Мегън Марч
Порочен милиардер (20)

Двадесета глава
Холи

Този мъж бе напълно луд. Това беше единственото обяснение, което имах. И предполагам, че това ме прави също толкова луда, колкото е и той, защото скочих в побъркания влак заедно с него. Като си помисля за всичко, което се случи през последните двадесет и четири часа, имам чувството, че главата ми ще експлодира. В полунощ миналия ден се срещнах с Крейтън в „Плаза“, тази сутрин се венчахме във Вегас, а към средата на следобеда се отправяхме обратно към летището, за да летим към Ню Йорк.

Пиколото носеше багажа ни, докато напускахме „Сийзър Палас“. В мига, в който излязохме, към нас се насочиха камери и фотоапарати, а репортерите започнаха да крещят въпроси. Проверих дали огромните ми слънчеви очила са на мястото си и наведох глава към отворените врати на лимузината, точно както правех, когато пресата ме погнеше след поредните компрометиращи снимки на Джей Си по вестниците. С изключение на лимузината, разбира се.

Но преди да я стигна, Крейтън ме сграбчи за ръката, карайки ме да спра. Обви ръка около мен и ме притисна към тялото си.

— Благодаря ви за благопожеланията. С радост ще отговорим на няколко от въпросите ви.

Ще отговорим ли? Какво, по дяволите?

Пресата скочи на поканата като лешояди на мърша.

— Господин Карас, ще потвърдите ли, че всичко това с обявата за пропуснат любовен шанс е била просто публичен спектакъл? И, госпожо Карас, ще отговорите ли на слуховете, че Джей Си Хюс е щял да ви предложи брак в новогодишната нощ?

Крейтън поклати глава.

— Е, сега, защо трябва да потвърждавам подобно нещо? Но ще ви кажа едно. Понякога, за да получиш това, което искаш, трябва да предприемаш луди рискове и да се надяваш, че съдбата ще ти се усмихне. Това може да не е най-големият залог, който съм правил, но смятам, че получих най-голямата печалба, която е възможно да се спечели. Все пак аз бях щастливецът, който пръв я отведе до олтара.

Думите му направо спряха дъха ми. Погледнах към него през полуспуснати мигли и ми се прииска да го познавах достатъчно добре, че да знам дали думите му са пълни измишльотини за пред пресата, или той наистина вярва в тях.

Няма никакъв шанс наистина да мисли това, което каза.

Крейтън погледна надолу към мен и лека усмивка изкриви устните му, докато светкавиците на папараците продължаваха да проблясват срещу нас. Знаех, че тази снимка ще бъде на корицата на всички списания още утре сутрин.

Репортерите продължаваха да задават въпроси, а Крейтън отговаряше неясно и със заобикалки. Той умело избягваше всички въпроси за Джей Си, но не откъсваше нито за миг поглед от мен, докато го правеше. Мога да се закълна, че чух една от операторките, която бе насочила камерата си към мен, да въздиша.

Когато се качихме в лимузината, се чувствах много несигурна за всичко това. Моят план беше единствено да ползвам Карас като спасителен пояс, за да се спася от това бедствие с Джей Си, и в добавка да правим феноменален секс. Но сега, когато сватбата беше факт, нямах никаква идея как ще проработи всичко това, въпреки обещанието му от по-рано.

Мисля, че част от проблема се коренеше в това, че мотивите на Крейтън за мен все още бяха мистерия. Сексът вероятно не бе нещо необичайно за него, затова дали беше просто една милиардерска прищявка?

Но този поглед, който постоянно ми хвърляше, докато пътувахме към летището, беше толкова мек, и сякаш под повърхността се случваше нещо повече. Какво, за бога, беше това? Дали все още играеше?

И защо ме беше грижа? Трябваше да се фокусирам над собствените си проблеми и да го оставя да се оправя с неговите. Но този проклет поглед…

— Какво? — попитах неспособна да издържа дори секунда повече.

— Какво? — попита той, поклащайки глава.

— Зяпаш ме.

Усмивката му остана все така мека.

— Пред мен има красива жена. Как да не я зяпам?

— Пресата я няма, Карас. Можеш да ми кажеш истината.

Усмивката му изчезна и се почувствах така, сякаш аз съм я убила.

— Ти си кибритлийка — заяви той. — Знаеш го, нали?

— Дори не знам какво значи това.

Следващите му думи истински ме изненадаха.

— Мисля, че ще ми хареса да съм женен за теб, Холи. И си мисля, че ако измъкнеш бастуна от задника си за няколко минути, ще видиш, че няма никаква голяма конспирация зад брака ни. Животът е кратък. Трябва да му се наслаждаваме, докато можем.

Игнорирах философията, която бе като измъкната от курабийка с късмети, и заявих.

— Нямам бастун в задника.

— Е — каза той и се изкиска, — предполагам, че бих могъл лично да свидетелствам за това.

Горещина заля цялото ми тяло и бузите ми пламнаха. Но дори повече от това, топлина изпълни гърдите ми. Беше като да си в девети клас и капитанът на университетския футболен отбор да ти каже, че те харесва. Не биваше да ме е грижа. Дори не го познавах. И все пак той бе моят съпруг.

— Знаеш какво имам предвид, Холи. Знам, че си защитнически настроена към кариерата си, но трябва да се отпуснеш поне малко и да се насладиш на ездата. Може да осъзнаеш, че ти харесва къде си се озовала, щом аз съм този, който държи юздите.

— Наслаждавам се — заявих му аз.

— Със сигурност е така, скъпа. И мисля, че ако те докосна точно сега, вероятно ще ми отхапеш ръката.

Глупавото пърхане в гърдите ми ми даваше налудничавия инстинкт да отвърна на усмивката му. И да му докажа, че греши. Нямаше да отхапя нищо, ако ме докоснеше.

Откопчах колана си, с намерението да променя посоката на разговора ни по единствения начин, който бях научила досега.

Когато застанах на колене на пода на лимузината, Крейтън ме изненада, като ме хвана за ръцете и ме вдигна, настанявайки ме в скута си така, че да го обкрача.

— Оценявам предложението, но ще пропусна.

— Но аз помислих…

Той притисна пръст към устните ми.

— Мисля, че ще се наложи да променим това, Холи. Нови правила.

— Не обичам правила. — Думите ми прозвучаха заглушено иззад пръста му.

Той се усмихна отново с онази негова чудата усмивка.

— И може би точно там се корени проблемът.

Очевидно на лицето ми е проличало объркването ми, защото пръстите му се отдръпнаха от устата ми, и се притиснаха между очите ми, там, където обикновено се появяваха няколко бръчки винаги, когато бях объркана.

— И двамата знаем, че ти си една способна жена, и че кариерата ти значи много за теб.

Отворих уста да отговоря, но той отново притисна пръсти към нея, карайки ме да замълча.

— Нека довърша — предложи той и кимна. — Аз съм доминант, от мъжете, които не приемат глупости, и да спечеля е изключително важно за мен. Когато стигнеш до моето ниво, не става въпрос за пари, а за победа. — Той прокара палец по бузата ми. — Не искам да прекараме времето си заедно, докато се борим за надмощие, затова ето какво е предложението ми. Оставяш ме да водя. Не се бориш с мен за всяко малко нещо и свеждаш глава, щом ти наредя да го сториш.

Почувствах как веждите ми се повдигат почти до линията на косата ми, когато той продължи:

— В замяна аз ще ти дам всичко, което поискаш, и всичко, от което би могла да имаш нужда.

Когато отмести пръст от устните ми, приех това като знак, че мога да говоря.

— Имаш предвид в замяна на това да се откажа от самоуважението и свободната си воля.

Крейтън поклати глава.

— Не. В замяна на това да ми съдействаш и да ми имаш доверие.

— Но…

— Просто ми дай шанс да ти покажа какво имам предвид, Холи. Не искам безхарактерна малка кукла Барби. Все още искам искрите и пламъка ти. Не искам да те задуша. Просто искам да те водя. А в същото време смятам да взема всяко твое бреме и да го направя свое.

Именно последните му думи ме плениха, заедно с това, че зърнах една страна на Крейтън Карас, която вероятно само малцина са виждали. Той вероятно бе най-пленителният мъж, който съм срещала, и идеята да му прехвърля проблемите си бе невероятно изкусителна. Буквално можех да почувствам как стреса изчезва, прогонен от думите му.

Погледнах в тъмнокафявите му очи и дадох единствения възможен отговор.

— Добре.