Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Порочен милиардер (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dirty Billionaire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 148 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2016)

Редактор: galileo414, desi7y, ganinka, 2016

История

  1. — Добавяне

Девета глава
Крейтън

Тя бе сладка, покорна и бе всичко, за което копнеех. Вътрешната битка между колебанията и нуждата й беше толкова силна, че можех да я видя в погледа й. Това само засили нуждата ми да я притежавам… повече, отколкото можех да си спомня да съм желал да притежавам нещо от много, много дълго време.

Но това бе целият самоанализ, който ще получите, приятелчета, защото имах кондом на пениса си, а пред мен бе най-сладкото котенце, което някога съм вкусвал, умоляващо ме да го обладая.

Мозъкът ми завря, когато тя плъзна ръка към клитора си и го потърка с пръст. Сега, ето това не го очаквах.

О, не. Няма да стане, сладурче. Това котенце стана мое в секундата, в която влязохме в стаята. Тя трябваше да разбере правилата, по които играеше.

— Докосни се отново и смятам да пляскам клитора ти, докато свършиш, а след това смятам да те чукам, така че после да не можеш да ходиш.

Ръката й замръзна, а очите й се разшириха шокирано. Невинната изненада в погледа й вероятно бе най-еротичното нещо, което бях виждам. Но колкото и да обичах тези очи, исках я в позата, в която по начало си мечтаех да я чукам.

— Застани отново на ръце и колене.

Тя примигна няколко пъти, но изпълни нареждането ми.

Мамицата му, това задниче бе цяло произведение на изкуството. Прокарах ръце по него, обхващайки двете полукълба. Плъзнах члена си между бедрата й, отърквайки се в горещата й влага.

Дали осъзнава, че притиска задничето си към мен? Не успях да се сдържа да не го плесна отново.

Стоновете и скимтенето й разкъсаха последните остатъци от самоконтрола ми. Исках да я взема бавно, да я отведа до ръба, но не можех да чакам. Настаних се срещу женствеността й и само с един тласък се зарових в нея до основата.

— О, боже мой! — прошепна тя, а аз едва успях да я чуя заради кръвта, бучаща в ушите ми.

Не можех да се движа. Не можех да дишам. Стиснат бях в най-тясната, най-гореща вагина, в която пенисът ми е имал удоволствието да бъде. Като шибано религиозно изживяване. И да, наясно съм, че ще отида в ада. Отне ми няколко мига да събера акъла си, да сдържа оргазма, който вече стягаше топките ми.

Мамка му. Тази жена можеше да отнеме мъжеството ми, но, проклет да съм, няма да позволя да се случи.

Отдръпнах се назад и отново потънах в нея, чукайки я с дълги, уверени тласъци. Вътрешните й мускули се свиха и стиснаха пениса ми, когато смених ъгъла, за да достигна G-точката й. Тя заби пръсти в чаршафите, посрещайки всеки мой тласък и бутайки задничето си назад към мен в перфектен синхрон.

Бе яхнала същата вълна, на която се носех и аз, докато яздеше члена ми. Това беше като шибана секс поезия и не бях изпитвал нищо такова през целия си живот.

Реших да я притисна повече. Плъзнах ръце около бедрата й и загалих клитора й с палец. Тя стисна бедра силно и ми се наложи да се боря да задържа оргазма си. Плъзнах палеца си по-надолу, потапяйки се в соковете й. Малкият отвор на стегнатото й задниче ме предизвикваше, докато я чуках, и просто нямаше как да устоя да не взема малка частица и от това. Издърпах обратно ръката си.

— Докосни се. Искам пръстите ти да са на този твой малък клитор, но, мамка му, да не си посмяла да свършиш, преди да ти кажа.

Главата й се завъртя по начин, който приех за утвърдителен отговор, сграбчих бедрата й с две ръце, преди да плъзна влажния си пръст по задничето й. В мига, в който описах кръг около отвора, тя застина.

Изчаках протеста й… но той така и не дойде.

Продължих да тласкам, а тя продължи да посреща движенията ми и може би дори вирна задничето си нагоре, приближавайки към мен заветната ми цел. Мога да заложа компанията си, че никога не е докосвана там. Когато пръстът ми проникна през стегнатите мускули, стонът й се превърна във вик, а малката й вагина се стегна около члена ми в задушаваща хватка.

— Мамка му! — Още един тласък. Втори. И съм загубен.

Изкрещях силно и за пръв път през живота си се почувствах така, сякаш са източили всяка мозъчна клетка от главата ми.

И двамата се сринахме на леглото и ни превъртях, така че аз да съм отдолу, за да не я смачкам под теглото си.

Тя със сигурност не го осъзнаваше, но безименната жена току-що ме бе свалила на колене. И, мамка му, нямах търпение да го изживея отново.

* * *

Събудих се бавно и се превъртях настрани, за да посегна към жената до себе си, както бях правил три пъти през изминалата нощ, но ръцете ми докоснаха единствено студените, празни чаршафи. Очите ми се отвориха рязко, за да потвърдят това, което вече бях почувствал.

Няма я.

Седнах, прокарах ръка през косата си и огледах стаята. Нямаше никакъв знак, че въобще някога е била тук.

Надигнах се от леглото, нахлузих смачканите си панталон, обвих ръка около сутрешната си ерекция и я стиснах в опит да я потуша. Предпочитам да го сторя, като мина на пети рунд с нея, но я нямаше.

Облякох ризата си, казвайки си, че не ме е грижа, и че ако беше обикновена свалка за една нощ, няма да ми пука за нея. Обаче изминалата нощ беше всичко, но не и обикновена.

А и не бях приключил с нея.

Знаех, че в мисловния ми монолог приличам на разглезено дете, но когато стигнеш до моето ниво на богатство и успех в живота, свикваш да получаваш почти всичко, което пожелаеш.

А аз исках нея… точно сега, утре и докато получа достатъчно, че да й се наситя… а това не можех да си представя, че може да стане в близкото бъдеще.

Проверих банята. Нищо. Нямаше дори забравена фиба или петно от грим по мивката.

Грабвайки намачканото си сако, излязох от стаята. Така или иначе вътре нямаше друго, освен разтурено легло и използвани презервативи.

Долу в лобито нито подкуп, нито заплахи успяха да убедят рецепционистката да ми даде името, под което бе направена резервацията за стаята. Очевидно „Плаза“ се гордееше с това, че винаги осигурява дискретност за гостите си.

Морални копелета.

Раздразнението ме стисна в хватката си за миг, докато брилянтният ми ум не започна да оформя план. Отказвам да се призная за победен.

Устните ми се извиха в усмивка. Знам точно как да се справя с това.

Честита ми шибана Коледа.

Само се надявам „жена ми“ да е готова за това, което ще се случи.