Мегън Марч
Порочен милиардер (3)

Трета глава
Крейтън

Бъдни вечер, Ню Йорк Сити

Отегчен.

Не е безопасно състояние за човек като мен. Кофти работи се случваха, когато съм отегчен. Имам склонността да се забърквам в опасни ситуации, когато търся нещо, с което да изпомпя адреналина от тялото си. Като например излизам навън, избирам три жени и ги представям една на друга по възможно най-развратния начин.

Съди ме колкото си искаш, не ми дреме за мнението ти. Притежавам половината от този град, а другата половина просто не си струва да бъде притежавана.

Може, ако искаш, сама да провериш чатала на панталоните ми „Гучи“. Няма и следа от издутина при мисълта за четворка. Тройките някак ги прежалвам, но тъжното е, че дори мисълта за четворка не може да накара пениса ми да се заинтригува.

Защото съм дяволски отегчен.

Бутнах стола и надникнах през прозореца на кулата си. Виждаш ли това, което е под мен? „Пето Авеню“ и моят град. Намираме се на север от парка, което значи, че коледните светлини са навсякъде.

Мамка му, как мразех Коледа. Още един празник, който да ми напомня за куп неща, които искам да забравя. Но достатъчно с тези простотии. Извадих телефона от джоба си и плъзнах пръст по екрана. Имах стотици номера, на които да звънна и да имам мацка върху пениса си след най-много петнадесет минути, дори на Бъдни вечер. Отново. Чаках някакъв знак за раздвижване в панталоните си, но не получавах нищо.

Членът ми сигурно бе счупен. Нямаше никакво друго обяснение… освен това, че съм отегчен от вариантите си. Знам, че се повтарям, но като съм отегчен, стават кофти работи. Миналото ми е изпълнено с грешки, които са възникнали след някоя такава ситуация.

Но знаеш ли какво? В настроение съм да направя още една грешка. Време е да грабна сакото си и да видя в каква неприятност ще успея да се забъркам тази нощ.