Кир Буличов
7 и 37 чудеса (17)

ДОЛИНАТА ГЬОРЕМЕ
Пещерите на Кападокия

Случва се, че големи центрове на цивилизацията, градове, забележителни паметници се оказват встрани от големите пътища. Жителите ги напускат, пътищата обрасват… Ако хората се завръщат тук след много години, те често пъти нямат никаква представа за това, кой е построил този храм или е изсякъл в скалата онази пещера. И смятат, че са го направили духовете на цар Соломон или дори пришълци от космоса.

Така се случило с Петра, с Баалбек, така се случило и с долината Гьореме. И това съвсем не означава, че долината е обрасла с джунгли или е засипана с пясъци. В нея има турски села и хората се изкачват по тесните стълби на изоставените храмове, където съхраняват зърно и сушени кайсии. Но жителите не знаят кой, кога и защо е създал това чудо на света, едно от най-необикновените и като че ли от най-малко известните.

Долината Гьореме „открил“ само преди петдесет години белгиец йезуит и известно време учените смятали странните му съобщения за шега или грешка на мисионера.

… Почти в самия център на Турция, в провинция Анадола, самотно стърчи четирикилометровият изгаснал вулкан Ерджияс. Снежният му връх ясно се откроява на чистото синьо анадолско небе. При великана се събират три турски провинции — Кайсери, Невшехир и Нийде.

Някога си, в предисторическите епохи, вулканът обилно изригвал и залял с много метри лава широката долина. С течение на времето дъждовете и ветровете прерязали слоя лава, раздробили го на много хълмове, стълбове, конуси и стени. Когато тук дошли хора, а това се случило преди няколко хиляди години, и заселили долината, разбрали, че е по-удобно да се издигат къщи в кулите от лава, отколкото да се строят долу, на плоската земя. Още повече, че почвата е плодородна и всяко късче земя, която ражда и зърно, и грозде, и други плодове, е ценно.

И се е получил град, по-точно цял фантастичен свят, който напомня едновременно лунни планини, мравуняци на гигантски термити, капризни творения на скулптор авангардист или гигантско легло на факир с набити гвоздеи. В него има къщи гъби, къщи пирамиди, къщи обелиски, къщи куполи, къщи стени, къщи захарни бучки, къщи ракети. Те се издигат от долината на групи или самотно и никой не знае точно колко пещери има тук — те са хиляди.

Историята на заселването на долината Гьореме, или както са я наричали в древността Корема, наброява няколко хилядолетия. Вече през римско време град Кайсери (Кесария), разположен в края на долината, бил оживен търговски център, през който минавали керваните от Черно море за Сирия и от Армения за Бейрут. Тук се сблъсквали хора от много народности и зараждащата се християнска религия намерила сред тях много привърженици. През III век тук се образувала голяма предимно гръцка християнска община. Слуховете за нея се разнасяли от керваните по целия свят. Отшелници и монаси се стичали тук от цялата Източна Римска империя.

Фанатиците и анахоретите^[1] от ранното християнство сметнали пещерите на Гьореме идеални за отшелнически живот. Самите пещери са сухи и удобни, в тях е прохладно през най-голямата жега и топло през зимата, а долу, в падината, има вода, плодове и местното население с нищо не пречи на брадатите дрипави аскети, които са най-вече незлобливи и прекарват дните си в молитви към своя бог. А свободни пирамиди и кули има много — ще стигнат и за десет хиляди отшелници.

Към IV век тук се образували първите манастири и като постеснили малобройните кападокийци, заели значителна част от обширната долина.

Манастирите се множели и процъфтявали в течение на двеста години, докато през VI век в този край не нахлули персите, които разпръснали много християнски общини. После тук се появили арабите и град Кесария не можел вече да дава подслон на християните.

Но преследването на християните почти не засегнало манастирите и пещерите. Нито персите, нито арабите се опитвали да установят здрава власт в лабиринта от хълмове и кули, където дори денем е лесно да се заблудиш, особено ако се вземе под внимание, че долината заема площ от почти двеста квадратни километра.

От Кесария и други градове на Анадола тук се стичали преследвани хора и се разселвали по пещерите. Предполага се, че към края на I хилядолетие в Гьореме живеели приблизително тридесет хиляди християни.

Кулите и конусите сега давали подслон не само на един аскет, а на няколко семейства. Изсичали се все нови и нови етажи, пещерите се съединявали със стълби, преходи, тунели, мостчета. В тежките времена на първия етаж на кулата никой не живеел и стълбите се прибирали в момент на опасност. Затова пък по-горе се населявали по пет, десет, петнадесет етажа и дори се е запазила една двадесететажна „къща“, продупчена вътре като мравуняк от стаи, зали и преходи.

Някогашните килии на отшелниците се разширявали и превръщали в просторни църкви, украсени с колони и фрески. Бегълците се разделили на няколко секти и всяка се стараела да надмине съперниците си по богатството на църквите и манастирите…

А отвън непосветеното око не би могло да види нищо. Тук-таме по стените на конусите и пирамидите се чернеят четириъгълниците на прозорчета и тесни врати и никога няма да се досетиш, че там, в глъбината и полумрака, са скрити стаи, зали, църкви, складове. Това бил лъжовен свят на фасадна бедност, на малки прозорчета, свят, в който малцина от външните лица били допускани и малцина могли да оценят истинската му сила и размах.

А и полята, по-точно парчетата земя, разпръснати между скалите, изглеждали малки и във всеки случай не толкова плодородни и богати, каквито в същност били. Най-голямото селище в Азия на ранните християни напълно се самозадоволявало, а манастирите забогатявали, въпреки че властта в страната принадлежала на „неверниците“.

Войните на мюсюлманите и кръстоносните походи, залезът и гибелта на Византия — всичко това минавало встрани и както и по-рано учените богослови се усъвършенствували в теологичните спорове, селяните си отработвали данъка на манастирските полета; виното, отлежало в каменните зимници, се извозвало с бъчви в градовете, където се ценяло добре.

Но нови пришълци единоверци нямало, а старите постепенно се разотивали, понякога сменяли вярата си, напускали обитаемите пещери. В градчетата по покрайнините на долината се заселвали турци, те използували запустелите пещери като складове. Още няколко столетия функционирали две или три църкви, но през 1923 година при размяната на населението съгласно Лозанския договор гърците християни напуснали Гьореме. В някои пещери се заселили турски селяни, но повечето останали празни и в тях се развъдило невероятно количество гълъби. Селяните събират от пещерите птичия тор и наторяват нивите.

… Още действували църквите и последните монаси се трудели в манастирските лозя, но в Европа, отрязана от турските вътрешни провинции чрез многовековната религиозна вражда, забравили за долината Гьореме. И когато белгийският мисионер неочаквано се натъкнал в сърцето на Турция на доизживяващата последните си дни християнска община, бил поразен до дъното на душата си. И не толкова от църквите, изсечени в лавата, колкото от самия факт на така продължителното съществуване на християнска община в центъра на мюсюлманския свят, при това община, която не могла да се похвали с голям брой мъченици и светци: повече от хиляда години почти никой не се е интересувал от долината и нито един „жесток мохамедански цар“ не е организирал кланета на последователите на Христос.

Досега изследователите (трябва да се признае, че не са били много) не могат да кажат със сигурност, че са изучили поне по-голямата част от скривалищата. Гьореме все още остава пещерата на Аладин, чиито съкровища са разпилени в различни стаи.

В кулите на Гьореме, невидими зад четириъгълниците на вратите, са скрити три сравнително големи куполни църкви. Всичките изцяло са покрити с фрески — това е един от най-древните и добре запазили се образци на византийското изкуство. Най-богата и интересна се смята църквата на Тъмата. Фреските й са в ярки и светли тонове, меките и дори нежни линии напомнят фреските на руските катедрали. Църквите са създадени далече от бедствията и сътресенията на големия свят. Това се чувствува, като гледаш фреската, изобразяваща елегантен юноша с бастунче, в развяващо се наметало, макар че юношата не се намира на разходка — това е св. Георги Победоносец, който точно в този момент се бори с дракона, наистина твърде миролюбив наглед.

Спокойствие цари и на голямата, чудесно нарисувана фреска, изобразяваща Пантократора в чашата на купола. Пророците са издължени и извити, защото са извити старателно изрязаните в лавата колони и пиластри.

Втората църква от този род е Ябълковата. Монасите много не се замисляли как да нарекат храмовете си. Църковните власти на Византия били далече и не могли да упрекнат отшелниците в лекомислие. Затова голямата църква, където било тъмно, нарекли църквата на Тъмата, а втората, пред чийто вход растели ябълки, нарекли Ябълкова. А ако е имало и други имена, официални, за тържествени случаи, никой не ги е запомнил.

В църквите не всички фрески са се запазили така, както би трябвало да се запазят при равномерната температура и сухост на пещерите. Не са виновни езичниците. Никой съзнателно не е осквернявал църквите. Но като се тръгне от XVII век, когато повече от манастирите и църквите били празни, започнали да идват гости. Ту селянин ще надникне, ту случаен пътешественик. А туристите от памтивека ги обединява стремежът да оставят на потомците спомен за себе си. Туристът грижливо или нехайно се подписва на най-видното място. Кой не е виждал тези надписи, не се е учудвал на покъртителното им изобилие и еднообразие? През петстотинте години, колкото и редки да са били туристите, немалко са посетили Гьореме. Още повече през последните години, когато транспортът даде възможност за няколко часа да се стигне от Анкара дотук, а пресата разтръби из целия свят съобщението, че пещерите на Гьореме си заслужава да бъдат видени. Сега много от фреските до височината на човешки ръст са унищожени от слелите се в бели петна драскотини на автографите.

Днес долината е населена от турски селяни. Не така нагъсто, както преди хиляда години, и затова доста от пещерите са празни. Селяните, така както и християнските отшелници преди тях, отглеждат едни от най-хубавите в света сортове грозде, маслини и кайсии. Вратите и прозорците на някои от пещерите са зазидани с камъни заради любимото милионно население гълъби в долината, за да живеят те спокойно и в пещерите да се събира ценен тор. Без черните правоъгълници в стените кулите изглеждат монолитни като мравуняци на термити, проядени вътре от проходи.

Никой не дълбае нови пещери, но по-богатите семейства разширяват прозорците и вратите и строят фасади като на истински къщи. Дори с балкони. Задните стаи на пещерите се използуват за килери, там никога не прониква светлина. По-бедните селяни само поставят каса и закачват врата на скалата и веднъж в годината варосват стаята, за да изглежда по-светла и по-голяма, но димът от огнището отново я очерня.

Както и по-рано, жителите на пещерите се изкачват на горните етажи по изсечени в скалите стълби и в многоетажните пещери небостъргачи издяланите в стените стъпала се издигат по тъмни шахти на десетки метри нагоре.

На равните тераси на долината — не на всички им харесва животът в пещера — са израснали през последните години няколко градчета. Кулите на пещерните небостъргачи стърчат сред тях, като им придават неестествен, приказен вид и промъкващият се по тесен виещ се път автобус от Кайсери подплашва със сирената си облаци от сиви и синьосиви гълъби… Той спира пред отвореното кафене със столове на каменната тераса и сянката на двадесететажния небостъргач, смесвайки се със сянката на редките смокини, го прикрива от вечерното слънце.