Луси М. Монтгомъри
Анн от дома на мечтите (14)

XIV
Коледа в „Четирите вятъра“

Отначало Анн и Гилбърт възнамеряваха да си отидат у дома в Авонлий за Коледа, но накрая решиха да останат в „Четирите вятъра“. „Искам да прекараме първата семейна Коледа заедно в нашия дом“, отсъди Анн.

Стана така, че Марила, госпожа Рейчъл Линд и близнаците дойдоха в „Четирите вятъра“ за Коледа. Марила имаше изражението на жена, която е преплувала цялото земно кълбо. Никога не се беше отдалечавала на шейсет мили от дома си и никога не беше яла коледен обяд другаде, освен в „Грийн Гейбълс“.

Госпожа Рейчъл беше направила и донесла своя огромен пудинг от сливи. Нищо не можеше да убеди госпожа Рейчъл, че една възпитаничка на колеж от младото поколение може да прави коледен сливов пудинг както трябва. Затова тя удостои с одобрение къщата на Анн.

— Анн е добра домакиня — каза тя на Марила в стаята за гости вечерта, когато пристигнаха. — Погледнах в кутията й за хляб и в кофата й за боклук. Винаги преценявам домакините по тези неща, ето какво. Няма нищо в кофата, което не е трябвало да се изхвърля, а в кутията за хляб няма стари парчета. Разбира се, ти си я научила добре, но после тя отиде в колеж. Виждам, че е сложила моята кувертюра на тютюневи райета на леглото и твоя голям кръгъл плетен килим пред камината си в гостната. Това ме кара да се чувствам като у дома.

Първата Коледа на Анн в собствената й къща беше толкова прекрасна, колкото беше желала. Денят беше хубав и светъл, първият сняг беше паднал в коледната нощ и беше направил света красив, пристанището все още беше отворено и блестеше.

Капитан Джим и госпожица Корнелия дойдоха за обяда. Лесли и Дик също бяха поканени, но Лесли се извини — винаги ходели у семейство Айзък Уест за Коледа, каза тя.

— Тя предпочита така — каза госпожица Корнелия на Анн. — Не понася да води Дик при непознати. Коледа винаги е трудно време за Лесли. За нея и за баща й тя беше много важна.

Госпожица Корнелия и госпожа Рейчъл не се харесаха много. Два остри воденични камъка брашно не мелят. Но те изобщо нямаха противоречия, защото госпожа Рейчъл беше в кухнята и помагаше на Анн и Марила за обяда, а на Гилбърт се падна да забавлява капитан Джим и госпожица Корнелия — или по-скоро да бъде забавляван от тях, защото диалогът между тези двама стари приятели и противници без съмнение никога не беше скучен.

— От много години тук не е имало коледен обяд, скъпа госпожо Блайт — каза капитан Джим. — Госпожица Ръсъл винаги отиваше при приятелите си в града за Коледа. Но аз бях тук на първия коледен обяд, който беше изяден в тази къща. Беше преди шейсет години на днешния ден, скъпа госпожо Блайт — и в почти такова време — достатъчно сняг, за да побелеят хълмовете, а заливът беше син като през юни. Аз бях малко момче и никога преди това не ме бяха канили на обяд, затова се стеснявах да си взема достатъчно от яденето.

— Но сега си хапвате добре — каза госпожица Корнелия, като шиеше ожесточено.

Госпожица Корнелия не можеше да седи с празни ръце, дори на Коледа. Бебетата идваха, без изобщо да се съобразяват с празниците, очакваха едно в бедна къща на Глен Сейнт Мери. Госпожица Корнелия беше изпратила в тази къща обилен обяд за рояка малки нейни обитатели и възнамеряваше да изяде собствения си обяд с чиста съвест.

— Е, знаеш, Корнелия, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му — обясни капитан Джим.

— Вярвам ти, ако той има сърце — отвърна госпожица Корнелия. — Предполагам, че затова толкова много жени се убиват от готвене, точно както горката Амелия Бакстър. Тя умря сутринта на Коледа миналата година и това беше първата Коледа, откакто се бе омъжила, когато не трябваше да готви голям обяд от двайсет блюда. Сигурно е била приятна промяна за нея. Е, тя е мъртва от една година, сигурно скоро ще чуете, че Хорас Бакстър го е забелязал.

— Чух, че вече е забелязал — каза капитан Джим и намигна на Гилбърт. — Не идва ли той у вас, уважаема госпожице Корнелия, в една от последните недели, с траурни дрехи и с колосана яка?

— Не, не е идвал. И няма защо да идва. Можех да се омъжа за него много отдавна, когато беше свеж. Не искам никакви стоки втора ръка, повярвайте ми. Колкото до Хорас Бакстър, ще отбележа, че миналата година през лятото той имаше финансови затруднения и се молеше на Господ да му помогне. Когато съпругата му умря и той получи застраховката й „живот“, каза, че според него това е бил отговорът на молитвата му. Не е ли това съвсем по мъжки?

— Имаш ли доказателства, че наистина е казал това, Корнелия?

— Имам честната дума на методисткия свещеник — ако това наричаш доказателство. Робърт Бакстър ми каза същото, но признавам, че това не е доказателство. Знае се, че Робърт Бакстър рядко казва истината.

— Хайде, хайде, Корнелия, мисля, че той по принцип казва истината, но толкова често сменя мнението си, че понякога то звучи като лъжа.

— Вие, мъжете, винаги се поддържате. Нямам илюзии за Робърт Бакстър. Той стана методист просто защото презвитерианският хор пееше „Вижте, младоженецът идва“ за волни пожертвувания, когато той и Маргарет излизаха от църквата в неделята, след като се венчаха. Той настояваше, че хорът го е направил нарочно, за да го обиди, сякаш беше важна клечка. Но всички от това семейство винаги са се смятали за нещо повече, отколкото са в действителност. Брат му Елифалет си въобразяваше, че дяволът винаги е на рамото му — но аз не вярвам дяволът да си е губел времето с него.

— Не… знам — каза капитан Джим замислено. — Елифалет Бакстър живя твърде дълго време сам — нямаше дори котка или куче, за да запазят човешкото у него. Човек трябва да избира компанията си, мисля. Щом дяволът винаги е бил на рамото на Лайф Бакстър, може би Лайф винаги е искал да го има.

— Мъже… — каза госпожица Корнелия и се потопи в мълчание над сложното подреждане на едни бастички, докато капитан Джим нарочно я подразни отново, като отбеляза небрежно:

— Миналата неделя сутринта бях в методистката църква.

— По-добре да си останал у дома и да си четеш Библията — беше отговорът на госпожица Корнелия.

— Хайде сега, Корнелия, не виждам какво лошо има да отида в методистката църква, когато в нашата няма проповеди. Презвитерианец съм от седемдесет и шест години и няма опасност религията ми да вдигне котва след толкова време.

— Даваш лош пример — каза госпожица Корнелия мрачно.

— Между другото — продължи дяволито капитан Джим, — исках да чуя хубаво пеене. Методистите имат добър хор. Не можеш да отречеш, Корнелия, че в нашата църква пеят ужасно, откакто има разцепление в хора.

— Какво като не пеят хубаво? Те се стараят и господ е свидетел, че няма разлика между гласа на гарвана и гласа на славея.

— Хайде, хайде, Корнелия — каза капитан Джим кротко, — имам по-добро мнение за слуха на Всевишния, отколкото твоето.

— Каква е причината за неразбирателството в нашия хор? — попита Гилбърт, който се измъчваше, че не може да се смее на воля.

— Свързана е със строежа на новата църква, отпреди три години — отвърна капитан Джим. — Ужасно беше, докато я построим. Първо имахме ядове с парцела. Двете предложени места бяха на разстояние не повече от двеста ярда, но ще си помислите, че са хиляда заради ожесточената битка. Бяхме разделени на три фракции — едни искаха източното място, други западното, а трети — старото. Спореха и в леглото, и на масата, и в църквата, и на пазара. Всички стари вражди на три поколения бяха извадени на бял свят. Бяха провалени три брака. А да не говорим за събранията, на които се опитвахме да разрешим въпроса! Корнелия, ще забравиш ли как старият Лутър Бърнс стана и произнесе реч? Той убедително заяви мнението си.

— Наричай нещата с истинските им имена, капитане. Искаш да кажеш, че той почервеня от яд и ги нахока всичките, от горе до долу. Те си го заслужаваха — глупави некадърници. Но какво може да се очаква от мъжки комитет? Той проведе двайсет и седем събрания и в края на двайсет и седмото те не бяха по-близо до строежа на църквата, отколкото в началото. Ако не се брои един пристъп на активност, когато се хванаха за работа и разрушиха старата къща на избрания парцел.

— Методистите ни предложиха тяхната църква, Корнелия.

— Църквата на Глен Сейнт Мери нямаше да бъде построена и до ден-днешен — продължи госпожица Корнелия, без да обръща внимание на капитан Джим, — ако ние, жените, не бяхме се заели с това. Казахме, че ние искаме да имаме църква, дори ако мъжете са решили да се карат до Второто пришествие. Бяхме уморени да бъдем мишена за присмеха на методистите. Ние проведохме едно събрание, избрахме комитет и организирахме подписка. Събрахме и парите. Когато някои от мъжете се опитваха да ни нагрубяват, ние им казвахме, че те са се опитвали две години да построят църквата и че сега е наш ред. Ние им затворихме устата, повярвайте ми, и след шест месеца имахме църква.

— Как е госпожа Луис Тейлър, докторе? — капитан Джим реши да промени темата за разговор.

— Тя бавно се възстановява, но има много работа — отвърна Гилбърт.

— Съпругът й също работи много — каза госпожица Корнелия. — Отглежда прасета за конкурси. Той е известен с хубавите си прасета. Повече се гордее с прасетата, отколкото с децата си. Но пък, бъдете сигурни, неговите прасета са възможно най-добрите, докато децата му не струват много. Той им избра бедна майка и я оставяше да гладува, докато тя ги раждаше и ги отглеждаше. Прасетата му получаваха каймака, а децата му обезмаслено мляко.

— Понякога, Корнелия, съм принуден да се съглася с теб, въпреки че ми е болно — каза капитан Джим. — Това е точната истина за Луис Тейлър. Като видя тези негови клети дечица, лишени от всичко, което трябва да имат децата, после дни наред ми присяда хапката.

Гилбърт отиде в кухнята, защото Анн го повика. Тя затвори вратата и му изнесе съпружеска лекция.

— Гилбърт, ти и капитан Джим трябва да престанете да се подигравате с госпожица Корнелия.

— Анн, на госпожица Корнелия й е много приятно. Знаеш, че е така.

— Е, дори да е така, вие двамата не трябва да я дразните. Обядът е готов и, Гилбърт, не позволявай на госпожа Рейчъл да реже пуйката. Зная, че тя ще предложи да го направи, защото мисли, че ти не можеш да се справиш. Покажи й, че можеш.

— Трябва да мога. Все пак съм изучавал хирургия — каза Гилбърт.

Гилбърт наряза красиво печената пуйка. Дори госпожа Рейчъл трябваше да го признае. Първият коледен обяд на Анн имаше огромен успех и тя сияеше с гордостта на домакиня. Празникът беше весел и дълъг. Когато свърши, те се събраха около задушевния червен пламък на огнището и капитан Джим им разказа някои благоприлични истории, докато червеното слънце увисна ниско над пристанището на „Четирите вятъра“ и дългите сини сенки на ломбардските тополи паднаха върху снега на алеята.

— Трябва да се прибирам на фара — каза той накрая. — Ще имам време само да си отида у дома, преди да залезе слънцето. Благодаря ви за красивата Коледа, скъпа госпожо Блайт. Доведете господин Дейви на фара някоя вечер, преди да си замине.