Мегън Марч
Порочен милиардер (7)

Седма глава
Крейтън

Трябва да действам бавно. Трябва да се насладя на времето си с нея. Тя е от типа жени, които трябва да вкусиш и оцениш, но исках да вкуся невинността й толкова силно, че дори нямаше да се опитам да бъда бавен.

Задничето й беше в ръцете ми и вече я бях притиснал до стената, преди вратата да се затвори след нас и бутилката с уиски да тупне на пода. Нападнах устата й, плъзгайки език между яркочервените й устни. Мамка му. Толкова дяволски сладка, точно както знаех, че ще бъде.

Тихият й стон отекна направо в топките ми. Притиснах се към нея, а членът ми се отърка в котенцето й. Тя изскимтя и потръпна срещу мен; инстинктите й бяха силни въпреки невинността й. Посегнах надолу и обвих единия й крак около мен, а тя излезе доста схватлива и повдигна и другия си крак. Полата й се набра около кръста, а токовете на ботушите й се забиха в задника ми. Нуждата ми да я обладая лакомо нарасна главоломно, когато тя заби нокти в раменете ми, за да намери опора.

„Не се тревожи, скъпа. Няма да те оставя да се отдалечиш.“

Зарових едната си ръка в косата й, дърпайки я назад, за да ме погледне.

— Когато те пусна, ще съблечеш всичко, освен ботушите и бикините си, и ще застанеш на ръце и колене върху леглото.

Очите й се разшириха, очевидно шокирана от думите ми.

О, това щеше да бъде забавно.

Започнах да я смъквам към земята, но бедрата се стегнаха около кръста ми.

Затегнах хватката в косата й.

— Разбра ли ме?

Тя кимна.

— Думи. Да или не?

— Да — прошепна тя.

Почувствах, че усмивката, която изкриви устните ми, бе напълно хищническа.

— Ще бъдеш шибано непослушно момиче за мен, нали?

Устата й се отвори, но вместо да проговори, тя я затвори и глътна силно въздух… както скоро щеше да гълта пениса ми. Щеше да е идеална.

— Искаш ли да знаеш какво правя с непослушните момичета?

Тя кимна.

— Каквото си поискам.

Зениците й се разшириха и знаех, че е разбрала точно къде я искам. Устните ми се снижиха към нейните и отново я погълнах. Вкусът на уискито ми напомни, че искам да го оближа от цялото й тяло, да отпия от сладкото й котенце.

Мамка му. Какво имаше в тази жена, че ме караше да изгубя целият си самоконтрол?

Не ме интересуваше достатъчно, че да си отговоря на въпроса, тъй като тя обви ръце около тила ми и ме дръпна към себе си. Малкият й бърз език се преплете с моя и вкусът й… Исусе! Той открадна логиката и здравия ми разум.

Дръпнах се от ръба на пропастта и от устните й, бавно смъквайки я да стъпи на пода.

— Какво… — полупротеста й бе слаб, и тя притисна длани към гърдите ми, за да запази баланса си.

— Веднага — казах, чакайки я да реагира.

— Какво? — попита тя отново, този път малко по-твърдо.

— Казах ти къде те искам. И те искам там веднага.

Тя примигна, сякаш се опитваше да прогони страстната омая.

Не мисля така. Сложих ръце на раменете й и я обърнах с лице към леглото.

— Съблечи се. Остави само бикините и ботушите. Искам те със задниче във въздуха.

Пуснах я и тя се препъна напред. Потиснах нуждата да й помогна, защото ако я докоснех отново, щях да съдера всяка дреха, с която бе облечена.

Трябва да й призная обаче, тя успя да възвърне равновесие, при това бързо. Чудех се колко ли остро ще започне да се оплаква от заповедите ми, но не се наложи да се чудя дълго. Посегна към подгъва на блузата си и се поколеба, поглеждайки към мен през рамо.

„Продължавай“, мисля си, чакайки да видя колко добре ще се справи в изпълняването на заповедите ми, изречените и неизречените.

Тя прехапа устната си, погледна пак напред и бавно измъкна блузата през главата си. Дрехата се залюля за миг между пръстите й, преди да я пусне на пода. Тя спря отново и се зачудих дали няма да се откаже. Но не го направи. Чу се звук от отваряне на цип и тя смъкна полата си. Тънка лента червен плат покриваше малка част от перфектното й задниче с цвят на праскова.

Мамка му, тя е перфектна.

— Сутиенът също — напомних й, когато тя отпусна ръце отстрани на тялото си.

Хвърли ми още един поглед през рамо, преди да посегне назад и да откопчае и свали сутиена. Той се приземи върху купчинката дрехи на пода. Ръцете й се насочиха към ластика на бикините й.

— Спри!

Тя замръзна, когато изрекох заповедта си.

— Трябва да се научиш да чуваш по-добре, непослушно момиче. Остави ги. Искам те на леглото, застанала на ръце и колене с вирнато нагоре задниче.

Погледът й се насочи към леглото, когато направи една колеблива стъпка към него. Минах пред нея, сграбчих покривката на леглото и я метнах настрани. Ръцете й се притиснаха към чаршафите, когато залитна напред. Тя остана неподвижна само за миг, преди да се качи на леглото и да изпълни нареждането ми.

— Смятам да съдера от тялото ти тези малки тънки бикини и да изпия сладкия сок от вагината ти за десерт.

Когато цялото й тяло потръпна от думите ми, се зачудих дали някой досега й е говорил толкова грубо. Силно се съмнявах.

И все пак не помръдваше. Не се опитваше да избяга, тъй че продължихме.