Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анн Шърли (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anne’s House of Dreams, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Луси М. Монтгомъри. Анн от дома на мечтите

ИК „Пан’96“ ООД, София, 2001

Редактор: Цанко Лалев

Коректор: Митка Костова

Илюстрации: Ран Манолов

ISBN: 954-657-406-6

История

  1. — Добавяне

XV
Новогодишна нощ на фара

Марила си тръгна за „Грийн Гейбълс“ след официално споразумение да се върне за един месец през пролетта. Още сняг валя преди Нова година и цялото пристанище замръзна, но заливът още беше свободен отвъд бялото затворено поле. Последният ден от старата година беше един от онези светли, студени, ослепителни зимни дни, в които всичко красиво изглеждаше десет пъти по-красиво. Вечерта бялото пристанище се облече в меко сиво и розово; далечните хълмове станаха аметистови.

— Старата година си отива красиво — каза Анн.

Тя, Лесли и Гилбърт отиваха към нос „Четирите вятъра“, бяха решили да посрещнат Новата година заедно с капитан Джим на фара. Слънцето беше залязло и на югозапад сияеше Венера.

На фара те завариха Маршал Елиът. Отначало Анн се подразни от натрапничеството на този ексцентрик с дълга коса и брада в малкия кръг от познати. Но Маршал Елиът скоро доказа, че е сродна душа. Той беше остроумен, интелигентен, начетен млад мъж, който съперничеше на капитан Джим в умението да разказва интересни истории.

Малкият племенник на капитан Джим — Джо, беше дошъл да прекара Нова година заедно с чичо си и беше заспал на дивана с Първия помощник. Котаракът се беше свил на огромна златна топка в краката му.

— Не е ли сладък? — каза капитан Джим, като му се радваше. — Обичам да гледам как спят малките деца, скъпа госпожо Блайт. Това е най-прекрасната гледка на света според мен. Джо обича да идва при мен.

Стана им весело край буйния огън. Капитан Джим разказваше истории, после Маршал Елиът пя стари шотландски балади с красив тенор; накрая капитан Джим свали старата си кафява цигулка от стената и засвири. Свиреше доста добре, което беше оценено от всички, освен от Първия помощник, който скочи от дивана, сякаш стрелят по него, и се втурна нагоре по стълбите.

— По никакъв начин не мога да развия слуха на тази котка — каза капитан Джим. — Когато получихме органа в църквата на Глен, старият Елдър Ричардс скочи от стола си в мига, в който органистът засвири, и офейка с невиждана бързина. Напомни ми толкова много на Първия помощник, който се отскубва, щом започна да свиря на цигулката, че за малко да се разсмея на висок глас в църквата.

Имаше нещо много заразително във веселите мелодии, които свиреше капитан Джим, така че много скоро Маршал Елиът скочи на крака. На младини той беше знаменит танцьор. Протегна ръце към Лесли и двамата се завъртяха из осветената от огъня стая. Лесли танцуваше като омаяна; дивото, сладко звучене на музиката сякаш я беше хипнотизирало. Анн никога не я беше виждала така. Цялото й вродено духовно богатство сякаш се бе освободило и струеше от искрящите очи и изящните движения. Дори видът на Маршал Елиът, с дългата му брада и коса, не можеше да развали гледката. Обратното, сякаш я подсилваше. Маршал Елиът изглеждаше като викинг в разцвета на силата си, танцуващ с една от синеоките, златокоси дъщери на Севера.

— Най-хубавият танц, който съм виждал, откакто се помня — заяви капитан Джим, когато най-накрая спря да свири.

Лесли падна в креслото си, като се смееше останала без дъх.

— Обичам да танцувам — каза тя настрани към Анн. — Не съм танцувала, откакто бях на шестнайсет, но ми харесва. Музиката сякаш тече през вените ми като живак. Под краката ми няма под, около мен няма стени, над мен няма покрив — нося се сред звездите.

Капитан Джим окачи цигулката си на мястото й, до голяма рамка, в която имаше няколко банкноти.

— Познаваш ли някого, който може да си позволи да окачва на стените си банкноти вместо картини? — попита той. — Там има двайсетдоларови банкноти, които не струват пукната пара. Те са от старата банка на остров Принц Едуард. Получих ги, когато банката фалира, сложих ги в рамка и ги окачих на стената, за да ми напомнят да не се доверявам на банки. Хей, Матей, не се плаши. Сега можеш да се върнеш. За тази вечер музиката и пируването свършиха. Старата година ще стои още един час с нас. Видял съм да идват седемдесет и шест Нови години, скъпа госпожо Блайт.

— Ще видиш сто — каза Маршал Елиът.

Капитан Джим поклати глава.

— Не, и не искам — поне мисля, че не искам. Смъртта не ме плаши. Макар че никой от нас не иска да умира, Маршал.

Те прекараха последния час от старата година в мълчание край огъня. Няколко минути преди дванайсет капитан Джим стана и отвори вратата.

— Трябва да пуснем вътре Новата година — каза той.

Навън беше прекрасна синя нощ. Блестяща панделка от лунна светлина украсяваше като гирлянда залива. Пристанището светеше с безброй светлинки. Всички чакаха — капитан Джим със зрелия си опит, Маршал Елиът с буйната си възраст, Гилбърт и Анн със скъпоценните си спомени и прекрасни надежди, Лесли с миналото на гладните години и безнадеждното си бъдеще. Часовникът върху малката полица над камината удари дванайсет.

— Добре дошла, Нова годино — каза капитан Джим и направи дълбок поклон, докато заглъхваше последният удар. — Желая ви най-хубавата година през живота ви, екипаж. Мисля, че каквото и да ни донесе, то ще е най-доброто, което ни е подготвил Великия капитан — и някак си всички ще успеем да намерим убежище в добро пристанище.