрежение към законите на фортификацията, тя е толкова солидна и непристъпна, кулите и портите й са толкова разумно разположени, че дори съвременна армия, първокласно екипирана за щурмуване на крепости, може да се спре пред нея при условие, разбира се, че бъде направен какъвто и да е опит за отбраната й“ — така говорел през втората половина на миналия век английският генерал Уилсън. Той бил трезв човек и гледал на Великата китайска стена, която още тогава била архитектурен паметник, само като на фортификационно съоръжение. Генералът пресмятал количеството войници, необходими за щурма на стената, и я виждал сред взривовете на снарядите и пламъците на изстрелите…

Съществува следната закономерност: докато държавата е силна, не й трябват непристъпни крепости, съседите не смеят да я нападнат. Когато държавата отслабне, никакви крепости не могат да се задържат дълго. И колкото и да са храбри защитниците им, колкото и да са пълни складовете и дълбоки кладенците, ще измине месец или година — и в резултат на слабост, предателство, подкопаване, взрив, — крепостта непременно ще падне. Паднала е Рязан под натиска на Батия, паднали са Вавилон, Ерихон, не изиграли ролята си линията Мажиио и линията Зигфрид… В Азърбайджан, близо до село Чукуюрт, върху отвесна скала се издигат развалините на замък. Няколко години един млад учител от местното училище търсил път към непристъпния връх. Едва на третата година стигнал до първата площадка, покрита с парчета керемиди, стъклени гривни и глинени гърнета. Тук някога местните князе са се крили от Сасанидите. Но не са могли да се спасят…

Великата китайска стена е трагичен паметник, разказващ за приказното богатство, надменността и могъществото на китайските императори, за невероятното трудолюбие и търпение на китайските майстори и за безполезността на безбройните жертви, тъй като стената така и не изпълнила определената й роля.

В древността и в средните векове степите и пустините на Северен и Западен Китай били населени с непокорни чергари. През периодите на засилване на Китайската империя войските й превземали и временно подчинявали жителите на тези места, но династията отслабвала, Китай се разпадал на враждуващи области, селските въстания довършвали отслабващия колос и тогава ролите се сменявали: северните и западните чергари нахлували във вътрешните области, отвличали пленници и добитък, а понякога завземали столицата и поставяли на престола свое протеже. Така са се основали монголските и манджурските династии. Китай пък възприемал победителите, разтварял ги в милионите маси китайци, учил ги на своята култура, на своята религия и след няколко десетилетия отново намирал свободата… или забравял, че на престола седят потомците на неотдавнашните завоеватели.

Но дори и в мирно време чергарите представлявали опасност за районите, които граничели със степта и пустините. Джоу и особено хуните периодично опустошавали граничните райони. Хиляда години пр.н.е. племената джоу вече разгромили Ниската държава и вождовете на джоу, като основали династия, взели в ръцете си властта в Китай. През периода на враждуващите царства китайските князе и губернаторите на граничните райони се опитвали да намерят средство против набезите — държавите, на които бил разделен Китай, не могли да заделят достатъчно войска за опазване на дългата граница.

Известно е, че чергарите не могли да щурмуват градове. Те нямали свои градски селища и били свикнали да воюват на седлото. Умението да щурмуват крепости ще дойде по-късно, когато техните потомци и роднини ще тръгнат на запад, покорявайки азиатски, руски и европейски княжества и държави.

Управниците на китайските държави започнали да строят през IV-III век пр.н.е. крепостни стени при проходите и на традиционните пътища, по които чергарите прониквали в Китай. Тези стени, по-точно отначало земни насипи, достигали понякога внушителна дължина, се проточвали на десетки километри.

Не е изключено отрядите на чергарите да са се спирали пред насипите и дори да са отстъпвали. Обаче тук му е мястото да се припомнят думите на английския генерал, казани след много столетия. Първите насипи въпреки цялата им мощ показали слабост — нямало кой да ги пази. Заети с междуособици, управниците на Китай забравяли за западните граници. Насипите показали и друга слабост — можели да бъдат заобиколени.

През IV век пр.н.е. сред враждуващите царства се откроила държавата Цин. Царството бързо укрепнало и този процес бил свързан с името на министъра Шан Ян, който реорганизирал цялата страна по военен маниер. Всеки пет семейства се обединявали в едно „у“, десет — в „ши“. Вътре в подразделенията била въведена колективна отговорност. Ако един член на някое от семействата извършвал простъпка, отговаряло цялото „подразделение“. По този начин (а това има пряко отношение към създаването на Великата китайска стена) вместо един престъпник държавата получавала наведнъж няколко.

След редица войни през 318 година пр.н.е. управникът на Цин победил обединените армии на другите държави и съюзниците им хуните. Само царството Джоу, както уверяват хрониките, продължавало да се съпротивява. Войските на Джоу командувал непобедимият дотогава генерал Лин Бо. Седемдесет години след разгрома на коалицията, когато вече нищо, както изглеждало, не могло да спре войските на дините, Лин Бо оглавил половинмилионната обединена армия. Няколко седмици цините не могли да направят нищо. Всичките им опити да предизвикат Лин Бо към сражение в открито поле се проваляли. Генералът си мълчал, предпочитайки да изчаква зад сигурните укрепления и след като избере най-изгодния момент, сам да премине в настъпление.

Тогава цините променили тактиката си. Там, където не помага военната сила, трябва да помогнат интригите. Цините не се скъпели на пари и подаръци за придворните велможи на царя на Джоу. Те пък честно си отработвали подкупите: щом видели царя, веднага започвали да хулят с последни думи стария генерал, като уверявали монарха, че се таи в крепостта от страх. Най-после царят повярвал на придворните и уволнил командуващия, като го заменил с млад генерал, храбър и бърз в действията. Младият генерал, който бързал да се отличи, извел войските в полето и веднага бил обкръжен. Армията на Джоу била голяма, но армията на цините била два пъти по-голяма. Четиридесет дни се сражавала армията на Джоу в обкръжение. Няколко пъти войниците се опитвали да разкъсат обръча, но царят на цините, който бил мобилизирал в армията си всички свои поданици от мъжки пол над петнадесет години, имал, както се казва, превъзходство в жива сила. Най-после останките от разгромената армия на Джоу били пленени и една част от тях убити, а друга част поробени (което също има най-пряко отношение към Великата китайска стена).

През 246 година пр.н.е. на престола на Цинската държава се възкачил Джен, който продължил да укрепва младата държава и след няколко години, като покорил последните независими княжества на Китай, се обявил за „пръв император на Цин“. Бил коронясан под името Цин Шъ-Хуан и така влязъл в историята.

Това бил човек с нестихваща енергия и тщеславие. По негово време се вършело колосално строителство. Наистина от постройките на Цин Шъ-Хуан практически нищо не се е запазило, обаче е известно, че в двореца на императора, на втория етаж, се намирала зала, в която можело да се съберат десет хиляди души, а залата на долния етаж на същия дворец била толкова висока, че намиращите се в нея пилони със знамена достигали височината петнадесет лакти.

Цин Шъ-Хуан успял да си построи приживе и мавзолей, висок петстотин лакти, с окръжност повече от пет хиляди лакти. Върху тавана му били изобразени съзвездията, а по пода течели реки от живак, които се вливали в морета от живак.

За такова строителство трябвало много работници. Този проблем Цин Шъ-Хуан разрешил също с присъщия му размах и простота. Цифрите, които се налага да се използуват при разказа за строителството, приличат на астрономически, което поразява, особено ако си припомним кога е било това — преди две хиляди години.

В строителството на мавзолея били заети седемстотин хиляди души. В строителството на двореца, иригационните съоръжения и Великата китайска стена — милиони. При набирането на такова количество хора на императора му помогнали както войните (стотици хиляди военнопленници), така и разделянето на държавата на „у“ и „ши“. Ако законът се нарушавал от един човек, в робство попадали десет семейства. И десетте семейства се изпращали на великите строежи на Цин Шъ-Хуан.

Там от хората изстисквали всичко, което било възможно: мавзолеят, дворците, каналите и на първо място Великата китайска стена са построени буквално върху костите на работниците. Ежедневно загивали хиляди, десетки хиляди хора, но на тяхно място идвали нови. Не е чудно, че синът на императора, който наследил жестокостта му, но не и силата му, заплатил с живота си за политиката на баща си. Империята на Цин рухнала и се разсипала на прах, като просъществувала малко повече от половин век.

Цин Шъ-Хуан успял да построи основите на Великата китайска стена, най-великото в света фортификационно съоръжение, което така и не могло да изпълни предназначената му роля — да противостои на набезите на хуните, затова пък изискало толкова сили и човешки жертви, че нито една война не би могла да се сравни със загубите при строителството му.

Отначало Великата китайска стена обединила в едно цяло съществуващите по-рано насипи, съоръжени от губернаторите и князете. Освен това върху нея имало построени кули. Цялото това многокилометрово съоръжение се нарича Вътрешна китайска стена.

След падането на династията строителството се прекъснало временно и се подновило вече при следващите императори, когато станало ясно, че набезите не спират и чергарите заобикалят стената от юг и север и я преодоляват в местата, които не се пазят.

След хилядагодишно строителство стената приела сложна разклонена форма. Когато днес говорим за Китайската стена, то имаме пред вид Външната китайска стена, строена по-късно, завършена при династията Мин в средата на XVI век.

Щом в Китай идвала на власт що-годе силна династия, способна да мобилизира няколко стотици хиляди души за строителството, към стената отново се проточвали кервани и умирали от глад и болести робите и събраните от всички краища селяни.

А в промеждутъците между тези династии стената не изпълнявала задачата си. Преодолявали я и отрядите на алтайските тюрки през VII век, и монголците както през XIII век, така и през 1499 година, когато Есен, вожд на монголското племе ойроти, стигнал стените на Пекин.

Последната война накарала императорите от минската династия да побързат със завършването на стената. Императорите били убедени, че щом тя стане толкова дълга, че да не може да се заобиколи от фланговете, и щом в нея не остане нито едно слабо място, което могат да преодолеят чергарите, Китай ще бъде в безопасност.

Най-после стената се проточила в непрекъсната линия, дълга две хиляди и седемстотин километра, а общата дължина с всичките й израстъци, разклонения и успоредни насипи достигала шест хиляди километра.

… Не минало и половин век от деня на окончателното й завършване, когато я преодолели манджурите и като се възползували от разпадането на императорската армия и несъгласуваността в действията на селските вождове, завзели Пекин. При това е важно да се отбележи, че още преди окончателното покоряване на Китай манджурите често прехвърляли Великата китайска стена и отвеждали пленници и добитък. При един такъв набег отвели със себе си четвърт милион души и половин милион глави добитък.

Изображенията на Китайската стена, известни на всеки от детските му години, не създават съвсем правилна картина. Всичките се отнасят за части, намиращи се близо до Пекин, където стената се е запазила добре или е реставрирана. Това е най-късата й част. Тук тя достига стандартна височина петнадесет метра и ширина четири метра с такова пресмятане, че скривайки се зад зъберите й, отгоре да могат да минат волски коли или войнишки отряди. През всеки сто-сто и двадесет метра над стената се издигат квадратни ниски кули, доминиращи над околната местност. Тук-таме в стената има порти. Те са разположени на керванските пътища и край градовете.

Петте основни порти на петте главни кервански пътища се смятали за вратите на Китай. Една от тях се намира близо до Пекин, край град Шайхайгуан. Тук и до ден-днешен докарват китайците, починали в „областите извън стената“. В съзнанието на много от китайците до ден-днешен областите, които не са заградени от стената, не са Китай. Градовете край петте порти като правило имат грамадни гробища.

Обаче далече от големите градове, не по главните направления, стената не изглеждала толкова внушителна, както край Пекин. Тук-таме тя представлява просто полуразрушен земен насип. Това се отнася особено до израстъците и разклоненията й, които били построени преди хиляда, та дори и преди две хиляди години. Най-добре са се запазили частите от стената от синкави тухли и камъни, запълнени със земя.

Но и в местата, където стената се е разрушила, са останали кулите. Някога е имало шестдесет хиляди кули, поне така твърдят китайските историци. Сега наброяват около двадесет хиляди — също внушителна цифра.

Изчислено е, че за строителството на стената са изразходвани седемстотин милиона човекочаса, сто осемдесет милиона кубически метра земя и шестдесет милиона кубически метра камъни и тухли. Не споменавам количеството работници, които са умрели там — те са стотици хиляди. Нито един египетски фараон не е и сънувал такъв обем работа.

И сега, както и преди хиляда години, стената тича през целия Китай, срещайки на пътя си планина, тя не я заобикаля, а се изкачва на върха й, за да се спусне от другата й страна, пресича сухи степи и преминава край градове. Тя е чудесна и по моему трагична. Това е най-великият в света паметник на многовековния труд на целия народ, но едновременно е и паметник на човешката мъка, безправие и на безполезността на начинанието, в чието създаване никой не можел и не поискал да се спре.