Кир Буличов
7 и 37 чудеса (41)

БОРОБУДУР
За очите на бога

На четиридесет километра от индонезийския град Джокякарта, там, където долината, покрита с квадратите на оризовите полета, се среща с планината, върхът на полегатия предпланински хълм е увенчан със сивия шлем на Боробудур.

Боробудур не прилича на нищо. Може да се сравни със стъпаловидна пирамида, но сравнението ще бъде много относително, изкуствено и няма да даде възможност да се изгради що-годе правилна представа за Боробудур. Той е възприел някои черти на индийската архитектура, в него могат да се проследят детайлите, които го сродяват с храмовете на една от най-древните държави на Югоизточна Азия — Фунани. Но независимо от това Боробудур е чудо на света, което се е появило именно в Индонезия, на остров Ява, и не е могло да възникне никъде другаде. Боробудур толкова приляга на пейзажа, така е неотделим от зелените хълмове, сините планини и оризовите полета на Ява, като че ли се намира на това място, откакто свят светува.

Ако ви се е случвало да бъдете във Владимир и да видите църквата Покров на Нерли, белите стени на която се отразяват в тихата старица Клязма, то сигурно сте изпитали чувството на неотделимо единство на природата и творението на човешките ръце, на хармонията, която поражда красота. Разбира се, има много чудесни сгради, които според идеята на архитекта не са свързани с пейзажа. Тадж-Махал си останал насаме с небето. Дърветата и басейните са прибавени към него, но никога няма да могат да станат равноправни с него. В Япония всички храмове са част от пейзажа. Част от него в някакъв смисъл се явяват и египетските пирамиди. Опитайте се да издигнете такава пирамида в планината или в нашите гори — няма да се получи този ефект, който се получава от намиращата се наблизо пустиня. Може да се отбележи следната закономерност: колкото е по-разнообразен пейзажът, толкова по-изискани и сложни са формите на сградите. Смелите плоскости на пустинята, строгостта на пясъка и скалите раждат лаконични, монументални сгради, раждат пирамиди, отсечеността на Вавилон. Полегатите, като че ли нарисувани с чертожна кривка линии на явайските предпланини помогнали на Боробудур да стане това, което е. Боробудур е кутелообразно светилище от времето, когато на Ява господствувал будизмът. Кутелът е извънредно сложна постройка, която, изглежда, е произлязла от надгробния хълм. Това не е храм, дори и за това, че в него не може да се влезе. Интересно е, че принципът на такава постройка се е развивал успоредно в различни части на земното кълбо. Намираме компактно еднородна постройка в Египет много векове пр.н.е., в Индия, на Шри Ланка — на границата на н.е., в Латинска Америка, в Близкия Изток (зикуратите на Вавилон).

В основата си Боробудур е квадрат със страна сто и двадесет метра — като пирамидата на Хеопс. Но за да се изкачите на върха му, ще трябва да изминете няколко километра и да разполагате както с време, така и с търпение. Пътят към върха на кутела се вие спираловидно, обикаляйки светилището толкова пъти, колкото тераси има то. Обаче височината на Боробудур от върха на хълма, на който е издигнат, до връхната точка на кутела, е сравнително малка — четиридесет метра.

Изкачваме се на първата тераса. Намираме се в коридор, който е ограден от едната страна с украсената с барелефи стена на терасата, а от другата — с парапет. Сто и двадесет метра вървиш покрай стената, без да се отбиваш, но пътят не е уморителен и скучен. Лентата на барелефа като че ли се движи насреща и разкрива все нови картини. Стената свършва. Завой. След ъгъла започва нов сто и двадесет метров разказ в картини. Нов завой и — нов разказ… Най-после се изкачваме на следващата тераса. Всяка следваща е по-малка от предишната с ширината на коридора, който я опасва.

Обиколихме шестата тераса. Коридорите свършват. Предстои изкачването на още три тераси, но ако изминалите шест бяха квадратни, то трите вътрешни са кръгли. На всяка се намира пръстен от решетъчни каменни „камбани“ — дагоби. Вътре във всяка дагоба е заточена каменната статуя на Буда. Докато се изкачим на върха, ще минем покрай седемдесет и две дагоби. Индонезийците вярват, че ако си провреш ръката в дагобата и пипнеш статуята, ще ти се изпълни заветното желание.

Ето ни на плоския връх на кутела. Съвсем близо са върховете на сините планини. Далече долу се зеленеят мъхнатите топки на палмовите корони, в чиито сенки се крият приличащи на играчки къщички. Ако се гледа на земята отгоре, тя е къде по-далеч, отколкото върха на Боробудур, гледан от земята. Така е почти с всяко високо съоръжение.

Боробудур се е прославил с барелефите на шестте долни тераси. Общата дължина на барелефите е около два километра. Високи са по три метра. Барелефите на Боробудур представляват шест хиляди квадратни метра скулптура, изрязана върху камък.

По тематика барелефите на Боробудур са илюстрация към животописа на Гаутама-Буда. Но скулпторите не знаели как са живели, с какво са се обличали и как са изглеждали съвременниците и земляците на Буда в Северна Индия. Затова на барелефа вместо индийски се намира явайски цар, заобикалящите го велможи са явайски велможи, селяните и гражданите са също местни. Религиозната история била адаптирана. Като резултат освен художественото им значение барелефите на Боробудур станали чудесен учебник по история. Може с най-големи подробности да се добие представа за живота на явайците по онова време… Воините отиват в бой под строй, големи многопалубни кораби с платна браздят океаните, селяните орат, князът раздава правосъдие…

Но кога е било всичко това?

… В началото на XVI век, стремейки се към подправки, на Ява дошли португалските конкистадори.

След повече от сто години португалските войници били сменени от холандците и англичаните. В борбата за острова победили холандците. Интересувала ги вече не само търговията, било им малко да строят крепости по бреговете. Почувствували, че могат да завземат цялата страна. Така и направили. Едно след друго изчезнали явайските султанства и княжества. Ява станала част от Нидерландска Индия.

Стотици години Боробудур си оставал загадка, забравен и изгубен храм… През пукнатините в каменните плочи се промъквали стволове на дървета и храсти и Боробудур все повече изглеждал като връх на хълм, а не творение на човешки ръце.

Холандските учени обърнали внимание на Боробудур сравнително неотдавна, в края на миналия век. Но изостаналите според тях явайци не могли да построят такова нещо. Значи някой е идвал и им е построил Боробудур. Кой може да бъде? Сигурно индийците, нали и будизмът е дошъл от Индия. По-късно по различни причини индийците били принудени да напуснат Ява, загубили власт над нея и явайците се върнали към примитивното си съществуване. Тази теория в „чист“ вид могла да съществува само дотогава, докато историците не разполагали с факти за това, което се е случило в същност в Индонезия преди X век до появяването там на исляма.

Историците, изучавайки китайските хроники, открили в тях текстове за пратеничества от държавата Шилифоши (Шривиджайя), пристигащи в Китай от средата на VII век. В столицата на тази държава живеели повече от хиляда будистки монаси. При съпоставката на китайските сведения с текстовете на разчетените и намерени по това време индонезийски надписи могло да се изясни, че държавата Шривиджайя се е намирала отначало на остров Суматра, но по-късно толкова укрепнала, че завладяла други острови, в това число и Ява.

Шривиджайя била една от най-големите азиатски държави по онова време и нейните управници, Шайлендрите, разпростирали властта си върху цяла Индонезия, Малайзия и възможно и върху част от Тайланд, по-точно — върху териториите, които сега заемат тези държави.

Шривиджайя поддържала търговски и дипломатически отношения с Китай и Индия, нейните кораби пресичали Индийския океан и излизали в Тихия. Жителите й били най-добрите мореплаватели на тогавашния свят.

Историята на създаването на Боробудур сега е известна. Бил построен през седемдесетте години на VII век. Будизмът бил внедрен в Централна Ява на територията на подвластната на Шайлендрите държава Матарам през VIII век и се задържал там около сто години. След това намалял броят на богомолците, разрушили се къщите, които окръжавали светилището, и малко по малко Боробудур потънал в забрава.

Не всички тайни на Боробудур са разкрити. Най-интересна от тях е тайната на „десетата тераса“. Съвсем случайно било открито, че под земята върху стените на основите на Боробудур също са изсечени барелефи, както и на шестте долни тераси на кутела. Под земята се оказали скрити още хиляда и петстотин квадратни метра много ценни барелефи.

Отначало го обяснявали с това, че в течение на хиляда и повече години храмът поддал и барелефите, които по-рано се намирали отвън, изчезнали от погледа. Но ако това е така, кой и защо тогава е прикрил намерените под земята барелефи с каменни плочи?

Някои учени смятат, че това е резултат от грешки на конструкторите. По време на строителството станало известно, че основите няма да издържат кутела и трябвало да се подсилят за сметка на долната тераса, като я спуснат на земята,

Има и друго мнение. Подземният етаж на барелефа разказва за задгробния живот и може да се смята, че затова не бил предназначен за човешките очи. Колосалният труд съзнателно бил скрит от хората, нали на барелефите могли да се любуват само всевиждащите божества. Привържениците на тази теория дори смятат, че съгласно цялостния план на Боробудур трябвало да се гледа отгоре. Терасите му са ниски и цялата красота и смелост на архитектурния замисъл се разкрива само когато видиш Боробудур отгоре. Но по времето на Шривиджайя не е имало нито вертолети (още), нито приказни птици Рух (вече), и да летят можели само небесните жители.

Сега Боробудур е реставриран. Придаден му е този вид, който е имал преди хиляда години. Той се охранява от държавата като един от най-ценните паметници на културата на Индонезия.

Разчистени са и са направени достъпни за гледане барелефите на „десетата тераса“. До Боробудур води шосе и всеки, който посети Ява, се старае да включи в маршрута си светилището. Но колкото и хора да дойдат тук, попаднали на терасите на Боробудур, те като че ли се разтварят в безкрайните му коридори и сивата грамада си остава също такава спокойна и безмълвна, както и през изминалите векове. Гущери притичват по плътно наредените плочи и се греят върху кръглите хълбоци на дагобите, в които вече второ хилядолетие седят като пленници статуите.

Понякога над Боробудур ще прелети самолет и пътниците, възхищавайки се от чистотата на линиите на храма, не подозират че като гледат светилището отвисоко, те се оприличават на богове.