Кир Буличов
7 и 37 чудеса (26)

АКСУМ
Небостъргачи за души

Отношенията на Европа с Етиопия се формирали необикновено. Загубвали я, без да я забравят, и, намирайки я, я забравяли.

Преди хиляда и петстотин години Етиопия се смятала за една от четирите велики държави в света и едва ли за това знаят много. Но персийският пророк Мани писал, че съществуват четири велики царства в света: персийско и вавилонско царство, римско царство, царство Аксум и китайско царство. Пророкът не може да се обвини, че не е знаел географията, той бил осведомен човек. След падането на Рим за етиопската държава Аксум окончателно забравят. И не си спомнят почти до кръстоносните походи, когато из Европа започва да се разпространява слухът за християнското царство на презвитер Йоан, намиращо се някъде на изток и търпящо бедствия от неверниците. Освен освобождаването на Ерусалим било необходимо да се окаже помощ на едноверците.

Смятали, че християнската държава се намира някъде на изток. Африка тогава практически не била известна — в края на XV век ще се наложи португалците да откриват това, което не е предизвиквало съмнения в александрийските лоцмани и дори в кормчиите на египетската царица Хатшепсут, а да не говорим за индийските търговци и моряците на Южна Арабия. Затова, ако под царството на свети Йоан се подразбирала Етиопия, то я търсели не там, където се намирала, завземането на Ерусалим незначително приближило кръстоносците към етиопските църкви. Християнството било живо и активно не само в Етиопия, но и по средното течение на Нил, в нубийските и коптските владения, които паднали под ударите на мюсюлманите едва през XIV век.

Етиопия останала християнска.

В това се убедили португалците едва след като най-прозорливият от португалските крале Енрико Мореплавателя започнал да разпраща пратеници и шпиони във всички краища на света, за да подготви пътешествията към Изток, който турците отрязали от Европа. Скоро, вече знаейки за съществуването на християнска Етиопия, натам се устремили португалски мисионери, нямащи търпение да утвърдят в Етиопия (която се оказала не толкова християнска, колкото се искало на католиците) християнската етика. Със старанието си те предизвикали такъв гняв в Етиопия, че били изгонени оттам. В Етиопия не останали следи от католицизма. Каквото не могли да направят враговете за хиляди години, не било лъжица и за устата на португалците, затова пък останали записките на португалски мисионери, които проникнали в далечни области на страната.

Мисионери попаднали и в Аксум.

… Пътят за Аксум води от крайбрежието, от древното пристанище Адулис, което е много по-старо от самата аксумска държава: по-точно то възникнало много векове преди нашата ера, когато племената на Етиопия били известни на египтяните под името хабашани (етиопци). Чрез пристанището Адулис, чиито развалини, в това число и черните базалтови колони и обелиски, са се запазили до днес, са прониквали в Етиопия не само търговци, а понякога и завоеватели. Сред търговците и моряците имало и много сабейци и други жители на Южна Арабия, които се заселвали там, и възможно спомагали за създаването на своеобразния етнически тип на съвременния етиопец. Арабите донесли някои занаяти и строителни навици, религията — всичко онова, което в допир с кушанската култура, нрави, обичаи, изкуство и вярвания на абисинските племена създало основа за аксумската цивилизация. Етиопия е пример за учудваща непоколебимост на държавата. Независимо какви ручейчета са се вливали в руслото на етиопската култура, каквито и завоеватели (те са били сравнително малко — Етиопия е много изолирана) да са идвали, всичко се е разтваряло в просторите на прохладните плата и горещите степи.

… Слизайки от корабите, португалските мисионери се насочвали в дълбочината на страната. Пътят от морето сигурно им е правил силно впечатление. За Аксум пътят е богат със стели, менхири^[1], развалини от крепостни стени и дворци. Наистина мисионерите могли да се утешават с това, че всичко, което са видели, е рожба на благотворното християнство. Ако така са мислили, то са грешили дълбоко: сухият климат на Етиопия съхранил постройките от онези времена, когато за християнството никой и не бил чувал.

В развалините на древния град Колое, един от най-големите центрове на Аксумската държава, мисионерите открили язовир, облицован с плочи от варовик. Той се състоял от две части: отгоре елипсовидно изкуствено езеро с диаметър петдесет метра събирало водата на планинския поток, откъдето се спускала долу в квадратен басейн с площ 5000 квадратни метра, който се преграждал от каменна стена, дълга седемдесет метра, със сложна система от шлюзове. Цялото това съоръжение било изградено без свързващ разтвор, но плочите били така добре пасвани, че през тях не прониквала вода.

Край град Йехе мисионерът Алвареш видял каменен дворец, който го смаял. Той запомнил „голямата кръгла кула, изумителна по височина и акуратност. Тя била оградена от големи къщи с тераси, приличащи на замъците на големите сеньори“. Сега дворецът и „къщите на сеньорите“ са разрушени, само останки от кулата се издигат на петнадесет метра над фундаментите и мраморните стълбища. Мисионерът бил сигурен, че вижда останки от величието на християнството, но в наши дни археологът Мюлер разчел надпис до двореца, който определил като сабейски от VI-V век пр.н.е., епохата на зараждането на Аксум.

Самият Аксум, столица на този почти неизучен свят, се слави днес не с развалините си и дори не с гигантските си каменни кресла или пиедестали на статуи, или ако се вярва на легендата, място за заседание на съдиите на Аксум — не с подземния си мавзолей, не с руините на двореца с четирите кули, а с обелиските си.

… Годините от царуването на цар Езана били удивителни. В тях с учудваща за тези времена плътност са концентрирани значителни събития в живота на младия и агресивен Аксум. Всички следващи столетия като че ли са продължение и разяснение на събитията от тези двадесет-тридесет години.

Именно на тези години се пада издигането на Аксум като велико царство. Завоювана е държавата Куш и от покорения Мерое керваните возят в Аксум желязо и произведения на занаятчиите, войските на абисинците воюват край планините на Южна Арабия, покорявайки древните царства на Азия, появяват се първите аксумски монети с езическите символи на Астар и другите богове на Аксум, дошли от Азия и Куш, издигат се дворци и крепости. Адулис става едно от най-големите пристанища на света. Може да се посочи един пример на международни връзки на Аксум. През 1940 година в манастир близо до Аксум било намерено съкровище — касичка със стотина златни монети. Но не аксумски, а кушански. Кушаните владеели по това време Централна Азия и Северна Индия.

През тези години обелиските и сравнително простите монументи, издигани в Аксум, изведнъж се видоизменят в толкова оригинални и необикновени паметници, че досега поразяват пътешествениците…

А след това за броени години всичко се изменя.

Издигането на обелиски спира. Луната и звездите върху монетите отстъпват място на кръста, в надписите гордият цар Езана, възхваляващ древните богове, говори за бог единен, всеведущ, всесилен. Може да се спори, както още спорят учените, значи ли това, че цар Езана, покорявайки се на пророците на свети Фермантий, си е сменил вярата за един час или е измислил друга, междинна, още не християнска (абисинците станали християни едва след няколко десетилетия), но това сега не е важно. Важно е друго: разцветът на езическото изкуство на Аксум съвпада именно с последните години от съществуването на езичеството, с периода на полета на аксумската държава, ознаменуващ едновременно смъртта на старите богове, чиито храмове никой не е разрушавал, обаче те се лишили от енориашите си — новата вяра се оказала по-жизнеспособна.

Но издигнатите през тези години обелиски в Аксум си останали.

Наистина само един от тях стои на старото си място, другите са паднали или са се счупили.

Може би най-широко е разпространено мнението, че обелиските на Аксум са свързани с култа към мъртвите, че са нещо като погребални паметници. Височината на единствения изправен обелиск е 21 метра. Това е сплескан четиристранен стълб, напомнящ по-скоро леко одялана от единия край дъска, забита в земята с широкия си край. Отгоре на „дъската“ има нещо като ветрило, обърнато с широката част нагоре. Когато изследвали обелиските, се оказало, че някога ветрилата са били покрити със златни пластинки: запазили са се дупките от гвоздеите, с които листовете са били закрепени за камъка.

Удивителни са изображенията на обелиските. Те са еднакви — това е небостъргач, къща. На Големия обелиск на Аксум къщата е девететажна. Отдолу с обратен релеф е изрязана врата, която не може да се отвори, по-нагоре, в редица по два, са прозорците с рамки и кръстообразни черчевета. Ако обелискът беше кух, той точно щеше да съответствува на размерите на девететажна кула. Обелиските са къщи, но не за хора, а за безплътни души. Това предположение се потвърждава от съществуването на единствения по рода си архаичен обелиск, намиращ се на земята. Дължината му е девет метра, ширината — два и половина. На тази плоча доста грубо е изрязан растителен орнамент, който напомня лотос, а над него се намира „къща“, в която има сандък. Може да се предположи, че това е изображение на погребална камера със саркофаг, а от едноетажната къщичка до небостъргача не е толкова далеч, както изглежда, стига да има въображение. И ако появяването на тази форма — кулите за мъртвите — е свързано с името на царя Езана, който се стараел да намери нова вяра, съответствуваща повече на младата империя, то ние сме свидетели на неуспешен, но въпреки това величествен опит.

Обелискът е забит още на няколко метра в земята така, че общата дължина на монолита достига тридесет метра: той е по-масивен и по-голям от най-значителните обелиски на Египет.

В Аксум обелиските са оградени от платформи, в които са изрязани вдлъбнатини, за да се стича, както смятат археолозите, кръвта на животните, принасяни в жертва по време на заупокойните служби.

Ако учените са прави в предположенията си, то небостъргачите на Аксум са къщи за души (всичко в тях прилича на истинско, но е условно: условна е вратата — защо да се стараят, след като душата и така си преминава през камъка, условни са прозорците, през които могат да надничат нетленните призраци). Къщата, както би се изразил съвременен фантаст, е построена в друго измерение.

Английският пътешественик и художник Хенри Солт, който посетил Аксум в началото на миналия век, писал, че обелискът е „най-удивителният монумент, който съм виждал“.

В християнска Етиопия се запазили обелиските в чест на езическите богове. Веротърпимостта на етиопските царе била известна далеч извън пределите на страната. За това има интересен пример: когато през първите години на съществуването на исляма роднините и близките на Мохамед били изложени на опасност, пророкът им заповядал да потеглят на юг. „Бягайте в Етиопия — казал той, — чийто цар не потиска никого.“ И пророкът излязъл прав както винаги. Царят на могъщия Аксум приютил бегълците и през следващите години, докато ислямът не възтържествувал в Близкия Изток, Мохамед изпращал там постоянно нови бежанци.

В интерес на справедливостта ще кажем, че след като мохамеданите станали стопани на родината си, забравили благодарността. През 702 година между арабите и Аксум се води война, етиопските армии завзели Джида и в Мека, чието падане изглеждало неизбежно, започнала паника. Обаче скоро фортуната изоставила Аксум и надвилите араби завзели и разрушили пристанището Адулис.