Мегън Марч
Порочен милиардер (13)

Тринадесета глава
Холи

Със сърце, биещо като чук в гърдите ми, вдигнах ръка, за да почукам, но преди пръстите ми да се докоснат до повърхността, вратата се отвори рязко.

И той беше там.

Висок и мрачно красив в черния си костюм, снежнобяла риза и тънка черна вратовръзка. Сребърни ръкавели придържаха френския му маншет, а под него надничаше тежък сребърен часовник, обвит около голямата му мускулеста китка. Стрелката, отчитаща минутите, току-що премина през маркера, отбелязващ дванадесет часа. Бях успяла навреме.

Прокарах поглед нагоре по тялото му, докато не стигнах лицето. Дори обута в ботуши с високи токове, той бе извисяваше доста над мен.

Крейтън обаче не гледаше към лицето ми, а изучваше останалата част от мен. Макар че аз току-що бях сторила същото, погледът му изпрати тръпка през тялото ми, докато го изчаквах да приключи. Преброих до петдесет, преди погледът му най-после да срещне моя.

Нито тъмнокафявите ириси, нито пък изражението му издаваха емоциите му. Няколкочасова брада покриваше лицето му, карайки го да изглежда още по-опасно прекрасен, отколкото си го спомнях.

— Точно навреме като добро момиче. Току-що се спаси от наказание.

Горещина заля тялото ми заради одобрителния му тон, макар да бях убедена, че чух лека нотка на разочарование от липсата на наказание. Споменът за дланта му, плясваща задника ми, изскочи в ума ми и се принудих да се боря да остана спокойна.

— Влез — каза той, преди да отстъпи назад, задържайки вратата широко отворена.

Следвайки заповедта му, влязох вътре, опитвайки се да прикрия странната комбинация от очакване и лошо предчувствие, които се надигаха в мен.

Вратата се затръшна с решителен звук, а металическото превъртане на ключа в ключалката отекна в тишината на стаята. Или може би това беше прекалено активното ми въображение, което преповтаряше всичко, случило се в тази стая. Беше като позорна разходка, но гледана отзад-напред, или пък като да се върнеш на местопрестъплението.

„Спри! Стегни се, Холи!“

Отидох до прозореца и погледнах деветнадесет етажа надолу към „Сентрал Парк“. Навсякъде имаше коледни светлини и хора, празнуващи новата година. И там, в студиото на „Тайм Скуеър“, имаше един много недоволен Джей Си и няколко бесни собственици на звукозаписна компания.

Наложи ми се да изключа телефона си преди няколко часа, включих го, само за да се обадя на Тана, и го изключих веднага след това. Казах им, че ще се появя, ако реша, че мога да живея с това решение, но се оказа, че не мога.

И затова сега бях тук.

Почувствах го зад мен, макар че не го чух да пресича стаята. Откъснах поглед от светлините и се обърнах, за да застана лице в лице с него.

Поемайки си дъх, казах единственото, което успях да измисля.

— Със сигурност знаеш как да привлечеш вниманието на едно момиче.

Плътните му устни се извиха в лека усмивка, преди отново да стане сериозен. Дори това негово изражение разпалва огъня в сърцевината ми. Не разбирам ефекта, който има този мъж над мен. Няма никакъв смисъл.

— Знаех си, че ще проработи. — Той протегна ръка към мен. — Ще взема палтото ти.

Дълбокият му глас сякаш проникна в мен и ръцете ми автоматично се насочиха към копчетата на палтото, въпреки че би трябвало да настръхна малко от начина, по който той бе така убеден, че ще се появя. Откъде можеше да го знае? Той не ме познава.

Крейтън изчака мълчаливо да откопчая палтото си и да му го подам. Фокусирах се върху очите му, когато той погледна надолу към дънките ми с ниска талия, набутани в чифт кафяви кожени ботуши — любимите ми, купени в редките пъти, когато си позволявах да си купя нещо, за да се поглезя, и които носех, когато исках да изглеждам уверена — и дълга бяла блуза с кремава камизола отдолу. Кристалите, които висяха на ушите ми, и тези около китката ми бяха от сценичните ми бижута, а този мъж очевидно бе свикнал да прекарва времето си с жени, носещи диаманти. Ясно бе, че не съм облечена подобаващо.

Защо не облякох нещо от сценичните ми костюми? Някоя секси рокля или къса пола? Нещо, което да не ми напомня колко са скромни финансите ми, и че той ме превъзхожда многократно. Може да измъкнеш момичето от парка за каравани, но…

Прогонвайки мислите си, изправих рамене и му подадох палтото си. Той го сложи на облегалката на стола със завидна бързина, преди отново да се обърне към мен.

„Това е лудост“, казах си. Но отчаяните времена…

Опитах да разчупя обстановката, като се пошегувам със себе си.

— Предполагам, че не съм точно такава, каквато очакваш.

— Миналият път носеше пола.

Не бях сигурна какво да отговоря на това.

— Да, ами, помислих си, че ако си сериозен за всичко това, би трябвало да видиш каква съм в действителност, и че не съм особено изтънчена. Единственото време, когато нося нещо специално, е, когато съм на сцената.

Изненада пробягна за миг през лицето му, преди да я прикрие. Следващият му въпрос направо ми изкара акъла.

— Стриптийзьорка ли си?

Нямаше как да не се засмея. Имайки предвид откъде идвах, предположението му не бе толкова лошо. Малкото дяволче на рамото ми пое контрол над устата ми.

— Ще оттеглиш ли предложението си, ако съм такава? — Веднага хванах косата си и започнах да я завивам така, както смятах, че би направила една стриптийзьорка.

Той се замисли над въпроса ми за миг.

— Предполагам, че не.

Усмихнах се, но бях шокирана от думите му. Наистина? Крейтън Карас, женен за стриптийзьорка?

— Защо би…

Той ме прекъсна, казвайки:

— Не отговори на въпроса ми.

Пуснах косата си и отпуснах ръце около тялото си. Беше ми доста трудно да не се свия под директния му поглед.

— Не, г-н Карас. Не съм стриптийзьорка.

Можех да се закълна, че той въздъхна облекчено, но изражението му не се промени нито за миг.

— Тук имаш преимущество над мен. Очевидно е, че знаеш името ми, но аз не знам твоето.

Това беше.

— Името ми е Холи Уикмън, но повечето хора ме познават като Холи Уикс.

Не бях достатъчно голяма клечка, че да очаквам той да ме разпознае, но бях леко разочарована от това, че нямаше никаква промяна в изражението му.

Накрая една арогантна вежда се повдигна, карайки ме да продължа. Обаче аз не проговорих. Той се постара да прикрие раздразнението си, когато зададе следващия си въпрос.

— И защо повечето хора знаят едното ти име, но не и другото?

— То е сценичното ми име. Аз съм певица. Кънтри музика. — Обяснението ми бе доста нескопосано. И все пак в погледа му проблесна осъзнаване. Нима е чувал името ми? По някаква причина това изпрати тръпки по гръбнака ми.

Той се намръщи и погледът му стана твърд.

— Чувал съм за теб. Асистентката ми е фенка на теб и приятеля ти, който… се предполага, че ще ти предложи брак тази вечер? — Той се обърна и посегна към палтото ми. — Имам правило да не чукам жените на други мъже. И, мамка му, със сигурност не се женя за тях. Бих се оженил за стриптийзьорка, но не и за изневеряваща курва.

Държанието му ме хвърли в недоумение и аз се свих.

— Моля те, не ме наричай така.

— Ако изглежда и ходи като патица, значи е патица… — Изражението му вече не бе празно, а изпълнено с погнуса. Стомахът ми се сви на топка, докато поемах палтото си от протегнатата му ръка.

Е, това беше бързо. И сега бях напълно прецакана.

— Знаех, че е грешка да идвам — прошепнах аз.

— Тогава защо дойде? — попита той. — И защо, по дяволите, напусна с мен онзи бар на Бъдни вечер, щом си имала шибано гадже?

Тръгнах към вратата, а главата ми бучеше. Току-що бях заложила всичко и бях загубила.

Какво ще правя сега?

Хванах дръжката, натиснах и дръпнах, преди да осъзная, че все още е заключено. Отключих я и тъкмо я отворих, когато една огромна мускулеста ръка се опря на нея, затръшвайки я пред лицето ми.

— Отговори ми — заповяда той.

Не ме интересуваше, че е милиардер, нямаше да позволя на никой да ми говори така. Завъртях се и се оказах в плен между тялото му, ръцете му и вратата.

— Наистина ли искаш да знаеш защо направих това, което сторих на Бъдни вечер?

— Очевидно.

Той изплю думата, и тъй като нямах нищо за губене, реших да запратя обяснението си в лицето му. Но вместо това отвърнах с цялата откровеност, която можех да му предложа.

— Защото понякога човек просто има нужда да избяга от реалността. И какво по-добро от това някой да те изчука до безпаметност? Изминаха четиринадесет месеца, откакто последно бях с някой. Бях възбудена до крайност и ти беше там. Избрах те за коледен подарък, който да си подаря сама. Това е всичко.

Отново се обърнах, посягайки към дръжката, когато ръцете му се обвиха около кръста ми. По същия начин, по който го бе направил, когато стоях на стола долу в бара. Преди да успея да се възпротивя, той ме притисна назад към широкия си, горещ гръден кош. Започнах да се дърпам и бях готова да забия лакътя си в него, само и само да ме пусне.

Дрезгавият му шепот в ухото ми не ме накара да спра да се дърпам.

— Четиринадесет месеца? Не може да хвърлиш нещо като това в лицето ми и да не ми дадеш обяснение.

Продължих да се боря в прегръдката му.

— Няма да напуснеш тази стая, без да ми дадеш обяснение.

Почувствах твърдостта на ерекцията му зад себе си и бях залята от спомените за Бъдни вечер. Налагаше се да се омета от тук, и то веднага, защото имах слабостта да правя всичко, което ми наредеше. Имаше нещо в този мъж, което ми пречеше да съм имунизирана към него за дълго време.

— Вероятно ще бъда съдена, ако ти кажа повече — заявих му.

Ръцете му се разтвориха върху стомаха ми, палецът му започна да се движи бавно нагоре и надолу под гърдите ми с движение, което познавах прекалено добре.

— Имам първокласни адвокати, Холи. — Устните му изгаряха ухото ми и между бедрата ми се надигна горещина.

Трябва да се махна от тук. Отново се дръпнах от прегръдката му без особен успех.

— Браво на теб — заявих му. — Надявам се ти и адвокатите ти да сте много щастливи заедно.

Гласът му изгуби част от твърдостта си, когато отвърна:

— Те ще бъдат и твои адвокати, ако ми обясниш какво се случва.

Думите му най-после ме накараха да спра да се боря, защото улучиха точно причината, поради която избрах него, а именно надеждата той да има достатъчно власт, достатъчно тежест и кръвосмучещи адвокати, че да ме измъкне от кашата, в която се бях забъркала.

Бях предприела един риск тази вечер и нямах повече варианти. Едва ли би могло да стане по-лошо, ако му кажа?

Поех си дълбоко дъх, преди да прошепна истината, която само аз, компанията, Джей Си, Тана и Мик знаеха.

— Цялата ми връзка с Джей Си е пиар, организиран от звукозаписната компания, и нямах друг избор, освен да се съглася с това. Джей Си и аз… ами, нека просто да кажа, че и двамата си падаме по мъжки атрибути.

Сякаш можех да усетя как гнева се изпарява от него. Той отстъпи назад, а аз се завъртях, за да го погледна. Крейтън взе палтото от ръцете ми и го задържа така, сякаш чакаше да го облека.

— Сега ме изхвърляш? — Явно бе задникът, за който го обявяваха конкурентите му.

Мислите излетяха от главата ми, когато за пръв път тази вечер той ми се усмихна. И бикините ми подгизнаха.

— Не, Холи. Отиваме във Вегас.

Милостиви. Боже.