Мегън Марч
Порочен милиардер (19)

Деветнадесета глава
Крейтън

Ако си мисли, че ще й позволя да ме изостави, значи е напълно луда. Позволих й да спечели малко преднина, преди да я последвам в спалнята.

Тя оглеждаше стаята, търсейки купчинката дрехи, която бях сгънал в мига, в който я съблякох, след като я донесох в стаята. Забелязвайки ги в дрешника, тя сграбчи джинсите си, и без дори да си направи труда да обуе бикини, ги облече и закопча.

— Няма да ходиш никъде.

Холи завъртя рязко глава, докато посягаше да вземе сутиена си. Очите й горяха така, че ако имаше как, от тях щяха да летят огнени кълба в моята посока.

— Само гледай.

— Това е неприемливо.

— Вече го спомена. Но за нещастие, не спомена, че единственият начин това между нас да се получи, е, като загърбя кариерата си. Да се откажа от мечтата си. Просто не разбираш. Мечтата ми е всичко, което ми е останало, и аз няма да се откажа от нея за когото и да е било.

Стиснах зъби. Ето защо не бързах да се женя отново. Защото жените са напълно неразумни и ирационални.

— Тогава може би трябваше да ми зададеш един-два въпроса, преди да се съгласиш с предложението ми.

Тя спря, след като закопча сутиена си.

— Изглежда най-важният въпрос, който е трябвало да ти задам, е бил дали си егоистичен, твърдоглав задник. Грешката е моя.

Не греши, аз съм егоистичен, твърдоглав задник. И нямаше да съм тук, където съм сега, ако не притежавах тези качества. Но въпреки всичко, с нея имаме сделка.

Холи облече блузата си и отметна коса назад, сплитайки я бързо на плитка и завързвайки я с нещо приличащо на ластик, което измъкна от джоба на дънките си. Отново приличаше на шестнадесетгодишно, непокорно, прекрасно момиче, което току-що захвърли всичко, което мога да й предложа в лицето ми, тъй като мисли, че искам от нея да се откаже от мечтата си.

Беше добре да зная, че един от двама ни има принципи.

— Сядай си на задника, Холи. Няма да ходиш никъде.

Тя опря ръце на хълбоците си и ме изгледа.

— Върви в ада, Крейтън Карас, и вземи проклетия си предбрачен договор със себе си. И може да си задържиш хилядата долара, които вероятно съм спечелила за това, че съм омъжена за теб от дванадесет часа. Използвай ги, за да си купиш свирка от някоя безхарактерна играчка, защото с тази вече приключи.

Усмивката ми се изостри, защото истината е, че харесвам тази разбесняла се жена. Направих своя ход преди тя да осъзнае, че съм се раздвижил. Метнах я на леглото и приковах ръцете й над главата.

— Ако мислиш, че просто така ще ти позволя да си тръгнеш, си в голяма грешка, скъпа моя съпруго.

Борбата й не беше престорена и коляното, което за една бройка щеше да се забие в топките ми, беше съвсем реално.

— Да ти го начукам, Карас.

— Холи, единственият, който ще бъде чукан тук, това си ти. — Усмирих въртящата й се глава, като притиснах устни към ухото й. — Остави ме да измисля всичко. Ако не мога да се справя с нещо толкова просто като съчетаването на турнето ти и графика ми, няма да съм способен да управлявам мултимилионна глобална компания.

Не можех дори да повярвам, че обмислям това, но просто не съм в състояние да й позволя да ме напусне. Щях намеря начин да получа всичко, защото само това съм склонен да приема. Всичко.

Борбата на Холи спря така рязко, все едно гневът бе изтекъл от нея. Единственото движение беше повдигането и спадането на гърдите й, докато вдишваше и издишваше.

Гласът й бе тих, когато попита:

— Сериозно ли? Имам нужда да го чуя и да знам, че го мислиш… че ще направиш и моята кариера приоритет. Защото за мен няма нищо по-важно от нея. Трябва да съм в автобуса за турнето на шести или съм преебана.

Вдигнах глава и погледът ми срещна нейния. Не бях свикнал да ме разпитват, а какво остава за това да се съмняват дали ще спазя думата си.

— Да, ще направя кариерата ти приоритет и няма да съм причина да изпуснеш шанса, който имаш, да сбъднеш мечтата си. Ще бъдеш в Нашвил още на четвърти… по-рано, отколкото каза, че трябва да си там. Но ще го направим по моя начин.

Тя изучаваше лицето ми няколко дълги мига.

— Не те разбирам. Наистина, ама наистина, не те разбирам.

— Няма и нужда. Вероятно никога няма да ме разбереш.