Мегън Марч
Порочен милиардер (2)

Втора глава
Холи

— Ще натоварим задника ти на автобуса обратно за Подънк, ако не следваш сценария, Уикс. Онази боулинг алея, на която пееше? Няма да ти позволят дори да припариш до сцената им, след като приключа с теб. — Морти, скапанякът от звукозаписната компания, крещеше към мен в конферентната зала на „Хоумгроун Рекърдс“.

Бяха изминали два месеца от нощта, в която срещнах Тана, и Джей Си бе успял да кацне на корицата на вестниците още три пъти. Не можех да позволя това да продължава така. Официално се бях превърнала в посмешището на Нашвил и повече не можех да понасям съжалителните погледи на хората, с които работех по турнето.

Когато автобусът пристигна в града тази сутрин, отидох директно в къщата на Тана. Подържахме връзка, и всеки път щом се върнехме в града за почивка, тя намираше време да излизаме заедно. Това беше първото истинско приятелство, което завързвах, след като Мери Джейн Дево се омъжи за своя пехотинец и се премести в Хавай преди две години.

Не бях от типа момичета, които се сприятеляват лесно… най-вече защото работех до изнемогване и никога нямах излишни пари за ходене на пазар или педикюр. Но сега, когато имах най-много нужда, след като живеех в нов град и бях затънала до колене в бизнес, в който не бях сигурна на кого да се доверя, Тана бе моят спасител.

Съветът й беше да рискувам и да им кажа да си го начукат. Затова тази сутрин събрах кураж и измарширувах в офиса, за да им кажа да заебат тези глупости с Джей Си, защото не си заслужават.

Просто не планирах Джей Си да бъде там.

— От какво, по дяволите, се оплакваш? — попита той, излегнат в един от кожените столове в конферентната зала. — Получаваш доста медийно внимание. Може би си прекалено зелена, за да го осъзнаеш, но няма такова нещо като лоша реклама.

Прииска ми се да изтрия самодоволната усмивка от лицето на Джей Си. Той ме предизвикваше, за да види дали ще притисна повече Морти и накрая да се озова в автобуса обратно за Подънк.

— Е, в този случай смятам, че грешиш — казах аз, вирвайки брадичка. — Съсипването на кариерата ми не изглежда като добър бизнес.

Джей Си се разсмя.

— Ти едва сега започваш, сладурче. Това е най-хубавото нещо, което ти се е случвало. Предполагам, че мога да опитам да съм малко по-дискретен… — каза той, поглеждайки към Морти.

Морти кимна.

— Много добре, значи се разбрахме.

О, не. Въобще не сме се разбрали.

— Не мисля така — казах и насочих пръст към Джей Си. — Той има нужда от бавачка, за да държи панталоните си вдигнати, а не фалшива приятелка. Ако искате да спасите кариерата му, защо не се концентрирате върху това да направи повече хитове, вместо върху любовния му живот?

— Обожавам да говориш за мен все едно не съм в стаята, бейби — провлeче Джей Си. — Може би ще напиша любовна песен за теб. Ще ти хареса ли?

Той се държеше снизходително. Никога не съм била напълно сигурна какво значи думата, но бях убедена, че прави точно това.

— Не ме наричай… — започнах аз.

— Момиче, ако не… — прекъсна ме Морти с явното намерение да ме заплаши по някакъв начин, но Джим, партньорът му, скочи на крака и удари с двете си ръце по солидната дървена маса в конферентната зала.

И двамата млъкнахме, за да го погледнем.

— Смятам, че подхождаме към този въпрос по напълно погрешен начин — каза Джим, кимайки и изглеждайки като мъж, който има наум наистина добър план.

Облекчение изпълни тялото ми, докато си мислех, че Джим може да е видял смисъла на всичко това. Но надеждите и облекчението ми се изпариха веднага след следващите му думи.

— Не смятам, че ни трябва по-малко обвързване помежду ви, а напротив, повече.

Какво, по дяволите? Повече?

Погледнах към Джей Си, който също изглеждаше объркан.

— Продължавай — каза той. — Нямам търпение да чуя идеята ти.

Бях напълно убедена, че мога да изживея остатъка от живота си без да чуя идеята му и щях да съм напълно доволна. Това може би бе моментът, в който трябваше да изхвърча от стаята, за да отделя малко време да се пренастроя, защото имах чувството, че за мен нещата от лоши щяха да станат по-лоши.

Джим погледна от Джей Си към мен, а след това към Морти, а очите му блестяха развълнувано.

— Джей Си и Холи ще се сгодят, ще бъде перфектно. Може да го направим публично.

Той потърка ръцете си като дете в коледната сутрин.

— В новогодишната нощ. Това е. Турнето на Боун и Холи е в почивка и, Джей Си, уредихме ти място в „Новогодишното шоу“ на Дик Кларк. Може да й предложиш в полунощ и това ще е най-шибано брилянтната реклама за вас.

Гърдите ми се стегнаха ужасено, а Джим ме погледна.

— Пресата ще забрави за всичките му дивотии по вестниците, защото обичат добрия звезден романс. Джей Си ще даде няколко изявления за това как е преминавал през известни проблеми, но сега знае приоритетите си и е готов да продължи напред.

Не, това не можеше да се случва.

— Какво?

Гласът ми, който бе способен да достига някои много високи тонове, когато се налага, се извиси през конферентната зала и за момент изпитах желание да имам гласовия капацитет да взривя на парчета стъклената врата.

Но го нямах.

Погледнах Джей Си, който бе сложил ръце на ушите си.

— Уоу, момиче. Внимавай с ушите ми.

— Не можеш да се съгласиш с това! — изкрещях аз. — Това е лудост.

Морти удари с ръка по масата.

— Мамицата му, Уикс. Успокой се, дявол го взел. Не е като да трябва да се омъжиш за него. Просто се преструвайте, че сте сгодени за няколко месеца. Може и по-дълго, зависи как се развият нещата.

Прехапах устни, докато не усетих металния вкус на кръвта в устата си. Това бе единственият начин да се спра да не започна да крещя и да ги проклинам. А може би дори да ги убия. Идвам от гористите райони, знам как да скрия няколко тела.

Едно от нещата сякаш се заби в ума ми. Може и по-дълго?

Четири месеца, толкова бяха останали от договора ми. Четири. Месеца. И тогава „Хоумгроун“ нямаше да притежават душата ми. О, те все още можеше да опитат да ме изнудват, но нямаше да имат легални права да ме задържат.

Не можех да го направя. А и Джей Си също нямаше да се съгласи. Нали?

Заобиколих масата и седнах до Джей Си.

— Не може да мислиш, че това е добра идея. Не може да се съгласиш с това.

Джей Си се усмихна със своята усмивка на „доброто старо момче“ и постави ръце върху моите.

— Някога носила ли си каишка, бейби? Защото мисля, че можем да се справим с това. В кънтри музиката двойките са обичани. Мамка му, дори можем да направим истинска сватба и всичко останало. — Погледът му ме огледа от горе до долу. — Изглеждаш дяволски по-секси от последния път, в който те видях, затова защо не?

О. Боже. Мой.

Издърпах рязко ръцете си от неговите.

— Никога! Няма начин, по дяволите.

Той повдигна едната си вежда.

— Никога не казвай никога.

Обърнах се към Морти и Джим.

— В договора ми не пише, че трябва да се съгласявам на нещо подобно. Да се сгодиш е прекалено сериозно и вие не можете да ме принудите. — Може да звуча като ядосано дете, но съм дяволски сериозна.

Джим, който имаше бащинско излъчване, напълно противоположно на държанието на Морти, ми се усмихна.

— Седни, Холи. Мисля, че можем да се споразумеем. Смятам, че искаш най-доброто за кариерата си, нали така?

Поех си дълбоко дъх, потискайки желанието да изкрещя отново.

— Да. Да, това искам. Каквото е най-добро за кариерата ми, а предложението ти не е такова.

— В този бизнес сме много по-дълго от теб, миличка. Трябва да ни се довериш. Няма да постъпим зле с теб.

Снизхождение. Ето го отново.

Морти продължи със същата песен, сякаш сделката бе сключена.

— Направо е перфектно. Джей Си, веднага след последната песен за вечерта викаш Холи на сцената и падаш на едно коляно. Хората ще полудеят по това.

— Не може да го направите!

Тримата мъже ме погледнаха, така че по гръбнака ми плъзнаха ледени тръпки.

Мамка. Му.

— Преживей го, Уикс — каза Морти със самодоволна усмивка. — Ще се случи, или ще се озовеш на първия автобус обратно към паркинга за каравани. Може да ти позволим да задържиш диаманта, когато всичко това приключи.

Нищо, което кажа или направя, нямаше да промени нещата точно сега, затова преглътнах възраженията, които исках да изкрещя в лицата им, и заявих възможно най-спокойно.

— Тази дискусия не е приключила, но се налага да репетирам.

Главата ми бе замаяна и стомахът ми се преобръщаше. Нахлупих шапката си и се насочих към вратата, без да дочакам отговора им.

* * *

— Нека повторим от началото — казах на момчетата ми от бандата.

Искаше ми се да им се извиня, задето губя времето им днес, но не го направих, тъй като трябваше да обясня защо… а не можех. Но просто не успявах да се концентрирам върху музиката, докато усещах как мечтата ми се изплъзва между пръстите ми. Какво не бих направила, за да я спася? Бих ли могла да участвам в този фарс? Всеки имаше граници, а аз не бях сигурна къде са моите.

Но това не бе въпрос, на който можех да отговоря днес, затова най-добре да се концентрирам. Имахме нова песен, която искахме да добавим в репертоара си, и ако не успеех да си събера акъла, всички щяхме да приличаме на идиоти следващия път, щом излезем на сцената.

Разглеждах момчетата и за пореден път благодариха на Господ, че „Хоумгроун“ не бяха успели да ме прецакат поне на този фронт. Групата ми беше уникална и бях истинска късметлийка, че ги имам. Можех да се окажа с група некадърници, но вместо това получих умели музиканти със страхотни таланти. Шокиращо, нали?

Горчивината, която изпитвах към „Хоумгроун“, бе нелепа. Беше изключително трудно да им благодаря за факта, че ми бяха дали шанса да се боря за мечтата си, когато сега ме принуждаваха да следвам предначертания от тях път или да се простя с всичко. Нима това е честно? За щастие не бях отгледана така, че да вярвам, че светът е честно място. Освен това имаше и моменти, в които изкарвах дяволски късмет… ако не беше „Кънтри мечти“ и досега щях да сервирам панирани кисели краставички в боулинг залата.

„И баба можеше все още да е жива“, прошепна гласът на вината в ума ми.

— Холи, какво, по дяволите, правиш? Смяташ ли скоро да изпееш нещо, скъпа?

Вдигнах глава, прогонвайки мислите от ума си, докато момчетата спряха да свирят.

— Съжалявам, бях на няколко хиляди километра оттук.

— Имаш ли нужда да си поемеш дъх, скъпа? — попита барабанистът ми Лони, размахвайки едната палка.

— Не, добре съм. Просто трябва да се съсредоточа.

Момчетата се спогледаха и изведнъж се зачудих дали не пропускам нещо.

— Какво?

Дариъс, китаристът ми, заяви откровено:

— Тъжно ти е, че няма да си у дома за Коледа? Тъй като всички ние решихме веднага след шоуто да се метнем на първия самолет за дома, ти трябва да сториш същото.

Той говореше за изпълнението ни след три дни, това, което най-после щеше да ме качи на сцената на „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк Сити. Тук говорим за напълно различна вселена. Самата аз, от Голд Хевън, да подгрявам публиката преди лошото момче на кънтрито на сцена, която беше с една идея по-впечатляваща от „Гранд Оле Опри“. Само се надявах да не хвана сценична треска.

Помислих над въпроса на Дариъс. Наистина малко ми липсваше дома, но не защото исках да се върна, тъй като там вече нямах нищо. Единственото семейство, за което ме бе грижа, се намираше на три метра под земята. Първата ми Коледа без баба щеше да е ужасна. Всяко първо изживяване без нея беше трудно и се зачудих някога щеше ли да престане да ме боли.

Може би заслужавам болката. Може би съм си спечелила тази болка.

Но да мисля над това нито щеше да я върне, нито щеше да задуши вината, която изпитвах. Нищо нямаше да успее.

— Готова ли си, Холи?

Прогоних неприятните мисли от ума си… Джей Си, изнудването на компанията, вината си… изпънах гръбнак, за да изглеждам по-висока в изтърканите си ботуши.

— Готова съм. Нека започнем от началото.

Останалата част от репетицията мина добре, тъй като останах фокусирана върху момента и върху музиката си. Да пея собствените си песни, дори по време на репетиция, бе достатъчно, че да ме измъкне от черната дупка, в която се бях озовала.

Когато приключихме с репетицията, започнах да събирам нещата си и погледнах часовника. Смятах да отида у Мик и Тана за вечеря, а след това обратно у дома, за да се приготвя за двете представления преди почивката на турнето. Първа спирка, Филаделфия, а след това в Голямата ябълка.

Метнах чантата си на рамо и почувствах как телефонът ми вибрира, индикирайки че имам съобщение. Измъкнах го и видях, че Тана ми е писала.

„Тана: Мислех, че каза, че няма да го направиш!!!“

Бързо написах отговора си.

„Аз: ? ? ? За какво говориш?“

Отговорът на Тана не пристигна, докато не се качих в колата и не запалих двигателя.

„Тана: Джей Си. Годеж.“

Грабнах телефона щом излязох от паркинга на „Хоумгроун“ и паркирах на безопасно място. Броят на бомбите, които пусна по време на разговора ни, беше впечатляващ. Почти успя да бие мистър Финчли, съседът на баба, когато съдия-изпълнителят дойде да прибере новия му кабриолет, тъй като печалбите от бингото не покриваха вноските.

Преди да успея да набера, телефонът ми звънна. Тана.

— Не съм — отговорих веднага.

— Хмм, скъпа, виждала ли си какво е публикувал Перез Хилтън? Тъй като това е снимка на Джей Си, и то най-отгоре, купуващ шибан годежен пръстен. Ухилен до уши.

Какво? Няма начин. Няма. Начин.

— Това е невъзможно. Те просто…

— Затвори телефона и провери в Гугъл, Холи. Случва се. Смятат да те притиснат в ъгъла и нямаш време за губене. Имаш нужда от план.

— План?

Напрегнах мозък в опит да измисля нещо, но единственото, което ми хрумна, бе как стоя на сцената на „Новогодишното шоу“ на Дик Кларк и да избълвам думите „начукай си го“ в лицето на Джей Си, когато ми зададе въпроса.

С кариерата ми щеше да бъде свършено. Мечтата ми щеше да умре.

Тана беше права, имах нужда от план. Тъй като да се метна на автобуса за дома нямаше да бъде част от бъдещето ми. Може да бях много неща, но не се предавах току-така.