Мегън Марч
Порочен милиардер (6)

Шеста глава
Холи

Добре съм. Ще се справя.

Мога да направя така, че да изглежда сякаш знам какво, по дяволите, върша.

Свалка за една нощ? Няма проблем.

Секси милиардер в костюм от три части, който вероятно струва повече от колата ми? Не е голяма работа.

Това бяха хаотичните ми мисли, докато водех двама ни към асансьора, а горещата му ръка сякаш прогаряше блузата ми.

Все още не мога да повярвам, че думите излязоха от моята уста. Баба ми ще се обърне в гроба, ако разбере, че смятам да спя с мъж, който бях забърсала в бара. Още една вълна от мъка ме заля и се препънах.

Той забави ход и ме погледна.

— Размисли ли?

Въпросът му не беше развеселен, а напълно сериозен. В този момент някакво шесто чувство ми подсказа, че именно той е мъжът, който ще ме накара да забравя за всичко, което ме измъчва.

Срещнах погледа му.

— Не. Не съм размислила.

— Добре.

Едничката дума изпрати тръпки от вълнение през цялото ми тяло. Този мъж възбуждаше в мен най-първичните ми инстинкти. Имам предвид, кога някой костюмиран милиардер ме е възбуждал? Обикновено, като оставим настрани някой странно подпийнал фен, по мен се заглеждаха най-обикновени момчета и там нямаше никакви искри.

Как може да се възбуждам, знаейки колко над нивото ми е той?

Стомахът ми се разбунтува, сякаш цял куп летни дървесни жаби се бе освободил. Не бях толкова нервна дори първият път, когато застанах на сцената на „Кънтри мечти“. Вероятно така се чувства играч от малката лига, когато за пръв път стъпи на полето на голямата лига.

Погледнах надолу там, където бе хванал ръката ми, и нямаше как да не забележа издутината на панталона му.

О, майчице. В какво се забърквам? Той сигурно спи само със супермодели, мамка му, може да има всяка жена, която пожелае. А сега получаваше мен. Старата несигурност се подаде от сенките. Не бях достатъчно добра за този мъж и го знаех.

Влязохме в асансьора, а сърцето ми биеше толкова силно, че се зачудих дали той не го чува. Забравих, че все още зяпам пакета му, когато той повдигна с пръсти брадичката ми.

— Видя ли нещо, което да ти хареса?

Бузите ми пламнаха още по-силно и аз вдигнах очи към развеселения му поглед.

„О, мили боже. Той ме хвана да гледам пакета му. Издъни се, Холи! Издъни се!“

— Ааа…

— Не се тревожи. Нямам нищо против.

Изричайки думите, той погали скулата ми с палец. Докосването бе толкова интимно, караше ме да искам да се облегна на него и да се оставя напълно във властта му.

— Как е името ти, сладурче?

Стиснах зъби при умалителното обръщение. Мразех някой, който не познавам, да ме нарича „захарче“ или „сладурче“, любимите обръщения на баба ми. Изглеждаше толкова фалшиво и отново ми напомни какво бях изгубила.

— Никакви имена — казах бързо.

Тъмните му вежди се повдигнаха почти до линията на косата му.

— Наистина? Не искаш ли да знаеш моето?

Не беше честно от моя страна, защото вече знаех неговото, но отговорих така или иначе.

— Не. Не е нужно да знам името ти.

Той ме погледна за една дълга минута, преди просто да кимне.

В мига, в който вратата се отвори на моя етаж, той ме сграбчи за ръката, измъкна ме от асансьора и мисля, че едва сега с пълна сила осъзнах, че това, което се случва, е истина.

В мен се надигнаха едновременно разбиране и раздразнение, когато той изръмжа:

— Коя стая?

„О, господи. Какви ги върша? О, чакай, точно така. Бях на път да си подаря свалка за една нощ с милиардер. Влез в играта, Холи. Можеш да го направиш.“

— Ъм, 1919.

— Ключ?

Плъзнах ръка в задния джоб на дънковата си пола и извадих ключа. Измъквайки го от пръстите ми, той ме задърпа надолу по коридора към стаята.

Поне нямаше да трябва да се тревожа, че ще ми се наложи да поема водачеството, тъй като имах чувството, че Крейтън Карас ще бъде също толкова взискателен и доминиращ в спалнята, както се говори, че е в заседателната зала.

Мамка му.