Мегън Марч
Порочен милиардер (10)

Десета глава
Холи

„И тазвечерната разбиваща новина: Милиардерът плейбой Крейтън Карас е публикувал обява за пропуснат любовен шанс, която се разпространява по-бързо и от вирус, и няма никакво съмнение защо. Повечето от нас можем да го прочетем и сами, но същността е следната: той е прекарал Бъдни вечер с жена, за която твърди, че ще бъде следващата госпожа Крейтън Карас. В поста се отправя молба към въпросната дама, чието име и номер не е могъл да вземе по време на тяхната… среща, да се появи в полунощ на 31-ви декември, на мястото, където са се срещнали, за което той твърди, че единствено щастливката ще знае кое е. Г-н Карас ще я чака с годежен пръстен… и предбрачен договор… в ръка.“

Зеленото енергийно смуути се изплъзна от ръката ми и се разби в пода на мъничката ми кухня, стъклото се счупи в плочките покривайки го с блатисто зелената смес, докато гледах с отворена уста към телевизора.

О. Боже. Мой.

Не го е направил.

Направил го е.

Милостиви. Боже.

Телефонът ми иззвъня и посегнах слепешката към него. Не си направих труда да погледна кой е, защото много добре знаех.

— Моля те, не започвай да пищиш, Тана.

Вместо оглушителните писъци, които очаквах, приятелката ми проговори много спокойно.

— Холи, говорят за теб по телевизията, но не знаят, че говорят за теб.

— Да. И сама се досетих за това.

— Моля те, кажи ми, че ще отидеш — каза тя.

— Сериозно ли? — изписуках аз.

Предполагаше се, че ще е само една нощ. Коледен флирт. Никой не трябваше да научава. Е, никой, освен мен, мъжа, за който става въпрос, и Тана, която поиска всички детайли в мига, в който й разказах, че бях прекарала една уникална нощ с нейния потенциален резервен съпруг.

— Холи…

— Какво си мислиш, че ще се случи с кариерата ми, ако го направя?

Тана замълча само за миг, преди да отговори.

— Може да е точно това, което ти трябва, за да се измъкнеш от тази катастрофа с Джей Си. Нова година в Ню Йорк, бейби. Може да избереш или единия, или другия път.

Мамка му, тя бе права. И все пак…

— Ами звукозаписната компания? Какво ще кажеш за тази малка подробност?

„Хоумгроун“ щеше да намери начин да ме сложи в черния си списък и да ме осъди за нарушаване на договора, ако не се появя навръх Нова година с Джей Си и не му позволя да ми предложи.

— Крейтън Карас има достатъчно пари, че да те откупи от звукозаписната компания, би могъл да купи цялата шибана компания. И иска да се ожени за теб!

Не бях много сигурна защо Тана изведнъж надяна розовите очила, но грешеше. Въпреки всичко бях цинична реалистка стане ли въпрос за нещо толкова важно, колкото кариерата ми.

Освен това Крейтън Карас не искаше да се ожени за мен, защото бе влюбен. Вероятно просто бе похотлив след всички неща, които му позволих да ми направи преди четири дни. Всички тези неща… Не можах да разкажа на Тана всичко в детайли, тъй като бях прекалено засрамена, че да ги изрека на глас.

Тялото ми пламваше само при спомена. Все още не бях сигурна откъде намерих куража да го сторя.

О, да… уискито.

— Той не иска да се ожени за мен, иска да се ожени за моето… котенце. — Глупаво, но вероятно бе самата истина. — С предбрачен договор. И имайки предвид репутацията му, този договор ще влезе в употреба по-скоро рано, отколкото късно.

След като прекарах тази нощ с него… онази, в която го оставих напълно гол и заспал в леглото, докато скачах в таксито за летището, направих малко проучване. Едно търсене в Гугъл ми бе достатъчно да науча адски много неща за него.

Честно казано, след първите няколко търсения спрях. Нямаше значение, тъй като нямаше да го видя отново… освен на милиардите негови снимки с други жени. Освен това се оказа, че не ми допада да чета за неговите обичай ги и ги зарязвай навици. Включително бившата му съпруга, Шоу Маклауд, главен изпълнителен директор на луксозните курорти Маклауд.

— Какво от това? — каза Тана. — Има ли наистина някаква разлика? Той е Крейтън Карас.

— А аз съм Холи Уикс. Не мога да поема риска това да се взриви в лицето ми и да не мога да пея другаде, освен в боулинг залата или на караоке вечерите.

Монти каза, че ще прецака толкова лошо живота ми, че никога повече няма да пея. Но да не пея не беше опция. Това беше животът ми. Моята страст. Единственото нещо, което имаше смисъл, единственото, което ми бе останало. И заради това трябваше да бъда умна.

— Ще разбереш само ако отидеш там и се срещнеш с него — каза Тана. — Виж какво ще каже. Вече е стигнал толкова далеч, затова се съмнявам, че ще спори прекалено много. Той ще е този, който ще изглежда като идиот, ако нещата не потръгнат. Мисля, че имаш трамплин и трябва да се възползваш от него.

Замислех се над думите й. Трамплин. Това беше нещо, което никога преди не бях имала. Но все пак да се омъжа за мъж, който бях срещала само веднъж? Това бе лудост. За освидетелстване. Почти такава лудост, каквато беше искането на компанията да се сгодя за Джей Си.

Защо и двете ми възможности трябваше да включват диамантен пръстен?

Стиснах очи и ми се прииска да изтичам в автобуса за турнето, да се скрия в него и да се престоря, че нищо от това не се е случило. Просто исках да пея, мамка му.

— Холи? Още ли си тук?

— Извинявай, аз… мисля.

— Какво има да го мислиш? Омъжи се за милиардера с огромния пенис или се сгоди за смотаняка, който почти със сигурност ще поиска от теб да го чукаш в задника с пенис-колан.

— Тана! Исусе. Никога повече не казвай това. — Но безцеремонните й думи ме накараха да се замисля. — Дори не го познавам.

— Не познаваш нито един от двамата, но това не те спря да преспиш със сексапилния Крейтън Карас — посочи тя, с което хич не ми беше от помощ.

Въздъхнах.

— Знаеш защо го направих.

— Знам. Но какво имаш да губиш?

Всичко, исках да кажа. Но не го направих.

Първата ми свалка за една нощ и мъжът беше прецакал всичко, използвайки телевизията, за да ми предложи брак. Предполагам така се случва, когато избереш доминиращ милиардер.

„Знаеш ли какво правя с непослушните момичета? Каквото си поискам.“

Още си спомнях думите му, а зърната ми се втвърдиха, притискайки се към сутиена. Как беше възможно той все още да има такъв ефект над тялото ми? Не можеше да е нормално.

— Холи?

— Мисля.

— Така или иначе ще трябва да вземеш самолета за Ню Йорк, нали? — попита тя.

Стиснах силно очи. Отново бях притисната в ъгъла и не виждах друго, освен двата нелепи пътя, които се простираха пред мен.

Нямах никаква идея какво ще правя. И все пак трябваше да действам. Нямах друг избор.

Поемайки си дълбоко дъх, отговорих.

— Да. Ще се кача на самолета за Ню Йорк.