Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анн Шърли (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anne’s House of Dreams, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Луси М. Монтгомъри. Анн от дома на мечтите

ИК „Пан’96“ ООД, София, 2001

Редактор: Цанко Лалев

Коректор: Митка Костова

Илюстрации: Ран Манолов

ISBN: 954-657-406-6

История

  1. — Добавяне

XXXVII
Капитан Джим преминава в отвъдното

Един ден в края на септември книгата на Оуън Форд най-накрая беше публикувана. Капитан Джим цял месец предано беше ходил всеки ден в пощата на Глен, очаквайки я. Този ден не беше ходил в пощата и Лесли отнесе у дома неговия екземпляр заедно с екземпляра на Анн.

— Тази вечер ще му я занесем — каза Анн, развълнувана като ученичка.

Разходката до носа в тази ясна, омайна вечер по червения път край пристанището беше много приятна. После слънцето се скри зад хълмовете на запад в някаква долина, която сигурно беше пълна с изгубени залези, а в същия момент големият фар светна от бялата кула на носа.

— Капитан Джим не закъснява дори за частица от секундата — каза Лесли.

Нито Анн, нито Лесли щяха някога да забравят лицето на капитан Джим, когато му дадоха книгата — неговата книга, преобразена и прославена. Бузите му, които напоследък бяха бледи, внезапно пламнаха с момчешка червенина, очите му заблестяха с пламъка на младостта; но ръцете му трепереха, когато я разтвори.

Беше озаглавена просто „Животът на капитан Джим“ и на заглавната страница бяха отпечатани имената на Оуън Форд и на Джеймс Бойд като съавтори. Отпред имаше снимка на самия капитан Джим, застанал на вратата на фара, гледащ към залива. Оуън Форд го беше „щракнал“ един ден, докато пишеше книгата. Капитан Джим знаеше за това, но не знаеше, че ще сложат снимката в книгата.

— Помислете си само — каза той — да ме сложат мен — старият моряк, точно в истинска печатна книга. Това е най-гордият ден от живота ми. Ще празнувам, момичета. Тази нощ няма да спя. Ще прочета моята книга, преди да изгрее слънцето.

— Ще си отидем и ще те оставим да започнеш четенето — каза Анн.

Капитан Джим решително затвори книгата и я остави настрани.

— Не, не, няма да си тръгнете, преди да изпиете по чаша чай със стареца — възрази той. — Не искам и да чуя, че си тръгвате — нали, Матей? „Книгата на живота“ ще почака. Толкова години съм я чакал аз. Мога да почакам още малко, докато се забавлявам с приятелите си.

Капитан Джим стана, за да сложи чайника да ври и да извади хляба и маслото. Въпреки вълнението си не се движеше с предишната бързина. Движенията му бяха бавни и често се спираше. Но момичетата не му предложиха помощ. Знаеха, че това ще го обиди.

— Избрали сте най-подходящата вечер да ме посетите — каза той и извади един сладкиш от бюфета си. — Майката на малкия Джо днес ми изпрати пълна кошница със сладкиши. Бог да благослови всички добри готвачки, казвам аз. Вижте този хубав сладкиш, целият е с глазура и ядки. Не се забавлявам често по такъв начин. Започвайте, момичета, започвайте! Ще изпием „по чаша за добрите стари времена“.

Момичетата започнаха веднага с удоволствие. Капитан Джим беше сварил най-хубавия си чай. Сладкишът на майката на малкия Джо беше последна дума на сладкишите. Капитан Джим беше най-любезният домакин, като не позволи на очите си да гледат към ъгъла, където лежеше „Книгата на живота“ в цялото си великолепие от зелено и златно. Но когато вратата най-накрая се затвори зад Анн и Лесли, те разбраха, че веднага се е запътил към книгата и докато се прибираха у дома си представяха радостта на стареца, зачетен в печатните страници, където беше описан собственият му живот с цялото очарование и цвета на действителността.

— Чудя се как ще възприеме края — края, който предложих аз — каза Лесли.

Тя никога нямаше да разбере. Рано на другата сутрин Анн се събуди и видя Гилбърт над себе си, напълно облечен и със сериозно изражение на лицето си.

— Извика ли те някой? — попита тя сънливо.

— Не, Анн. Страхувам се, че на фара се е случило нещо лошо. Вече минава час след изгрева, а светлината още е включена. Знаеш, че винаги е било въпрос на чест за капитан Джим да запалва фара, щом залезе слънцето, и да го угася, щом изгрее.

Анн се изправи разтревожено. През прозореца си видя бледото примигване на светлината на утринното синьо небе.

— Може да е заспал над книгата на живота си — каза тя с безпокойство, — или толкова да се е задълбочил в нея, че да е забравил фара.

Гилбърт поклати глава.

— Това не е присъщо на капитан Джим. Във всеки случай отивам да видя.

— Почакай малко и ще дойда с теб — извика Анн. — О, да, трябва… малкият Джем ще спи още час, ще извикам Сюзън. Може да ти трябва помощ, ако капитан Джим е болен.

Беше прекрасна утрин, изпълнена с цветове и звуци, едновременно зрели и нежни. Заливът сияеше и се усмихваше, белите чайки кръжаха над дюните, отвъд пясъчната плитчина грееше чудесното море. Дългите ливади край брега бяха росни и свежи в тази първа нежна, чисто оцветена светлина. Вятърът танцуваше и свиреше нагоре по канала, за да измести красивата тишина с още по-красива музика. Ако не беше злокобната звезда на бялата кула, тази ранна разходка щеше да бъде удоволствие за Анн и Гилбърт. Но те вървяха разтреперани от страх.

Почукаха, но никой не отговори. Гилбърт отвори вратата и влязоха вътре.

Старата стая беше много тиха. На масата бяха останките от малкото вечерно празненство. Лампата все още гореше на поставката в ъгъла. Първия помощник спеше в квадрат от слънчева светлина на дивана.

Капитан Джим лежеше на дивана, стиснал книгата на живота си, която беше отворена на последната страница и лежеше върху гърдите му. Очите му бяха затворени и на лицето му бяха изписани пълен покой и щастие — изглеждаше като човек, който дълго е търсил нещо и най-после го е намерил.

— Спи ли? — прошепна Анн с разтреперан глас.

Гилбърт отиде до дивана и се надвеси над него за няколко секунди. После се изправи.

— Да — каза тихо той. — Анн, капитан Джим е преминал в отвъдното.

Те не знаеха точно в колко часа беше умрял, но Анн вярваше, че желанието му е било изпълнено и че той си е отишъл, когато утринта беше настъпила в залива. Духът му се носеше навън по блестящите вълни, по морето на изгрева там, където го чакаше изгубената Маргарет, отвъд бури и безветрие.