Мегън Марч
Порочен милиардер (29)

Двадесет и девета глава
Крейтън

Отворих вратата на пентхауса си в шест и четиридесет и пет вечерта и почувствах странното желание да се провикна: „Скъпа, прибрах се“. Макар че след вчера разбрах, че няма никаква гаранция Холи въобще да си бъде у дома въпреки заплахите ми.

Тя, изглежда, бе склонна да прави каквото си поиска и за това щеше да ми трябва адски много време да се приспособя. Когато давах нареждания, очаквах да бъдат изпълнявани без никакви възражения. Но имайки предвид колко се наслаждавах да наказвам липсата й на подчинение, предполагах, че оплакванията ми не бяха особено настойчиви.

Но щом ставаше въпрос за безопасността й, всички залози падаха. Идеята тя да се разхожда сама и беззащитна из Манхатън ме тревожеше повече, отколкото някога съм си представял. Тя просто не разбираше, че заради мен може да стане лесна мишена.

Преди да успея да кажа нещо, чух звука от тананикането на Холи и музиката на китарата й, преди да заглъхнат толкова бързо, колкото бяха започнали.

Пристъпих напред и я открих седнала в средата на леглото с кръстосани крака, наведена над китарата, докато записваше нещо в малка тетрадка пред себе си. Косата й бе пусната и висеше на раменете й. Беше облечена с клин и сива блуза с дълъг ръкав. Краката й бяха боси и реших, че ако не издам някакъв звук, тя дори няма да осъзнае, че съм тук.

Останах да я наблюдавам няколко минути, за да изпробвам теорията си.

Изборът ми беше възнаграден, когато тя започна отново, затваряйки очи, докато изпълняваше уникален и необикновено покоряващ тон. Не пееше, но устните й оформяха думи, за които само тя бе наясно. В този миг ми се прииска да я видя в нейната среда… на сцената. Подозирах, че уверените искри, които виждах в погледа й, щом заговореше за кариерата си, блестят още по-силно, когато е на сцената. Моята съпруга беше уникално същество.

Тя спря отново, навеждайки се напред, за да задраска нещо на листа и да запише друго. Когато вдигна поглед, най-после забеляза, че стоя на входа. Очите й се разшириха от изненада и постави молива върху тетрадката.

— Хей, не осъзнах, че си се върнал.

— Наблюдавах те.

Усмивката й беше бърза и озари цялото й лице.

— Не е все още готова, но ще бъде страхотна песен. — Погледът й се насочи към часовника на масата. — О, гадост, все още не съм готова. Искаше да тръгнем в седем. Ще съм бърза. Какво да облека? Може би ще имам нужда от малко помощ в тази област, ако не искаш да те засрамя.

Спокойствието, което я бе обзело, докато свиреше, изчезна, и не ми допадаше идеята, че аз съм причината за това. Знам, че решението ми да поискам идея от Кенън за това къде да изведа Холи тази вечер, беше правилният избор, защото исках да й върна отново това спокойствие.

Затова реших да съм откровен и казах.

— Добре си и така, както си облечена. Взимай си ботушите.

Лицето на Холи бе напълно шокирано.

— Майтапиш ли се с мен? — Тя погледна надолу към дрехите си. — Защото изглеждам като…

— Като дяволски сексапилна жена?

— Като момиче от Кентъки.

— Точно каквато си ти, затова какво имаш предвид?

— Това е Ню Йорк. Не съм нюйоркска мацка. Вече имам плачевна слава, не искам да става по-зле.

— Перфектна си. Взимай си ботушите. Излизаме.