Мегън Марч
Порочен милиардер (18)

Осемнадесета глава
Холи

Когато се събудих от дрямката след най-удивителния секс под душа, който бях правила… всъщност единствения секс под душа, който бях правила… реших, че е време да се справя с последствията от новогодишното ми решение. От звукозаписната компания бяха задръстили телефона ми с обаждания и съобщения, и когато най-после отговорих на обаждането на Морти, се наложи да държа слушалката на разстояние от ухото си, защото думите му ставаха все по-силни и по-силни, смесени с все повече и повече проклятия.

— Прееба всичко, Уикс! Имахме брилянтен план. Похарчихме камара пари, за да може това предложение да е медийна бомба, а ти изчезна. Какво, по дяволите, си мислиш, като се омъжваш за някакъв шибан милиардер, вместо да следваш сценария, както ти наредихме? Не може да взимаш сама такива решения. Аз взимам решенията.

Когато Морти най-после спря, за да си поеме дъх, отворих уста да проговоря, но Джим, съдружникът му, явно бе в същата стая, защото се обади:

— Стореното, сторено. Вече няма връщане назад, и дори да можем да променим този фарс във Вегас, ще стане по-лошо. Джей Си изглежда като пълен задник, но поне е задник с разбито сърце и хората ще му съчувстват.

— По начало тя не биваше да прави нищо подобно! Това е нелепо. Кълна се, това преля чашата! — От крясъците на Морти ухото започна да ме наболява.

— Казах ви, че няма да следвам този сценарий — най-после проговорих. — Вие отказахте да ме послушате.

— Не трябва да имаш мнение, Уикс. Задникът ти се връща обратно в Кентъки!

Джим се намеси отново.

— Стига, Морти! Вече говорихме за това. За никой няма да е от полза да я отпратим обратно в Кентъки.

За пръв път, откакто вдигнах телефона, бях залята от вълна облекчение.

Морти започна да мърмори, все още отказвайки да се предаде напълно.

— Е, по-добре от сега нататък да следва сценария — най-накрая каза той. — Гледай да не пропуснеш нито едно шоу, репетиция, радио включване, среща или сбирка, нито една шибана среща, Уикс. Ще те сваля от това турне толкова бързо, че главата ще ти се завърти, и тогава ще може да идеш да пълзиш пред онзи твой нов съпруг, милиардера, и да си спомняш за кариерата, която можеше да имаш.

— Няма да пропусна нищо. Имаш думата ми.

— Ще проверявам всяка малка подробност. Така да знаеш.

— Ясно.

— Добре. Сега стига си преебавала всичко и се хвани да напишеш няколко дяволски добри песни за следващия ти албум. Дължиш ми още шест.

— Шест? За какво говориш?

— Слагаме допълнителни за големия смесен албум. Затова отивай да пишеш, мамка му.

Облекчението, което бях почувствала, бавно изчезна, докато се свличах в стола зад мен.

— Шест песни? До кога?

— Имаш три седмици на разположение. Вече уредих текстописец да се срещне с теб в Далас, за да опитате да измислите нещо. Ако не можеш да се справиш, сам ще ти избера песните.

Мисълта, че Морти може да избира песните ми, направо ме ужаси.

Можех да пиша, но шест песни за три седмици? Опитах да не се паникьосвам.

— Добре — измънках аз. — Предполагам, че ще е най-добре да започвам веднага.

— Дяволски си права. Надявам се, че не си решила да ходиш на меден месец.

Поклатих бързо глава, но очевидно той нямаше как да ме види. Понечих да отговоря, но разговорът прекъсна. Погледнах надолу към телефона и видях, че Морти е затворил.

Е, това беше минало и по-добре, и по-зле, отколкото очаквах. Все още имам кариерата си, освен ако не пропусна нещо, но това нямаше да позволя да се случи. И трябваше да напиша шест песни за три седмици. Не бях писала нищо от месеци. В цялата лудница с турнето и новия ми брак, не знам как ще се справя да си събера акъла и да намеря малко вдъхновение. Но предполагам, че нямам избор, затова е най-добре да се залавям за работа.

Вратата на офиса във вилата се отвори и през нея премина Крейтън.

— Трябва ли да ги смажа?

Моменталната му подкрепа, нещо, което бе напълно ново за мен, ме обърка и едновременно с това по вените ми се разля топлина.

— Какво?

— Има ли нужда да смажа звукозаписната ти компания?

— Защо ти е да го правиш? — попитах, удивена от предложението му.

— Защото никой не се ебава с това, което е мое. Това включва и теб.

Топлината си замина толкова бързо, колкото бе дошла, заедно с осъзнаването, че в действителност аз съм поредното притежание за него. Но какво очаквах? Привързаност? Та аз дори не го познавах. Което водеше до въпроса… дали някога щях да го опозная? Или всичко това щеше да приключи, преди да имам шанса да разбера кой в действителност е той.

— Днес се връщаме в Ню Йорк, за да се срещнем с адвокатите ми. Разгледали са договора ти и са готови да направят някои предложения.

— Не е нужно. Морти и Джим нямат намерение да ме съдят за нарушаване на клауза от договора. Освен това не мога да се върна в Ню Йорк, трябва да бъда в Нашвил. Имам живот, нали знаеш. Трябва да се видя с мениджъра и с бандата си, преди отново да тръгнем на път.

— Това не е част от плана, Холи.

— Имайки предвид, че не се посъветва с мен, когато измисли своя брилянтен план, би следвало да разбереш, че имам проблем с това.

Очите му се присвиха, а раздразнението ясно пролича в тона му.

— Как тогава успя да се озовеш в Ню Йорк, след като си на турне?

— Имахме почивка от Бъдни вечер до Нова година. Връщаме се на пътя от шести за последния тур на турнето. Имам нужда поне от двадесет и четири часа в Нашвил, преди да тръгнем.

— Ти ли оглавяваш турнето?

— Не — отвърнах внимателно.

— Тогава защо те е грижа толкова много за него?

Той сериозно ли?

Скръстих ръце на гърдите си.

— Защото това ми е работата. Също така очевидно не знаеш много за музикалния бизнес, щом мислиш, че аз мога да оглавявам турнето.

— Могат да ти намерят заместник, докато работим по програмата си.

Останах безмълвна за миг. Той наистина ли предлагаше това? Сериозно ли? Налагаше се да се изразя с думи, които той ще разбере без повече въпроси.

— Няма начин, Карас. Отивам на турне. Не само че звукозаписната компания ще ме нарита, ако изпусна дори една репетиция, та какво остава за цяло шоу, но съм и задължена към феновете си, които са си купили билети, за да ме видят. Няма да ги разочаровам.

— Феновете ти могат да те видят друг път. Следващите няколко седмици са критични и се налага да измислим как да напаснем кариерата ти към програмата ни, без това да засяга моята работа.

Избутах стола си и скочих на крака. Той просто не разбираше. Но това бе граница, която нямаше да му позволя да прекрачи.

— Тогава аз съм дотук — заявих, а увереността лъхаше от всяка моя дума. Нямаше да му позволя да ми отнеме това. Нямаше да позволя на никой да отнеме кариерата ми.

Крейтън повдигна една вежда и наклони глава настрани.

— Моля? Не мисля, че те чух правилно — заяви той, правейки крачка към мен.

— Казах, че съм дотук. Няма да разочаровам хората, които са ме подкрепяли, за да не се налага да променяш спретнатия си график, и отказвам да диктуваш как ще се движи кариерата ми. Трябваше да знам по-добре. Хванах се на глупостите ти от миналата нощ, че ще ми помогнеш да изляза от тази каша, без да се замисля дори за миг, че можеш да я усложниш още повече.

Един мускул трепна на челюстта му, а гласът му бе дълбок и окончателен.

— Казах, че ще те подкрепя, Холи. Но не и тях. Моята подкрепа изисква бизнеса ми да е на първо място.

— Не. Нека го облека в думи, които ще разбереш, Карас. С това сделката отпада. Няма преговори.

Насочих се към вратата, а той се изпречи на пътя ми.

— Това е напълно неприемливо. Не си свършила с мен, докато не кажа, че си свършила.

Кратък смях се изтръгна от устните ми.

— Радвам се, че си толкова уверен да смяташ, че думите ти са закон. Но нещата не се случват по този начин — направих крачка настрани, но той ме последва. — Не се занасям, Карас. Приключих.

Заобиколих го и се насочих към вратата.

Изненадващо, този път той не ме спря.