Мегън Марч
Порочен милиардер (24)

Двадесет и четвърта глава
Холи

Направо летях, защото знаех, че бях написала най-страхотната песен в кариерата си. Вярно е, че официално кариерата ми беше започнала само преди девет месеца, но пишех песни от много по-рано. И все пак песента беше епична. Макар че бях скромно момиче, дори аз знаех кога съм напипала златна жила.

Дори не знаех кое време е, докато вървях към огромната врата в лобито на сградата на Крейтън. През последните не знам колко часа се бях свряла в един ъгъл в „Руди Мюзик“, изгубена в музиката. Страхотният възрастен пич най-после ме помоли да си тръгвам, тъй като бе минал цял час, откакто нормално затваряха. Предполагам, че и той е бил завладян от музиката, но беше мил и страхотен и обеща да дойде на мое шоу следващия път, когато имах участие в града.

Пъхнах картата, която портиерът ми бе дал на излизане, и натиснах бутона „П“, преди да се облегна назад на огледалната стена на асансьора. Тъй като Крейтън притежаваше целия последен етаж, асансьорът се отваряше в коридор само с една врата. Оставих я отключена, предполагайки че само някой с ключ за асансьора би могъл да се качи тук горе.

Не можах да се стърпя и започнах да си тананикам мелодията на новата ми разкъртваща песен, докато крачех към притъмнелия пентхаус. Пуснах чантата си на масичката в коридора и захапах тетрадката си, докато си събуя ботушите. Навън бе адски студено и дори по време на кратката разходка от ъгъла, където ме остави таксито до сградата, мисля, че настъпих нещо много гнусно, което се е криело под снега, който натрупа следобед. Грижех се за тези ботуши по-добре, отколкото някои хора се грижат за децата си… те бяха едно от малкото скъпи неща, които си бях купувала… и им прошепнах, че ще се върна след миг, за да ги почистя.

Хукнах през хола в посока кухнята, когато една от лампите светна. Светлината от нея разкри Крейтън, който седеше на стол пред камината.

За миг си спомних за филмите, в които тийнейджър се промъква в къща след вечерния си час, и майка му или баща му го чакат в хола на тъмно, без да издават звук, докато в следващия момент светват лампата и изкарват акъла на детето. Имайки предвид, че никога не съм имала майка, която да държи на мен достатъчно, че да ми постави вечерен час… да не говорим, че баща въобще не съм имала… винаги съм завиждала малко по време на тези сцени във филмите. Баба беше удивителна, но си лягаше всяка вечер в девет часа, а аз я уважавах прекалено много, за да оставам навън посред нощите, затова сама си бях наложила вечерен час.

Изражението на Крейтън беше мрачно въпреки светлината от лампата.

— Къде беше, по дяволите?

Препънах се и спрях, чувайки въпроса му.

— Моля?

— Казах, къде беше, по дяволите?

Тонът му направо ме удиви. Крейтън беше този, който ме заряза в мига, в който ме хвърли в пентхауса, и ако някой имаше причина да се ядосва, то това бях аз. И като изключим колко страхотно бе това място, не бях точно типа момиче, което да си седи покорно у дома. Пък и не бе казал нищо за това, че не мога да излизам.

Опитах се малко да разведря положението.

— Прекрасно е да те видя, скъпи съпруже.

— Отговори на въпроса, Холи!

Сериозно, защо е толкова ядосан?

— Бях навън. Трябваше ми китара, затова излязох, за да си потърся.

— И не можа да си вдигнеш скапания телефон?

Погледнах назад към чантата си. Не си спомнях да ми е звънял телефона и определено не го проверих, след като излязох от „Руди Мюзик“. После погледнах отново към Крейтън и в мен започна да се надига лека вина, която изчезна в мига, в който той се надигна от стола и тръгна към мен.

— Няма да напускаш тази сграда, освен ако не зная къде отиваш.

Какво каза?

— Моля?

— Чу ме.

— Не знаех, че съм затворник.

— Не си затворник, само моя съпруга.

— Очевидно, това е едно и също нещо — промърморих, свеждайки поглед към пода. Защото бях сигурна, че ако го погледна сега, щеше да се превърне в купчинка пепел заради огъня в очите ми. Той вдигна ръка и трепнах, когато обгърна с длан лицето ми и го повдигна към себе си. Бях принудена да срещна погледа му и отворих уста, за да започна да бълвам огън, когато той каза.

— Изкара ми акъла, като се прибрах и не те намерих у дома. В главата ми преминаха милиони различни сценарии, докато седях тук и звънях отново и отново на телефона ти. Помислих, че може да си избягала.

Примигнах срещу интензивния му поглед.

— Избягала?

— От мен.

Прехапах устната си. Имаше нотка на уязвимост в изражението му, но след миг то отново стана твърдо.

— Не че това щеше да ти е от полза. Щях да те намеря. Няма къде да се скриеш от мен.

Очите ми се разшириха чувайки думите му, опитвах се да скрия лудото туптене на сърцето си. Принудих изражението си да стане безразлично, защото не исках да му покажа, че съм разбрала думите, които не бе изрекъл. Не исках да му покажа, че ме е грижа. Защото не беше.

Всичко това е временно, повтарях си. И двамата го знаем. Приеми го. И продължи напред.

— Значи е добре, че и аз не съм приключила с теб — заявих му. И това беше голата истина. Исках да получа повече от него, преди да ми даде заповедта за анулиране.

Крейтън вдигна и втората си ръка, обгръщайки лицето ми с длани. Помислих си, че ще сведе устни към моите и ще ме целуне, но той не го направи.

— Къде беше, по дяволите? — попита този път много по-спокойно.

Изпълни ме разочарование. Всъщност нямах търпение да ме целуне.

— Холи.

Насочих отново вниманието си към него.

— Казах ти, трябваше ми китара. Затова отидох да си намеря.

Той пусна лицето ми и само миг след това докосването му вече ми липсваше. Трябваше да се замисля върху това, но сега нямах желание.

— Мамка му. Дори не се сетих за това.

— Не е голяма работа. Намерих един малък музикален магазин. Имам си две страхотни китари в Нашвил и вдругиден ще съм при тях. Мъжът в „Руди Мюзик“ ми каза, че мога да се върна отново утре и да свиря колкото си искам.

Крейтън поклати глава.

— Още утре ще имаш нова китара тук. Само я избери и ще пратя някой да я донесе, още утре сутрин. Кредитната ти карта също скоро ще пристигне.

Думите му ме отрезвиха.

— Нямам нужда от нова китара. Не искам и парите ти.

Устата му остана отворена и той насочи поглед към мен.

— И все пак ще получиш и двете. И няма да спорим за това. Ако не си избереш китара, някой ще избере вместо теб.

— Бил ли си някога по-малко арогантен и упорит?

Крейтън се поуспокои и дори се ухили.

— Никога.

— Мисля, че прекалено си свикнал всички да ти дават точно това, което искаш — заявих аз, без да се горещя повече, тъй като и двамата знаехме, че е истина.

— Разбира се, че съм, и точно сега те искам гола. И смятам да получа точно това.

И ето, бикините ми подгизнаха, просто така.

— Нима? — погледнах към костюма му. — Защото определено ти не си гол.

Той посегна към възела на вратовръзката си и го разхлаби.

— Това скоро ще се промени.

Помислих ли си преди миг, че единствената ми реакция са подгизналите ми бикини? Защото, когато той смъкна вратовръзката си, обви единия й край около юмрука си и изпробва здравината й, зърната ми станаха твърди като камъчета.

— Смъквай дънките, Холи. Искам да коленичиш на края на дивана, за да мога да те чукам.

Очите ми се разшириха. Досега трябваше да съм свикнала с неприличните му думи, но явно не бях. Не бях свикнала с нищо тук. Не бях свикнала с него.

Той е… прекалено много.

Но това не спря ръцете ми да литнат към копчето на дънките ми, да го разкопчаят и да смъкнат надолу ципа. Плъзнах ги по бедрата си почти така сякаш не можех да контролирам тялото си и ги изритах настрани. Последваха ги чорапите ми и аз тръгнах към дивана.

— Свали и всичко останало.

Само след секунда ризата и бялата ми камизола полетяха към пода. Посегнах назад, разкопчах сутиена си и го метнах на купчинката. Пъхнах палци под ластика на бикините си, готова да смъкна и тях, когато той каза:

— Спри.

Замръзнах.

Крейтън направи няколко крачки към мен, заставайки толкова близо, че почувствах топлината, излъчваща се от тялото му. Можех да го почувствам, че се движи, но не знаех какво прави… докато не усетих зъбите му на задните си части, които ме хапеха леко през плата на бикините ми.

— Искам парченце от това великолепно задниче. Мамка му, толкова е сочно. Толкова изкусително.

Спомних си какво каза под душа и се напрегнах. Той разчете колебанието ми… не знам как, но просто го направи.

— Не сега, сладкото ми момиче. Скоро. Но все още не.

Той смъкна бикините по бедрата ми и притисна устни към мястото, което бе захапал преди миг. Голямата му длан се плъзна по задника ми и нагоре до кръста ми, избутвайки ме напред. Гърдите ми се притиснаха до студената кожена повърхност на дивана и се задъхах при контакта. Кой контакт точно не бях напълно сигурна… но можех да предположа.

Стон зад мен ме накара да повдигна глава, но ръката му притискаща гърба ми, ме задържа на място.

— Исусе, Холи, това задниче… може да се наложи да те чукам в тази поза всеки божи ден.

Цялата потреперих и можех да почувствам как възбудата ми се излива по бедрата ми. Езикът на Крейтън се зае с това и той не губи нито секунда, повдигайки ме и заравяйки глава между бедрата ми.

Помръднах неудобно. Никога не бях правила… това… под този ъгъл, а и той бе опасно близо до частта от мен, която никога не бе докосвана с език. Но Крейтън очевидно не споделяше дискомфорта ми.

Навирих нагоре задните си части, повдигайки се на пръсти, като се опитах да го насочвам без думи да държи, по дяволите, езика си далеч от задната ми врата, и какво получих за усилията си?

Остра плесница по една от задните ми бузи.

— Ау!

Почувствах устните на Крейтън да се раздвижват между бедрата ми, когато каза:

— Спри да викаш, Холи. Ако искам да оближа това твое малко стегнато задниче, няма да можеш да ме спреш. — А при думата „задниче“ пръстът му се притисна към чувствителния отвор, който вече бе влажен от соковете ми и от слюнката му.

Тръпка пробягна по гръбнака ми при думите и действията му.

— Мамка му, обичам задника ти — каза той, увеличавайки натиска, и върхът на пръста му премина през стегнатия пръстен от мускули.

Зърната ми? Още сега биха могли да пробият дупки в бронирано стъкло. Не би трябвало това да ми харесва. Не би трябвало да го желая. Но, Господ да ми е на помощ, харесваше ми и го желаех.

И тогава той се изправи, отстъпвайки назад. Колкото и неудобно да ми беше през изминалите няколко минути, щом се отдалечи от мен, усетих, че вече ми липсва. Отворих уста да протестирам, но устните му се притиснаха към косата ми.

— Да не си помръднала. Ще ти зачервя задничето, ако не си точно в тази позиция, когато се върна.

Добре, ако преди това бях възбудена, сега вече бях като разгонена кучка. Вече не си мислех, че не трябва да желая това. Не ме беше грижа. Просто исках той да си домъкне задника обратно тук, при това веднага.

Не посмях да мръдна дори мускул, макар че част от мен изгаряше от желание да изпробва идеята за това Крейтън да ми подпали задника, докато почервенее. Откъде, по дяволите, се появиха тези мисли? О, да, от дамските ми части.

Крейтън не ме остави да чакам дълго. Дори не вдигнах глава, когато чух, че стъпките му се приближават към всекидневната. Може да потръпнах леко, когато почувствах ръката му на гърба си, но това беше, защото всеки контакт с кожата му разпалваше нерви, за чието съществуване дори не подозирах.

— Добро момиче. — Ръката му се отмести и аз се успокоих, само за да подскоча след миг, когато той ме плесна малко под извивката на задните ми части.

— За какво беше това? — Гласът ми бе дрезгаво цвърчене, и не бях склонна дори да призная, че звукът бе излязъл от моето тяло.

— Защото мога.

Разтопих се отново върху дивана. Исусе! Този мъж.

Разтапянето обаче спря, когато усетих нещо студено и хлъзгаво да покрива моята забранена зона, както обичах да я наричам.

— Ъм, какво правиш?

— Каквото си поискам. И това е само лубрикант, скъпа.

А… само лубрикант? Защо, по дяволите, ни е лубрикант, след като все още няма да ходим там? Не изрекох на глас въпроса си, защото вече усещах натиска на нещо.

— Какво…

— Тихо — каза той. — Това е просто малък анален разширител. Не по-голям от палеца ми. Искам да те чукам, докато и задникът ти е запълнен.

Поех си дълбоко дъх. Мамка. Му.

Но не възразих. Не мисля, че имах дори две мозъчни клетки в момента, които да събера и да използвам срещу него, тъй като бях кълбо от нерви и физически реакции. Както възбудата, която се стичаше между бедрата ми, със сигурност щеше да остави влажни петна по кожения диван. Но всички мисли за това се изпариха от ума ми, когато разширителя успя да премине през стегнатите мускули и се плъзна в мен.

Дъхът, който поех, излезе със свистене от дробовете ми. Той може да бе казал, че разширителят не е по-голям от пръста му, но определено не го усещах така. Имах чувството, че е огромен.

— Боже господи! — прошепнах аз.

Паренето престана и Крейтън избута навътре останалата част от разширителя, докато стигна до най-широката му част. Крейтън притисна и края, карайки ме инстинктивно да се вдигна на пръсти.

Шумна плесница се стовари на едната от задните ми бузи, а ръката му притисна отново раменете ми, за да се облегна на дивана.

— Вече сме готови.

Не си направих труда да се съглася, тъй като дланта му се плъзна между бедрата ми, за да разбере точно колко се бях овлажнила, след като бе дефлорирал девствената територия на задния ми вход.

Явно бе съблякъл дрехите си, защото усетих зад себе си единствено гореща кожа и твърд мъж. Ръката, която притискаше раменете ми, се насочи към тила ми, хващайки здраво шепа коса.

Главичката на пениса му се плъзна леко по женствеността ми и аз се дръпнах назад, опитвайки се да го вкарам в себе си. Меките му устни се притиснаха до ухото ми, така че да чудя добре суровите му думи.

— Никога няма да забравиш какво е усещането да ме чувстваш вътре в себе си. Смятам да те чукам така, че да ме усещаш с всяка стъпка, която правиш.

— Тогава какво чакаш? — прошепнах. Не можех да повярвам, че го казах, но бях почти обезумяла от желанието, което изпитвах към него. Не исках да ме изкушава, просто исках него, и то веднага.

— Ти си порочно момиче, нали? — каза той, драскайки със зъби нежната кожа на тила ми.

Очаквах да се забие силно в мен, но вместо това той се плъзна бавно, позволявайки ми да изпитам всеки милиметър от него. Едва тогава осъзнах, че той е толкова внимателен, тъй като… ами… допълнителната стимулация е това, което ме караше да го усещам така, сякаш е много по-голям, отколкото си го спомнях.

Уоу, майчице! Защо мъжете с малки пакети не настояваха жените им да пробват това? Или може би просто оборудването на Крейтън бе единствената причина да го чувствам толкова невероятно огромен.

Бавното му проникване в мен се ограничи само до първите няколко тласъка. Може би виновни бяха стоновете, които се откъсваха от устните ми. Или може да е заради думата „по-силно“, която някак намери път през устните ми. Което и да бе, Крейтън сграбчи по-силно косата ми и направи точно това, което бе обещал… постара се никога да не забравя чувството да го усещам в себе си.

Тласък след тласък той ме притискаше към дивана, а ръката му се плъзна покрай тялото към клитора ми. След всеки негов тласък усещах как се заравя дълбоко в мен и се притиснах назад към него.

— Мамка му — изпищях аз и тялото ми започна да се тресе от удоволствието.